07 март 2012

За името на Перник - тълкувания и догадки

За името на Перник - тълкувания и догадкиЗа името на Перник има различни тълкувания и догатки. За безспорно се смята становището на археолога Васил Миков. Според него названието на селището е дошло от името на върховното славянско езическо божество Перун, към което е прибавена типичната старобългарска наставка \"ик\". Това е най-масовото обяснение, което и децата в Перник възприемат като най-достоверно. Има и едно народно предание, че името е дошло заради многото сини перуники (цветето ибис), покривали хълма на крепостта. Според изследователите първият писмен документ, в който се споменава селището с името \" Перник\" е \"Безименната легенда за Св. Иван Рилски\" от 9 век. От новото време известни и по-популярни са две статии, които се отнасят до произхода и значението на името на град Перник. Едната е на проф. Иван Дуйчев - „Средновековно сведение за въглищата в Перник\" и е публикувана във в-к Отечествен фронт - бр. 8889 от 14 май 1973г. Другата е на известния български езиковед проф. Борис Симеонов, специалист по ономастика. Тя беше публикувана и в празничния брой на в-к Пернишки радетел от 22 септември 2007г. Проф. Дуйчев смята, че тъкмо от името Перник - засведетелствано в Безименото народно житие на св. Йоан Рилски, може да се направят изводи за най-древното минало на Перник, от което време няма изрични писмени свидетелства. Той споделя мнението, че името Перник е представлявало само едно българо-славянско изменение на първична гръцка форма Петърник, което трябва да означава приблизително „каменисто място\". Но и според него много по-правдоподобно, ако не и напълно доказано, е предположението че това селищно име произхожда от името на славянското божество Перун. Тълкуванията на името „Перник\" на проф. Борис Симеонов са значително по-обширни и различни. Според него хипотезата за „Петърник\" е по-слаба, защото от това по-трудно ще произлезе Перник. Той обаче подлага на сериозно съмнение и хипотезата селищното название да произлиза от Перун, като прилага чисто езиковедски доводи. Името Перун е било твърде познато и употребявано от народа и до наши дни, сочи той като обяснява, че са известни стотици названия от типа Перун, Перуна, Перуню, Перинград. Според него не е било нужно от добре познато по структура и значение име да се получава друго с не съвсем ясен смисъл - от Перунник да стане Перуник и Перник. „Коренът „пер\" може да се свърже с глагола пера и тогава Перник ще означава: а/ място където се пере.... б/ ... съд, в който се пере\", пише проф. Симеонов. Думата „перник\" е название на кръгъл съд, в който обикновено се пере току-що остригана вълна. Този съд се е използвал в миналото и като мярка за добито жито (крина) и тогава получава и названието „мерник\". Така се е наричал и съд, в който са били събирани перата и пухът от закланите птици.Той посочва и друго значение на корена „пер\" - круша, ябълка, като припомня, че думата пер е запазена само в производната перша. Езиковедът обяснява, че наставката -ник се добавя към имена, за да означи местонахождението на даден предмет или растение. Примерите, които посочва са повече от показателни - Брезник, Сливник, Дъбник, Расник и др. Така че, мнението на проф. Борис Симеонов е че Перник е старо славянско или славянско-тракийско название и означава „място при скалите, използвано за пране\", „съд за пране и за пера\" или „място, където е имало много круши\". Според проф. Симеонов докато не се открият нови доказателства, цитираните тези ще бъдат еднакво възможни и вероятни, тъй като те имат еднакви доказателства и паралели сред думите и имената в нашия език.

26-Юни-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар