07 март 2012

Чудото на черквата

Седмицата на тези хора минаваше в труд, а неделя беше ден за почивка и черква. Тя е построена на един хълм и се вижда от цялото село. Още в шест часа сутринта малката камбана бие за сутрешна служба. Хората от селото са станали вече. Слънцето блести високо в съвсем синьото небе, което още пази леко розова отсянка, избледняла следа от зората. Кокошките се разхождатпред къщите и тук там някой петел вдига увенчаната си пурпур глава, плеска с криле и запява високо до Богас металическия си глас. Другите петли отговарят и изведнъж цялото село се оживява. Жените загрижено ходят от врата на врата, разговарят оживено и изваждат от сандъците хубавите си черни литаци, украсени с лъскави златисти мъниста, върху които запасват зуница - нещо като колан, красиво нашарен, а на шията си слагат гердан от златни пендарки. Мъжете са облекли белите антерии и потури от домашен шаек, а на краката им се жълтеят новите опинци от щавена свинска кожа.
Камбаната на черквата бие отново.Нейният звън се издига,губи се в небето и се слива в синия безкрай. Семействата заизлизат от къщите и с непохватни движения заради новите дрехисе упътват към черквата придружени от децата си. При влизането в малката черквица те се блъскат, обръщат се да се поздравят и говорят с висок глас. Черквицата не може да побере всички и тези, които идваха по-късно, оставаха в двора да слушат службата през отворената врата на черквата. И тези, които бяха вътре, и тези, които бяха отвън се тълпяха, сякаш чевстваха, че нещо необикновено ще се случи този ден в черквата.
Вътре, вече застанали пред олтара, Клисарят Таке Янков и Боре Бъзгалото, пеят с дрезгав глас неразбираемите български срички, като удължават безкрайно буквата „и" в думата „амин". От балкона им отвръщат пискливите гласове на ученическия хор от селското училище. Отвреме навреме поп Борис, който стои прав, взрян в Евангелието, промърморва нещо и двамата мъже отново подхващат.
Прозвучава звънче.Поп Борис - възрастен, достопочтен със запазени бели коси, застава пред олтаря. С бавни движения той коленичи, прекръства се и изпява с хубав глас „подготвителната молитва". Когато той млъква, двамата мъже, заедно с детския хор и някои от богомолците запяват и от всички гърди и от всички сърца към небето се възнася „Господи, помилуй!". Тогава свещеникът се изправя и с протегнати треперещи ръце казва: „Молете се, братя!". Всички се молят, а той с тих глас започва да произнася тайнствените слова като призовава Бога заедно с падналите на колене богомолци. Изведнъж една от коленичилите жени започна да рони съзи. Отначало тихичко, после вълнението й се усили, сърцето й се разтуптя и тя се разхълца. И понеже сълзите са заразителни - и другите жени се разхълцаха.
Като малка искрица, която запалва цялата гора, риданията обхващат всички. Мъже, жени, млади и стари - всички плачеха, а над главите им витаеше нещо свръхчовешко - някакъв огромен дух на някакво невидимо, но всемогъщосъщество.
Поп Борис също беше обхванат от присъствието на тайнствената сила. Такова чудо никога не бе се случвало в малката черквица. Той стои смаян и с вълнение мърмори:
- Бог слезе при коленичилия Свой народ и показаприсъствието Си. Той се озова на моята молитва.
И объркан, с устремен към небето дух, подължаваше молитвите си, а коленете му се подгъваха от вълнение. Като се поуспокои, той се обърна към молещите се с все още трепеещ от преживяното глас:
- Мои скъпи, братя и сестри! Видях как в отговор на нашите молитви Господ слезе между нас. Той дойде, Той беше тук сред нас. Той изпълни душите ни. Той направи сълзи да бликнат от очите ни. Сред нас се извърши чудо, истинско чудо, велико чудо! Светият Дух, Духът Господен слезе сред нас , обзе ни и ни прегърна.
Гласът му започна да отслабва и той добави:
- Преди малко вие ми дарихте най-голямата радост в моя живот! Досега бях най-старият свещеник в Перник. Сега съм най-щастливият свещеник в Перник. Бог да ви благослови! Амин!
Изтощен от вълнение, поп Борис с бавни стъпки отиде зад завесата на олтара да се съвземе, а през това време хората започнаха да се разотиват.

Ако е вярно, че вярата има средства да потиска лошите страни на характера, то това беше денят, когато това стана в село Перник. Всички, които бяха участвали в това богослужение, излязоха от черквата по-добри, отколкото бяха дошли.

Откъс от романа „Сбогом на мечтите" на проф. Ботьо Тачков

Авторът на романа „Сбогом на мечтите" проф. Ботьо Тачков е роден в Перник, където протичат детството и младежките му години. Погонен от службите на Държавна сигурност, през 1962 година той емигрира и стига до САЩ. Сбъдва своята американска мечта, но в сърцето му завинаги остава най-топло чувство към родния град. Такава книга трябваше да бъде написана задължително, възкликват неговите читатели след първата си среща с романа. Повечето то тях споделят, че са я препрочитали поне два пъти. Има защо.

23-Октомври-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар