Да сурвакаш Тодор Живков

За днешните български деца, които пеят, свирят, танцуват или са добри артисти мерило е Крисия. Момиченцето от Разгард се радва на върховен успех и пя даже пред американския президент. Преди годините, които сега наричаме преход върховно признание за талантливите деца на България било да ги изберат да сурвакат Тодор Живков.

Имало такава порядка – всяка година да се избира някой окръжен град, чиито най-талантливи деца на 1 янури да сурвакат в Бояна първият партиен и държавен ръководител и членовете на Политбюро на БКП. В трескава подготовка, която продължавала с месеци,  се съчинявал сценарий – възможно най-оригинален, правели се кастинги за най-добрите деца, провеждали се безкрайни репетиции в някогашните пионерски домове, които днес,там където са останали са обединени детски комплекси. Да попаднеш в групата на децата, които ще сурвакат Тодор Живков било толкова трудно, коркото да те пуснат да пътуваш в капиталистическа държава.

През 1981г., в навечеито на 1982 гогато предстояло честването на 100- годишнината от рождението на комунистическия вожд Георги Димитров,  тази отговорност се  паднала на Перник. По това време там се строи нова, модерна сграда на Пионерския дом, а целият град се готви за юбилея на патрона на пионерската организация. В центъра на града ще се издигне 8-метрова скулптурна фигура младия Димитров във вида му от времето, когато е бил синдикален водач на рудничарските стачки в Перник.

Пионерския дом има детски фолклорен ансамбъл с хор и танцов състав, има театрално студио, ателие по приложно изкуство.  И макар заниманията с децата да са пръснати из целия град, с тях работят отлични специалисти и всичките са на много високо ниво. Веста, че пернишки деца ще сурвакат Тодор живков нажежава обстановката. Първата работа е да се подготви сценарий за новогодишното приветствие. Задачата е всичко да се съобрази  с граовския фолклор. На помощ се търсят етнографи от историческия музей в града. Постановката готвят актрисата Маша Михайлова, която учи на театър децата в театралното студио и нейният съпруг Георги Стойчев – също актьор в пернишкия театър. 

По пионерските отряди започва трескаво проучване на народната обредност за Божич, както в Граово и други краища на страната, а и до днес в Сръбско,  се казва на Бъдни вечер. Децата правят сурвачки според  правилата, останали от минали времена – не от пръчки, украсени с цветни хартии и станиоли, както беше през социализма, а от напъпили дрянови толкова много сурвачки, че с най-хубавите даже се подрежда градска изложба. За членовете на Политбюро са избрани най-кичестите, а за самия Тодор Живков дряновицата украсява ръководителката на школата по приложно изкуство Таня Божкова. Най-трудно било да се разпробият и нанижат дребните зрънца леща, гердан от които също бил закачен на сур(о)вачката за най-важния човек в държавата. Всичките продукти за нея били предварително проверени от службите по сигурността, а когато станала готова я прибрали в кабинета на местния шеф на ДС.

Успоредно с тази подготовка протичали и репетициите за самото сурвакарско приветствие. Певиците учели граовски песни, но извъднъж се оказало, че няма нито една с подходящ текст, така че в характерното за района тресене да се чува и нещо за БКП. Подготвен бил характерен танц, в който децата тропали хорцето „у место”, защото така танцували граовци заради бедната си земя, която не искали да тъпчат и с хорото. На помощ е привлечен режисьор от музикалния театър. За първите партийни и държавни ръководители са приготвени подаръци, дарени лично от известния и по света бусински майстор-грънчар Петър Гигов.  Когато наближило времето, репетициите станали още по-сериозни. На столове в залата подредили портретите на членовете на Политбюро и всяко дете сурвакало своя човек, гледайки портрета, така че да не се обърка.

Случва се и голяма драма за едно дете. Оказва се, че таткото на солиста на танцьорите е съден за дребни хулигански прояви и за детето е отказан достъп в Бояна. Ръководителите се оказват в чудо как да обяснят на хлапака, защо няма да ходи при Тодор Живков, като доказано е най-добрият. Тогава измислили да му обяснят че не е достатъчно висок или пък е нисък и така отказали детето.

Седмица преди Нова година цялата голяма група пернишки сурвакарчета се преместили в София. С децата от народния хор, танцовия състав и малките актьори били и група сурвакарчета от брезнишкото село Кошарево, маскирани  с характерните за обичая костюми. Настанени са в хотел „Орбита”, а всеки ден ходят на репетиции в Бояна. В сценария има наричания за всеки месец от годината и по съвет на етнолозите са приготвени 12 различни обредни пити, каквито някога се правели във всеки дом за Бъдни вечер. 

Пернишките деца сурвакат политбюро преди обяд на 31 декември 1981г. Обичайно било децата да ходят в Бояна на 1 януари, но годината била траурна заради смъртта на Людмила Живкова. Това била причината и след края на спектакъла  децата само да налагат гърбините на първите ръководители , без да се хванат на общо хоро. Участници в тези събития си спомнят, че въпреки скръбта си по загубата на своята дъщеря Тодор Живков бил много сърдечен с децата,  разговарял с тях. 

Споменът с какво са били дарувани сурвакарчетата се е загубил, но е сигурно, че за всяко дете е имало подарък, а не само спомена от преживяното. Пионерските  ръководители се надявали, че след сурвакането държавата ще подари автобус на пионерския дом в Перник, но това не станало.

За хлапетата била подредена обилна трапеза. Едни си спомнят, че имало много грозде, но години след случката един от танцьорите разказваше за удивлението си от цялото печено прасенце с резан лимон в зурлата. В ония години никой не си е мислил да налага гърбовете на шефовете по-силно, но след промените някогашните деца не криеха, че съжаляват за пропусната възможност. Тогава всяка волност била немислима.  Заради грешка на едно от децата, го отнесла неговата дружинна ръководителка. Тя била уволнена, защото детето не видяло къде е Цола Драгойчева, седнала някъде в залата на стол и се забавило да я сурвака.

Пикантерии по сурвакането се разказваха години след това, защото споменът от пребиваването в Бояна и срещата с Тодор Живков е останала за цял живот.

Снимките са от личния архив на певицата от Квартет „Славей” Светла Караджова, която през 1981 г. е ръководител на народния хор в детския ансамбъл „Граовче” в Перник. 

Светла Караджова е в средата на снимката (с бялата блуза).

И Рачков сурвакал Тато

Актьорът Димитър Рачков също бил сурвакаче в Бояна с група деца от Бургаски окръг. През 1985 г. Митко е на 13 години. След прослушване той е избран за сурвакар и получава задачата да казва стихотворение.  „Освободиха ме от училище. В дневника пишеше: Колеги, моля, не изпитвайте Димитър Рачков, защото ще сурвака другаря Тодор Живков. Бяхме на почит, ходехме като шефове”, спомня си днес звездата от „Господари на ефира”. 
На тържеството в Бояна присъства целият партиен елит. Случва се така, че без да иска, пионерът  Рачков настъпва по краката и къса чорапогащника на шефката на ДКМС Станка Шопова, но  тя не му се разсърдила.  На Митко му се паднало да налага за здраве вече покойния Гриша Филипов. След това турне в столицата Рачков става гордостта на квартала.

Павката от "Здравей, България" бил сурвакаче от Габрово

За Новата 1989 година да сурвакат Политбюро се паднало на габровски деца. Сред тях като танцьор в  ансамбъл „Габровче” бил и ученикът  Павел Владимиров, който сега ни среща с родни звезди в „Здравей, България” по Нова телевизия. В размирната година сурвакане на Политбюро все пак имало, макар и без Тодор Живков.  За да стигне до заветното сурвакане, Владимиров минал през кастинг с 3 кръга, а след това “спестил” от училище почти три месеца, за да се готви за знаменитото събитие. След достойното представяне Павката и другите деца  получили като  награда тридневна екскурзия в Букурещ в Румъния.