25 март 2012

Благовец



Виктория и Вероника са 5-годишни близначки от Перник. Тяхната баба e избрала голeмия християнски празник Свето Благовещение, за да доведе прекрасните момиченца за причестяване в храма. За разлика от други деца, които все таки рядко се водят за свето Причастие, двете пристъпиха с кротост и без страх, защото явно не им беше за първи път. Доколко те съзнават, че приемането на св. тайнство Причастие като хляб и вино са истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот, не е много ясно. Благата вест е, че все пак има деца, чиито близки мислят за спасението на душите им от малки и ги посвещават в Христовата истина.

Църковният празник Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария, наричан от народа с красивата дума Благовец, е сварзан с евангелското събитие, според което Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос и тя приема спасителната си мисия с думите: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти...”

Дълги години,преди десетилетията на войнстващ атеизъм, Благовещение е честван у нас като Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства. Сега отново има постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството, но в православното си невежество народът ни явно още не е готов за това.

Малко са хората, които със сърцето си и в него са призовали името на Иисуса Христа, кръстили са се и чрез Евхаристийното общение, с редовно участие в светата Литургия са станали членове на Неговото съборно Тяло – Църквата. Малко са хората, които макар и кръстени, които да са въцърковени и да практикуват православието. Малко са истинските християнски семейства и истинските майки християнки, загрижени за рожбите си в името на Бога. Целта на християнския ни живот е да опазим и усъвършенстваме освещението, което сме получили.

Вмисто това ние пазим езическата традиция и помним, че преди Благовец бабите по селата са пращали децата, а и възрастните да удрят тенекии и звънци и с тичане да обикалят покрай дуварите и тарабите с възгласи: "Бежте, змии и гущери, днеска е Благовец".

В моите спомени този възглас е по-различен. С баба ми Влада обикаляхме двора и къщата, но не на Благовец, а преди Младенци и викахме същото "Бежте, змии и гущери, утре е Младенци!".

Народният празник Младенци съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Сега той е на 9 март, но баба така и не прие този календар и за нея си беше на 22 март, когато пък според светския календар настъпва пролетта.

Според поверието на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища,а останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец.

Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън.

И ако Господ ни е далеко и сетивата ни и предпролетно не се събуждат за Божията истина и очите ни не проглеждат за спасението, то можем по примера на нашите баби да погнем змиите в сърцата си и всичките влечуги, които на два крака пъплят из властта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар