Ерулски манастир "Света Троица" - мистерии

По цялата българска земя има безброй свети места. Езотериците говорят за силна енергия, а православните не се съмняват, че чудесата по тези места случват по молитвите на светиите - небесни закрилници на всеки храм, параклис или оброк. И до днес няма обяснение как и защо край всяко село в Трънския край през Средните векове е имало православен манастир, а имало села, които били близо до две обители на калугери. За манастира „Света Троица” в Ерулската планина обаче спорят две села. Понякога го наричат Ерулски манастир, а друг път Душински. Във всеки случай селото Ерул е по-старото селище, а Душинци се е появило по-късно. Сега и двете села, като целия Трънски край, са останали без хора. Тук-там из махалите има по някоя сама бабичка, наглеждана от близките от града дистанционно по мобилния телефон, а през почивните дни все някой ще й донесе и провизии. Между двете села има и един калугер, който скътаното във вековна гора манастирче. На гората й викат Бранище. Името било такова, защото като станала манастирска преди неизвестно колко века било забранено да я секат. Всичките дървета наоколо са по няколко века, но точно пред храма, който е разрушаван няколко пъти, но и няколко пъти въздиган отново, се издигат две наистина импозантни дървета.

Като попаднеш на това място за първи път ти се струва, че те е местила машина на времето. Нещо омайно и вълшебно витае във въздуха, а като стъпваш по земята усещаш, че по жилите ти минава нещо, което те прави като нов.

В манастира „Св. Троица” сега се подвизава Дядо Йосиф и като го питаш дали това ти усещане са го споделяли и други хора, той не крие, че хора газили по росата връз манастирската ливада през топлите месеци са забравилли ревматичните си болки. После чудноватите истории, свързани с това място сякаш нямат край.

Двете дървета пред храма са ясен и бук. Корените им са вплетени в прегръдка, точно както и клоните им. Бука била сияйно красива девойка, но останала без родители още на четири месеца. Докато майка й я кърмила на полето под едно дърво на сянка, а бащата се суетял наколо да почине, изневиделица от ясното небе паднал гръм, убил двамата родители, но бебето оживяло. Хранили го всички кърмачки в селото, за детето се грижили много хора докато пораснала чудно красива девойка. Всяка година като идвали за десятъка турците все искали да я видят и чакали сгоден момент да я вземат, но ерулчани я оправдавали, че е малка, когато дошло време да не мо гат да отърват красавицата от османлиите, Бука вече се била залюбила с Ясен син на поп Ерул. Селяни видели как потерята наближавала селото и предупредили Бука и Ясен да се скрият в манастира. Младите влюбени хукнали да дирят закрила при калугерите, но ордата на коне бързо ги застигнала и двамата паднали посечени от ятаганите. Кръвта им напоила земята под двете дървета, които и до днес стоят като стражи пред храма.

Това е най-популярната омайна и тъжна легенда, свързана с това дивно и мистично място, но ако се заслушате в ромона на водата от чешмата под манастирското аязмо може да научите и други тайни. Ако пък сетивата ви са похабени от градската суета може да ги научите от монаха или от писателя Иван Ерулски, който по фамилия е Гюров, но е избрал да подписва краеведските си книги с името на родното село на предците си.

Тъкмо той като приказка е разказал за самодивската сватба през русалската неделя. Храмовият празник на манастира „Св. Троица” е на петдесетия ден след Възкресине Христово – Педесетница, следвана от Свети Дух. Тогава според народното поверие, дошло някъде от езическите времена и дълбоко скарано с православието, започвала Русалската неделя. Приказката разказва как един ден от тази потайна седмица младо воловарче се успало в усоето, където пасло добитъка. Така дълбок бил сънят му, че когато в потайните часове наблизо му се спряла самодивска сватба нищо не чуло. Сватбарите били на каруци, но едната се счупила и затова тъкмо при унесения в сън момък се установили. По заповед на един от главатарите на сватбата му взели „пищялката” на единия крак, за да си подменят счупената жегла на колата. Като се събудило на сутринта, момчето окуцяло. Цяла година го водили по врачки баячки, търсили всякакви доктори и знахари, но изцеление не се намерило. Чак на другата година като дошла Русалската неделя един от другарите му го върнал на същото място, самодивската сватба пак минала и главатарят разпоредил да върнат здравето на момчето, а на сутринта то наистина вече ходело като преди.

Дали приказките за самодиви и русалки може да имат нещо общо с Божие място е доста съмнително, но и до днес има живи хора, които разказват как при възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. После години наред монахът Дядо Методи, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от "Престола", останал от някой предишния храм вляво от входната врата на сегашната черква, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из вековната гора. А според свидетелства от стари документи да се възстанови църквата в първата половина на 18 век причина била една жена от близкото село Одраница. По това време по тези места върлувала холера и за кратко време в селото умрели 14 мъже. Тя три пъти идвала в Ерул и все разказвала как е сънувала, че за да си отиде чумата, трябва да се построи храм и едва тогава мъжете ще спрат да умират.

Последното възстановяване на манастира е след 2004г., когато е възстановено църковното настоятелство и чрез дарения е обновена черквата, килията за калугера и магерницата.

През годините на соца обаче на това чудновато място се случило още едно необяснимо събитие. През 80-те години на миналия век в Трънско от Петрич докарват стадо овце, след като за това се споразумели тогавашните АПК от двата района. Овцете били прибрани в модерен животновъден комплекс, но на водопой ги водели на манастирската чешма. В един горещ летен ден стадото пладнувало под дебелите сенки на двете вековни дървета пред църквата, а овчарите – пред самия храмов вход. По едно време изведнъж на ясното небе се появява тъмен облак със светкавици и гърмотевици. Пада гръм и убива цялото стадо, а мълнията отхвърля овчарите навътре в храма. Наскоро преди това недалеч от това място гръм убива и една жена – активистка на народната власт.

Много е възможно чудесата на това вълшебно място най-вероятно се крият в стария напрестолен камък, който в днешни времена е извън черквата, но някога вероятно е бил в олтара на първият манастирски храм. По молитвите на светията, чиито мощи се крият по този престол, Бог пази това свято място в Ерулската планина и праща телесно здраве и душевен мир на вярващите, потърсили пътят, истината и животът тъкмо наа това място.

Усмихнат маскарад под знака на траур

На 10 воеводски заповеди за два дни се подчиниха сурвакари и кукери в Перник

Под знака на траур, но все пак усмихнат маскарад владее Перник. Вече 49 години градът е домакин на маскарадните игри в българската традиция в последните дни на януари. Хиляди маскирани все гонят злото, но дали си отива няма кой да каже. Националният траур заради смъртта на първия български президент Жельо Желев наложи да се отменят всички съпътстващи дефилетата на маскираните прояви във втория ден на 24-тия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва”. А само преди дни Перник изпрати и преждевременно напусналата този свят дългогодишна пернишка кметица Росица Янакиева, направила много за фестивала и традицията.

Прогнозата за лошо време в дните на фестивала  не се отнася за Перник.  И този път небето

изплака сълзите си през нощта и първият фестивален ден  започна със слънце. Всяка година лъчите му пробиват и най-тъмните облаци щом центъра на Перник се изпълни с маскираното в кожи, парцали  и перушина войнство, изпълняващо своя марш под бакърения грохот на хиляди звънци.

За хубаво време помоли Господ и самият шеф на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри Ван дер Кроон. Колоритният холандец е неизменен гост на Перник и негов почетен гражданин. Преди началото на маскарада,  рано сутринта той запалил свещ в храма пред иконата на небесния закрилник на Перник св. Иван Рилски.

Тази година маскарадът имаше за правила 10 воеводски заповеди, които досущ като Божия закон налагат правила и норми. На хилядите участници от цяло Пернишко, страната и чужбина, а и за публиката беше наложено да почитат Войводата и да нямат други войводи освен него, да отпразнуват Фестивала така, че никога да не го забравят, да се кланят и ръкопляскат на себеподобните и на тези с различни маски. В заповедите не беше забравена благодарност към спонсорите, а заради разиграваната в маскарада народна сватба, никой не биваше да пожелава булката на младоженика или самия него. Имаше и прагматичен съвет за зетьовете, които могат да повикат на помощ мечкарьете, ако тъщата дойде на гости и се заседи за дълго.А най-важната заповед за всеки  е  с мярка да се пият  само студените газирани напитки, защото все пак е зима.

Дефилетата започнаха с представянето на училищна сурвакарска група. С ликове от лекове – маски украсени с билки и венци чесън, децата, водени от етнолога Симеон Мильов,  показаха как според едно свидетелство от 1882 г. сурвакарите обикаляли домовете на стопаните в Брезнишкия край и раздавали торби с билки срещу върлуващата по това време из тези места чума.

За първи път в маскарада участваха и студенти от Европейския политехнически университет в Перник. Нагиздени в граовски национални костюми, балканци от Турция, Гърция и Македония показаха пред журито умението си да играят граовско хоро, научени от баш майстора в "Майсторите на танца" Красимир Димитров. 

Във фестивала тази година се включиха 5 255 участника в 82 групи. Сред тях повече от 500 бяха маскираните гости от чужбина в групи от Сърбия, Словакия, Словения, Гърция, Македония и даже от Палестина, чийто посланик у нас през тези дни премести резиденцията си в Перник.

Въпреки траурните поводи фестивалът започна  в петък вечерта със стилен гала-спектакъл „Мистерията на Сурва”. За първи път вихрените танци на етно формацията „Майсторите на танца” беше съчетана с илюзионото изкуство на перничанина със световна слава Маг Жиров.

Гвоздеят на програмата бяха Елица и Стунджи. На публиката те разказаха как при второто им участие на Евровизия, докато конкурентите им дефилирали по червения килим с изискани маркови тоалети, те се появили с костюми на пернишки сурвакари и така предизвикали фурор и сред медиите,  и сред публиката, а мнозина поискали да се снимат с тях заради маските, както впрочем се случва и на фестивала.




Почетните гости за откриването, сред които бяха Цветан Цветанов, Найден Зеленогорски, Михаил Миков и други депутати, наред с протоклоните приветствени речи си щракнаха скришом по някое селфи редом до маскираните.

Концертът започна с химна на „Сурва”. Парчето в рок ритъм прозвуча от балкон под покрива на Двореца на културата, а в края му под напористия вятър блесна заря.  През това време лумна и сурвакарския огън, а около него  ритуален танц срещу злите  сили и за добро ново начало извиха сурвакарите от пернишкото село Долна Секирна - носители на голямата фестивална награда за миналата година. Преди тях имаше огнено шоу на младите от местен квартет. На втора сцена в парка в това време вече се изявяваха гости от чужбина.

В тези дни в Перник има десетки прояви, съпътстващи фестивала. Във всички художествени галерии има изложби със сурвакарска тематика. Утвърдени майстори показват живопис, дърворезба, стъклопластика и приложно изкуство. Децата рисуват Сурва и също редят изложби. Учениците от 9-то училище за първи път показаха керамични маски във фоайето на хотела и даже празните пространства в областната администрация бяха запълнени със сурвакарско творчество. Във фестивалните дни в детския комплекс беше отворено детско творческо ателие и сръчни хлапета се надпреварваха да дават криле на фантазията си в изработването на суровакници, маски и сувенири със сурвакарска тематика.


 „Мечкарница” се казва традиционната работилница за маски. Тази година 15 годишен юбилей отбелязаха атрактивните майсторки по приложни занаяти Магдалена и Елена Боянови от радомирското село Извор. От 2000-та година те не са пропуснали нито един фестивал и много хора пазят скъп спомен от преживяното в Перник чрез техните невероятно красиви ръчно изработени сувенири, амулети и народни носии. А Радослав Петров от Батановци, наследил занаята от дядо си, освен, че е майстор е и водач на сурвакарската група.

Пред „Мечкарницата” в младежкия дом имаше Кулинарна изложба на майсторките на зимни граовски гозби от пенсионерски клубове и читалища. Най-атрактивното ястие се оказа направена по бабина рецепта от преди 100 години морузница от добре разбъркани и опечени царевично брашно, кисело мляко, мас и захар. Донеслата старовремската гозба Елена Димитрова от пенсионерски клуб „Струма“ я сподели и с дошлите за първи път да покажат майсторлъка си в готварството гости от сръбския град Лесковец.

Много зяпачи и мераклии да дегустират отбрани ракии се събраха и около казана по обяд, а любителите на виното търпеливо чакаха да се опече на шиш прасенцето на щанда на майстора на скарата Митко Тренчев от пернишкото село Дивотино.

И както хилядна публика съпровождаше дефилетата по необичайния им маршрут, променен заради ремонта на централния градски площад, така пълно беше и Сурвакарското село, и алеята със сергиите на занаятчиите. Майстори от Задругата от цялата страна от години идват на пернишкия маскарад с продукцията си и въпреки не особено пълните джобове намират клиенти.

Занаятчията Денислав от Силистра е за трети път на Сурва с майсторлъка си и се радва на клиенти.

Вече не е необичайна гледка и сред публиката да се видят маскирани, които искат да са част от празничната шарения на Сурва, не само като публика, но и като преки участници. Затова през последните години фестивалът се превръща в градски карнавал.

В духа на традицията са облечени и братче и сестриче. Христина, която през февруари ще стане на 2 и Емо, който вече е на четири, са градски деца, но заради тръпката и духът на Сурва с радост крачат с баба си за ръка накипрени целите в парцалени ленти. Те са надеждата, че традицията ще я има, а с времето и злото ще става по-малко.