23 септември 2013

Монасите от Църногорския манастир надвиха кризата

Монаси от български манастир успяха да надвият кризата. Манастирското братство от Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци на името на светите братя безсребрени лечители Козма и Дамян успя да затвори цикъла от фермата в стопанството на обителта до магазинче за продуктите от него в центъра на София. Това отдавна е факт, но вече е и стандартизирано. Стопанството на монасите вече е лицензирано по Наредба 26 на МЗХ от 2010 г. като малък производител. Това им дава право да предлагат продукцията си директно на пазара.

Темата отдавна занимава монасите. За това как без притеснение за хигиенните норми да се продава манастирската продукция се говори още от времето, когато земеделски министър беше Нихат Кабил. Той е свързан с манастира като председател на гражданското сдружение, заело се през 2004г. с възстановяването на изоставеното свято място. Добре познатият с широката социална дейност отец Иван от Нови хан, който още преди години е приел монашество в този манастир запознал тогавашния министър с монасите, а по идея на съпругата му Кабил поема като кауза грандиозните планове за съживяването на манастира и за създаването на истинско земеделско стопанство, което да прехранва братството, послушниците и работниците. Той е и един от първите, опитали прословутото кисело мляко от стадото биволи, вече добре познато на хилядите гости, посетили възродения манастир като поклонници или туристи. За него знаят даже в Япония и милионите зрителите на агенция Син Хуа. Сега италиански специалисти въвеждат в производство и моцарела по ръчна технология.

Всичко започва от два бивола, доведени от игумена схиархимандрит Евгений при идването му на това място през 1997г. После със спечелен проект по САПАРД стадото се разраства, за да стигне днес до 80 животни, 40 кози, деситина овце. Във фермата има и прасета и кокошки. Пчелните кошери постепенно станаха 40 и на година се вади по близо тон мед. Редовни гости на манастира си спомнят как е започнало запознанството им с йеромонах Никанор. Преди години били поканени на скромната монашеска трапеза. Докато още се наслаждавали на майсторски приготвения от игумена без капка мазнина гювеч от зарзават, отгледан в тогава още малката градинка, отчето извадил за десерт буркан мед. С първата хапка гостите усетили аромата и вкуса на детелина и не скрили възхитата си от нещо невкусвано. Монахът, който тогава още бил по-близо до битността си на финансов дилър, каквато известно е, е била професията му преди да приеме службата пред Бога, отколкото до вещ в земеделието производител, останал доволен от ефекта. Сигурно още тогава е бил убеден в успеха на замисленото стопанство.

Сега обителта има собствена мини мандра, където млякото се преработва до сирене и кашкавал. Ежедневно от там преминават от 90 до 200 л. Цех за местни продукти произвежда манастирски луканки, суджук, пастърма от чисто месо от манастирската ферма. Вече има и манастирско вино и ракия. Правят се сладка и лютеници.

По традиция, още пазена старателно в светогорските манастири, всичко на трапезата трябва да е собствено производство. Даже хлябът е по технология от Атон. По нивите от две години се сее лимец. От скоро монасите имат малка мелница и сами правят брашното. Квасът се поддържа и често гости искат от него, за да правят сами от домашния хляб с несравним вкус, а в полезността му няма съмнение.

Доскоро продуктите се подаваха само в манастира. Едва от няколко дни близо до площад „Македония” в София има и малък магазин. В него се продават и продукти от други манастири. Монасите са в търговски отношения с братя както от български обители, така и със стопанствата на манастири в Съседна Сърбия и на Света гора. Две години манастирът над Гигинци беше домакин на изложение на манастирски продукти, който се прави на 2 май. Продуктите на пръв поглед са скъпи. Сиренето е по 15 -20 лева. Кофичка кисело мляко се продава за 2 лева. Суджукът, който бие по вкус и домашно приготвения, защото в него има и Божия благодат, върви по 7-8 лева парчето. Животните се карат в сертифицирана кланица в Кочериново. Малка колбасарска фабрика в Перник го превръща в пастърма, луканка и шпеков салам само от биволско месо, без изкуствена сланина и стабилизатори, затова истинските колбаси не са много трайни. Продукцията обаче се продава и се търси, а от продажбите има и постъпления. Но не печелбата е цел на на монасите, нито славата. Библейска истина е, че славата следва упорития труд и усилия. Приходите стигат за довършване на започнатото, за заплати на пастирите и работниците.

В помощ са и проектите, които се финансират през програмата за развитие на селските райони, а отец Никанор е в послушание да посредници в добрите дела между църквата и държавата. Сега наред е стръмния път от селото до манастира. Петкилометровата отсечка вече е част от общинската пътна мрежа, има спечелен проект за асфалтирането й и в момента тече процедура за възлагане на обществена поръчка, с която община Брезник ще избере изпълнител. Пак с проект ще бъде реставрирана и старата манастирска сграда, за да се приютяват все повечето поклонници, които идват за нощните богослужения в манастира.

Манастирското братство е надвило кризата, но това, което е важно и ценно е, че по този начин за пръв път се създава реална възможност да се възстанови старата традиция манастирите да се издържат от собствена земеделска дейност. Тази традиция е била прекъсната след 9-ти септември 1944 г. и е наложен сегашният имидж манастирите да бъдат ресторанти и хотели. По този начин се разрушава автентичният монашески начин на живот в манастирите, нарушава се и у хората се създава погрешено разбиране що е това манастир, коментира отец Никанор. И прави икономически анализ. Храните произвеждани по този начин са по-скъпи от масовото производство, но това не се дължи на алчност на производителя или търговеца, а на елементарни икономически причини, тъй като това е малко производство и по-голямата част от дейностите се извършват ръчно. Освен това продуктите, които се влагат, са само естествени материали. Всички разходи за издръжка на производството са в пъти по-големи от масовото производство. Така че няма какво да се чудим, че сиренето струва по 18 и 19 лева и кашкавал, който излиза над 20 лв. Може да се сравни с цените на големите производители, но колбасите са от месо, а млечните продукти - от чисто мляко. Няма никакви сурогатни материали и е нормално да е по-скъпо.

За пръв път може да се каже, че цикълът е затворен и може едно новосъздадено стопанство икономически да се възпроизвежда и действително да видим начало на това манастирите отново да се превърнат в това, което традиционно са били - място, което е свързано с монашеството и труда и по-малко с масовия туризъм, доволен е монахът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар