Религиозен туризъм на запад от София

Църквата предлага нови маршрути за културно-исторически и и религиозен туризъм 

Нови маршрути за религиозен и културно-исторически туризъм предлага Църквата. На организирания от Стандарт и КРИБ в Перник форум "Да на българските региони" от името на работната група за подпомагане усвояването на средства по европейските програми на Българската православна Църква йеромонах Никанор, игумен на Църногорския манастир, представи една стара идея, развита като проект за религиозен туризъм още през 2012 г.

Манастир "Св. Петка" в село Пенкьовци

Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, но е по-близо до Земен, а в миналото е било в Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата "Св. Петка", но и сред тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в района е добре познато преданието, че за да бъде опазен от кощунствени посегателства, храмът е престоял години наред затрупан под могила от земя.

Историята на Пенкьовския манастир със затрупаната черква се корени в далечното минало. Кога точно е бил основан не се знае, но от исторически източници става ясно, че в периода 14-15 век е опустошен и изоставен. Смята се, че самото село е възникнало през втората половина на 13 век. Предание разказва, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и сложили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а населението им дълго пазило самосъзнанието си за болярското потекло и даже не говорело на местното наречие, а по "купечки".

Сурвакарите от Долна Секирна на събор на българите в Украйна

Крепостта Акерман под българска окупация за ден


Старинната крепост Акерман край украинския град Белгород-Днестровски в Одеска област за ден се оказа под истинска българска окупация. На 4 септември на това знаково историческо място се състоя VII всеукраинский болгарский събор, организиран от Асоциацията на
българите в Украйна, утвърдила се като най-мащабната неправителствена
организация с целенасочена дейност за консолидиране на българската диаспора и утвърждаване на културната й независимост сред над 100 дружства и организации на българи в Украйна, членуващи в нея.

1070 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец в Рилския манастир

Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души

В Рилския манастир тържествено бяха отбелязани 1070 години от деня, в който неговият основател св. Йоан Рилски Чудотворец се представил пред Господа. В православната традиция успението, както се нарича смъртта на просиялите в святост човеци, е най-големият празник в тяхна чест. Но както хората от признателност и любов променили монашеското му име Йоан на простонародното Иван, така и неговото успение, може би заради усилната работа по това време на годината отстъпило място празникът му да е по-голям на 19 октомври. Кръглата годишнина тази годи събра в светата обител многоброен народ, който от години върви по утъпканите пътеки към това средище на духовност и вяра. Всенощното бдение беше благословено от Светейшия български патриарх Неофит, а на другия ден той оглави празничната света литургия. В богослужениета молитвено присъстваха много архиереи от Светия синод и гости от православните църкви в Русия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия...

Било е точно през август преди 1070. В Рилската пустиня се подвизавал свят човек и славата за вършените от него чудеса се носела надалеч още докато бил жив. Малко преди смъртта си този свят се оттеглил на пусто място при пещера и скала в планината и там на 18 август, според преданията издъхнал. Преди това оставил завет на последвалите го в почитането на Бога монаси.

Фестивал на баницата в Бела паланка

Бела паланка е малко сръбско градче на не повече от 100 км от София. От няколко години в средата на август то става привлекателно с превърналия се в традиция Фестивал на баницата. Тази година любителите на пътешествия и фестивалния туризъм вече са го пропуснали, но затова пък още от сега могат да го включат в плановете си. А тези, които посетиха Дните на баницата на 13 август, със сигурност от сега мислят да го повторят.

Поне 15 български автобуса от рано потеглиха за атрактивното събитие и имаше защо. Посрещнаха ги транспаранти с надпис "Дани банице 2016"и многобройни шарени щандове.

Програмата на фестивала е тридневна - от петък до неделя, и включва много "културно-уметнички" изяви на фолклорни ансамбли, певчески групи, етно музика и млади таланти. Занаятчии керамици, тъкачи, бродирачки и художници са част от феста със своите щандове.
Близо 300 баници в различни варианти бяха подредили на щандове сръчните майстори баничари.

Яйце от дърво на пазара в Пирот

Хубавата стока свършва по обяд, след това е време за плескавици и пиво

Когато на пазара има огромно изобилие от стока, сме свикнали да казваме, че има и от пиле мляко, макар да не може да се купи. Но на пазара в Пирот има яйце на дърво и то може да се купи.

Само на около 90 км от София сръбският град отдавна е привлекателно място за пазар на много българи. По сергиите има такова изобилие от плодове зеленчуци - домашно производство на ниски цени, че и най-претенциозният клиент може да се обърка. С вкус на домашно и спомен от детството са и сиреното, и месото. А ракията това лято е все от дюли. С еднаква лекота се пазарува с динари, левове и евро.

Дървото с яйца е на сергията за цветя на Ясмина. Тя е на възлово място в началото на пазара и веднага привлича клиенти. На българите предлага каменно цвете в ярки цветове и обяснява, че му вика "бугарче", защото купувала семената в София. Клиентите от България, обаче я подминават и чак като напълнят торбите, може да се върнат, за да си купят и цвете.

Изобилието от чушки и домати в най-различни разновидности е объркващо. Не знаеш къде да гледаш и от кое да купиш, затова често пъти цената се оказва решаваща. Това са го разбрали и търговците. Затова вместо обичайните 60 динара, което е около 1 български лев, на купчините домашен пипер може да се види и цена 5 и даже 1 динар. Оказва се, че толкова струва бройката и количеството не зависи от кантара. По сергиите вече има и низи със сушени червени чушки, а някои от търговците ги предлагат на бройка. Лук, чесън, картофи, крастивици и червено цвекло, домашен боб - тетовац, и кочански ориз - всичко е произведено в градините на търговците. Стоката е по сергии, но и направо на земята.

За купувачите от България сред плодовете най-впечатляващи са къпините. По нашите пазари те вървят по 9-10 лева за килограм, но тука са 100 динара, което е под два лева и са едри като орехи.

Докато лапаме сладките къпини от тарелката, си припомняме популярната приказка, че като се изкъпе някой пиротчанин, се получава чист българин. Дочува ни достолепен търговец и се намесва в разговора. "Верно, али ако го купе бугарка", шегува се чичото. "Аз съм роден през 1944 година, когато в Пирот са били българските войски и кметът е бил българин. Майка била в кревата с един български войник, а после съм се родил аз и той ми дал името си, разказва човекът и признава, че за клиенти от България прави отстъпка. Стоката му е разнообразна - до зарзавата има и цветя, и лозови сарми, няколко шепи боб и сирене, а под масата са шишенцата с ракия. Край него се срещаме с Драган, който е пиротчанец, но на "Ломско шосе" в София има ресторант за сръбска скара. Хвали стоката на търговците и казва, че живее между Пирот и българската столица, а в събота предпочита да пазарува тука и за заведението си.

Сирене предлагат и други търговци, но не е много, а цената е осреднена на около 10 български лева. Но пък е сигурно, че в млякото, от което е правено, няма примеси.

Не така е с цената на яйцата. Те са калибровани на поне пет категории и струват различно - от 8 до 13 динара за бройка.

На средата на пазара се носи аромат на прясно смлян червен пипер. Продавачът прилича на нещо средно между духовник и хипи и не продава друго. Привлечени от аромата спираме и купуваме пакетче по пакетче сладък и лют пипер и питаме за ракия. Той вади под рафта шишенце и хвали напитката, че е от дюли. Тука се намесва познайникът ни Драган и казва, че това не е вярно. Къде има толко дюлеви дървета, та всичките продавате дюлевица, опитва се да спори търговецът, който ни кани да опитаме и казва, че по вкуса ракията е като компот, но с висок градус.

На много места по пазара има и природни аптеки. Това са сергии с всевъзможни билки - надлежно пакетирани и етикетирани с рецепти за болестите, които лекуват. Има и разновидности пчелен мед, който също се продава като лекарство, но и просто за подслаждане на чая от дъхавите билки.

Накрая в торбите за разкош се добавя и по пакетче домашна юфка и фиде, които не струват скъпо, като се знае, че са печени на слънце.

Пазарът завършва с екзотичен пъпеш с дъх на ананас, няколко чепки грозде с аромат на тамян и две шишета ракия - дюлевата е 700 г за 250 динара - малко над 4 лева, и половинка сливова само 80 динара, които май няма да стигнат за обилните салати.

Новаците, решили да пазаруват в Пирот, трябва да знаят, че хубавата стока свършва до обяд, а след това вече може да отдъхнат в близките кафани и да опитат местните плескавици. Но тези плоски кюфтета задължително трябва да се полеят с пиво. И ако имате време, може да оставите децата да поиграят в парка, който е в самото корито на река Нишава.

Едва тогава се връщаме при Ясмина, за да си купим дървото с яйца и да си обещаем скорошна среща, когато ще доведем и приятели.

standartnews.com

Чудотворните икони на Пресвета Богородица

Наричаме я с различни имена. Казваме й Божията Майка, Дева Мария и Приснодева, т.е. Дева завинаги, света Богородица и Пресвета, защото е най-почитаната сред светиите и най-силната застъпница пред своето Чедо Спасителят на човеците Иисус Христос, Затова е и Царица и Владичица Небесна. В църковния календар са установени осем велики Богородични празника, но най голям е посветеният на Успението - заспиването на Божията Майка за вечния живот. В народната памет този празник така се и нарича Голяма Богородица. Сега го честваме на 15 август, но преди в църквата да се направи календарна реформа Голяма Богородица е била на 28 август. Толкова силна е почитта към Богородица на народа, че макар и откъснат от Църквата чрез войнстващия атеизъм и набезите на лукавия и до днес в много села традицията да има събор на населеното място, посветен на Богородица се е запазил почти 50 години след смяната на календара в края на август. На праведните е дадено да преживеят през земните си дни и дадени свише чудеса пред чудодейните Богородични икони. Чудеса стават не само пред първообразите и оригиналите, но и чрез техни най-обикновени хартиени копия, но винаги те са свързани не със суеверия, а с чистата вяра, надежда и любов.

Заспиването на Божията Майка станало така:

Докато веднъж Пресвета Богородица се молела на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавриил с палмово клонче в ръка. Той възвестил, че след три дни тя ще се представи при своя Син, за да живее и царствува с Него вечно. Богородица взела палмовото клонче и с най-жива радост от вестта за своята близка земна смърт продължила да се моли да благодари на Бога. После се върнала в дома на св. Иоан Богослов, където живеела и наредила и украсила всичко като за радостно тържество. На две бедни вдовици завещал дрехите, които обикновено носела. Помолила тялото й да бъде погребано до нейните родители в село Гетсимания. Изпълнило се и нейното желание да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред нея. Св. Богородица известила за своята близка смърт и апостолите се натъжили, както и всичките нейни близки, но тя ги успокоила: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог.”

В деня на нейното заспиване в дома горели свещи в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж чудна небесна светлина озарила стаята и сам Господ Иисус Христос слязъл от небесата за душата на Своята Майка. С лед това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.
Погребали я според нейната воля и три дни се молили непрестанно при гробницата, заедно с песните на ангелите, които се носели над това място.
На третия ден пристигнал св. ап. Тома, огорчен, че не заварил жива Божията майка. За да го утешат апостолите му предложили да махнат камъка от гроба, за да се поклони на пречистото тяло, но като влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили. Тайната на това чудно събитие се разкрила пред апостолите още същия ден, когато седнали на обща трапеза. По обичая си те вдигнали специалния хляб, наричан "част Христова”, за да го разделят помежду си и след като кажат „господи, помагай!”, да го изядат като благословение от Иисуса Христа, на облаците в небето над тях се явила Божията Майка и казала: "Радвайте се! Защото с вас съм през всички дни!".
В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

Панагия в Кюстендил

Утвърденият от Църквата обичай „Панагия” е станал част от градската култура в Кюстендил. Ежегодно в навечерието на Голяма Богородица в града и околните села се организира като местен културен празник.
Кюстендилската „Панагия” – Въздигане на хляба представя българската православна традиция и изкуство и обичайно е съпътстван от изобилно хлебно изложение.
Ден преди Успение Богородично се представя обичай по замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница . Най-възрастната жена в семейството учи и предава тайната на правенето на хляб на по-младите. В този хляб е вплетена вяра, майсторство и автентичност, предавани от майки на дъщери, от род в род. Хлябът се меси с молитва за добруване, украсяват го със символни фигурки от самото тесто и го носят в храма с благодарност към Богородица. След празничното богослужение в 200 годишната черква „Свето Успение на Пресвета Богородица” градината пред кметството се превръща в изложбено пространство с красиво подредените обредни хлябове, плодове и жито.
И тази година празникът ще бъде богат на прояви. След водосвета и освещаването на обредните пити ще има изпълнения на църковни песнопения, а в близост ще са подредени изложба на икони и тематични фотоизложби.


Иконата Успение Богородично

В иконографията е установена традиция Успението на Божията майка да се изписва по следния начин: По една сграда от двете страни на иконата, в средата на преден план - Света Богородица заспала с кръстосани на гърдите ръце върху украсено легло. До главата й наведен стои свети апостол Петър с кадилница, а от другата страна е св. ап. Павел, протегнал дясната си ръка към нея с жест на голяма почит. До всеки от двамата апостоли има още по пет апостола с тъжни лица. Зад леглото в средата е Христос, заобиколен от ангели. Малко по-далеч са изписани светии с богослужебни одежди. В левия край са жените, които плачат. Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче, което символизира, че Божията Майка се е родила за нов живот. В някои стари икони светите апостоли носят леглото, на което лежи Богородица, което подсказва за погребална процесия.



Векове наред православните почитат деня на нейната смърт като най-голям празник. Така е защото Бог ни е завещал чрез своя пример, че през земните си дни само се готвим за вечния живот в Царството Небесно.Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта докоснала Благодатната. И както се празнуват
Рождеството на Богородица, въвеждането на малката Мария в храма, благата вест, че ще става Майка на Спасителя, покровът, честната дреха и пояса на Пресвета Богородица, така в църковната традиция са установени и постоянни празници на иконите на Божията майка. Много от чудодейните образи на Богородица са в светогорските манастири и там старателно се пазят преданията са станали пред тях чудеса. Прототипи на тези образи на Божията майка се намират и по българските манастири. Все водени от вярата, надеждата и любовта многоброен християнски народ се стича пред чудодейнитеикони на Божията майка.

На успението на Пресвета Богородица са посветени два от най-големите православни обители по днешните български земи. Храмовите празници на тези два манастира са на Голяма Богородица, но там в специален ден се празнува и чудотворна икона на Божията майка.

За чудодейната икона на Божията майка в Бачковския манастир се знае много. Съществува предание, че този богородичен образ е копие на легендарната икона на Дева Мария, нарисувана от св. ап. ев. Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира. Изображението е от типа „Умиление”или „Елеуса”, каквото има и в Рилската света обител, но в Бачковския манастир то е облечено в сребърни и златни обкови.
Според православното предание след Петдесетница св. ап.ев. Лука нарисувал три икони на св. Богородица, които се смятат за нейните първи изображения.

В Троянската света обител е иконата Света Богородица Троеручица и тази година за втори път в нейна чест беше на 11 юли беше отслужено всенощно бдение. Тази икона също е от типа Одигитрия (от гр. пътеводителка). От този тип е и чудотворната икона на Божията Майка в Рилската света обител, обогатена с мощите на 32-ма светии.
Първообразът на Богородица Одигитрия (Пътеводителка) от незапомнени времена се намирала в манастира Ватопед на Атон. През 1730 г. по чудесен начин, при заключени врати, светата икона изчезнала не само от храма, но и от манастира. Скоро чули, че се намира в манастира Ксенофонт и я върнали обратно на мястото й. Взели и най -строги мерки, за да не изчезне повторно. Но независимо от това, честната икона на Божията Майка, по начин, който е известен само на Нея, отново напуснала Ватопед и отишла в Ксенофонт, където пребивава и досега.


В Атонските манастири има много образи на Богородица, обвеяни богато с предания за чудеса. Такъв е и образът на Божията Майка “Скоропослушница”, която по утвърдената

традиция се почита на 9/22 ноември. Първообразът е в светогорския манастир Дохиар. По разказите на отците изображението е от Х век, когато е живял основателят на манастира св. Неофит. Иконата проявила за първи път чудодейната си сила през 1664 г. върху трапезаря на манастира, на име Нил, като го лишила от зрение, задето не се вслушал в молбата й, да не опушва нощем иконата с горяща факла. Ослепеният Нил паднал пред иконата и решил да не мърда от там докато не получи опрощение, като денонощно се молел и плачел, докато един ден чул от иконата следните думи: “Греховете ти са простени и отново ти се дава зрение. Съобщи на всички братя, че Аз съм покров и закрила на техния манастир, посветен на светите Архангели. Нека всички се обръщат към мен в нуждите си и няма да оставя никого нечут...Отсега нататък тази моя икона ще се казва “Скоропослушница”, защото ще проявявам бърза милост към всички, които прибягват към нея, и скоро ще чувам техните просби”. И наистина чрез тази икона Света Богородица извършва много изцеления от слепота и парализа и със специална благодат лекува епилепсия и обладани от беснования.
Икона на Божията Майка “Скоропослушница” има и в девическия манастир „Покров Богородичен” край дупнишкото село Расилово. В манастира разказват как тяхната икона помогнала на Мирослава Сотирова от Благоевград да надвие рак. През 2003 г. тя била оперирана от рак два пъти и няколко месеца я лекували с химиотерапия. Веднъж сънувала, че отива в манастир, изкачва стълби, вижда образа на Божията Майка и чува глас” Не тъжи, защото ще оздравееш. Прочела във вестник за Ресиловския манастир и отишла там. Изкачила стълбите към притвора на храма и се озовала срещу Скоропослучница. Веднага познала образа на Богородица от своя сън и разплакана признала: „Ето я моята Спасителка!”. това не е единственото чудо, свързано с тзи икона и изоб що в манастира.

В Ресиловския манастир благоволение от Божията майка може да се изпроси и пред образа на Божията Майка „Неопалимата капина”.
Тази икона изразява вехтозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от света Богородица и Дух Светий. Като Майка Тя останала Дева: „Дева до рождеството, Дева в рождеството и Дева след рождеството." Установено е иконата да се празнува на 4 септември в деня на св. Пророк Моисей, който е видял „Къпината”.
„Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5).
Планината Хорив е в Синай и на това място по заповед на равноапостолната царица Елена през 330 г. била съградена малка църва, а по-късно била издигната кула. Така се сложило началото на днешния манастир "Св. Екатерина" в Синай, който винаги се е ползвал с особен статут и по Божия промисъл е останал непокътнат до днес. Смята се, че това е най-старият манастир, където никога не е прекъсвало богослужението.
В някои църковни песнопения се намира следният старозаветен символ: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила” . В стихирите на празника Благовещение се пее: „ Радвай се Неопалима Къпино”. По народно предание тази икона избавя от огън почитащите я.
Това чудодейно библейско явление е предобраз на Божията Майка и това как Бог, Който е създал небето, земята и целия свят, се вселил в утробата на дева, за да приеме от нея телесно естество. Човек не може да види Бога във всичката Му слава лице в Лице. Както е било недостижимо според Моисей видението на горящия и неизгарящ храст, така е непостижимо за човешкия ум раждането на Богочовека от Дева. В памет на това събитие се почита иконата на Божията Майка, наречена „Неопалима Къпина”.
Най-често срещаното изображение е във вид на осмоъгълна звезда, окръжаваща Божията Майка. Звездата е съставена от два четириъгълника. Единият е червен и напомня огъня, а другият е зелен и напомня тайнственият храст. В ъглите на иконата има четири символа, упоменати в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов: човек, лъв, телец и орел. А така също и архангели със символите според църковното предание: Михаил със жезъл, Рафаил с алабастен съд, Уриил с огнен меч, Селафиил с кандилница, Варахиил с гроздов плод и Гаврина с клончето на благовестието. В дясната ръка на Пречистата Дева се намира стълба, наклонена с горния край към рамото на Божията майка. Това означава, че Тя е въздигнала човечеството на Небето.
Една от най-древните икони „Неопалима Къпина” се намира в Московския съборен храм „Благовещение”. Тя е донесена в Москва от палестински монаси през 1390г. и по предание е рисувана на скалата, на която Моисей е видял тайнствения храст.
Отдавна в православния свят съществува обичай да има в своите домове иконата „Неопалима Къпина” като знак на небесно покровителство и защита от пожари и стихийни бедствия. Пред тази икона ние възнасяме молитви към Божията Майка, та по Нейното застъпничество Господ да съхрани нашата страна и целия свят от пожар, войни, вътрешни и външни раздори и междуособици, защото ние твърдо знаем, че от неизчерпаемия източник - Своите свети икони, Сама Небесната Застъпница дарува на верните изобилие от целебни благодеяния, източва неоскъдно благодат и избавя всички от беди и напасти.

Всецарица изцелява в Църногорския манастир

В атонския манастир Ватопед е чудодейната икона на Богородица Всецарица. След проявено желание нейно копие да има и в Църногорския манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян” над село Гигинци от неговия игумен йеромонах Никанор за помощ и подкрепа на близки на обителта страдащи хора, това стана много бързо и лесно, явно не без намеса свише. Иконата е там от началото на май тази година и вече са записани първи случаи на изцеление. Имах силни болки в едното ухо и сериозно се безпокоех и страдах, но след като о. Никанор ни помаза след отслужения конжн на Богородица пред иконата, изведнъж усетих еднократно пропукване в ухото и болката, изчезна, споделя Христина от близкия град Брезник, която съвсем наскоро пребори раково заболяване.
Възрастна жена с онкологични операции също доверила на монасите, че е получила подобрение на състоянието си след моления пред иконата. Жена от Перник споделила, че тъкмо се канела да оперира голяма брадавица на бузата под окото си, но след престой в манастира за бдение и много земни поклони пред иконата, като се прибрала у дома, установила, че брадавицата се е стопила. Последният случай е с Петър, който бил с оперирана простата, но усложнения налагали постоянно да е с памперс. Мъжът бил на поклонение пред иконата и още в същия ден се почувствал по-добре, а тези дни донесъл дарове в манастира, вече в добро състояние.

Богородица с крила

Изследователи на българското религиозно изобразително изкуство са стигнали до извода, че представянето на образите на Христос и Богородица с крила е феномен в иконописта, разпознаваем само в българска среда. Тези места, където видим Богородица с крила, очертават българския духовен и културен ареал. Там, където я няма тази Богородица, просто нямаме българско духовно влияние.”, казват специалистите. Такава стенописана Богородица с крила има в Суковския манастир „Успение Богородично”, който сега е на сръбска територия, но през през 1869 г. бил изписан от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва: "Пресвета Богородице, закриляй ни...". Иконата се свързва и с празника "Покров Богородичен", а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се, че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.


Богородичните икони имат празници

Около 60 Богородични икони имат свои празници в календара на Църквата. Често в официалния църковен календар е отбелязан само денят на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наричана "Достойно ест". Това е този образ на Божията Майка, пред който сам Архангел Гавраил изпял ангелската песен “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”. Това дивно събитие се случило в келията на двама светогорски монаси, която дълги векове е била българска и едва отскоро е гръцка и е наречена на името на песента “Достойно ест”. Текстът на песента е написан върху каменна плоча с ръката на Архангел Гавраил, а плочата е изпратена в Константинопол като дар на императора. Богородичната икона пред която се случило това чудо биланаричана “Милующа”, но след това е преименувана на “Достойно ест” и е преместена от келията в съборния храм “Протатон” в Карея, където се намира и досега. Нейният празник е на 11/24 юни.
Във всеки месец от календара на Църквата, обикновено заради някое чудодейно събитие или проявено свише милост към човеците е установен празник на различни икони на Божията Майка. Знайни и незнайни служители на Бога на са сътворили боговдъхновени песнопения в прослава на Божията Майка и специални молитви за всяка от тези икони

12/25 януари - Млекопитателница и Акатистна
21 януари/  - Ватопедски икони Ктиторска и Утешение
25 януари/ 7 февруари - Утеши моята скръб

3 февруари - Умилостивение на зли сърца
5 февруари - Намиране на погиналите и Сицилийска
6 февруари - Елецка
10 февруари - Огневидна
12/25 февруари - Иверска

2/15 март - Държавна
13 март - Лидска (неръкотворна)
14 март - Теодоровска
19 март/1 април - Умиление

18 април - Максимовска
20 април - Кипърска

3 май - Иверска и Печерска
5/18 май - Неупиваема чаша
7 май - Любеческа и Жировицка
21 май - Владимирска
29 май - Помощница на грешните

3 юни - Югска
11/24 юни - Достойно ест
18 юни - Боголюбска
23 юни - Владимирска
26 юни - Тихвинска
28 юни - Троеручица

5 юли - Икономиса
7 юли - Влахернска
8 юли - Казанска
10 юли - Коневска
11 юли - Рудненска
12 юли - Атонска Троеручица
19 юли - Радост на всички радости
23 юли - Почаевска

8 август - Толгска
16 август - Теодоровска
22 август - Грузинска
26 август - Владимирска
31 август - Ватопедска Всецарица

1 септември - Всеблажена
2 септември - Калужска
4 септември - Неопалима къпина
16 септември - Погледни на смирението
24 септември - Мирожска

12 октомври - Иерусалимска
13 октомври - Иверска
17 октомври - Избавителка и Преди Рождество и след Рождество Дева
22 октомври - Казанска
24 октомври - Радост за всички скърбящи
30 октомври - Озерянска

2 ноември - Шуйска
9 ноември - Скоропослушница
27 ноември - Знамение

9 декември - Неочаквана радост
26 декември - Три радости

Румена войвода в комикс и филм

Къде се е чуло и видяло мома войвода да биде на седемдесе юнаци, със седемдесе маздраци? Така започва една от народните песни, в която е възпята Румена войвода. Песните и преданията за легендарната хайдутка от Осогово, наречена приживе Планинската царица, са много повече от документите, останали за тази реална личност от национално- освободителните борби. И все пак има какво да се прочете за подвизите и битието й, макар в опитите да бъде описана да има спорове. В последните години се появи комикс за нейните подвизи, а в началото на годината режисьорката Зорница София Попганчева приключи продължилите около пет години снимки на свой филм за легендарната жена комита.

Румена войвода се родила в село Гюешево през 1829 г. Расла и израсла като здраво, пъргаво, жизнерадостно, но и палаво девойче. Задомили я млада за кроткия ерген Герги, който пътувал по търговия и често го нямало вкъщи. Снажната невеста привличала мъжките погледи, а много пъти се опитвали и да я потурчат. И българи, и поробители се удивлявали на точната й стрелба. В двора си бастисала турчин, който влязал там с намерение да я насили и отвлече и така според почти сигурни данни през 1856 година Румена излиза в гората като хайдутин и събира след себе си чета от петнайсетина комити, двама от които са бивши войводи. След нея пръв тръгва Стоян Ковача от с. Кръкля и става байрактар на четата. Преданията разказват, че между двамата пламнала любов. Румена искала от мъжа си да я освободи от венчилото, за да се вземе със Стоян, но той не се съгласил. Тогава двамата влюбени поискали да ги венчаят в църква. Свещеникът отказал, защото били побратими. От своя мъж Георги войводката имала син Андон, а от хайдутската любов се родил и втори син на Румена – Карамфил, когото оставя да го гледат бездетните Аница и Иванчо Митеви от село Гюмюрджино – Кюстендилско.
За подвизите в битки с поробителя изследователите й са разказали много. Водила четата в сражения, нападала от засада потерии и кервани и все побеждавала с непримиримост в отстояването на правдата и въздаване на справедливост, макар и извън закона. Неосъществено остава желанието й да се включи в четата на Дядо Ильо Войвода и да замине в легията на Раковски.

Румена беше тънка, висока, с удивително тънка половина, лице черномурно, с червенина, очи черни, коси черни, тънки черни вежди като изписани и съставени между очите ѝ по дължината на носа; нос умерен; черни мустачки беха ѝ едвам проникли; не беше едра, ама «кескин». Така войводката е описана от мъжа ѝ дедо Герги, цитиран от първия нейн биограф краеведът Ефрем Керанов, който през 1886 г. издава “Румена-войвода. Очеркъ изъ осоговските планини”.
Всички автори, писали за живота на Румена войвода, красноречиво представят грижите й за нейните синове Андон и Карамфил. Пращала им пари, за да бъдат гледани добре, ходела е нощно време в Гюешево, за да ги види, да кърми Карамфилчо, излагайки живота си на големи опасности. Турците я търсели и преследвали, обещавали големи суми на този, който я хване жива и т.н. За това пък свидетелства в резултат на изследванията си доц. д-р Лилия Манолова. Тя е родственица на войводката, постветила очерк на нея в книгата си „Пернишки летописи и не само...” и стига до извода, че нейната майка Илинка е дъщеря на Румениия син Андон. Съжалява, че не е изследвала корените си, когато повечето родственици са били живи и сега има горещото желание потомците на войводката да се съберат и да заедно да отдадет почит и преклонение пред легендарната си предшедсвеница. Перничанката със значим научен принос в лингвистиката не е съгласна с тезата на Николай Хайтов за смъртта на Румена войвода. Според Е. Керанов Румена воевода и възлюбеният й Стоян са убити от ревност от хайдутина Спасе - според една версия с кол, според друга с пищов, докато двамата са заспали и така настъпва края на Планинската царица.

Но Николай Хайтов, разказал за Румена войвода в сборника си „Хайдути”, твърди, че тя е оцеляла и е лекувана няколко месеца известната по онова време лечителка баба Ружа от с. Преколница. Според него не е загинал и Стоян и след като четата се разпуснала двамата заминали за Букурещ, където се оженили и имали дъщеря.
Хайтов твърди това по спомени на внука на Румена Китан Андонов – Румата, който знаел от баща си, че през 1895 г. при Андон дошъл пратеник от майка му с предложение да отиде в Букурещ, но това не станало. „Да замине за Букурещ, да не се върне след Освобождението да потърси синовете си за мене е странно и необяснимо, даже невъзможно. Тя е била любеща майка, но женската й чест и достойнство вероятно са били много силни”, расъждава по този повод пернишката потомка на войводката доц. Манолова.

Според спомени на свои съвременници Румена Войвода е обичала да пее собствената си песен и “хем пеела, хем сълзите капели от очите й”:

Не ти ли е жално за твоето дете, Румено бре,
Моята е кукя гора зелена, дружино бре.
Не ти ли е жално за твоето дете, Румено бре?,
Моето е дете – дете-сиротинче, юнаци бре.
Деда че го рани, баба че го пере, дружина бре.
Който с байрак ходи, он си рода нема, дружина бре.
Камик му постеля, небо му завивка, дружина бре.

Историята на легендарната войводка през разказа на Хайтов развълнувала режисьорката Зорница София Попганчева силно и още като ученичка си мислела да се прекръсти на Румена. Очаква се филмът „Воевода да се появи идната зима и да покаже, че „Различният плаши и буди агресия у дребосъците”, както тя самата се изразява, но със сигурност ще е една вълнуваща история за една от плеадата български жени воеводи - Сирма, Боряна, Боянка, Яна, Рада, Неда Гига, Каймак Стойна, Цветна Войвода, сред чиито имена се откроява и това на Осоговската царица. Разказите за благородната войводкиня Румена дълго живеят в устата на народа из Осоговските планини като дивно явление, което си заслужава да се помни и знае.

Имала точен мерник

Всека година във време на жетва отиваха моми от Каменица в турско време чак по Овче поле за работа; обикновено момите си имаха един водач, който се наричаше крамарин, така и Румена е отивала до щипските села. Веднъж във време на жетва сеймени ставили на нишан едно яйце и се редили да го погодят с пушките си; никой не могъл да удари яйцето; а Румена щом взела пушката, из ръцете ѝ изгръмва и като от мълния се разпръсква яйцето, тогава булюкбашията казва: «От тебе, моме, къща и дом не може да бъди!» Също на яйце често тя гаждала в Гюешево и даже ставляла ябълка на главата на един турчин Алия, по прозвание Руменин и от 60 разкрача ударяла ябълката; когато казваха на Алия: «Може да те убие», той казваше: «Приятно ми е да умра от Румениния куршум.» Тя обикновено ставлеше на нишан треножните селски столчета и с куршума си изкарваше който крак от стола поискаха присъствующите, и то на големо разстояние; с куршумите си. (по Е. Керанов)

Еньовден

Във времената, когато нямало телевизия и интернет хората си имали други паралелни светове. Те били свързани с вярванията и страховете им, с културата и традицията. Още в древността било известно, че около 24 юли и по тогавашните календари е лятното слънцестоене. Смятало се, че след този ден най-яркото небесно светило започвало бавно да умира. Преди този ден звездите слизали от небето и дарявали всички растения с огромна лечебна сила, каквато след това нямали. А в онези времена нямало хапчета и илачи в стъкленици и народната медицина лекувала хората с богатата палитра от травки и цветенца от поляните. Според старите вярвания в нощта срещу Еньовден в полунощ границите на човешкия свят се отварят за зли и добри сили. Едва след езическите времена Църквата определила този ден като рожден за св. Иоан Предтеча и Кръстител, сигурно защото раждането му не станало по законите на естеството, а по Божията промисъл и защото подготвяйки пътищата Господни той дава на следовниците на Христа най-лековитата билка – покаянието. А хората го нарекли простосърдечно Дядо Еньо.

В старите времена се смятало, че на Еньовден при изгрев слънцето „трепери” и „играе” и след това денят започва да намалява, а свети Еньо намятал кожуха и отивал да моли Бога за сняг. Съвременните хора са се подали на модата да посрещат слънцето на 1 юли и да имат своя съвременен празник Джулай морнинг, но в старите времена имало повсеместна практика тъкмо на Еньовден да се посреща изгревът. Момци и моми излизали не на морския бряг , а на поляни и могили край селищата и с песни и танци очаквали появата на слънцето. А когато то се появело, точно по изгрев, всеки трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да погледне сянката си. И млади и стари гадаели по нея за живот и здраве – ако тя била цяла, значи ще доживеят в добро до следващата година, но ако била наполовина, можело да ги сполети болест и даже смърт. По някои места имало вярване, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

За здраве и за отпъждане на злините и гадините се палел и се прескачал Еньовски огън, по някои места добивали „нов огън” , а в Странджанско нестинарите танцували по жеравата.

Хората знаели, че промяната на слънчевия път може да доведе небесни стихии и да има гръмотевеци и градушки. Затова за този ден била валидна строга забрана да се работи.

Култът към слънцето включвал и връзката му с водата. Според старите вярвания на Еньовден морето спира да се движи, а преди да поеме път към зимата слънцето се къпе в реки и извори. После се отърсвало и росата, която падала била с особена магическа сила. Затова имало обичай по ранина хората да се къпят за здраве и изцеление в реки, езера, извори и морето и да се търкалят по еньовската роса. Вярвало се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

На еньовската роса, особено в Западна България, се придавали различни магични сили. Те се използвали от магьосниците бродници и житомамници. През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродели по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обирали с престилки росата, за да я изцедят в своите ниви. Стари баби разказват, че стръковете на нивата им се покланяли. Прав оставал само един стрък и това бил царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсвала и го отнасяла на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярвало се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жънел своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отивали на полето да пазят нивите си от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарвала гола през селото и и всички я поругавали. Стари баби разправят, че всеки в село знаел коя е магьосницата. но не заради страх от нея, а заради грижата да се опази реколтата и страха от природните сили, но най-вече заради установените правила имало строга забрана на Еньовден да се жъне. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.


Мълчана вода

За лечение и гадаене се ползвала т. нар. “мълчана вода”. Тя се вземала при залез слънце срещу Еньовден. Наливало я чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи. До мястото, където ще се ползва се носела при пълно мълчание, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. Оставяли я да пренощува на открито в глинен съд с китка еньовче, здравец и сребърен пръстен. Имало правило през нощта срещу празника да не се пие вода, нито да се налива, а в самия ден да не се пере, за да не се поболее член на семейството. Мълчаната вода се ползвала за защита от уроки, магии и всякакво зло.


Билките са най-силни на този ден

Още преди да се появи слънцето на небосклона , докато росата стояла по тревите се събирали и билки и цветя, за да се извият китки и венци. Според поверието в букета трябвало да има 77 и половина билки - за всички болести и за ,,болестта без име”. Каква ще да е била тази болест без има няма как да се знае. Казват, че хората боледували от рак и в миналото, но не ще да е много така, защото според съвременната медицина ракът е израждане на клетките в човешкото тяло, а когато човек живее подреден живот, това би се случило по-трудно. А в миналото народната култура и традициите и по-късно страхът Божий правели хората подредени в правилата на бита. Те не участвали в света през телевизора и компютъра , а пряко и даже си правели спектакли.

Еньова буля

В някои райони за гадания се изпълнявал обичая „Еньова буля“. Обличали като булка последното момиченце –изтърсак на някоя майка, слагали му накити и червено було. Четири моми го грабвали и обикаляли с него селото. После идвало ред на ладуването. Момите пеели песни, сетне изваждали от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените, а някъде замествали китките с паламарките за жънене. Гадаело се за всички – по моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие.

На билявище

По-стори баби в Пернишко си спомнят, че на този ден отивали на някоя от нивите си да зажънат по малко, та да не ги обере житата някоя мъгьосница. „Ама преди това си опашеме кръстината с един клас, та да не ни боли това лето кръста докато жънем”, разказва една от бабите. Тя си спомня, че жетварите си опасвали кръста с някой по-голям стрък жито всеки път като отиват да жънат – всеки ден и на всяка нива. За възрастната жена брането на билки на Еньовден е по-избледняло като спомен. Затова пък разкзва ярко как като млада с други моми е ходила „на билявище” един ден преди Гергьовден. Моми и жени вземали малки мотички и торби и отивали в една определена местност, където имало кръст. Там първо пеели а после ходели и събирали по земята от всичко що е тръгнало от земята. После мъжете свирели с кавали и всички играели до някое време. Билките се прибирали в къщата и после се давали на стоката, но набраното на този ден не било за хората.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Между събраните 77 1/2 билки на първо място е еньовчето, но има и вратига, комуника, звъника, равнец и маточина, невен, отайниче, омайниче. В народните песни се разказва, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми. Зеленият пелин имал неустоима магическа сила да привлича ергените и да ги кара да се “вият” около момите. А момците примамвали момите като носели китка смин на калпаците. Майките на моми и ергени, когато не одобрявали техните избраници, търсели “билки разделни”. Някои от целебните растения се сеели навремето в моминските градинки в дворовете. Момината китка, носена под забрадката или на ухото, имала голяма любовна сила. Ако е свита в нощта срещу Еньовден от 7, 9 или 12 билки, тя имала силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея трябвало да ги има моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавяли още любиче, омайниче, лепка. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

Еньовчето

Най-важната китка в еньовския венец е еньовчето. Навремето никой не се смнявал, че от него бягат навите, наричани още навяци. Баби разказват, че това били едни пилци, дето мяукат. Те морели малките деца , затова дрежките им не се оставяли на простора по тъмно и се събирали от простора още преди залез слънце. Ако се оставят, навяците щели да ги полеят а детето да залинее и да стане нефелно и после то самото да стане навяк. Та да си няма неприятности в навите всяка бременна жена, малко преди да роди се провирала три пъти през еньовския венец. Еньовче се слагало за здраве в коритото на бебето при къпане и за да не боледува от детски паралич. Да ги пази от болести момите го вплитали в плитките си си и така отивали по нивите, а за да са им дълги и здрави косите, ги миели с вода, в която преди това накисвали еньовче. Старите баби знаели, че отвара от тая билка се пие при кръвотечение от носа или се смъркат стритите му листа. Помага и при обилна менструация, сърцебол, колики, разстройство, при болна жлъчка и слабост. Със смес от изгорената билка и зехтин се маже при циреи, слага се във водата, с която се мият при очебол. Бялото еньовче служело на жените да пресичат прясното мляко за сирене. Слагало и в сандъците против молци.

Разковниче

Има поверие, че само през нощта срещу Еньовден сладката папрат разцъфтява с огненочервен цвят, наричан разковниче. Смятало се, че който го намери и успее да го откъсне ще може да отваря с него заключени врати, да намира имане, да превръща желязото в злато. По местата, където вирее сладката папрат жените берели от нея на Еньовден, слагали я под възглавницата през нощта и на сутринта я хвърляли в реката, за да изхвърлят с нея бълхите от къщата си и всяко зло.

Дядо Еньо

По утвърдени преди много време правила на този ден Църквата празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител. В народната памет той битува и до днес като Свети Еньо или просто Дядо Еньо. На този ден той намятал кожух и отивал да моли Бога за сняг. Хората смятали, че е страшен човек и държи всички болести, но и предпазва от тях. На запознатите със светото писание е известно, че чудното раждане на Спасителя на човеците се предшества от подобно чудно раждане на Предтечата, роден от Елисавета в силно напреднала възраст. По Божията воля той проправил пътя на Христос и оставил на неговите последователи най-силната билка - покаянието. И ако на Еньовден слънцето спира в небето, за да огледа Земята, то за човека празника на рождението на св. Йоан Кръстител може да е повод да се вгледа в себе си и да се покае пред Бога за грешките си, преди да продължи нататък в модерния живот на технологиите, изместили паралелния свят на човека от миналото.



В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Страстната седмица в храма

Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се опитва да обясни на внуците си какви са установените от Църквата правила в дните преди най-големия празник за православните християни. Откакто е пенсионерка възрастната жена помага в храма за чистотата и за реда, но на богослуженията е от малка. Може да изпее цялата Литургия, ако и да няма глас, защото следи всяка думичка, изречена от свещениците и изпята от църковния хор, украсяващ с песните си всяко богослужение. И ако почти всяка неделя и на повечето големи празници Литургията е все една и съща, то в дните преди Възкресение Христово се служи всеки ден по различен начин.
За радост на баба Вида внуците проявяват интерес, защото навън вали и не е за разходки и биркане на велосипед. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите.

Като мине Лазаровден, когато Христос, възкресил като го върнал от смъртта своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, реди бабата. Децата бързат да питат защо, но бабата търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот.

През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва бабата.

На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ защото ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си.
А ти това ли правиш сутрин и вечер пред кандилото, бабо, пита най-малкия внук, но баба Вида продължава своя разказ.

На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос ни поучава как да даряваме като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното, а като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за да си знаем, че трябва да се трудим и да сме отговорни към дадените ни от Бога способности и който пее или свири на барабани, като тебе , Дани, трябва повече да се упражнява, а на когото му е дадено да пише, не трябва да се разсейва с друго.

В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него. Нали и вие знаете, че когато е за Началника, както незнайно защо обича да казва премиерът Бойко Борисов, не бива да се скъпим. Но в същия този ден се припомня и решението на тогавашния съд, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов.

След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици има много богослужения. По своите правила свещенниците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. В много храмове и особено в манастирите се служи различна Литургия, която е на преждеосвещените Дарове, защото освещаването им е станало в предната неделя. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни, а Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя.
Четат се и части от четирите Евангелия, които се наричат часове. През тези дни песните, които се пеят в храма са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието.

И така идва Велики четвъртък, когато се възпоменава Тайната вечеря. Нали знаете тази голяма картина, която може да се види във всеки храм. На тоя ден Иисус Христос бил на вечеря за празника Пасха в един дом в Йерусалим. По време на тази вечеря Господ ни е оставил посланието как да се причестяваме с Неговите тяло и кръв. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят преломил хляба и дал на учениците си – апостоли да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие). Първи били причастени апостолите без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи предателството си. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. След усърдната молитва на Господа, дошли много стражари, иудеи и фарисеи, а Иуда им Го посочил с целувка.
Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
На този ден свещенниците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Велики петък е най-тъжният ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Преданието разказва, че в този миг имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. За това и на този ден и в днешно време не се работи. На този ден в храмовете се служи Неговото опело, когато с процесия, наричана лития се обикаля около храма. Предната вечер са прочетени откъсите от Евангелието, които разказват страданията на Христос, а в петък се извършва богослужението, наречено Царски Часове. Отново в храма се припомня всичко за страданията, смъртта и погребението на Христос.

Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Благоговейно се покланят на изображението, целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и също оставят цветя.
На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Хората в храма получават текстовете на песните и разделени на два хора участват в опелото. Едната от песните е особено тъжна и се нарича "Плачът на Богородица" . Това е молитва в памет на мъката на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син.

Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещенници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите в очакване на великия ден, но и да помним и знаем, че греховете ни могат да бъдат простени единствено в тайнството покаяние и изповед.

Така настъпва Велика  съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас „Христос воскресе” и отговора „Воистина воскресе”.

Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40 –дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.

Лъскат Перник с нови строежи

Перник-изглед от крепостния хълм

Вехтият вид на минния град постепенно ще придобива модерност

Наскоро в социалните мрежи придоби популярност видео на младеж, попаднал случайно в Перник и заснел обратната му страна - олющени фасади, разбити улици, запуснати градинки. Видеото вече е изтрито, но вехтият вид на голяма част от Перник си е налице. Перничани са свикнали с гледката около тях, ама като дойде ябанджия няма особен повод за възторг.

Сн. Василка Паунова

На града не му повървя и с европейските проекти. "Визуализираната" средновековна крепост на болярина Кракра стана повод за безброй подигравки и даже местни активни граждани изразиха в писма чак до Европейската комисия недоволството си от надграждането на старината с пластмасови плоскости и нахалост, според тях, похарчени близо 5 милиона лева.

Перник-Центъра

Почти три години се проточи и ремонтът на централния градски площад, който трябваше да придобие лъскав вид, но заради калпавата работа на изпълнителя и заради лошото задание към проектанта и от това обновление местната общност не е възхитена. И в духа на пернишката самоирония сътвори шеги и закачки като нарече "автобусни спирки" сенниците от "художествен" бетон, пусна шарени хартиени лодки в локвите, останали след дъжд по неравния плочник и подреди инсталация от бебешко бельо между винкелите, които трябва да са опора на проектирана зелена стена. Така местните веселяци, на които не им безразличен облика на града, решиха поне да го поразвеселят.

Кметът на града д-р Вяра Церовска и нейният екип обаче са решени да постигнат по време на мандата си видима промяна в градската среда. Скоро ще започне санирането на първите 37 жилищни блока, които се класираха за безвъзмездно финансиране по националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. След обследване на енергийната ефективност на сгради на общинската администрация ще започне и тяхното обновяване.
Общината има подписано споразумение да получи 24 милиона лева за осъществяване на проекти от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Те са гръбнака на ивестиционната програма за следващите четири години и се чака само одобрението й.
Предвидено е да се направят социални жилища в кв. "Тева", който ще бъде благоустроен. Ще се направи основен ремонти и въвеждане на енергоспестяващи мерки в 8-ма ЦДГ „Изворче“ и ОДЗ „Миньорче“. С целеви средства ще стане и планираната отдавна реконструкция на тесен мост над река Струма при ул. „Искър“.
Част от програмата е .изграждане на „Парк на предизвикателствата“ в местността Войниковец и така Перник ще се сдобие с нещо като свой Дисниленд.
Не на последно място е и заплануван основен ремонти и въвеждане на енергоспестяващи мерки в Общински младежки дом.

Заради горчивия урок с неблагоприятния резултат от споменатите вече проекти кметът Церовска се реши на непопулярната мярка да отложи ремонт на знаковата за града сграда на Двореца на културата. Проектът трябваше да се осъществи с безвъзмездни средства от енергийния фонд, но заради много неясноти в количествено- стойностната сметка обществената поръчка за възлагането му беше прекратена, а и сградата изисква специално внимание и не заслужава пластмасова дограма и стиропор по художествените орнаменти. .

В представена публично наскоро Стратегия за управления на общинската собственост е предвидено модернизиране на общинския жилищен фонд. Към края на миналата година той включва 673 апартамента и 17 къщи. Те са стари и зле поддържани, а постъпленията от наеми са недостатъчни за ремонти. Общината е с намерение да се освободи от амортизираните жилища като ги предложи за продажба, а старите къщи ще бъдат съборени и терените - разчистени. Общинската управа смята да обнови фонда чрез учредяване на право на строеж срещу нови жилища и договори за публично-частни партньорства.

В момента се почиства частен терен почти в центъра на града, където някога работеше първото в страната машиностроително предприятие - завод "Струма". В града се говори, че на това място собствениците ще издигат модерна жилищна сграда с магазини на партера.

 Още един крупен инвестиционен проект на местни предприемачи чака своята реализация и това е намерението до Съдебната палата да се построи 15-етажна бизнес сграда. Общината е партньор в проекта и под постройката ще има голям подземен паркинг на две нива. Тези две сгради ще променят облика, но пък в централната градска част е квартала "Твърди ливади", който е групов архитектурен паметник на културата. Заслужава си чрез механизмите на безвъзмездното финансиране по някои от инструментите и той да бъде обновен.

За амбицията за цялостно обновяване на сградите и видимо естетизиране на средата говори и намерението на управата да подмени лавките и павилионите из града с по-естетични, нещо повече - вече е обявена и обществена поръчка да се направи проект за еднотипни, красиви сергии, които да се предлагат на търговците по празниците в града. Вече се търси и изпълнител за четири нови детски площадки и още толкова спортни игрища в кварталите на града.

Тролеите спряха, но еко транспорт ще има

Част от инвестиционната програма за мандата е и проектът за т. нар. интегриран градски транспорт. Общинските съветници приеха вариант за обновяване на тролейбусния парк и инженерната инфраструктура със създаване на система за контрол на обществения градски транспорт и поставяне на информационни електронни табла на спирките. Тролеите в Перник са пуснати преди повече от 30 години след самооблагане на населението. През годините обаче паркът не е обновяван, а контактната мрежа е само кърпена. Заради натрупани сериозни дългове, основно за ел. енергия и грохналите тролейбусни коли, на които трябваше да се возят перничани, преди около година те бяха спрени и оставени в депото, за да отидат постепенно за скръб. Създадено беше общинско предприятие "Градски транспорт" с основна задача в града отново да тръгнат екологични превозни средства. Разработка за интегрирана система на обществения превоз на пътници има, но все още се прави анализ дали да се осъществи избраният вариант с нови тролеи и обновяване и удължаване на мрежата, или по линиите да се пуснат елекро автобуси, например. Проектът включва и изготвянето на план за мрежа от велоалеи. Кметът е категоричен, че вече започнатата велоалея по протежението на почти целия град ще бъде завършена още тази година.

Вяра Церовска-кмет

Кметът: Градът ще стане по-красив и зелен

Перник да стане по-приветлив и зелен град, уютен и удобен за живеене е сред основните приоритети на моя екип. Всичко това е залегнало в плановете за развитието на града и стъпка по стъпка вече се осъществява. Скоро ще бъде завършен Общият устройствен план на общината. Безвъзмездното финансиране по част от проектите, които вече са направени, ни дава сигурност, че те ще бъдат осъществени. Получаваме подкрепа от правителството за всичките ни начинания и сме убедени, че бързо в града ще има видим резултат от усилията ни. Искаме подобренията да засегнат и малките деца, и майките и възрастните хора. Перничани заслужават да имат истински европейски град, какъвто той е
бил, когато е започнала да строи през 20-те години в на миналия век Мината. Време е обаче да му придадем и модерност и естетика и аз като жена, с целия ми екип, с който действаме като един, сме решени да направим това.

Стандарт