07 март 2012

Горяните в Пернишко - страници непозната история

Непознати страници от най-новата ни история разгръща с нетрадиционна изложба Регионалният исторически музей в Перник.

С експозицията „Горяните - страници непозната история" музеят е решил да отбележи навършването на 20 тодини от началото на измъчения български преход.

„Поводът е смяната на тоталитарния режим с онова, което казваме, че е демокрация. Другото е - да прочетем и да се опитаме да видим други страници от историята, които така и не сме познавали, да покажем, че всъщност съпротивата срещу комунистическия режим започва най- напред в България, непосредствено след 9- ти септември", обяснява идеята директорът на музея Симеон Мильов.

Експозицията съдържа над 110 портрета, нарисувани с молив от самоукия художник Константин Събев, прекарал младежките си години в комунистическите концлагери. Изложени са документи и факти, свързани с броя на горяните и тяхното разпределение по регионите в страната.
Специално е обособен кът с портретите на горяни, ятаци и концлагертисти от Пернишко и Трънско, сред които са Никола Йорданов - Гуджо, Боян Попов, Цанко Станоев, Толо Златков, Васил Владимиров, Иван Монов, Петър Матеев, Божил Костов и Арменко Алексиев.

В изложбата са намерили място и няколко книги, сред които са изключително ценните изследвания за горянското движение на д-р Николай Илиев.
Организатори на изложбата са и Съюз „Горяни" и Съюза на репресираните от комунистическия терор в България. Тя ще продължи до 10 декември.

На откриването й присъстваха вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, авторът на рисунките Константин Събев, 90-годишният Александър Наков, събрал в книга своите спомени за личната му схватка с комунистите, разследващият журналист Христо Христов, съвременници и участници в съпротивата срещу комунизма, граждани.

Председателят на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България в Перник Кирил Станков прочете послание изпратено от изследователя на горянското движение николай Илиев, което публикуваме отделно.

„Искаме да покажем лицата на хората, зад които се крият и много съдби. Съзнателно или не, ние премълчавахме историята, но ако тя остане недочетена докрай не бихме могли да бъдем нормални хора. Нещо зад нас ще тежи, а ние не знаем какво е точно. За да бъде патриот човек, трябва да познае историята такава, каквато е и да отдаде почит към всички, които по една или друга причина са отстоявали идеите си", коментира директорът на музея Симеон Мильов.


Изказване на д-р Николай Илиев при откриването на портретната горянска изложба, 17.11.2009 г., в гр. Перник (предоставено писмено)|


С откриването на тази портретна горянска изложба в Перник ние за пореден път ще изразим нашата голяма почит и уважение към загиналите горяни, ятаци и нелегални - борци от въоръжената антикомунистическа съпротива в нашата страна след 9.ІХ.1944 г. Ще отдадем заслужена почит и уважение и към всички оцелели участници в тази епична борба срещу комунизма, повечето от които вече не са между живите. Но се надявам, че някои от тези герои, доживели до наши дни, може и да са между нас.
Откриването на тази изложба в Перник не е случайно, защото в Пернишка област, особено в Трънско-Брезнишкия район и съседните околии горянското движение е било силно развито. В документите на Държавна сигурност е отразено, че горянското движение в България започва още в първите дни след 9.ІХ.1944 г. - срещу съветската окупация и болшевишката диктатура у нас.
Ето някои факти, които съм взел от архивите на ДС:

Един от първите горяни, който се появява в Трънско, е Толо Спиров Златков, по прякор Бела, от с. Насалевци, Трънско. Осъден е на смърт от „Народния" съд в Елин Пелин още докато е бил на фронта - за това, че е служил като войник в някаква жандармерийска част и го набедили, че е участвал в преследване на шумкари и пр. Тази жестока истина той научава, когато се демобилизира, от своя приятел-съученик и съселянин Тодор Симов, който тогава работел в Трън в милицията. Снабден с оръжие от своя приятел, той започнал да обикаля сам из района като горянин.

Друг, който също е действал като едноличен горянин в Трънско-Брезнишкия район през периода 1945-1949 г., е Никола Йорданов - Гуджо, запасен подофицер, от с. Глоговица, Трънско. Целта му е била да подсигури ятаци и да организира широкомащабна нелегална организация за борба против комунизма. През 1945 г. той е осъден на смърт от „Народния съд" в Трън - за това, че през 1923 г. е служил една година като стражар в Трън и уж бил преследвал комунисти. А всъщност му завидели, че бил по-заможен. По време на разстрела успял да се спаси и по-късно през 1949 г. застава начело на Нелегална патриотична организация, създадена през 1948 г. в Трънско-Брезнишкия район по инициатива на Петър Матеев от с. Лялинци, Трънско и Седефчо Михайлов от с. Ребро, Брезнишко.

През 1948 г. в гр. Трън е разкрита нелегална легионерска организация за борба против комунизма и съветската окупация у нас. Има съдебен процес и 6-7 души са осъдени на различни срокове затвор. От участниците сега е жив само Гиго Байкушев, прекарал много години по лагери и затвори.

В началото на 1948 г. в Трънско е създадена Нелегална земеделска организация на БЗНС-Никола Петков" с ръководители Цанко Георгиев Станоев от с. Костуринци и Петър Месаков от с. Еловица, Трънско. От 1950 г. начело на организацията застава Боян Попов от с. Радово, Трънско. Като командир на горянска чета той преминава периодично границата, организира и направлява цялата дейност на организацията за борба против комунистическата власт. Численият състав на горянската чета на Боян Попов е бил около 12 души, поименно известни.

През тези години в Трънско-Брезнишкия район действа и горянската чета на Васил Владимиров, запасен офицер, от с. Врабча, Трънско. В състава на четата са били 15 горяни, от които 12 са поименно известни. В тази чета е била и Рилка Захариева от с. Филиповци, Трънско.

Тук се е подвизавала и четата на Иван Монов - бивш военен летец, от с. Макреш, Видинско. Съставът на тази чета е бил 15 души, от които 14 горяни са поименно известни.

През ранната есен на 1948 г. по инициатива на Петър Станоев Матеев от с Лялинци, Трънско и някои други, в кантона на горския разсадник на Букова глава, където той работи като горски милиционер към лесничейството в Брезник, се събират: Тимотей Стефанов от с. Билинци, Владимир Михайлов от с. Муртинци, Евстати Манолов от Билинци, Тодор Топорлаков от Завала, Петър Пушев от Брезник - всички от Брезнишка околия; Владимир Вучков от с. Милославци, Борис Захариев от с. Филиповци, Васил Йонев от с. Баба, Васил Балин от с. Лялинци, Захари Василев от Филиповци - всички от Трънско. Те учредяват отдавна замислената от тях и други съмишленици Нелегална патриотична организация (НПО), която да се бори с всички средства против болшевишката власт. През 1949 г. начело на тази НПО застава Никола Йорданов - Гуджо. Организацията обхваща повече от 40 брезнишки и трънски села, като във всяко село е създадена нелегална или бойна група от по 5-10 човека, от чийто състав е сформирана горянска чета от около 80 човека, с командир Никола Йорданов - Гуджо. Четниците са разквартировани из ятаците по селата. От нейния състав са сформирани няколко по-малки чети от по 5-6 души, които периодически се появяват на различни места из района с цел да ги видят хората, за повдигане на борческия дух на населението. А една малка чета от 5-6 души, добре въоръжена, ежедневно придружава като охрана Никола Йорданов - Гуджо по време на обиколките му из района.

Тук ще спомена и за четата на капитан Георгиев - диверсионна чета от около 10 човека, която действала като бойна и диверсионна група с определени задачи и често преминавала границата, за да набавя оръжие и други материали за организацията. През 1951 г. при Рани луг четата е водила сражение с органите на ДС и граничните охранителни части, при което има убити и ранени войници. Ранен е бил и капитан Георгиев. Четата е успяла да се измъкне. Случаят е описан в спомените на д-р Виолета Стойкова - хирург в Трънската болница, която тогава е оперирала 5-6 ранени войници. Четата на капитан Георгиев е извършила и нападение срещу мина „Злата", експлоатирана по онова време от руснаците. След това успешно нападение мината за дълго време преустановила своята работа. В тази акция четата на капитан Георгиев е била подпомогната от горянската чета на Боян Попов от Радово. В случай на евентуална война между Западните сили и СССР и започване на въоръжена борба в България, за командир на бойните действия на горяните в Трънско-Брезнишкия район е бил определен полковник Георги Сотиров Мотикаров от с. Върба, Радомирско. По-късно той е осъден на 15 години затвор, както и много други участници във въоръжената съпротива.

Тъй като изложбата е в град Перник, ще спомена имената и на двама перничани - активни членове на организацията:
Божил Костов - събрал и предал на Гуджо 70 000 лева за организацията;
Арменко Алексиев - имал връзки с Английската легация, откъдето получавал инструкции за работата на организацията и пр.

Пернишкият район не съм проучвал, но разполагам с данни, че в с. Мещица, Пернишко е имало нелегална организация с ръководител Петър Вучков, който е поддържал връзка с НПО.

И накрая искам да обобщя:
По документи на ДС и някои други източници, броят на горяните, членовете на нелегалните организации и бойните групи в Трънско и Брезнишко е бил около 417 души борци против комунизма, от които - 154 горяни и 263 членове на нелегалните и бойните групи. Общият им брой за страната надхвърля 20 000 души. Тези данни сочат, че горянското движение в цяла България далеч надхвърля шумкарското („партизанското") движение в посочения район и в цялата страна.

Освен това горянското движение в България съществува от 1944 г. до 1962 г., когато замлъква радиостанция „Горянин", т.е. съществува цели 16 години и то при какви условия! В Трънско-Брезнишкия район нелегалната дейност заглъхва към 1953-1954 г.

Крайно време е пернишката, трънската и брезнишката общественост, Съюзът на репресираните в Перник, Трън и Брезник и всички патриотични организации да увековечат за вечни времена и прослава имената на всички загинали в борбата против комунизма. На подобаващо място трябва да се изгради един мемориален комплекс с бюста на Никола Йорданов - Гуджо и на него да се изпишат имената на всички загинали. И още нещо - в Перник, Трън, Брезник и по селата с имената на най-заслужилите в борбата против комунизма в този район да бъдат назовани улици и площади.


18-Ноември-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар