Докладът-епикриза дойде - как ще се лекуваме?

Докладът-епикриза за болестите на България вече е в ръцете ни в официалния му вариант. Мрачен ли е или е смекчен... Обикновен ли е или отново ни изненадва с оценките си като ланския сняг... Това вече не е толкова важно. По-важно е как ще се лекуваме. То и здравната ни система е болна, а джипитата взеха да работят нощем по тъмно - та не се знае. Управляващата чета обаче пак се засили към Пирин. Първо в Катарино край Разлог, а сега - на Банско - ще се чудят хората, които са главни виновници за заразните бацили как да останат на софрата до края на мандата.
Но ако управляващите са се доказали, че не стават за доктори на общонационалинте ни болежки, то и следващите управляващи- сегашна опозиция, с нищо не доказват, поне засега, че ще бъдат по-добри.
Сраснала ли се е държавата с организираната престъпност, неефективно ли е българското правораздаване, хабят ли се парите от Европа в родната ни България - това няма нужда да ни го казват от Брюксел. Знаем си и сами какво ни е дереджето. Само че трябва кураж да си признаем греховете на глас и да търсим прошка и лек преди да продължим напред. А при лекуването, както и във всяко друго нещо, си има правила и най-простото предписание е да се спазват, за да има резултат и успех.

Лятна дефлация - на кукуво лято

Статистиците ни изненадаха с новина за дефлация в началото на лятото. Размерите й обаче са толкова микроскопични, че няма беден българин, който да ги е усетил. Ако не беше явното старание на управляващите да пръскат пари за положителна пи-ар кампания можеше и да им повярваме. Но тая работа комай че никак не ни се връзва, защото разбираме, че е само прах в очите. А от тоя прах в очите, се получава усещане за пясък между зъбите. И ако продължим да стискаме зъби само ще хруска. Може би не е излишно все пак да се научим да ядем пясък.
Не може с медийни манипулации да се нахранят хората. Не може в речи да им се казва колко добре живеят, а те да се чудят как се свързват двата края. Според статистиката хлябът бил поевтинял. Да ама на куково лято. От 20 вида самуни на рафта, само един е станал с 5 ст. по-евтин. Балонът се надува, надува. И накрая се пука.
Вземи балончето - сърцето му е синьо ...

Пътят към храма е в сърцата ни

Без Бог не можем да направим нищо добро
Божият храм е мястото на особено Божие присъствие. Затова православните християни обичат църквата от всичкото си сърце и винаги го посещават с радост, особено в неделни и празнични дни. В църквата ние християните, толкова разнообразни и различни помежду си, ставаме едно в Христовата вяра. Свързани сме даже с хората, с които не можем да се разбираме. Брат ни става и този, който не е бил добър с нас.
През годините на войнстващ атеизъм пътеките към храма тревясаха. Искрицата на вярата погасна в сърцата ни и зачака вятъра на промяната, който да раздуха жаравата и отново да ни събере в храма за обща молитва.
Днес живеем в почти пълнолетна демокрация и ако пътят към храма вече е почистен от нечестивите прегради, то пламъчето в сърцето още само леко мъждука. Храмът е мястото, където с божията промисъл, то може да пламне с ярка светлина, защото няма човек, който да не носи вярата в сърцето си.
У нас Църквата е отделена от държавата, но те и двете продължават да са нещо общо и да страдат заедно. В Библията, книга позабравена от българите, има части, посветени на царете на израелския народ. Описано е управлението на израелските и на юдейските царе в светлината на Божиите повеления и връзката на управлението с моралното и икономическото състояние на двете царства. Предаността на държавните водачи, спазването на Божиите заповеди, тяхното смирение и покорство пред Бога носят мир и благоденствие на техните народи. Покварата на царете, отхвърлянето на Бога, лъжата и идолопоклонството водят до бедствия за народите, разруха и войни. Днес от нас се иска да се потрудим повече да спасена душата на ближния и всички ние заедно да заслужим благодатно изцеление на душата на всеки от нас и на обществото ни като цяло. Без Бога не можем да направим нищо добро. Събрани заедно в храма за обща молитва ще успеем да ограничим това, което ежедневието иска в името на това, което иска вечността.

Бунтове ли са протестите и стачките

Несменяемият и незаменим лидер на синдиката "Подкрепа" д-р Тренчев от около месец открито говори за бунтове. Конфедеративните структури вече откровено се готвят да протестират и да стачкуват през есента. Малко преди това и КНСБ обеща студен душ през есента след горещото лято.
Дали това е знак, че българското общество започва да води зрял демократичен живот!?
Не е тайна, че има два вида протест. Единият е знак за задълбочаваща се нестабилност в обществото, която води до загуба на подкрепа за политическата система от големи обществени групи. Такъв протест е акт на отчаяние - протестиращите са изгубили вяра в способността на политическата система да сътвори нещо добро. Хората няма какво да губят, излизат на улицата, за да атакуват институциите и да ги подменят.
Другият вид протест е различен. Той е акт не на отчаяние, а на надежда за промяна. Този вид протест приема политическата система и провокира способността й да реагира на организирани действия. Такъв протест е възможен в общества, в които групи от хора са готови да използват собствени средства, за да постигнат успех за обща кауза сега или в бъдеще. Когато вероятност за такъв успех няма, протестиращите не протестират – те или си остават в къщи или излизат на бунт.
Такава сякаш е логиката на протестите, които готви "Подкрепа" за есента.

Първанов предлага за изборите ...

Първанов предлага за изборите
мажорно
мажоретна
маджоритарна
система.

Кой качи Конника на еврото?!

Кампанията "Българските символи" беше поредното начинание, благословено от най-високото място в държавата, което събра SMS-ите на много - без да ги обиждаме, но все пак лековерни хора. Народът се юрна да гласува и всеки беше сигурен, че е спечелил предпочитаният от него символ - все пак познаваем и популярен - кирилицата, розата, Рилския манастир. Анкети в медиите показаха, че хората масово не знаят почти нищо за Мадарския конник. То и науката спори какво точно е това. Един журналист обясни, че конникът е визия, докато кирилицата е знак, без да има нещо против конника. Само Божидар Димитров и някои хора до които казва, че е близък, бяха категорично за Конника.
Кажете ми моля, кой качи Конника на еврото.
Добре, че това е поправимо.

Цариброд вече не е Димитровград

Цариброд вече не е Димитров град.След няколко неуспешни референдума за връщането на историческото име Цариброд на Димитровград от Западните покрайнини, това вече е факт. Тези дни Общинският съвет в Димитровград взе решение името Цариброд да се възстанови. Предложението е на местната партия на българите в Сърбия. 25 съветници от различни партии са гласували за връщането на исконното име на Цариброд, жителите на който са предимно етнически българи. Само двама са били против. До септември се очаква решението да бъде одобрено от властите в Белград. Отдавна се канят да сменят и името на местното училище “Моша Пияде” със св.св. Кирил и Методий или Христо Ботев. Градът е прекръстен на името на българския комунистически деец Георги Димитров през 1950г. като знак за добросъседските отношения и идеологическата близост между България и Титова Югославия. Сънародниците ни искат да се отърват от прокобното име още след като мумията на Г.Димитров беше извадена от мавзолея и погребана, както му е редът. Кой знае кога този западен вятър ще задуха и насам?!
До кога и в България ще има Димитровград?!

Смрад от САПАРД спари надеждите

Още преди ние, българите да усетим осезателно благините от европейското членство на страната ни чрез витаещите във въздуха огромни пари от европейските фондове, от една от предприсъединителните програми се размириса. СМРАД, а защо не и СМЪРТ се понесе от САПАРД и спари надеждите. Пъдарите от ОЛАФ и ЕК спряха парите за България. Далавераоджиите останаха с пръст в устата, почтените предприемачи си проклеха млякото - и майчиното, и това от добитъка, че са се хванали на въдицата. Управниците се хванаха за главата. Една бивша дипломатка, която се беше изтипосала на централен билборд пред берлинското летище, докарана в национална носия, се зае с екшънпланове за спасяване на положението.
Всъщност работата е от проста по-проста - трябва само да се играе по правилата. От всички. Тогава няма да има смрад като от софийския боклук, нито смърт като при рибите на сухо. САПАРД е добър финансов инструмент, но не е за андрешковци, които хитреят с техника от втора употреба и формални фалшиви оферти.

Мажорно за мажоритарния вот

Може ли мажоритарен елемент в изборите за управници в България да върне доверието на народа в политическата класа? Това упражнение занимава от известно време партокрацията у нас. Темата зададе президентът. И моментално мненията се поляризираха. Опитът му да се постигне максимално единомислие в тази посока е обречен априори, защото от трите партии в управлението само в средите на БСП има отделни гласове в подкрепа на мажоритарния вот. Без да се прави обстоен анализ на мненията и мотивите на отделните партии и политици може да се каже, че за мажоритарния вот за сега само президентът говори мажорно, в смисъл на радостно, бодро и тържествено/ според синонимите в речника за чуждите думи/.
Но политиката в България отдавна не е сблъсък на градивни идеи в полза на цялото общество, а се е превърнала в пазарен механизъм за лично облагодетелстване на шепа хора, които нямат умения да печелят за себе си по друг начин. Мажорен тон за прогнилата политическа система и болната държава най-малко е неуместен. Нужен е бутонът рестарт.

Богородица предупреди, а не спаси ...

Богородица предупреди, а не спаси София от взривовете. Избухналият оръжеен склад и двата земни труса трябваше да кажат на людете, че нещо не е в ред и да подскажат колко много сме грешни. Събраните в столицата три чудодейни икони с образа на Божията майка не можаха да послужат на замислената мощна рекламна кампания за тяхна сметка. Останаха в сянката на зловещия взрив. А после на два пъти Земята около София се разлюля. Народът си помисли, че е спасен от наказание. Тези, които се събраха около иконите да се молят за децата на България, се молиха да няма жертви. Без следа от покаяние. Без дума с молба за прошка. Встрани от събитията остана репетицията за изповед на един митрополит и опитът му да поиска прошка от народа /Епископ Йосиф се разкая за връзките си с ДС/. Отявлен атеист - медийна звезда взе да разказва как му се присънила самата Богородица с послание "Много сте грешни, но ще простя. Това ще ви е за последно". И въпреки това егоистично заискаха да оставят трите чудодейни икони в столицата. Чудото и спасението за душите и децата ни е във вярата, а не в суетата.