Коледа надви над Божич като название на празника за Рождество Христово. Докато още бяха живи традициите, наследени от здравите български семейства на нашите баби и дядовци, и фамилиите се събираха на Бъдни вечер за последната постна трапеза от Рождественския пост с нечетен брой блюда на сложената върху слама софра, празничната вечер, в която отново и отново се ражда Христос, се наричаше Божич. Като започнахме да се поевропейчваме и поамериканчваме и да отдаваме повече значение на ефектните украси и възможно по-скъпите подаръци, отколкото на християнския смисъл на празника, той твърдо стана Коледа.
Темата вълнува възрастни хора, които сега живеят сами в апартамента на децата си в града, а те са далече зад океана, устроени да живеят и да работят там от години. Не се връщат за Божич, нито за Нова година и майките няма за кого да готвят традиционните ястия, нито да нареждат трапезата.
Преди да бъде сменен календарът през 1968 г. Нова година е била преди Божич и не е посрещана празнично, защото цялото семейство е постело. Празникът беше на 6 януари, а сега на тоя ден е Богоявление и нещата сякаш са объркани. Имаше ред, установен във всяко семейство и никой не смееше да го променя, хем защото се спазваха традициите, хем защото имаше уважение към възрастните.
Думата Коледа се е чувала само в песента „Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо…”.
"В Пернишко коледари не ходеха по къщите, а само сурвакари и затова като започнаха да наричат Рождество Христово „Коледа” ми беше необичайно", сподели наскоро пенсионирана учителка. Тя си мислела, че думата има нещо общо с коленето на прасетата, отглеждани в стопанския двор на всяко семейство, а това обичайно ставало преди празника. После от книгите и от интернет научила, че е близка по звучене с латинското calendae , което означава известявам, съобщавам и приела логиката, свързана с разказа на светите евангелисти за раждането на Бог като човек. Някъде обяснявали произхода на „Коледа” от думи с корени кол/кал, които имат значение на колело или светлина, защото в езическите времена това е било името на празник на зимното слънцестоене. По-малко е Известно, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е бил славянския бог Коляда, Коленда. Делка приема това обяснение като най-логично, защото в християнската символика и народните традиции на църковните празници има много езичество. Тя с умиление си спомня как многобройната челяд се събирала около трапезата и всяка година след вечерята дядо им разказвал историята за раждането на Иисус Христос. От баба си запомнила, че петолъчката на комунистите всъщност била новата Витлеемска звезда. Подаръците на влъхвите за своите внучета тя превръщала в плетени от домашна вълна шапки, ръкавици и шарени чорапи, на които кой знае защо им викала спортни. С подменения календар и търговското име на празника си отидоха и старите нрави, които сега са само спомен, въздъхва възрастната дама и сяда пред скайпа.
