07 март 2012

Перник пази вкаменени дървета от най-стари геологически времена



И до днес в Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда срещу магазин БИЛЛА. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей.

Реликвите са спомен от преди много милиони години, когато по местата, където е днешния град, е имало само тучни гори и небесно сини езера. Тогава човекът още не е е съществувал, а вероятно не са бродели и пра-стари, странни за днешните хора живи твари. Растителните вкаменелости са се запазили в земините недра между пластовете образувани въглища. А различните видове въглища са на различна възраст.

Специаистите обясняват, че лигнитните, какъвто е кюмюра в Перник са най-млади. Те са се образували преди около 74 милиона години. Антрацитните - тези, които имат блясък, са най-старите и са на около 300 милиона години. Най-просото обяснение за възникването на въглищата е, че през древните времена, когато земните недра още танцували и някъде изригвали, а другаде хлътвали, много от знойната растителност била затрупана. Останали без кислород, затрупани от пластове глина и пясък или залети от вода, растенията се овъглявали.



Намерените в пернишкия камено-въглен басейн окаменели дървени стъбла дават сведения на специалистите за скоростта на хлътванията на земната повърхност. Според свидетелсва в различни източници при експлоатацията на пернишките пластове въглища са намерени доста вкаменени дървета. Понякога излизали от пластовете почти вертикално или наклонено и преминавали в по-горни скали.

Скалният състав на тези дървета е различен от материала, който ги обгражда. Около тях има глинести пясъчници и мергели (утаечни глинено-варовити скали). Самите вкаменели дървета са се превърнали в кварц, близък до ахата. Обяснението на това явление е, че дървото е било затрупано отвсякъде с околния материал, а след това е било запълнено с други материали, носени от водите и заседнали в самия дънер.



Най-голямото дърво било извадено от рудника „Бели брег". По идея на минния инженер Хелмут Брокс през 1926г. то било издигнато като 8-метрова колона пред сградата на някогашната минна канцелария, където по-късно се разполага Минната спасителна служба. Около него имало специална оградка.

Миньорите имали свои теории и прелюбопитни истории за тази вкаменелост. Сега на мястото от нея е останала само около половината.



През 2008 г. по идея на граждански инициативен комитет върху сградата беше поставен паметен барелеф в чест на инж. Хелмут Брокс. Но информационна табела и специална грижа към каменното дърво няма. Все пак сега то е на показ, защото до преди две години, когато сградата още беше в автентичния си вид, вкаменелостта беше скрита зад саморасли дървета и храсти.

Другото дърво е пред входа на уникалния Подземен минен музей. На посетителите на музея се обяснява една от приумиците на някогашните рудничари. Те смятали, че докосването до древната реликва носи късмет и даже сбъдва желания.



Като магически предмет при пълна секретност на потайно място се пази и една вкаменелост с формата на гигантски фалос. Подобно на окаменените дървени стволове, от забоите измежду кюмюра е извадена и тази вкаменелост. Спомени, свързани с чудодейните свойства на тази реликва – камък с формата на мъжко достойнство, в Перник е запазил миньорският фолклор. Твърди се, че помагал на бездетни невести да заченат. Ако някоя миньорска булка не можела да прихване, тутакси я водели при находката. Тя се допирала до камъка и след 9 месеца, до година време проплаквала рожба. Ценният камък се пазел грижливо. Опазен е и до днес, но старателно е скрит, за да не му посегнат злосторници или пък да не реши някой да го оцветява.

Малко градове по света могат да се похвалят с подобно богатство, което е спомен за времената, много преди да се появят хората.



В Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда срещу магазин БИЛЛА. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей.




05-Декември-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар