07 март 2012

Храм „Св. Иван Рилски" - Перник

През 2010 година пернишкият храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец" стана на 90 години.


Строежът на Минната църква, както се е наричала дълги години, започва през 1910 г.

Новият храм е бил построен по поръчка и за духовните потребности на работещите в Мини - Перник.

Войните от 1912 до 1918 г. станали причина да не бъде завършен бързо.

Едва през 1920 г. в деня на св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийски епископ Варлаам.

Важни данни за историята по построяването, финансирането и освещаването се съдържат в дарствения надпис, намиращ се над входната врата, която въвежда в централната част на църквата:


"Този божествен храм на преподобния наш отец Иван Рилски се съгради през царуването на Фердинанд І цар на българите, при светителстването на митрополита Партения Софийски с усърдното старание на директора на мината Иван Симеонов, Георги Коняров и всички инженери, служащи и работници, както и с материалната подкрепа на всички любящи Божия дом заведения и лица. 1920г."


По-късно с признателност инж. Иван Симеонов. е бил погребан от южната страна на храма, между двата бора. След 1957 г. тогавашните власти го обявяват за фашист, костите му са изровени и захвърлени незнайно къде в старите пернишки гробища.

Духовниците писали историята на черквата свидетелстват, че храмът е посветен на името на св. Йоана, защото той е прекарал част от живота си в пещера, който наподобява труда и живота на миньорите в рудниците.

Интересна история защо църквата „Св. Йоан Рилски" е построена на това място е записала фолклористката Елена Огнянова. Според преданието една вечер от „Старите рудници" излиза минен техник, родом от Копривщица. В залисия и яд на професията си, по невнимание се спънал в голям камък, за който не си спомнял, че е на пътя му. Паднал лошо и си счупил крака. Дълго лежал безпомощно, когато видял блещукащо кандило и висок сух мъж с бяла брада до пояса. Това бил св. Иван. Той заръчал на пострадалия да се помоли на Бога и ще получи помощ. Предрекъл, че жена от Ноевци с две момчета ще го изцери. Така и станало. Техникът оздравял и разказал преживяното на директора на мината. Храмът бил вдигнат в знак на благодарност към Рилския светия на мястото, където сам се явил. На металните пластини, с които миньорите влизали в рудника било изписано „Бог на помощ".


След Руската революция от 1917г. в Перник идват повече от 500 души руснаци. Те имат свой свещеник и църковен певец. Поддържат четиригласен смесен хор, който обслужва и българските служби. Певците получават хонорари от Мината. Срещу неделя те изпълняват всенощни бдения. От тяхно име е дарена икона на Пресвета Богородица, която и до днес се пази в храма.



Предполага се, че храмът е изграден по един от типовите проекти, изработени от арх. Алекси Начев, възложени му от Министерството на външните дела и изповеданията през 1892г. Изпълнението в Перник е значително архитектурно и орнаментно обогатено.Църквата е от тип еднокорабна, централнокуполна.

Големият купол е в средата на квадрат външно подчертан по ъглите от четири малки полусфери.

На западната част (входа) се издига висока камбанария увенчана с красив метален кръст.

Следва предверието (нартекса), в който от лявата част има вита стълба. Тя води към балкона, където е мястото на църковния хор.

На купола е изписан образът на Спасителя.

Под купола, който вътрешно се подържа от четири колони от черен мрамор, е изписано: :Приидите ко мне вси труждающие и обременени и Аз съпокотови".

На изток в центъра на красиво резбования дървен иконостас се открояват „царските врата", украсени с пет медальона.

Вдясно са иконите на Спасителя и на св. Йоан Кръстител, а вляво на Пресвета Богородица и иконата на храмовия светец св. Иван Рилски.


Над входната врата отвън в полукръг в цветна мозайка е изобразен св. Иван Рилски. Тази творба е била дипломната работа на проф. Александър поп Лилов. По изключително сполучлив начин и умереност на тоновете авторът представя типичния характерен образ на светеца.


През 1937/1939г. църквата е изографисана от именитите български художници Никола Маринов и Дечко Узунов. За орнаментите им помагат двама студенти, синът на отец Лило(служил в храма от 1933 до 1948г.) - Александър Поплилов - по-късно професор в Художествената академия и автор на мозайката на св. Йоан Рилски над входната врата на храма и Димитър Кандимиров. Проф. А. Поплилов разказва как двамата негови професори се съгласили да изографисат храма, след като видят обема на работата, сроковете и църковните канони. Те приели поръчката като въпрос на професионален престиж и за да оставят нещо по-дълговечно като християни. Започват работата през лятото на 1937 г. Проф. Н. Маринов е настанен в минно жилище зад Минната дирекция, а проф. Дечко Узунов пътува всеки ден от София. Проф. Маринов работи в северната част на храма, а проф. Узунов - в южната. Балкона е изписал самият проф. Поплилов, тогава студент. Той си спомня, че зографите са се хранели в стола на Мината, но понякога посещавали пернишките кръчми на по чаша червено вино, биволска пастърма и сладка приказка с миньорите. Над входната врата отвън в полукръг в цветна мозайка е изобразен св. Иван Рилски. Тази творба е била дипломната работа на проф. Александър поп Лилов. По изключително сполучлив начин и умереност на тоновете авторът представя типичния характерен образ на светеца.


До 9 септември 1944 г. храмът е на пълна издръжка на Мини Перник - заплатите на свещеника, дякона, певеца, клисаря, осветлението и другите разходи се плащат от Мината. Църквата има голяма подкрепа от тогавашния главен директор на Мини - Перник инж. Васил Радославов, арестуван и убит в полицията, непосредствено след 9 септември 1944 г, като смъртта му е представена за самоубийство.

След това църквата минава под ведомството на Софийска св. митрополия.

Първият свещеник, служил в храма от 1920 до 1922 г. и за кратко през 1926 г. е свещеник Михаил Панов Мангеин от пернишкото село Студена, завършил Самоковската духовна семинария. През останалото време до 1945 г. той е бил свещеник в родното си село Студена.

От юни 1922 г. до 1929 г. свещеник е бил Трифон Стоянов от Скопие. В служението си той е бил подпомаган от руснаците Иларион Титов и Адриан Мишаков.В годините от 1929 до 1933 г. са служили за малко време свещениците Симеон Лазаров, Любен Иванов и перничаните Борис Иванов и Иван Попцветков. През 1933 г. за свещеник в храма е назначен иконом Лило Попйончев от гр. Кула, Видинско, където бил архиерейски наместник и служи до 1948 г. За него разказват, че е изряден свещенослужител. Освен редовното всекидневно и празнично богослужение, което извършва с усърдие, посещава болни енориаши, помага на скарани съпрузи, дава помощи на бедни. По това време дякон и певец е Рангел Еленков, който после става свещеник в храма. Двамата редовно изнасят беседи пред братството и православните ученически дружества.

След 1947 г. в храма служат Георги Попконстантинов от с. Цегриловци, Трънско - до 01 април 1957 г., свещеник иконом Петър Смрикаров от с. Ерул, Трънско, който преди това е бил свещеник в брезнишките села Банище и Кошарево, до март 1974 г.

През 1962 г. за трети свещеник идва иконом Кирил Попалександров от с.Добри дол, Кюстендилско. И служи до 24 април 1985 г.На 1 април 1957 г. за свещеник в храма е назначен иконом Рангел Еленков, роден в с. Дивля, Радомирско на 13 юни 1918 г. От 1937 до 1945 г. той е бил всекидневен певец и дякон в църквата "Св. Йоан Рилски".

През 1937 г. той заварва в храма протойерей Павел Воронов като свещеник на руското общество, вече много възрастен, бивш флотски свещеник в Русия. От него в престолното евангелие е останала една лента, на която той носил някакъв орден.

Между 1945-1957 от. Рангел Еленков е свещеник в с. Студена, от където бил преместен в Перник. Завършил Софийската духовна семинария през 1937 г. Той слага началото на дамски църковен хор, който замества разформирования след 9 септември 1944 г. руско- български смесен 4-гласен хор и просъществува повече от 30 години.На от. Рангел Еленков се дължи и летописа на храма. Накрая той е написал „ Благодаря Богу и на св. Йоана за милостта им към мене, за дето отредиха на грешния и недостоен свещеник да служи в този храм до сега като певец, дякон и свещеник в продължение на 42 години."На 19 октомври 1991 г., на храмовия празник, с благоволението на Негово Светейшество патриарх Максим епископ Натанаил, тогава викарий на Софиската св. митрополия, е отличил иконома Рангел Еленков с офикия ставрофорен свещеноиконом.

Сега в храма „Св. Йоан Рилски" служат свещениците Николай Колев, Борис Котев и Бойко Андонов. Към храма има и църковен хор, който редовно участва в богослуженията.

В годините на тоталитаризма храмът "Св. Йоан Рилски" в Перник е застрашен от събаряне, заради новостроящия се партиен дом. Тогава Негово Светейшество Българският патриарх и Кофийски митрополин Максим лично се застъпва за храма пред първия ръководител на държавата Тодор Живков. Черквата оцелява, но замислилите злината са постигнати от зла участ. Скоропостижно починал строителят, който за да се подмаже на властта скочил на църковния купол с готовност да руши. Бързо след него си отишли и децата му.

На 18 октомври 2009г. по решение на Светия синод на Българската православна църква и с благословията на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим храмът прие като дар от Рилския манастир и неговото монашеско братство частица от мощите на св. Иван Рилски. Светинята беше донесена в Перник лично от игумена на манастира Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий. Миряните, гражданството и градските власти приеха светинята на тържествена церемония пред Двореца на културата. Мощохранителницата ще се пази в храма за вечни времена.

Храмът, посветен на най-тачения български светия преподобния наш отец Йоан Пустиножител Рилски Чудотворец в Перник продължава и днес да сбира миряните на обща молитва.

25-Ноември-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар