Поведението и словата на заемащите най-важните постове в държавата (президент, премиер и председател на Народното събрание) около честването на Съединението на България отново припомнят един известен афоризъм за разликата между политика и държавника.
„Политикът мисли за следващите избори, държавникът – за следващите поколения”.
Разделителната линия е доста точна. Жалко, че една толкова важна дата в българската история дава повод тъкмо за такива размисли.
На честването в Пловдив на връх 6 септември тримата „важни” в държавата се събраха и едва ли някой можеше да бъде заблуден, че това не беше никак случайно.
Словото на президента беше освиркано, а активисти на „Атака” – арестувани. И това не може да е станало случайно.
Пред журналистите се изсипаха куп упреци към опозицията - е това може би стана случайно.
А по време на празника не за пръв път някой сам себе си определи като държавник. Но на какво отгоре.
Много политици се издигат до най-високи държавни постове и служби. Някои работят в тях дълги години. Някои дори ги оглавяват (случайно или не). Получават и втори мандат на върха и това ги главозамайва.
За да успееш да станеш държавник, сигурно първо трябва да имаш културата, да положиш усилията и да съумееш да прекрачиш границата между личния и обществения интерес, между партийно-корпоративния и обществения интерес. И най-вероятно – да се откажеш от някои свои спонсори …
Тези които, направиха Съединението на Княжеството с Източна Ромелия / що за абсурдно име/ дали са имали спонсори?
Ще дойде ли пак Съединение без разделителна линия между политик и държавник?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.