В мизерията си – и материална, но още повече духовна, забравихме, че тези хора са оставили дом и родина и бягат от ужасна човеконенавистническа война. Забравихме, че и бежанците са човеци. Но те наистина са християни и имат страх от Бога, а ние сме християни само на празниците. За нас храмът не е дом за молитва и място за успокояване на страховете ни от всички суеверия.
Враждебното посрещане на бежанците си има много причини. Една от тях е липсата на любов. Заети със стремежа си да мразим, да завиждаме и да клеветим, не си оставяме в сърцата място за любов към Бога и към ближния. Омразата я раздухват и политиците.
Сигурно има много причини в ситуацията с бежанците управляващите да бъдат критикувани. Критиката обаче може да и градивна и като казват какво трябва да се направи представителите на опозицията могат да направят по нещо от себе си, лично.
За омразата вина имат и медиите, защото вместо добрите примери, търсят сензацията. Репортаж на една телевизия в ранни зори от Ковачевци започна с уверението, че хората не искали бежанци в селото си, а много от тях разбраха какво става тъкмо от напористата репортерка. Сирийците питат за черква. Време е и ние да се сетим, че има Бог.
