2 юни 2010г. 12.00 часа. Воят на сирените ме сварва в колата на светофар. Свети червено и колите са спрели, а по пешеходната пътека бързат дядо с капела и бастун, млада майка с две малки деца за ръка, добре облечена дама на средна възраст, която може и да беше учителка и господин с вид на важен чиновник. Сирените не ги спряха и след като пресекоха пътното платно. Светна зелено и всички потеглиха. Потеглих и аз – иначе щях да предизвикам задръстване. Спрях на десетина метра след светофара, пуснах аварийните мигачи и изчаках сирените да спрат.
Дали аз бях единствената дето в тоя миг си мислеше за Ботев? Може би... Защото колега ми разказа, че като писнали сирените му звъннала племенницата първокласница да пита чува ли се при него някакъв странен шум. Детето било само в къщи и не знаело какво става. Доколкото е възможно по телефона колегата дал кратък урок по родолюбие.
Изглежда почит на загиналите за свободата и независимостта на България вече се отдава само по протокол, но и от протоколния списък на тези, които трябвало да се поклонят пред бюста на поета-революционер имало бая отсъстващи, разказаха очевидци. (Все пак криза е и няма пари за скъпи букети и венци.)
Странно ми е защо на 19 февруари пред паметниците на Левски се стичат стотици българи с цветя, мнозина водят и децата си, а на 2-ри юни забравяме Ботев и героите.
Това само национален нихилизъм ли е или има нещо сбъркано в ценностите?
Хрониката разказва, че на 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. Мнозина от тях са заемали важди постове в държавата и армията. Пазят се спомени, че за първи път Денят на Ботев се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.
От 1953 г. до 1988 г. 2 юни се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война.
От 1988 г. до 1990 г. 2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България.
От 1991 г. до 1993 г. 2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
Попадала съм на версията, че войводата бил застигнат от приятелски куршум в тила. Зная, че крилатото му четиристишие „Настане вечер, месец изгрее ...” е изписано и в Сорбоната. Памфлетите на пиблициста Ботев и днес звучат съвременно.
Един ден в годината за три минути се иска да отдадем почит на един велик българин, но дали заради приписаните към него спорни герои или по друга причина – не го правим.
Край печалното място с името Скравена има костица на загиналите ботеви четници. А къде са гробовете на избиваните тъкмо заради стремежа към свобода на същото това място по времето на управлението на БКП. Ето за това си мисля в Деня на Ботев и за това спирам като свирнат сирените.
