По Сурва злото се напомни… Животът продължава

Като наближи Васильовден по старому, по пернишките села настъпва небивало през другите дни на годината оживление. Тогава – на 13 срещу 14 януари през нощта е Сурова. Сега на празника незнайно защо му викат Сурва, като изпускат така характерното за пернишкия говор „О”. Мъже, а през последните 15-20 години и много деца и жени се маскират на какви ли не персонажи от битието и света на тъмните сили и тръгват да гонят злото. Или поне такава е традицията и така се казва.

Тази година обаче тъкмо по СурОва злото се напомни по зловещ, суров начин. На 12 януари, в навечерието на празника по пернишките села, беше открито заровено в земята голо тялото на 17-тодишно момиче от Перник. Малко преди да навърши 18, таекоундистката Мирослава Николова изчезна след тренировка. Повече от два месеца беше издирвана с надеждата, че ще се намери жива и здрава. И тъкмо преди дните, в които уж гоним злото, избухна новината, че е била отвлечена заради пари и убита по зверски начин. Новината се допълни и с информация за двама заподозрени за престъплението – 36-годишният Стойчо Стоев – Чочо, който още в същия ден по информация от МВР се самоуби при оглед на дома му в присъствието спец. ченгета, а другият – Марио Любенов, се оказа с тежко психическо заболяване, което обаче трябва да се докаже, защото според всички, които го познават, не изглеждал луд.

Новината стана още по-зловеща заради разноговоренето на всички хора, занимавали се с разследването на трагедията. Появиха се редица въпроси и съмнения спрямо версията, тиражирана от МВР и негови служители на различни нива. И опитът на журналисти да уеднаквят сценария не отговори на всички увиснали въпроси. Сол в раната сипа и премиерът Бойко Борисов с непремерена реплика за награда от пържолки за служебното куче, открило тялото. Политици от различни по цвят политически сили надигнаха глас за оставки и трагедията съвсем основателно придоби и политически характер, защото очевидно нещо в работата на МВР явно не е наред - въпреки самохваленето, крайният резултат не е добър. Злото шества по земите ни с пълна сила. И няма страх от Бога.

В официално тиражираните версии по случая Мирослава хората съзират липса на логика и явни противоречия. Премиерът се издъни с репликата си за пържолките. Независимо, че поиска „хиляди” извинения, после той продължи да настоява близките на жертвите да се извиняват на МВР, че не осигурило сигурността на близките им. Всичко това и основно липсата на справедливост, кара хората да се противопоставят на света, в който живеем.

По тази и по други, разбира се, причини след СурОвата по селата и преди традиционния фестивал на маскарадните игри, който се прави в Перник в края на януари вече всяка година след 2008-а, в интернет пространството се надигнаха гласове фестивалът Сурва през 2012 година да се отмени в памет на отвлечената и веднага след това убита Мирослава.

Като им се иска на хората абсурдът, в който живеем и който е около нас, да се промени, се стигна до там да се настоява и да се откажем от традицията, каквато е фестивалът Сурва.

Добре, тази година фестивал няма да има! И какво от това? Ще станем богобоязливи?

Та нали като се разказва за обичая все това се повтаря, че се гони злото. А какво? То все си остава. Колкото повече го гонят с хлопки, страшни маски, огньове, невъобразим шум и обилни количества алкохол, толкова повече то – злото, сякаш не си отива.

Хората си отиват. Мирослава я няма, Бог да я прости.

Злото, но и традицията остават. От години едва ли някой вярва, че сурвакарите и фестивалът гонят злото. Всичко това отдавна се е превърнало в едно простонародно шоу, което само осмива живата около нас.

В памет на жертвата, в памет на мъртвите (Царство им Небесно), по-добре е да покажем пародията на живота около нас чрез традицията, завещана ни от дедите.

Животът продължава!




Както всяка година от незапомнени времена и през 2012-та в нощта на 13 срещу 14 януари в селата по цяло Пернишко тръгнаха сурвакарите. Вълшебната нощ изживяха хората и техните гости в десетки села в района. Проглушителeн звън на хиляди тежки звънци, стотици факли и хора със страшни маски погнаха злото. Гориха го по огньовете на мегданите. Тази година обаче, тъкмо защото то – злото, се напомни по зловещ начин, СурОвата по селата започна с памет за Мирослава.



Игрите започнаха в село Богданов дол където кметът Кирчо Кирилов прикани маскирани и гости да сведат глава в памет на убитото момиче.
„Нека никога на територията на община Перник, на територията на нашите градове и села , няма случаи, като този на Мирослава, които да пълнят със сълзи очите на майките. Нека има радост и усмивки на лицата на младите хора и на децата”, каза кметът на община Перник Росица Янакиева, която и тази година направи традиционна обиколка из селата по СурОва.



Заедно с кмета бяха и нейните заместници Илинка Никифорова и д-р Симеон Василев. Този път водач на официалните лица беше експертът по разузнавателна защита на икономиката проф. Стефан Николов, който доскоро работеше в ЕПУ. През 60-години на миналия век неговата кариера започнала в Елов дол, където бил комсомолски секретар, но той предпочете да обясни, че бил обществено-политически работник.
Шоуто по селата си беше като всяка година.



По мегданите пламваха огньовете. Срещаха се групи от различни села. Майки, баби и най-често дядовци водеха за ръчица невръстни маскирани дечица. В Богданов дол сред предрешените беше и 2-годишния Димитър, който си е направо ветеран, защото още на 11 месеца получи медал от пернишкия фестивал.



В Габров дол част от сценария на шоуто включва даже предаване на традицията от възрастните сурвакари на детската група, а тя е по-многобройна от постоянните жители на селото.




В Елов дол от няколко години неизменна част от СурОва са двама столични журналисти – Руслан Йорданов от „Стандарт” и Александър Симов от „Дума”. „Те са ми наследство от брат ми.”, представя ги сестрата на отишлия си без време от този свят непоправим веселяк Пламен Първанов – Пандо, който беше душата на веселбата по СурОва в Елов дол.


Както и предишни години, в Габров дол Сурва беше грандиозен спектакъл заради участието на Майсторите на танца, които пък разиграха характерната сватба.



Сигурно през годините са употребени всичките думи, с които се разказва за Сурва и сурвакарските игри по селата. Едва ли някой вярва, че това е начинът, по който се гони злото, защото то остава. Съвременната Сурва пази традицията и е само един спектакъл – пародия на живота около нас. Участниците се самоорганизират и си правят майтапи с всичко, което ни заобикаля – доктора, попа и задължително полицая.



В Елов дол от години ролята на полицай се възлага на един и същи човек. Представителят на закона винаги е с начернено лице, с обилно боядисан в червено нос и уши и най-нагло изнудва всички, които минават по пътя да си плащат такса. Той е въоръжен с милиционерска палка и има свирка с формата на фалос. Казва се Радослав Петров и споделя:.”Не дават да ходим друг. Полицай и това е”.


Случайно обаче Цветан Цветанов се казва най-високият тъпанджия. Висок е 198 см, живее в Перник, но като дойде Сурва е с групата на Беренде.





Винаги край суроваскариете има поп, който също не е пощаден от черната ирония на празнуващите. Попът залита, пръска с вода всички, псува наляво и надясно, а функцията му в карнавала е особено важна, защото той трябва да венчае младоженците.



Неизменна част от СурОва из Пернишко е една голяма пародия на сватба с младоженец и булка. От джоба на кожуха на младоженята обикновено стърчи полупразно шише, чието съдържание е огнена течност. Тя се приема не за друго, а като вътрешно средство за сгряване и добро настроение. Булката задължително трябва да я пишем с кавички, защото тя също е мъж, но облечен в булчинска рокля. Невероятно красива булка тази година беше Радослав – с руси букли и вувузела.

Тези маскирани човеци и много други като тях са истинските герои на СурОва. Заради тях и за всички, на които традицията е в сърцата и в кръвта им маскарадният фестивал го има. Всяка година организаторите търсят съвременните му измерения. Все повече и хората от бизнеса намират своите ниши в него, за да стане традицията част от туристическата индустрия. Моята мечта е фестивалът да се пренесе по селата, където му е мястото, а в центъра на Перник да се пренася не всяка година по еден и същи начин.

Хайде сега наздраве! Излезте да аплодирате маскираните герои, които на 28 и 29 януари ще дефилират по площада в Перник. Това е техният и нашият начин поне за ден да забравим за злото.



И до догодина, пак да се посмеем на живота си! Животът продължава…

Мирослава си отиде мърцина за чифте телешки пържоли

17-годишно момиче от Перник си отиде мърцина. Оказа се, че девойката е погинала за чифте телешки пържоли. Месцето като награда трябва да получи кучето Горан, открило трупа на убитото и заровено голо под мост дете. Кучето трябва да бъде наградено с храна от вътрешния министър Цветан Цветанов, а родителите и близките на убитата трябва да се извинят на МВР, че не се е справило със сигурността на най-добрата таекуондистка в Перник.

"От личната си заплата да плати три-четири телешки пържолки на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда", беше коментарът на премиера Бойко Борисов по случая по повод информацията, че тялото е намерено под мост в град Батановци от куче на Планинската спасителна служба, а по неговите думи кучето било на БЧК...

Но какво да очакваш от човек, който сам признава, че единствената книга, която е прочел е "Винету", макар и това да е съмнително и да е по-сигурно, че само е гледал филма с Гойко Митич.

Но премиерът си е премиер и много хора му ръкопляскат и му се възхищават, все по тая причина - колко книги са прочели. А Мимето вече я няма. Няма я много отдавна. Цели два месеца и повече. През това време много хора я търсеха- близките й, полицаи и мастити журналисти.

„Цяла нощ поддържах връзка с министър Цветанов и с екипите на ГДБОП и на полицията в Перник и бях в течения с действията на специализираните органи. В интерес на истината за разкриването на престъплението изключително спомогна работата на следовото куче. Затова, като човек, привързан към кучетата, заявих, че то трябва да получи най-любимата си награда в храната. Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати.”, все пак се опита да се извини премиерът Борисов. Но това няма да върне Мирослава.

Днес стана ясно, че момичето е брутално убито. Пред очите на полицаи се самоуби уличен в отвличането и убийството й. Много интересно как точно и защо е станало това. Дали някой не му е помогнал? Защо този уплашен, злощастен човек не откри стрелба срещу полицаите, ами стреля в себе си?Защо точно това не коментира министър-председателят.

Човекът не е неизвестен. Той е Стойчо Стоев – Чочо. Поискал да отиде до тоалетната в собственото си жилище, в присъствието на полицаи и с вързани с белезници ръце, успял да докопа пистолет и да се простреля, смъртоносно. Чочо и преди е влизал в новините. Преди години той беше замесен в подпалването на кола на бизнесмените от Перник братята Ясен и Милен Миленови и в отвличането на техния служител Румен Монов. Тогава Чочо и аверът му Краси от пернишкия квартал Калкас, бивш полицай, работеха за друг популярен бизнесмен от Перник - Федята, който имал да прибира 50 000 лв от Миленови. След случката Федята изгонил "охранителите си". Какво са правили след това, те си знаят, но напоследък станали бодигардове на сина на главната архитектка на Перник Маринела Чолева- Борислав Стойчев Чолев. Той пък бил гадже на сестрата на Мирослава - Елеонора, а тя е банков служител. Двамата даже живеели на семейни начала в къщата на родителите на Ели и Мими в пернишкия квартал "Драгановец".

Още веднага след изчезването на Мирослава в града се заговори, че Борислав наследил от баща си значително състояние, което възлиза поне на 6 милиона. Имал апартаменти в София и Варна и работещ бизнес за търговия със скрап в Италия, останал след смъртта на бащата. Говореше се, че Мимето е била отвлечена, за да се иска откуп от заможния наследник . Всичко това беше отречено. Елеонора разказа пред медиите за обаждане по телефона, колко бедни били и как сама разбила паролата на сестра си във Фейсбук. Тя стана особено словоохотлива, след като с нея се свърза журналистът Огнян Стефанов.

Защо гаджето на Елеонора носи фамилията на майка си, а не на починалия баща така и никой нито попита, нито изясни. Защо Елеонора не каза преди срещите със Стефанов, подробностите, които чак след това започна да повтаря? Не е ясно.

Мимето я няма. Няма го и подозираният в отвличането и убийството й Чочо. Казват, че има задържан втори заподозрян - може би някой си Марио, може да е и бившият полицай Краси от Калкас, но засега никой не казва. Шефът на полицията в Перник не овладял емоцията си и проронил сълзи, след като коментирал трагичния случай и подробностите по него, които са подредени в сценария. Сюрия журналисти от местни и национални медии се юрнаха да преразказват случката. Но нито зададоха точните въпроси, нито намериха отговорите. Попреразказаха записаното на диктофоните и дотам. Не знам защо все така се случва, но нещо хич не вярвам на тая история... Има много факти и обстоятелства, известни на широк кръг хора, а това значи и на МВР и те не се връзват с тиражирания сценарий.

Мирослава я няма. Премиерът се оказа по-загрижен за кучето Горан и за репутацията на МВР. Полицаите, допуснали да се самоубие заподозрян с белезници са си на работа и продължават разследването. Семейството скърби и много хора заедно с него. Страх от Бога няма. У никого.

Господ да я прости Мирослава и нейно да е Царството Небесно. Господ Иисус Христос, Синът Божий да прости и греховете на всички нас, грешните и да сподоби тук и сега на Земята да има повече справедливост., за да няма други като Мира.

Старият Перник оживя в календар за Новата 2012 година

Старият Перник от преди средата на миналия 20-ти оживя в снимки върху календар за Новата 2012 година. Идеята е на списанието Life @ city и на Регионалния исторически музей-Перник. Заслуга имат и фирмите рекламодатели на списанието, които са отбелязани на всяка страница от календара. Той се разпространяваше с декемврийски брой на Life @ city и беше разграбен като топъл хляб. Сантиментът как е изглеждал Перник в миналото вълнува и съвременниците на отминали времена, но не по-малко и младите хора. На първата страница е площадът, който сега е наречен на името на покровителя на Перник св. Иван Рилски Чудотворец. Едноименният храм е построен, но Минната дирекция я няма. Представяте ли си Перник без Минната дирекция?! На гърба на титулната страница издателите са се постарали да отразят всичките важни събития от историята на Перник още от преди да стане град. Има снимки от въздуха с много градини и зелени площи, незаети от всевъзможни сгради и кутийки, заели пространството особено през последните години. Има ги халите, „Твърди ливади”, централния градски площад. В снимки са отразени важни събития като обявяването на Перник за град през 1929 г.

Всъщност сантименталните фотоси са част от албум, за който Регионалният исторически музей в Перник търси спонсор от няколко години. Съставител е етнологът Цветана Манева. Книгата е почти готова за печат, но все не се намират пари да бъде издадена. Това може да бъде една страхотна инвестиция, защото ще върне времето и спомена назад за старата слава на Перник и ще даде повод за нова гордост.

Списанието Life @ city също може да помисли за допълнителен тираж на календара. А ако бъде пуснат в продажба, ще могат да се наберат средства и за отпечатването на албума със стотици фотоси от стария Перник.

Само от една страничка в календара може да се научат много важни дати и събития от историята на Перник:

1891 – Започва работа „Държавна мина Перник”.
1892 – Открита машинна служба при „Мини Перник”
1893 – Открита е жп линията Перник-София.( Жп гарата е построена 1927 г.)
1894 – Открита първата амблатория при „Мини Перник”
1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.
1895 – Построена е първата в Бълтария механическа сепарация
1899 - Построена е първата електроцентрала в България. Използвана е за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
1901 – Създаден е Минният оркестър
1902 - Учредено е Минното читалище с библиотека.
1902 – Основано е туристическо дружество
1903 – Открито е минното първоначално училище
1903 - Св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите. Честван е първият минен празник.
1906 – Основано е ловно дружество
1906 – В Минното училище е открит прогимназиален клас
1911 – Основано е колоездаческо дружество
1918 - Влиза в експлоатация Централа 3000 V.
1919 - Създаден е първият в България работнически театър
1919 – Създаден е Минният гараж
1920 – Осветена е минната църква „Св. Йоан Рилски”
1920 – Учредена „Пернишка поплярна банка”
1921 – Открит е първият гимназиален клас
1923 – Създаден е минен спортен клуб
1925 – Мина Перник получава автономия
1925 – Създадено е полицейско комендантство към „Мини Перник”
1925 – Създадена химическа лаборатория при „Мини Перник”
1925 – Учредено „Градини, паркове и залесяване” при „Мини Перник”
1926 - Строят се жилищата в кв.”Твърди ливади” и се проектира канализация. Това е първият в България градостройствен план за миньорски жилищен комплекс.
1926 – Построена Амбулаторията при „Мини Перник”
1926 – Учредена е Взаимоспомагателна спестовно-посмъртна каса „Миньор”
1927 – Построена е сградата на ЖП гара Перник
1928 – Основана е Централна спасителна станция при „Мини Перник”
1929 – Перник е обявен за град
1930 – Завършено е изграждането на сградата на Община Перник (на ул. „Р.Даскалов”)
1931 – Започва павирането на градските улици.
1931 – Започва изграждането на стъкларската фабрика „Кристал” и завършва през 1934
1932 - Завършена е сградата на Минната дирекция.
1932 – Започва строителството на градските хали
1934 - Влиза в експлоатация първата в България Брикетна фабрика (След 1953 г. - към ЦОФ).
1935 – Учредена е Потребителна кооперация „Съгласие”
1937 – Осветен е градския водопровод
1937 – Открит е плувният басейн в Перник
1939 - Открита е нова модерна училищна сграда (днес – ІХ- то основно училище „Темелко Ненков”)
1940 – Учреден е пенсионен фонд към държавните мини
1946 - Започва строителството на Гимназията
1951 - Влиза в експлоатация ТЕЦ "Република".
1951 - Започва строителството на Държавен металургичен завод "Ленин" (сега фирма "Стомана"), пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.
1953 - Открит е язовир "Студена".
1953 - Завършена е Пощенската палата в центъра на Перник.
1955 - Създадена е градската библиотека
1956 – Открита е новата сграда на градската болница
1957 – Открит е Дворецът на културата.
1959 - Перник става окръжен център (до 1987 г.).
1960-1964 - Открити: Завод за токоизправители, Завод за заваръчни машини, Завод за феромагнити.
1966 – Провежда се първият национален фестивал на кукерите и сурвакарите
1968 – Строи се Градския универсален магазин
1969 - Открит е заводът за специални стоманени профили „Благой Попов”
1972 - Открити са хотел „Струма” и Синдикалният дом
1973 - Завършена е новата сграда на Община Перник
1973 – Градската и Минната болница са обединени в Окръжна работническа болница „Рахила Ангелова”
1982 – Открита е сградата на Общинския детски комплекс
1994 – Открита е сградата на Обединена българска банка
1999 - Перник е обявен за областен център



Изглед на Перник от 30 години на ХХ век.



Сградата на Минната дирекция - 1945 г.



Изглед от Перник - 20-те години на ХХ век.



Минното първоначално училище.



Старата сграда на Минната дирекция.



Първата болница при Мини Перник, построена през 1894 г.



Площадът пред хотел "Кракра" ("Балкан") - днес сграда на НОИ. (Така е изглеждало някога мястото, където днес е Съдебната палата на Перник.



Тържество по повод обявяването на Перник за град през 1929 г.



"Старите рудници" - честване на първия минен празник - 1903 г.



Изглед от Перник - 30-те години на ХХ век.



Градските хали (намираха се срещу днешния Синдикален дом на централния градски площад.)



Перничанки.

Богоявление като търг за Кръста Господен

В храмовете в Пернишко, най-вероятно още от времето на войнстващия атеизъм, съществува традиция на Богоявление Кръстът Господен вместо да се хвърля в ледени течащи води, да се откупува … с пари. Тази традиция си продължава и досега, макар в някои храмове и от някой свещеници като отец Александър от храма „Св. Илия” в пернишкия квартал „Мошино”, да е прекратена. Събраните средства се заприходяват в касите на църковните настоятелства и служат за нуждите на храма, а не на свещениците.

И тази година в централния градски храм „Св. Иван Рилски” в Перник се разигра търг. Наддаването започна от 10 лв. Силно желание да си заслужат привилегията да пазят свещения Кръст 40 дни у дома си с надежда за Божия закрила и подкрепа показаха двама човека – възрастна жена с болен съпруг и мъж на средна възраст, който идва редовно на богослуженията в храма с две големи момчета, вероятно негови синове.

Въпреки опитите на предстоятеля на храма отец Николай да усмири наддаването, то да е само символично, това не стана и се стигна до значителната сума от 1 400 лв. Предложи ги последна жената. Тогава се намеси един от свещениците и помоли на тази сума наддаването да спре и жената да получи Кръста.

Храмът беше пълен с народ. Хората станаха свидетели на наддаването за Богоявленския Кръст и тази година. Приемат го със смесени чувства – всеки различно, в зависимост от силата на вярата си. Щом Господ Бог е сподобил това да се случва, значи то се случва и ти участваш в него и няма защо да съдиш когото и да било.

Подобно и на други години обаче търгът за Богоявленския Кръст в Перник беше отразен в местен сайт със скверни думи, преиначена информация за събитието и морални укори от страна на написалия текста, без да е присъствал и видял какво се случва. В храма имаше трима журналисти, фотограф и оператор от местната телевизия. Още неприключило поклонението в храма за празника, в интернет вече се беше появила новината за нещо, което не се е случило. Кой е бил информаторът за написаното и защо така е пресъздал станало, си остава да тежи на неговата съвест, както и на този който е разказал нещо от първо лице, без да е бил непосредствен свидетел (не за първи път).

След публикацията обаче ми се обадиха много хора, за да попитат какво е станало, какво пише във въпросния сайт и вярно ли е това. Наложи се да погледна текста, който завършва със заключението „Отвратително е да нямаш срам!”. Това поне е успокоително, защото явно написалият откровената неистна знае поне това.

Лошото на интернет е това, че новините лесно се копират, без да се проверяват и без да се посочва източника и така преиначената информация се тиражира като в детската игра „счупен телефон”. За някои от новинарите най-важно беше това чия роднина е жената, откупила Кръста. За други – че свещеник „мечтаел” за Мерцедес.

Писаници от типа на въпросната публикация за случилото се на Богоявление в пернишкия храм няма да помогнат на никого да разбере, че свещеникът е служител на Божиите тайни и носител на благодатта, получена при светото тайнство Свещенство. Той е поставен от църковното началство да се грижи за вярващите и чрез него говори Самия Господ. Вярата в Господ не зависи от това дали вярваме в думите и постъпките на свещеника, а как се отнасяме към него като наместник на отношенията ни с Господ Бог.

„Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” (Иак. 4:11-12), пита в съборното си послание св. апостол Иаков. И ни учи: „ Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата." (Иак. 5:8-9).

Човек намира себе си, борейки се само с греха си. Той сякаш изкопава и измъква себе си от почвата на своите страсти. Мнозина се мислят за добри, понеже разпознават злото и гневно го осъждат, но това е най-голямата болест на съвременната журналистика и политика. Който обича да осъжда, със сигурност и сам е подвластен на страстите, които осъжда, защото „хората в повечето случаи съдят за другите по себе си”(св. Иоан Златоуст).

„Кой най-много обича да съди ближните си? – пита старецът Иосиф Исихаст. – Този, който не познава добре себе си, своите страсти и немощи. Той не вижда в себе си недостатъци, а само дарования, а у другите вижда само недостатъци, а не и дарования”. „Не откривай греха на другия за свое собствено оправдание, защото благодатта, която до този момент те е покривала, веднага ще открие твоите собствени грехове. Доколкото покриваш с неосъждане брата си, и благодатта ще те сгрява и пази. ”, съветва той.

И накрая - в Евангелието на св. евангелист Лука пише: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. " (Лук.6:42).

Не ни остава нищо друго, освен да се молим за спасението на душата на клеветника. Господ да го омъдри и да го дарува с разум в делата му, за да не тегнат греховете му на бъдното му поколение.

Децата питат Господ как е

Веднъж след служба в Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" игуменът му Дядо Мардарий ми разказа за едно мимиченце. Той срещал малката красавица всеки път, когато ходел по свои дела в Митрополията в Ниш. Момиченцето било на някой от служителите там - добре възпитано и с добри обноски. Всеки път като се виждали малката питала учтиво Дадо Мардарий как е. След като той също така учтиво и отговарял тя не пропускала да попита: "А како данас се осечава Господ?(А как днес се чувства Господ?)

Запомних тази история и се сещам за нея всеки път когато видя деца в храма. Или когато с някое хлапе си говорим по Божии работи. Сега, като разказвам за някой светия или за празника в храма на съвсем невръстния ми внук, ми изглежда, че това го успокоява, ако плаче от коликите в коремчето му.

Затова реших да повторя и тук откъса от книгата на писателя от Рига Михаил Димов "Децата пишат писма до Бог". Той е направил уникално изследване, а книгата не задължава и не призовава, но води до много размисли...
Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди. Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор.
Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.

- Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът. - И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговаряха с някакви стандартни фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза: Защо трябва да бъркате в душата на децата. Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга "Децата пишат писмо до Бог".

- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас

- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас

- Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас

- Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас

- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас

- На колко години си, Господи?
Валя, 2 клас

- Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас

- Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас

- Със сигурност ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас

- Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете - спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

- От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас

- За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас

- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас

- Защо на едни Ти помагаш, а на мене - не?
Алик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

- Ти защо си такъв - отначало си лош, а на другия ден - прекрасен?
Оля, 2 клас

- Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас

- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас

- Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас

- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас

- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

- Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас

- А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас

-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас

- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

- Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас

- Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас

- Все пак кой е създал човека - Ти или трудът?
Рафик, 3 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас

- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

- На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас

- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

- Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас

- Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас

- Как се става спомен?
Миша, 4 клас

- Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас

- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

- Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас

- Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас

- Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас

- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

- Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас

- Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас

- Нека моя татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят.
Женя, 1 клас

- Покажи ме моля те на целия свят.
Алла, 2 клас

- Дай ми 1000000000000000000 долара.
Ерик, 4 клас

- Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас

- Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас

- Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас

- В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва.
Вовка, 2 клас

- Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас

- Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти - в мене.
Ляля, 2 клас

- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас

- Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас

- Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?!
Сергей, 2 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

- Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас

- Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат - това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас

- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

- Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас

- Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас

- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

- Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас

- Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

- Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас

- Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "за какво би искал ти да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги...
Х. 4 клас

- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

- Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас

- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас

- Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас

- Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

- Старците - това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

- Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас

- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас

Как да си сготвиш Нова година?

Вземат се 12 месеца! Изчистват се изцяло от озлобеност, завист, скъперничество и страх.
Всеки месец се разбива на 30 или 31(в краен случай на 29 или 28) дни, така че запасът да е достатъчен за една година.
Поотделно всеки един от дните се гарнира с по една доза работа и 2 дози радост и хумор.
Прибавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт.
След това сместа се залива обилно с любов.
Готовото ястие се украсява с букет любезност и се сервира ежедневно с веселие.
Бон апети!!!

Такава рецепта, подобна на кулинарна майстория, си разменят из нета приятелки в навечерието на 2012 г. Манджата е валидна за всяка Нова година, но за идващата 2012-та тя ще ни е особено необходима, защото както вървят работите в обрулената ни държава – нищо добро не ни чака.

Врял и кипял в политическия живот партиен активист предположи, че може да се стигне до правителство на националното съгласие.
Наблюдатели у нас и по света определиха изтичащата година като време на протести, а героят й – протестиращият гражданин.
Как да ни се случат нещата – има една изпитана с хилядолетия рецепта и тя е: „Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.” (Ев. Марк. 11:24).