02 януари 2009

Коледа, Бъдни вечер, Божич



Отминаха Рождественските празници, но си остана въпросът откъде и как се е пръкнала думата КОЛЕДА. Всъщност от много години българите си честитим тъкмо Коледа, а не Рождество Христово. Коледни са концертите. Коледни са картичките. И многобройните пратени есемеси и имейли, също честитят Коледа.
Мнозина мислят, че думата Коледа е свързана с коленето на прасетата, което обичайно става по това време на годината. Като наближеше празникът, хората от градовете се връщаха в родните си села при по-остарелите си родители и гътваха прасето, гледано цяла година с много любов. После то се превръщаше в пържоли, пръжки, спрържа и пушена сланина и минаваше през стомасите. Но някак си не върви след като и без друго не си постил, закланото прасе да повод за празник. А и по селата вече не останаха много хора, които да гледат прасета. Във всеки случай, на честитките , които получавахме от близки и роднини от Белград имаше много розови прасенца като домашни любимци.



Когато думата Коледа придоби широка гражданственост, оправданието за нея се търсеше в кравайчетата, наричани колачи и коледуването, но тава е нещо като за кокошката и яйцето.

Близко по звучене е и латинското calendae , което означава известявам, съобщавам и в това има някаква логика, свързана с разказа на светите евангелисти за раждането на Бог като човек.
Много вероятно е КОЛЕДА да произлиза от думи с корени кол/кал, които имат значение на колело или светлина, защото в езическите времена това е било името на празник на зимното слънцестоене. Като че ли е малко известно, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е бил славянския бог Коляда, Коленда. Логично е да се приеме, че тъкмо това име е спомен от претопилото се в християнската символика езичество...
Само че никак не ми се иска да наричаме най-християнския празник с името на езическо божество.
Кой има интерес от това и защо?!?
През годините на войнстващ атеизъм, когато властите бдяха хората да не ходят в храма, мама и майката на мъжа ми старателно пазеха традицията. У дома се правеше БЪДНИ ВЕЧЕР по всички правила, запомнени от баби и прабаби. В къщата на свекърва ми даже се вечеряше на пода върху слама. Палеше се кандилото и свещица върху хляба. С тамян прекаждаха стаите и двора. Вечерята започваше с Отче наш. Само дето на сутринта облажването не ставаше с опечено врабче, а се разказваха спомените за това, докато бъдникът догаряше в пернишката печка.
Някога, много отдавна - в детството ми, празникът беше подир Нова година. Баба му викаше БОЖИЧ и славеше раждането на млада Бога. Колкото и от разпръсната й челяд се събереше около трапезата, всяка година след вечерята дядо разказваше историята за раждането на Иисус Христос. Според баба петолъчката на комунистите всъщност била новата Витлеемска звезда. Подаръците на влъхвите за своите внучета тя превръщаше в плетени от домашна вълна шапки, ръкавици и шарени чорапи, на които кой знае защо им викаха спортни. Баба беше много набожна. Спазваше канона и особено постите. Не помня обаче как беше на Нова година – дали манджите бяха постни или се похапваше от всичко. Спомням си обаче, че когато през 1968 г. смениха църковния календар, тя така и не проумя защо и продължи да празнува Божич на 6-7 януари до края на дните си.



Сигурно е, че част от битовата култура на баба ще остане и моя същност и колкото мога ще предам от нея на поколението след мен. Тъжно ми е, че на Рождество Христово днеска му се вика Коледа по името на езическо божество. Иска ми се поне да наричаме празника Божич като баба, защото това е много по-близко до същността му. Заветната ми мечта е някой ден в българското училище часовете пак да започват с Отче наш, както някога и да заживеем по законите Божии.


2 коментара:

  1. Много интересна история! Между другото това, че наричаме празника Коледа, никак не е лошо. Все пак християнството се основава върху езическите култове и има своите специфични черти по целия християнски свят. Други народи се гордеят с тази работа, защо да не го правим и ние?
    А това, че баба ви го е наричала Божич е доста интересно и показва, колко по-близки сме били всъщност със славяните на запад от нас, преди да се намесят великите сили. Днес сърби и хървати наричат този празник Божић/Božić!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Кириле ти като типичен славянин си контра!
    Христос е казал "Аз съм пътят и истината и животът" или по-ранното "да нямаш други богове освен мене..."

    Георгиев

    ОтговорИзтриване