Майки лющят Кадин мост за кърма

Чудеса привличат бездетни двойки из Кюстендилско за рожба

На няколко места по дивно красивата българска земя има вековни мостове, съградени от самобитния талант на самоуки дюлгери. Историята им е обвеяна от приказни предания, довели след тях и различни вярвания. Такъв е Кадин мост над река Струма в село Невестино. И до днес местните твърдят, че сварени на чай прашинки от гранитните блокове помагат на майки да имат кърма за бебета си. А това е така, защото според преданието в основите на моста е зазидана младата невеста на най-малкия от тримата братя, съградили моста.

Било преди близо 350 години. Трима братя от близкото село се захванали да градят мост над Струма. Денем те редят камъните, ала нощем водата прииждала и отнасяла съграденото през деня. И така много пъти. За да не посрамят името си и майсторската си чест, тримата майстори се оказали принудени да се съобразят с обичая в темелите на градежа да зазидат жив човек и духът му да стане пазител на моста. Такъв бил обичая на старите дюлгери, когато правели мост, църква или чешма – да оставят дупка в построеното и в нея да бутнат първия човек, минал покрай недовършения строеж. Едва в по0късни времена на минувача му вземали само мярка и вграждали сянката му, но и така човекът се поболявал, залинявал и скоро се пренасял в отвъдното.
За тримата майстори на моста на Струма било много трудно да решат коя да е жертвата им. Накрая с люта болка на сърце те решили, заради здравината на строежа, да вградят онази от своите жени, която първа донесе ядене на своя мъж. И ето на другия ден първа дошла невестата на най-малкия брат. Преданието го е нарекло Манол, а младата булка била Струма. Като дошла до реката при майсторите с яденето, Струма носела и своята първа рожба още бебенце. Но едва издумала "Помози бог, майстори!", братята скочили, сграбчили я и насила я зазидали в основите на средния свод на моста. Докато я зазиждали, тя се молела да й оставят отвън гърдите и да й направят дупки за очите, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили и така тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала, а млякото от гърдите на вградената в моста невестата се вкаменило. Така се родило вярването, че безмлечни майки ще придобият кърма, ако откъснат парче от гранита и пият отвара от него.
Приказното предание е украсено с разказите на местни хора, които твърдят, че и до днес, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка.

Надпис на турски език върху гранитна плоча в източната ограда от южната страна на моста свидетелства, че Кадин мост е построен през 1470 година по заповед на Исак паша по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата едва успял да премине през буйните придошли води на река Струма през тези места по пътя си към Босна.

Текстът на каменния надпис гласи: "По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874."

Мостът е дълъг около 100 метра и широк 5 метра и до не много отдавна, преди да бъде построен успоредно съвременен мост по него минаваше трафика към Кюстендил. Архитектурата му е смес от антични, средновековни и ренесансови форми. По петте полуцилиндрични свода има украси и розети. Застлан е с големи гранитни плочи. Разположен е косо по течението на река Струма и изглежда несиметричен въпреки, че височината му расте равномерно от двата бряга. В долната си част стълбовете с с клинове, които порят водата,а на всеки стълб има пробит засводен прозорец за оттичане на водата при пълноводие на реката.

За съграждането на моста се разказва още една легенда, според която той е сватбен подарък за смела българска невеста от турски султан. На времето си по тези места преминавала войска, водена от султан Мурад. При Струма, където е сегашният Кадин мост, ордата срещнала българска сватба от близкото село. Сватбарите се уплашили се и побегнали, но булката се изправила смело пред султана, поклонила му се три пъти и по обичая го дарувала с невестински дар. Султанът ахнал заради красотата и смелостта на българката и трогнат от показаното уважение, той я попитал какво иска за подарък от него. „Царю честити, нищо друго ти нечем за спомен, но бродината тува ни е много мачна...”, отвърнала булката. Султанът се досетил какво иска младата жена и заповядал да се построи мост на мястото със срещата със сватбарите. Построеният мост бил наречен Невестин мост, което на турски е Кадън кюпруси и отам се обяснява името Кадин мост, но пък се свързва и с някой си кадия, който уж се погрижил за съграждането му, а селото получило името си Невестино.

Провиралката при село Лиляч

Не много далеч от Кадин мост, край близкото село Лиляч, встрани от популярните туристически дестинации в Кюстендилско, има едно наистина магическо място, а чудесата, свързани с него и до днес привличат бездетни жени с вярването, че силните енергии тук ще им помогнат да се сдобият с рожба. До малко познатия мегалитен скален комплекс от времето на тракийското племе пеони се стига по разбит планински път, който се изкачва към възвишение над селото. Местните наричат странните скални образувания Провиралката.

Пътека по скалите води първо до параклис в малка ниша с икона на Божията майка в него, сетне се вие през скални сводове, за да стигне до огромен камък с тесен процеп под него. След вглеждане в скалата лесно се вижда, че всъщност камъкът поразително прилича на най-долната част на женското тяло в гръб, но в гигантски размери. Тъкмо под него трябва да се мушне жената, за да я споходи мечтаното щастие да стане майка.

Запалени краеведи от Кюстендилско твърдят, че в околността има непроучен некропол. Археолозите правили само огледи тук, но така и не са стигнали до проучване и разкопки. Това не пречи да се разказва като неоспорим исторически факт, че детето на император Юстиниан също се е явило на бял свят едва след като жена му минала през ритуалите под скалата. А това, че точно рожбата на Юстиниян I се свързва с това място, никак не е случайно. Старите анали съобщават, че самият римски император бил роден някъде тук. Според популярната ясновидка от този край Василка Анакиева след "процедури" на Провиралката в последните години са се родили 156 бебета.

Храмът  „Св. Мина”в Кюстендил

С надежда да се сдобият с дълго чакана рожба много жени отиват и в красивата черква в центъра на Кюстендил, посветена на свети Мина. Храмът се издига сред красив парк, а в двора е и старата черква, с която са свързани поверията за лечение на безплодие и разни човешки болести.
Според една от легендите богат турчин сънувал, че тежко болната му дъщеря ще оздравее, ако построи на точно определеното място черква. Той получил позволение за градежа и когато църквата била готова, в средата й бликнала лечебна вода, а турската щерка оздравяла.

По-достоверен е разказът, че построяването на храма се дължи на кюстендилския митрополит Дионисий. Той обещал на местните християни да вдигне в града по-голямо училище и да построи болница и събира от доброволни пожертвования огромната за онова време сума от 37 635 гроша, които обаче потъналии в джоба му. За оправдание за изчезналите пари митрополит Дионисий издействал ферман за строителство на старата черква „Свети Мина”, а на кюстендилци обяснил, че събраните пари дал за позволението.

Строителство на храма започва през март 1859 г., прави се малък манастирски комплекс, а няколко години по-късно към него се изгражда болница, а по-късно и приют. Според преданията на това място от езическите времена е имало оброчище с лековита вода. Сега в двора на черквата "Свети Мина" е изградена чешма, от която тече вода от аязмото, бликащо в основите на старата черква. Многобройни са хората, които наливат за изцеление от тази вода, а най-много са мераклиите да се докоснат до чудото на изцелението на храмовия празник – 11 ноември.

Много чудеса са станали пред чудотворната иконата на светеца-воин св. Мина. Поклонниците казват, че иконата има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести. Жени от цялата страна идват да се помолят на светията да им помогне за рожба и сполучлив брак.

Провиралката над кюстендилското село Лиляч

Провиралка вместо инвитро - тракийско светилище прави съвременни бебета

(Малко познат мегалитен скален комплекс от времето на пеоните се издига над кюстендилското село Лиляч)



В страни от туристическите маршрути и популярните туристически дестинации в Кюстендилския край все още остава една наистина магическо място. Местните наричат странните скални образования над село Лиляч „Провиралката” и нямат никакви съмнения, че ако бездетна жена се промуши там, със сигурнаст няма да й се наложат процедури инвитро и скоро ще е заченала.

Предварителната информация за този причудлив феномен е оскъдна. Няколко снимки в нета и бегли разкази на местни хора, които споменават „Провиралката” като природно чудо, но и като силно на енергии място.


До малко познатият мегалитен скален комплекс от времето на тракийското племе пеони се стига по разбит планински път, който се изкачва към възвишение над селото. На местността й викат „Манастира” и наистина на върха има черква. Храмът „Свети Георги Победоносец” е на видима възраст около век и половина и постоянно е заключен. Свещеник идвал само на храмовия празник на Гергьовден, когато тук сред празничната света Литургия става събор и се раздава благословено ястие, наричано на популярен език курбани останало като обичай от древните езически времена. Защо езическите суеверия са живи в религиозната традиция на православния българин и до днес може да се разбере само на няколко крачки от храма, където на пръв поглед са струпани едри каменни късове.

Това всъщност е така наричаната „Провиралка”, която лекува жени от безплодие.

Пътека по скалите води първо до параклис в малка ниша, сетне се вие през скални сводове, за да

стигне до огромен камък с тесен процеп под него. След вглеждане в скалата лесно се вижда, че всъщност камъкът поразително прилича на най-долната част на женското тяло отзад с две сочни, закръглени бузи, но в гиигантски размери. Тъкмо под тях трябва да се мушне жената, за да я споходи мечтаното щастие да стане майка.

Изглежда, че силните енергии, които местните усещат и до днес, са били осезаеми и за траките и вероятно затова тъкмо на това място те са устройвали своите мистични ритуали. По поляната около „Провиралката” се забелязват едри плоски камъни с форма на кръг. Според някои това било скална маса за пиршества, според труги пък това са олтарни камъни за жертвоприношения.

Запознати твърдят, че в околността има и непроучен некропол. Археолозите правили само огледи тук, но така и не са стигнали до проучване и разкопки. Това не пречи на местните да разказват като неоспорим исторически факт, че детето на император Юстиниан също се е явило на бял свят едва след като жена му минала през ритуалите под скалата. А това, че точно рожбата на Юстиниян І се свързва с това място, никак не е случайно, защото старите анали съобщават, че този славен римски император бил роден някъде тук.

Според древни източници той произхождал от село с име Таурезиум, а в античността селище с такова име е имало близо до днешното кюстендилско село Таваличево. Тези обстоятелства развихрят фантазиите на краеведи, но и на специалисти, които не изключват възможността под пасбищата около мегалитното светелище да лежи древен град.

На около 800 метра от „Провиралката” има друго, по-голямо по площ скално светилище. Смята се,че то е било предназначено тракийския плебс. Околната местност се нарича „Пещерата”. Някога тази пещера била пълна с прилепи, които по тези места се наричат „лиляч” и според преданието са дали името на селото, най-отдавна споменато в турски документ от 1576 г. До пещерата има свещен лековит карстов извор, който никога не пресъхва, както е останала през вековете магическата сила на „Провиралката”.

За нея свидетелства и популярната ясновидка Василка Анакиева,, която води статистика за 156 бебета, родени след „процедури” на „Провиралката”.

19.08.2014

Великден vs. Възкресение

Първият и най-големият от празниците на православните християни е Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкръсването на Божия Син Иисус Христос, който със смъртта Си изкупи греховете на човеците, а с възкресението Си им дава надеждата за вечен живот.

Този ден обаче отдавна е престанал да бъде тъкмо „Възкресение Христово”, а се е превърнал само във Великден, защото наистина за вярващите е велик ден.

Сигурно и затова тъкмо на този ден всички се стичат в храма, макар иначе през цялата година да са го заобикаляли, но въпреки това празникът просто си е поредната почивка и повод за обилно похапване.

В смисъла на евангелското събитие повод за веселие има, защото Спасителят е победил смъртта с възкресението си.

И тъкмо за това до Петдесетница православните се поздравят с „Христос Возкресе”, а не с „Великден”.

Калугери бият камбани в Пернишко

И природата негодува, когато е разпнат Спасителя

Манастир без калугери не е жив, празен е, както е празно човешкото сърце без Бога. Така нарежда възрастна жена, загледана в красотите на възродения в блясък Църногорски манастир „Свети безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Обителта се прочу и тук потокът от поклонници и туристи почти не секва. Но делото на игумена схиархимандрит Евгений и на по-популярния публично йероманох Никанор дава плодове. През последните години в няколко манастира в Пернишко се настаниха монаси и послушници, а в други братствата се увеличават. Като разказват това на възрастната жена тя въздъхва успокоено: „Хубаво е калугери да бият камбалото и да се молят за спасението на всинца ни.” И тръгва по стръмната стълба на високата камбанария в Църногорския манастир подир внуците, които искат да видят камбаните отблизо.

Как се става монах и какво работи той питат децата, а бабата обяснява с прости думи, че това са

хора, свети, защото са избрали да живеят далече от хората и техния порочен свят и да се приближат до вечния живот, защото нищо друго не искат, а само Бога. Те се прехранват от труда си и в уединение се отдават на пост и молитва, за да се освободят от човешките си страсти и похоти и с подвига си да помогнат на хората от света да са по-близо до Спасителя Христос и да живеят по Неговите закони.

Сега само девет от съществувалите през Средновековието в Пернишкия край над 100 манастири са обитаеми. За седем от обителите се грижат монаси, а в два има послушници.

Братството на  Дивотинския  манастир „Света Троица”

Духовният живот не е прекъсван от много години в Дивотинския манастир „Света Троица”. Дълги години той е бил девически , но в момента в обителта се подвизават петима монаси под ръководството на архимандрит Пахомий. Той е игумен на манастира от 2002 г. От братството на Дивотинската св. обител е и главният секретар на Св. Синод архимандрит Герасим. Смята се, че манастирът е основан през 1046 г. сред живописните северните склонове на Люлин планина, но някои сведения в житието на българския свети цар Петър, дават основание да се смята, че го имало и по негово време. През 1382 г. османлиите го разрушават, а от тогава са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Възстановен е през 1975. Местните хора го наричат „Царския манастир“, заради честите посещения на цар Фердинанд, а сега често там ходи министър-председателят Бойко Борисов, който сам разказва, че го посещавал още от дете.

Кладнишки манастир „Св. Николай”

Сам за Кладнишкия манастир „Св. Николай Мирликийски” се грижи игумена йеромонах Рафаил. Обителта пострада тежко по време на земетресението през май 2012 г. и все още не е напълно възстановена, но това не пречи там да се служи редовно и много хора да намират утешение, както дълги години беше, докато в този манастир се подвизаваше дългогодишната игумения, запомнена от хората като баба Павла.

Одранишкият  манастир „Свети апостоли Петър и Павел” е възобновен през 2001 г. на мястото на съществувала през 17 в. обител.

Духовен живот поддържа и игумена на Одранишкия манастир „Св. Апостоли Петър и Павел“ младият отец Ефрем. Манастирът е от по-ново време, но се радва на посещаемост, особено в топлите месеци, заради дивното място в което се намира и красотата му.

За манастирско стопанство на манастира „Св. Йоан Кръстител” при село Жабляно се грижи монашеското братство от Копиловския манастир на архимандрит Касиан. Той е поел манастира още при социализма, но в последните години с Божията помощ и с неговите усилия в равнината до кюстендилското село Копиловци издигна съвсем нов манастир „Свето Благовещение на Пресвета Богородица”.

Малко познатият манастир „Свето Възнесение” край земенското село Горна Врабча.

Монаси има и в манастирите край трънското село Ерул "Св Троица" и при земенското село Горна Врабча, "Св. Вознесение", а в близкото село Смиров дол монашеско братство създава исихастирио с нов православен храм.

Послушници се грижат за Билинския манастир „Св. Архангел Михаил” и за манастира „Св. Петка” край село Пенкьовци, разположен сред група вековни дървета. Предание разказва, че храмът там бил затрупан с пръст като могила, за да оцелее от набезите на варвари и след няколко стотин години пастир открил куполния кръст на върха на възвишение, а после хората отново го върнали над земята.

Предание разказва, че манастирският храм „Света Петка” при трънското село Пенкьовци бил  скрит в могила от пръст, а после отново изваден над земята.

При трънското село Велиново доброволци под ръководството на богослова фотограф Светлозар Стоянов възстановяват Мисловщицки манастир „Успение Бородочно“. (по старото име на селото Мисловщица)

Най-известен и посещаван в последните години е Църногорския манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци, до който в момента се прави нов път с планове да стане готов до началото на май. И както стана дума, там монасите са двама, но заради голямото манастирско стопанство има много послушници. Не така е било обаче преди 60 години. В едно сведение от 1954 г. за манастирите и монасите в Софийска епархия се съобщава, че в манастира няма монаси и послушници. Няма даже свещеник за предстоятел.

Старият документ, запазен във фондовете на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна Църква и религиозните култове в централния държавен архив, съобщава любопитни от гледна точка на днешното време подробности. В Дивотинския манастир „Света Троица” е имало четири монахини – Клавдия (Стоянова Милкова) на 60 тодини с трети прогимназиален клас, Татиана (Стоянова Пенчева) на 63 години със завършено ІV отделение, Макрина (Стоянова Анева) на 65 години, също със завършено ІV отделение и Татиана (Николова Лазарова) на 44 години със завършено ІІ отделение. Послушницата Олга поп Христова Грънчарова е 58-годишна и неграмотна.

Девически е бил и манастирът „Св. Николай” край село Пещера, тогава – Радомирско, а сега е в община Земен. Там през 1954 г има три монахини – Емилия – на 40 години със завършен ІІІ прогимназиаллен клас, Анилина (Атанасова Георгиева) - 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която е на 45 години и има завършен ІІІ прогимназиален клас. Послушници няма, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван-Александър. Имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.

По това време в Мисловщицки манастир „Успение Бородочно“ се подвизава йеромонах Методий, на72 години и със завършен ІІІ клас. Обителта има 75 дка ниви, 227 дка ливади и 100 декара гора.

Този документ свидетелства, че през 1954 г. може би най-известният манастир в Пернишко – Земенският „Йоан Богослов” се управлява от монаха Алекси (Кръстев Кутлев), който е 72-годишен, със завършено ІV отделение, а обителта има 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви. Монаси в този манастир е имало до 1962 г. По-късно той става музий и сега хората ходят там като в туристическа атракция, а не като в Божи дом за молитва. Славата му се увеличи, след като в публичното пространство бяха популяризирани някои твърдения в стил Дан Браун, че е свързан с пазен от богомилите таен знак на българите, който бил ключ към обединението на всички религии, а преминалите по тези места кръстоносци от стенописите получили знаци как да открият древноюдейския храм на Соломон в Йерусалим.

В последно време уникалната като архитектура Земенска църква „Св. Йоан Богослов” е обвеяна в мистерии в стил Дан Браун. Храмът е туристическа атракция, но не и дом Божи.

В Земенската църква, известна с уникалната си архитектура, като в съвременен комикс е

изписана цялата Страстна седмица ден подир ден. Емблематична за храма е и единствена по рода си  сцена с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Според преданието, когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал като се оправдал, че го боли ръката и по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място за работата се хванала жена му.

С тези гвооздеи тъкмо на Велики петък Божият син е прикован към кръста. В този ден Той е разпитван, обвинен и осъден на смърт от човеците, заради чиито грехове е принесен в жертва. Докато Пилат Понтийски разпитвал Христос, тълпата отвън ревяла "Разпни Го". В този ден Спасителят бил подложен на безброй поругания, мъки и страдания. И преди да бъде свален от кръста и положен в каменен саркофаг, за да бъде погребан в пещерата, пред която властите сложили стража и огромен камък на входа, небето и земята се разпукали, слънцето се скрило и над света надвиснал мрак. И природата негодува, когато е разпнат Спасителя, коментира пред внуците си бабата, дошла на поклонение в Църногорския манастир.

На Велики петък в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

На Велики петък монасите и практикуващите вярата си хора не ядат нищо и вода не пият, защото това е денят на страдание преди Възкресението, победило смъртта. Но не е ли животът на земята за христовите човеци като незалязващ Велики петък, пълен със страдания, предизвикателства и съблазни, както този ден е бил за Господа Иисуса Христа, пита себе си мъдрата възрастна жена.

На Велики петък не се служи света Литургия, а  на вечерното богослужение се изнася Плащеницата, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

Деца събират цветята от плащеницата, които се прибират за благословение и духовна утеха  като символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът  ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Цветята се отнасят у дома  и се поставят  над иконите в домашния иконостас.