На къде води курсът на Руската православна Църква?

Току-що премина всенощното бдение и огромната, разнебитена от времето, каменна катедрала опустя. Само една  самотна черна птица стоеше на самия връх на кръста върху купола и печално грачеше в пространството.
Селото около църквата  беше като умряло, в нито една землянка не блещукаше ни най-малка светлинка - православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом просветлееше зората, църковните камбани отново ще приканят всички на служба и горко му на този, който не дойде!
Упълномощеният по духовността заедно с казаците-пазители на благочестието ще домъкнат на площада бедния човечец до монумента  на Твърдото отстояване на каноничността. Там под звуците на покайни стихири ще го накажат безпощадно заради оскърбените чувства на вярващите.
На пода в притвора на старата катедрала седяха много възрастен  полусляп  старец с голям дървен кръст на гърдите и слабичко момченце, послушник на стареца. И двамата бяха облечени в  смрадливи  овчи кожуси.
Огнени отблясъци  огряваха в тъмнината лицето на момчето - измъчено, с огромни сини очи. То с напрежение преглъщаше плесенясала  просфора и я прокарваше с вода от крив нащърбен черпак.
Старецът  изглеждаше заспал, но   възлестите му и криви пръсти, отдавна немити и с траурни лентички под ноктите местеха грубите зърна, направени от връзки за обувки - много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът пречеше да беседват по отвлечени теми.
"Батюшка, благословете да попитам!", внезапно се оживи момчето, справяйки се с горния печат на просфората.
"Е, какво има, Правокалендарий? Наяде ли се? Хайде сега спи, че утре ни чака служба да служим!" недоволно отвърна отец Z.
"Аз се наядох, батюшка. А може ли трохите да отнеса на мама? Тя от празника за Присъединяването на Крим хляб не е виждала."
"За хляб, а също и за просфора се дава благословение само на свещено- и църковнослужители. На миряните  - само на двадесетте държавни празника. Не си ли спомняш указа на Министерството на православието, който беше прочетен от  пратеника  на владиката-митрополит пред Монумента на Светейшия Патриарх.
"Помня, батюшка", помръкна послушникът.
"Тъй де! Ти си иподякон и как така свещен хляб  на някаква мирянка ще носиш? Епитимия от пълномощниците по духовността ли ти се прииска?"
Въпросът увисна във въздуха. Правокалендарий внимателно, така че,  не дай Боже да го  забележи Бог, наблюдаващ притвора от  огромна    разлепена   икона, окачена на колоната, сложи парченце просфора в джоба на кожуха.
Мушна го и изплашено се огледа - Бог не е видял нищо? Няма да го накаже? Бог от иконата, изглеждащ като невисок, плешив мъж в сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Господ се четяха буквите "Владимиръ Вседержитель".
"Батюшка, благословете да попитам! Едва сега монах Кримнаший  разказа, че тази седмица през Великата стена на Благочестието някакъв човек с крила долетяп. Бръснат, казват, бил и облечен не в подрасник, ботуши и кожух, както се полага за истинно православните, а в някакви немислими дрехи. Казват, господин полицаят веднага с шашката го обезглавил, а трупът бил хвърлен на  кучета на охраната.  След това пълномощникът по духовността дошъл с бричка и крилата, с които оня през стената прелетял, в Управлението на вътрешната духовност закарал. Вярно ли е това, батюшка?"
"Това, Правокалендарий, е бил гейропеец. Страшни хора са това, да не дава Бог", погледна  отец Z   към иконата на Бог и се презвезди.
"И още казват, Библия имало в него, с греховни руски букви написана!"
"Много дрънкаш ти, таралеж такъв. Няма да ти благословя да спиш днес. Цялата свята Рус вече век и половина на светия църковнославянски език разговаря. Запомни, който се моли на руски, той е предател, даже разколник " - разгорещи се отец Z.  
Момчето въздъхна тежко, стана и олюлявайки се от глад,  тръгна да търси опрощение и вразумление от Бога.
Беше 2169, 150-годишнина от пълната самоизолация на Русия от целия останал свят...

Текстът е превод на публикация под заглавие "...ским курсом"  в блога на популярния руски православен блогър дякон Андрей Кураев. 

Илюстрацията е произволно избрана от интернет. 

Игуменът на Рилската света обител за водомора в Перник

"Възлюблени в Госпада братя и сестри, днес е денят на Богоявлението, Йордановден, денят, в който Господ Иисус Христос пристъпи във водите на река Йорадан, където беше кръстен от св. Йоан Кръстител. В момента на покръстването небесата се отварят, от тях излита гълъб - символът на Светия Дух, който изрекъл: "Това е моят възлюблен син. В него вярвайте, на него се покланяйте!" Велик ден, в който чрез Светия Дух водите, където се призовава Неговото благословение 1 се освещават и оживотворяват и очистват всеки, който се поръси с тази вода или който пие от нея, или се е умил. Това е едно от поредните доказателства за Светата Троица  - Отец, Син и Дух Свети, които ни обнадеждават и ни изпълват с истинска, непоклатима вяра, че Бог е този, който управлява света, природата, реките, водите, изворите и дали те ще бъдат пълни, животворни и благодатни зависи преди всичко от Бога. 

Човеците могат и би трябвало само да се стараят да запазят и съхраняват това богатство, което Бог ни е дал или пък когато са неразумни, когато не са мъдри, а са безотговорни, тогава водоемите се изпразват, остават пусти, безводни и хората страдат. Примерът с Перник и с някои други селища е много показателен. 

В същото време от нова година  а ив тези дни следващите сурвакари и други облечени с различни странни одежди  кукери и прочие обикалят и според медиите гонят злите духове. За съжаление обаче, като че ли не  ги гонят а ги привличат.  Защото всичко това се върши без Бога и без Христа.  Традициите са хубаво нещо и трябва да се пазят и продължават  БПЦ е институцията, която най от древност пази тразициите на България и ги съхранява, но църковните,  Божиите традиции.   

Само чрез тях може да се надяваме на благотворен въздух, на изобилие на земните плодове, на пълни реки, езера и язовири и извори . Нека не го забравяме и когато се увличаме по тези народни обичаи да ги пазим и съхраняваме само като традиция, а не да влагаме някаква фалшива вяра, че чрез тях Бог ще ни благослови и ще ни помага. Истината е в храма, в светите обители, там, където е Църквата, там където са Божиите служители, там, където се чете и проповядва словото Божие. Нека да не го забравяме и с вяра и молитва да се отправим  към моста на река Рилска, където да осветим с осветената вече вода водите и  да изпросим Бог наистина да напълни водоемите, за да можем всички ние  да живеем по човешки,  но разумно и мъдро и да се молим  и за тези, които изнемогват в недоимък на вода Бог да ги благослови и да им даде в изобилие.    

Честит празник! За много и благословени години! Амин!" 

Това е проповедното слово на Адрианополски епископ Евлогий  игумен на Рилската света обител, след  светата Литургия в манастирската църква на празника Събор на св. Йоан Предтеча (Йордановден). 

Поводът е ситуацията в Перник заради изпразнения язовир "Студена", единствен източник на питейна вода за Перник и няколко други околни селища. Напрактика градът е изправен пред тежка хуманитарна катастрофа. 

Словото е записано на видео от Соня Анкова. 

https://www.youtube.com/watch?v=peUF9xgT9E4&t=6s