Храм "Св. ап. Петър и Павел-с. Мещица - обновление и архиерейска богослужба

С благословението на Негово Светейшество Неофит, Софийски митрополит и Български патриарх, неговият епархийски викарий, Браницки епископ Григорий, отслужи вчера обновление и архиерейска света литургия на пострадалия от земетресението през 2012 г. храм „Св. ап. Петър и Павел” в пернишкото село Мещица. В неделния ден за празничната служба в храма се събра многоброен богомолен народ. С владиката в богослужението участваха още протосингелът на Софийска митрополия ставроф. ик. Ангел Ангелов, дякон Васил Танев, столичният свещеник Петър Василев, църковните певци Андрей Касабов, Светослав Цеков и др., предстоятелят на храма отец Борис Котев и свщеникът от Перник о. Людмил Колев.

Църквата е строена през 1870-1871 г. от майстора Стойо Йовичков, а през 1872 г. е изографисана от Евстатий Димитров. През 1926 г. храмът е преизписан от Илия Зографски и по-старите стенописи са унищожени. Оттогава са правени само частични ремонти с дарения от местните хора.

Храмът е паметник на културата от местно значение. Пернишкото земетресение нанесе тежки щети на църковната сграда. Сериозно пострадаха и стенописите. Първият проект за укрепването й беше отхвърлен и се наложи да се прави ново обследване и план за конструктивен ремонт. Едва тогава чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС за ремонт на църквата бяха отпуснати малко над 57 хиляди лева., без в това да е предвидено реставриране на стенописите. За тях беше направен специален проект от реставратора Стефко Аенски, получил одобрение на НИНКН, но не и финансиране. Тогава бизнесмен с произход от селото дарил 32 хиляди лева за

реставрацията и Ст. Аенски успял да възстанови половината от старите стенописи в автентичния им вид и цвят. Дарителят настоява за анонимност, но беше на неделното богослужение и така стана ясно, че ще плати и останалата част от нужната за вътрешното възстановяване на храма сума.

На хората от Мещица и на дарителите владиката преподаде пастирски поздрав от Светейшия патриарх Неофит, а отец Борис Котев поднесе благодарственото си слово през сълзи от умиление и благодарност към Бога за това, че тригодишните усилия за възстановяване на църквата се увенчаха с успех. Сред присъствалите на литургията беше и народният представител Валентин Павлов, който също е дарил лични средства за обновлението на храма.
Днес църквата има храмов празник и след празничната св. Литургия на богомолния народ беше раздадено благословено ястие за здраве и благоденствие.

Манастир „Св. Благовещение” до с. Копиловци

Манастирът „Свето Благовещение” насред кюстендилското поле до село Копиловци e по-известен с биопродуктите, които монашеското братство произвежда и продава в специализирани магазини, на своя сергия в столичен магазин и по заявки от свои постоянни клиенти. Екологично чисти плодове и зеленчуци, пчелен мед, риба от собствен развъдник и други чисти храни предлагат монасите на схиархимандрит Касиан, но наред с това те ревностно водят във вярата свое вярно паство. Всяка неделя и на големите празници манастирският храм се пълни с богомолен народ за света Литургия и обща молитва. На пръв поглед в това няма нищо особено, но манастирът не е част от Българската православна църква и следва не официалния църковен календар у нас, а светоотеческия, по който се водят православните в Русия, Сърбия, Грузия, Йерусалим, манастирите на Света гора и някои гръцки самостоятелни църкви.



У нас също има старостилци. Някои са обединени в Българска православна старостилна Църква, водена от епископ Фотий. Други старокалендарци, с благословение на своите митрополити или без него, се придържат към стария стил на Юлиянския календар, но не са се откъсвали oт БПЦ.


Храмът на Копиловския манастир „Св. Благовещение” изглежда импозантно с бялата си фасада, увенчана с красивите си кубета. Отвътре храмът е бял, украсен със стари икони, поставени така, че богомолците лесно да се покланят. Преди неделната литургия в олтара са игуменът арх. Касиан и още един йеромонах, за да служат сутрешното богослужебно последование. В храма е един послушник, който подготвя службата.

По-рано са дошли и две жени, облечени с дълги поли и по обичая – със забрадки. Те старателно чистят свещниците и благо се усмихват на всеки новодошъл. Постепенно храмът се пълни с хора. Жените, с еднакъв като на подранилите дрес код, какъвто не се среща на улицата, са повече. Идват млади семейства с децата си. Пристигат и една монахиня и една млада послушничка. Монасите са заели място на клироса, който е издигнат на високо.


Преди да започне литургията на определеното място се подреждат всички деца и чинно едно подир друго минават при дядо Касиан за изповед. Тя продължава до началото на Литургията, но след службата опашката ще продължи. Присъстващите са подредили свещите си по свещниците и едва след началото на службата те се палят. Всичко в светата Литургия е същото като във всеки православен храм. Различието е, че вместо Българския патриарх Неофит се поменава гръцкия архиепископ Калиник, водач на един от старокалендарните синоди в южната ни съседка, който между впрочем вече е в обединение с друга от по-големите гръцки старостилни Църкви. Някои старостилци смятат (и монасите на о. Касиан са измежду тях), че тайнствата в църквите, приели новия стил не са истински и благодатни. Но за обикновения православен, който не е изкушен от теченията в ученията за църквата, благодатта идва чрез духовния пастир, когото следва.


Когато започва проповедта на отец Касиан, всички се скупчват, притихват и слушат напътствените му слова. Монах го записва с камера. Отецът дава за пример подвига на светиите, за който научаваме от житията им и как нито на йота не са отстъпвали от вярата, за което често се плащали с живота си. За да се приближим с малки крачки към примера им, за да имаме залог за вечен живот, трябва да бъдем част от светата Църква и да пазим „чистата еднозначна, правилна, православна вяра“. „Като четем светите отци, разбираме, че има анатема на новия стил, на новия календар, има анатема на икуменизма, който се шири с хуманистично и добротворно прегръщане на всички религии и учения, че всички религии учат на добро”, казва още отец Касиан. По думите му обстоятелствата показват къде и как да преодоляваме изкушенията и онези пречки, които се изправят пред нас като проблем, като изпитание, за да изпълним дадена Божия заповед. „Вървим по този път с просветена свише същност, със съзнание и отговорност пред Бога, че ние стоим пред него. Той вижда всичко, което вършим”, припомня отецът.


По братската обстановка в храма се разбира, че хората следват дядо Касиан заради начина, по който той ги води във вярата. Проповедта му започва с това, че човек така е устроен, че все да иска да прави добро. И така са неговите пасоми. В навечерието на Петровите пости млада жена моли всички наред да я простят, ако с нещо е съгрешила пред тях. Децата са кротки и добри, не палуват безконтролно в храма, от малки се учат на покаяние, благочестие и добротворство.

Семейство е докарало новата си кола дядото да я освети, за да е благодатно пътуването с возилото. Пред храма се чува развален английски. Разговарят младежи в работни облекла. По всичко личи да са доброволци, дошли да помагат в манастира.


След службата всички се събират на братска трапеза и така е всяка неделя.


Архимандрит Касиан сега е кандидатствал за получаването на регистрация като вероизповедание, за да се официализира църквата и служението му. От Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет е издадено отрицателно становище. Доколкото се разбира, основанието е заради ограничението в българския закон, който не позволява да има друга православна деноминация, освен официалната. Все пак, последната дума ще има съдът, който ще разгледа в закрито заседание подаденото от архимандрит Касиан заявление. Духовникът се чуди и не проумява как може у нас официално да регистрират като вероизповедания откровени секти, а него не искат да го регистрират.


Наскоро той е имал среща с българския Патриарх Неофит. Предшественикът му дядо Максим не приемаше такава среща, но сега тя се е състояла. Само се усмихна за нашата регистрация Патриархът, сподели арх. Касиан и припомни, че двамата с дядо Неофит имат старо познанство, но не разкри повече подробности за разговора им. Сред някои от православните българи, които следват стария стил се говори, че би могло за тях да има епархия и да имат свой епископ в рамките на БПЦ, но според отец Касиан това може да стане само по Божие чудо.

Параклис на св. Паисий Хилендарски в с. Кралев дол

Параклис „Св. преп. Паисий Хилендарски"-освещаване

Никой в пернишкото село Кралев дол не се съмнява, че това е родното място на св. Паисий Хилендарски. През 1962 г. Българската православна Църква канонизира автора на „История славянобългарска” за светец и определи в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава. През 2014 г. на този ден в Кралев дол положиха основите на параклис, посветен на този свят българин и една година по-късно Божият дом, вдигнат само от дарения, беше осветен.

Идеята да се направи параклис на Отец Паисий в Кралев дол е от години. Решаващ се оказва пророчески сън, който спохожда местния жител Тодор Стоилов. Малко след Рождество Христово той получава насърчение насън, че е дошъл моментът градежът да започне и това да стане на празна поляна в местността „Калужерец”. А тази местност е напречена така, тъкмо защото там са живели тримата братя калугери Лаврентий, Цветан и Паисий. Махалата се казва от незапомнени времена Паисова. Малко под днешния параклис е и Паисовата чешма, за която местните убедено разказват, че е направена от самия Отец Паисий.  Насред махалата има стара черква в руини, посветена на св. архангел Михаил и зад олтара в двора й е надгробният камък на брата на Хилендарския монах поп Цветан.

Паисовата къща

 

Паисовата чешма

Тошко Стоилов бил заразен с идеята за параклиса от писателя Цанко Живков, който в деня на освещаването на параклиса представи шестата си книга, посветена на връзката между св. Паисий и Кралев дол. От дете изследователят преследва тезата, че Кралев дол е родно място на св. Паисий, защото до живот е запазил спомен от първия клас в пернишката гимназия как роденият в това село учител по физкултура Първан Козаров довел всички гимназисти на национално честване на Паисий Хилендарски. Тази традиция е от началото на 30-години на ХХ век, когато празникът на бил на 27 септември - Кръстовден по тогавашния църковен календар и бил вписан в националния календар с официални празници. Традицията продължила до 1944 г. и била прекъсната от народната власт, твърди Цанко Живков. Възрастни хора от околните села обаче си спомнят, че години след това имало честване и учителите им ги водели пеш до Кралев дол с букети от есенни димитровчета в ръце и венец за големия възрожденец, дал на българите историята, за да знаят своя род и да имат гордост и национално достойнство.

с. Кралев дол -  27 септ. 1933 г.

На Кръстовден през ония години се стичали ученици от всичките училища в района, даже от Радомир и Брезник. Начело с духовата си музика идвали и миньори от пернишката мина с парадни униформи. С коли и няколко автобуса от София идвали официалните лица, сред които обичайно бил митрополит Стефан, областния управител, депутати, писатели и журналисти. В издигнат за случая аналой, обвит с гирлянди от цветя, десетина местни свещеници отслужват молебен, произнасят се речи, Учениците обикалят паметните места, свързани с Паисий Хилендарски – покланят се гроба на на най-големия му брат Цветан, пият вода от построената от великия хилендарец чешма, а после настъпва народно веселие и млади и стари извиват хора под съпровод на миньорската и гимназиалната  музика до късно вечерта.

Времето тече, но нещата бавно се променят. И на освещаването на новия параклис дойдоха трима свещеници – отец Борис и  младият отец Людмил от пернишкия храм „Св. Йоан Рилски” и енорийският свещеник за селото отец Стоян, който иначе служи в пернишкия квартал „Църква”. Те отслужиха молитвеното последование за водосвета и осветиха параклиса. Сред официалните лица бяха народният представител д-р Вяра Церовска, кметът на община Перник Иван Иванов, заместник-областния управител Илинка Никифорова. Присъствието им обаче ако и да свързано с предстоящите местни избори, все пак беше и защото те са сред дарителите, дали лични средства за богоугодното дело. С пари първа помогнала починалата преждевременно бивша кметица на Перник Росица Янакиева, затова и на празника беше съпругът й бай Георги. Партии и бизнесмени също са сложили средства в касичката на инициативния комитет, затова и местния лидер на социалистите Ненко Темелков запали свещичка, заедно с млади последователи на соц. идеите. Дошли бяха със семействата и местните хора, вложили доброволен труд в построяването на параклиса. Тука бяха и бабите, оформили красиви градинки в двора му с китки, които вече рядко се срещат в градските градинки. Лекар от столична болница, който строи къща наблизо, за да живее в нея постоянно, си призна, че за малко е излязал от работа, а колегите му са се съгласили да го заместват ако се наложи, за да не пропусне събитието.

След чина по освещаването официалните лица произнесоха речи. Кметът на селото Пламен Георгиев разказа как е осъществена идеята и благодари на спомоществователите.

Кметът на Перник инж. Иван Иванов прочете слово за великото дело на автора на първата българска история и подчерта, че в народната памет той е „Отец”.

„Отец Паисий е българинът, който запали факела на просвещението, на националното самосъзнание и самочувствие със своята “История славянобългарска“. Той е сред онези обикновени и по своему необикновени българи – светци и мъченици, книжовници и бунтовници – създали духовния гръбнак на нашия народ в най-тежките години от неговото съществуване“, каза Иванов. Той подчерта, че именно от Паисий ние черпим силата, която ни кара да се чувстваме достойни като българи.
По думите на Иванов паисиевото дело ни учи и вдъхновява да обичаме родината си, да съхраняваме българския дух и стремеж към образование, наука и развитие. То ни задължава да предадем на своите деца, където и да са, да не забравят своя род и език.
„И днес духът на Хилендарския монах броди по земята – в Света гора и в Банско, в Самоков - и тук, в Кралев дол... Паисий е навсякъде, където има българи. Той ни е нужен, за да държи будна нашата съвест. Нека знаем и помним, нека тачим и продължаваме неговото дело, за да ни има нас като българи, за да я има България!“, каза още кметът на Перник и  изрази удовлетворение, че именно на този ден се освещава  новопостроеният параклис „Св. преподобни Паисий Хилендарски“, за чието изграждане финансова помощ е оказала и Община Перник.

Цанко Живков  с  новата си книга „Паисий от Кралев дол”

Писателят Цанко Живков се похвали с новата си книга „Паисий от Кралев дол”, шеста поред по темата и обясни, че събраните от продажбата й средства ще са за издигането на величествен паметник на великия хилендарец, който да се вижда и от Витоша и от Люлин и където признателните българи да идват да се покланят и да научат, че св. Паисий е от пернишко, а не от Банско.

Заради петъчния пост, в който се падна празникът, местните бяха приготвили три казана невероятно вкусна постна боб чорба, която беше раздадена на многобройните гости като курбан. За тези, които пък не постят имаше кебапчета и бира, както е на съвременните събори. В съседство с параклиса има селска

къща за гости с кръчма и стаи за нощувка. Там се събраха и официалните гости, които след постния бобец и заблажиха. И както се случва на софра, поговориха и за работа. Кроиха планове как да стане паметника, в селото, да се оправи спортната площадка, да се помогне на читалището с името „Отец Паисий”, чиито самодейци първо попяха, а после дадоха тон за хорото.

На 1 август около параклиса пак ще има събор, защото тази дата преди няколко години беше избрана за възстановяване на Паисиевите празници. Тогава сигурно ще дойдат и проектанта на новия параклис арх. Инка Аврамова, и художникът Димитър Анастасов, който го е изписал. Цанко Живков пак ще раздава автографи на книгите си, за да се съберат средства в касичката и за паметника. Преди 9 септември 1944 г. местните събрали 96 хиляди лева от дарения за тая идея, но новата власт ги употребила за други цели.

Още едно свидетелство за това, че през 30-те години на миналия век не е е имало съмнение от къде е св. Паисий беше донесъл на празника етнологът Симеон Мильов. С посветени в превратностите на историята той обсъждаше как и защо през 60-те години се решава, че Паисий е роден в Банско, без за това да има сериозни доказателства. На тях показа и реликвата, донесена от него, за да я подари на посветената  на св. Паисий музейна сбирка на местното читалище. Преди години Мильов  проучвал архивите на Стоян Бумбишев, който 30 поредни години преди 1944 г. в Радомир издавал местен седмичен вестник. В един от сандъците на тавана му попаднал на писмо до него от Любомир Бобевски - авторът на либретото на операта на Г. Атанасов „Гергана”. В плика е ръкопис на стихотворение „Чий е Отец Паисий” и

Етнологът Симеон Мильов показа документи от 1939 г. в доказателство на тезата, че Кралев дол е родно място на св. Паисий.

придружително писмо с дата 11 май 1939 г. Листът с написаното на машина стихотворение е поомачкан, а от писмото става ясно, че авторът дълго го е носил в джоба си, защото радомирският издател не пращал вестника си на Бобевски, както обещал. Всъщност във вестника си „България” Бумбишев публикувал и свои изследвания за родното място на Отец Паисий, които доказват, той е от Кралев дол.

Ново чудо на изцеление в Църногорския манастир

За нов случай на телесно изцеление на жена от Дупница по молитвите на светите безсребреници Козма и Дамян в Църногорскияа манастир над брезнишкото село Гигинци научиха наскоро от манастирското братство. В писмо до игумена архимандрит Евгений жена от Дупница разказва как се отървала от здравословни проблеми след посещение в манастира. Предаваме писмото без редакторска намеса:

„Високо преподобие,

Дълго време се каня да Ви пиша и днес (08.05.2015 г.) след като видях манастира и слушах отец Никанор по телевизията, се реших

Аз съм от Дупница. От храм „Св. Георги” бе организирано посещение на Гигинския манастир. Случихме много хубав ден, когато е храмовият празник на манастирския храм (не помня името). Имаше доста свещеници и владиката на Патриарха (ако правилно съм разбрала).

След службата в беседката се качихме в храма. Тъй като съм с бастун, останах да се кача

Биг брадър и матурите

Катастрофалните резултати от външното оценяване тази година внесе доста смут в системата на образованието. Според статистиката тази година и по математика, и по български език и литература – предмет наричан за кратко с грозното съкращение БЕЛ, резултатите били най-ниски. В училища, където предните години били постигани висоти, сега има само двойки. И то защо – защото се взеха по-строги мерки срещу преписването. Така каза една признато добра учителка, която от години готви гимназисти за студенти, но отскоро го прави само в дома си. Образованието ни е само преписване, откровена беше преподавателката, предпочела да