За радост на баба Вида внуците проявяват интерес, защото навън вали и не е за разходки и биркане на велосипед. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите.
Като мине Лазаровден, когато Христос, възкресил като го върнал от смъртта своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, реди бабата. Децата бързат да питат защо, но бабата търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот.
През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва бабата.
На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ защото ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си.
А ти това ли правиш сутрин и вечер пред кандилото, бабо, пита най-малкия внук, но баба Вида продължава своя разказ.
На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос ни поучава как да даряваме като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното, а като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за да си знаем, че трябва да се трудим и да сме отговорни към дадените ни от Бога способности и който пее или свири на барабани, като тебе , Дани, трябва повече да се упражнява, а на когото му е дадено да пише, не трябва да се разсейва с друго.
В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него. Нали и вие знаете, че когато е за Началника, както незнайно защо обича да казва премиерът Бойко Борисов, не бива да се скъпим. Но в същия този ден се припомня и решението на тогавашния съд, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов.
След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици има много богослужения. По своите правила свещенниците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. В много храмове и особено в манастирите се служи различна Литургия, която е на преждеосвещените Дарове, защото освещаването им е станало в предната неделя. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни, а Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя.
Четат се и части от четирите Евангелия, които се наричат часове. През тези дни песните, които се пеят в храма са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието.
Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
На този ден свещенниците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Велики петък е най-тъжният ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Преданието разказва, че в този миг имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.
Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Благоговейно се покланят на изображението, целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и също оставят цветя.
На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Хората в храма получават текстовете на песните и разделени на два хора участват в опелото. Едната от песните е особено тъжна и се нарича "Плачът на Богородица" . Това е молитва в памет на мъката на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син.
Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещенници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите в очакване на великия ден, но и да помним и знаем, че греховете ни могат да бъдат простени единствено в тайнството покаяние и изповед.
Така настъпва Велика съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас „Христос воскресе” и отговора „Воистина воскресе”.
Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40 –дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.
