Румена войвода в комикс и филм

Къде се е чуло и видяло мома войвода да биде на седемдесе юнаци, със седемдесе маздраци? Така започва една от народните песни, в която е възпята Румена войвода. Песните и преданията за легендарната хайдутка от Осогово, наречена приживе Планинската царица, са много повече от документите, останали за тази реална личност от национално- освободителните борби. И все пак има какво да се прочете за подвизите и битието й, макар в опитите да бъде описана да има спорове. В последните години се появи комикс за нейните подвизи, а в началото на годината режисьорката Зорница София Попганчева приключи продължилите около пет години снимки на свой филм за легендарната жена комита.

Румена войвода се родила в село Гюешево през 1829 г. Расла и израсла като здраво, пъргаво, жизнерадостно, но и палаво девойче. Задомили я млада за кроткия ерген Герги, който пътувал по търговия и често го нямало вкъщи. Снажната невеста привличала мъжките погледи, а много пъти се опитвали и да я потурчат. И българи, и поробители се удивлявали на точната й стрелба. В двора си бастисала турчин, който влязал там с намерение да я насили и отвлече и така според почти сигурни данни през 1856 година Румена излиза в гората като хайдутин и събира след себе си чета от петнайсетина комити, двама от които са бивши войводи. След нея пръв тръгва Стоян Ковача от с. Кръкля и става байрактар на четата. Преданията разказват, че между двамата пламнала любов. Румена искала от мъжа си да я освободи от венчилото, за да се вземе със Стоян, но той не се съгласил. Тогава двамата влюбени поискали да ги венчаят в църква. Свещеникът отказал, защото били побратими. От своя мъж Георги войводката имала син Андон, а от хайдутската любов се родил и втори син на Румена – Карамфил, когото оставя да го гледат бездетните Аница и Иванчо Митеви от село Гюмюрджино – Кюстендилско.
За подвизите в битки с поробителя изследователите й са разказали много. Водила четата в сражения, нападала от засада потерии и кервани и все побеждавала с непримиримост в отстояването на правдата и въздаване на справедливост, макар и извън закона. Неосъществено остава желанието й да се включи в четата на Дядо Ильо Войвода и да замине в легията на Раковски.

Румена беше тънка, висока, с удивително тънка половина, лице черномурно, с червенина, очи черни, коси черни, тънки черни вежди като изписани и съставени между очите ѝ по дължината на носа; нос умерен; черни мустачки беха ѝ едвам проникли; не беше едра, ама «кескин». Така войводката е описана от мъжа ѝ дедо Герги, цитиран от първия нейн биограф краеведът Ефрем Керанов, който през 1886 г. издава “Румена-войвода. Очеркъ изъ осоговските планини”.
Всички автори, писали за живота на Румена войвода, красноречиво представят грижите й за нейните синове Андон и Карамфил. Пращала им пари, за да бъдат гледани добре, ходела е нощно време в Гюешево, за да ги види, да кърми Карамфилчо, излагайки живота си на големи опасности. Турците я търсели и преследвали, обещавали големи суми на този, който я хване жива и т.н. За това пък свидетелства в резултат на изследванията си доц. д-р Лилия Манолова. Тя е родственица на войводката, постветила очерк на нея в книгата си „Пернишки летописи и не само...” и стига до извода, че нейната майка Илинка е дъщеря на Румениия син Андон. Съжалява, че не е изследвала корените си, когато повечето родственици са били живи и сега има горещото желание потомците на войводката да се съберат и да заедно да отдадет почит и преклонение пред легендарната си предшедсвеница. Перничанката със значим научен принос в лингвистиката не е съгласна с тезата на Николай Хайтов за смъртта на Румена войвода. Според Е. Керанов Румена воевода и възлюбеният й Стоян са убити от ревност от хайдутина Спасе - според една версия с кол, според друга с пищов, докато двамата са заспали и така настъпва края на Планинската царица.

Но Николай Хайтов, разказал за Румена войвода в сборника си „Хайдути”, твърди, че тя е оцеляла и е лекувана няколко месеца известната по онова време лечителка баба Ружа от с. Преколница. Според него не е загинал и Стоян и след като четата се разпуснала двамата заминали за Букурещ, където се оженили и имали дъщеря.
Хайтов твърди това по спомени на внука на Румена Китан Андонов – Румата, който знаел от баща си, че през 1895 г. при Андон дошъл пратеник от майка му с предложение да отиде в Букурещ, но това не станало. „Да замине за Букурещ, да не се върне след Освобождението да потърси синовете си за мене е странно и необяснимо, даже невъзможно. Тя е била любеща майка, но женската й чест и достойнство вероятно са били много силни”, расъждава по този повод пернишката потомка на войводката доц. Манолова.

Според спомени на свои съвременници Румена Войвода е обичала да пее собствената си песен и “хем пеела, хем сълзите капели от очите й”:

Не ти ли е жално за твоето дете, Румено бре,
Моята е кукя гора зелена, дружино бре.
Не ти ли е жално за твоето дете, Румено бре?,
Моето е дете – дете-сиротинче, юнаци бре.
Деда че го рани, баба че го пере, дружина бре.
Който с байрак ходи, он си рода нема, дружина бре.
Камик му постеля, небо му завивка, дружина бре.

Историята на легендарната войводка през разказа на Хайтов развълнувала режисьорката Зорница София Попганчева силно и още като ученичка си мислела да се прекръсти на Румена. Очаква се филмът „Воевода да се появи идната зима и да покаже, че „Различният плаши и буди агресия у дребосъците”, както тя самата се изразява, но със сигурност ще е една вълнуваща история за една от плеадата български жени воеводи - Сирма, Боряна, Боянка, Яна, Рада, Неда Гига, Каймак Стойна, Цветна Войвода, сред чиито имена се откроява и това на Осоговската царица. Разказите за благородната войводкиня Румена дълго живеят в устата на народа из Осоговските планини като дивно явление, което си заслужава да се помни и знае.

Имала точен мерник

Всека година във време на жетва отиваха моми от Каменица в турско време чак по Овче поле за работа; обикновено момите си имаха един водач, който се наричаше крамарин, така и Румена е отивала до щипските села. Веднъж във време на жетва сеймени ставили на нишан едно яйце и се редили да го погодят с пушките си; никой не могъл да удари яйцето; а Румена щом взела пушката, из ръцете ѝ изгръмва и като от мълния се разпръсква яйцето, тогава булюкбашията казва: «От тебе, моме, къща и дом не може да бъди!» Също на яйце често тя гаждала в Гюешево и даже ставляла ябълка на главата на един турчин Алия, по прозвание Руменин и от 60 разкрача ударяла ябълката; когато казваха на Алия: «Може да те убие», той казваше: «Приятно ми е да умра от Румениния куршум.» Тя обикновено ставлеше на нишан треножните селски столчета и с куршума си изкарваше който крак от стола поискаха присъствующите, и то на големо разстояние; с куршумите си. (по Е. Керанов)