07 март 2012

Перник в поезията - поетична антология „Галерия към слънцето"

По повод 80-годишнината от обявяването на Перник за град беше издадена поетична антология „Галерия към слънцето\". Книгата съдържа 80 стихотворения и поеми за Перник. Съставители са Първолета Маджарска и Детелина Денчева. Издадена е с финансовата помощ на Ангел Найденов и Ненко Темелков.
Официалното представяне на сборника беше на 29 юни 2009г. в Арт салона в Двореца на културата. Свои стихове, включени в антологията прочетоха Мила Миленова, Милко Матеев, Ангел Малинов, Славчо Чанев, Красимира Зафирова, Георги Маринов и др.

Първолета Маджарска:

Осемдесет години са само миг от хилядолетната история на нашия град. История, за която са съхранени изключителни находки от римско и тракийско време, от времето на славяните. За тази история спомени нашепва хълмът Кракра, напомнящ за епичните битки на болярина Кракра Пернишки в защита на българската държавност, на българския дух.
Перник може да се гордее с първата българска електроцентрала, първото улично осветление, първото произведено стъкло, първата брикетна фабрика, първият машиностроителен завод, първият металургичен комбинат...За осемдесет години хилядите пернишки миньори, машиностроители, металурзи, строители... с труда си сътвориха един град с европейски облик. Те бяха възпети от поети и писатели, от известни и неизвестни творци. Тези герои на нашето време най-гъсто населяваха книгите на авторите, творили или живели в „ града на черното злато\". Героите на живота стават герои на изкуството. Карбидките прогонват слепотата. В стиховете се засяват плодоностни метафори. В повечето поетични възпеви преобладава приповдигнатият патос, засиленият възторг...Перник в поезията?
Поетите на Перник?
Едни от тях са познати на литературната ни общественост, други правят първите си стъпки. Едни от тях вече не живеят в Перник или отдавна са напуснали този свят. Едни от тях стигнаха върховете на българската литература, други се изкачват към висините. Повечето са написали свои стихотворения и поеми за родния си град, закърмени с неговата специфична атмосфера.
Колкото и невероятно да звучи, най-напред е писал за Перник патриархът на българската литература Иван Вазов. През 1874 г. той е бил преводач на чуждестранните специалисти по трасирането на жп линията София-Радомир и е обичал да се разхожда из руините на крепостния хълм...
Много знайни и незнайни творци, останали в литературата или изтрити от времето, са се вдъхновявали и оставили следи в културния живот на Перник и страната..
Този поетичен сборник няма за цел да обхване всички стихове, написани за Перник, а само осемдесет стихотворения и поеми, с които да отбележи мъдрата 80-годишнина на нашия град. Защото само словото превръща историята във вечност. Съхраненото в книгите остава като свидетелство за случилото се във времето и пространството.
Днес не се чувства натрапчиво острият мирис на кюмюр и сгурия, на карбид и машинно масло. Няма ги неугасващите огньове на табаните. Перник вече не е градът на черното злато, една по една угаснаха металургичните пещи...Но делникът ни е достатъчно динамичен, за да се родят нови вдъхновени творби. Защото, ако искаме да бъдем добри европейци, трябва да бъдем преди всичко истински българи.
А поетите умеят да проникват в човешките сърца, които като неизчерпаеми рудници съхраняват неразкрити човешки съкровища. Защото пернишката душа е като галерия, в която има и чист кюмюр и мергел, галерия, която води към слънцето.
(Предговор на антологията)

Иван Карадачки:

„Небето - като сивата стомана ,А хълмовете - с въглищния цвят.И в сивото, и в черното поставен,Един загледан в бъдещето град.\"(Из първото стихотворение в юбилейната Антология „Галерия към слънцето\")
„Галерия към слънцето\" е удивително творение от обич и преклонение към нашия град, прекрасно и рядко благородно начинание и влог в културния живот, жива памет и заслужена гордост.
Перник никога не е оставал в сянката на столицата, защото е имал самочувствието , талантът и достойнството на десетки творци от различни поколения. За тях градът и хората на този град са като родно, топло гнездо, от което разпериха крила за дълъг полет в необятния свят на изкуството и литературата.
Перник е също така и наш неизплатен дълг, за вдъхновението и доверието, с което ни е дарявал.
„Галерия към слънцето\" е изпълнена художествено и полиграфично безупречно! Щастлив съм да го подчертая. Защото този поетичен алманах ще остане траен влог в духовния ни живот.
Благодаря на съставителите за ума, дръзновението и високия естетически вкус и култура! А на участниците - сполай за дарбата и за радостната среща на слънчевите страници на сборника! Честито!

Георги Маринов


И мен ми чегърта душата
кюмюрчето - черното злато.
(Из стихотворението „Черната рекичка\"- „Медни тръби\"-1993г.)
Перник за поезия е труден, тук всички метафори са тежки. Много по-вдъхновено се пише за морето, но я напиши за рудници, за вагонетки, за табани.
Славчо Чанев:
Това пъстро чудо ще го има и когато нас вече няма да ни има, да ни е честита тази книга.
Красимира Зафирова:
Такива дела са редки, но трябва да стават повече, благодаря на спонсорите, Силно и неподвластно на времето е словото и те са постъпили далновидно, ние имаме нужда от такива хора.

04-Юли-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар