Чудото на Рождество

Всяка година празникът на Рождеството на Нашия Спасител Господ Иисус Христос, наричан от нас с думата с неясен произход Коледа, се съпровожда с клишето, че на Коледа стават чудеса.

Това всеки тълкува за себе си както намери за добре. Всеки влага смисъла, който му е удобен. Един иска рожба, друг изцеление, трети къща, кола и пари. Някой пък иска булка или друго – каквото се сетиш. А като го и получи ,  свързва Коледата с чудо.

Има хора, за които чудото e, че развързват кесиите си да даряват – тъкмо по Коледа. Тъкмо тогава по социалните домове, за които през годината рядко се сещаме, се изсипва рогът на изобилието.

От много, много години духовници, богослови, философи, мъдреци и всякакви умни люде тълкуват и се упражняват по темата за Чудото на раждането на Христос. И ако Възкресението е онази изконна и неподлежаща на съмнение истина, върху която се крепи вярата ни и не подлежи на съмнение, то Рождеството на Христос е обяснявано и обяснявано  с  това, че Бог ни е пратил Своя Син, за ди ни спаси от греха като погине заради нас,  човеците.

А ние, като сме човеци, няма как да не сме грешни във всеки ден и всеки миг, защото това ни е заложено изначално.

Всяка година и аз виждам и разбирам в Чудото на Рождеството по някоя от многото истини, които преди мене са прозрели други хора, а сега е дошъл и моя ред да ги проумея през собствения ми опит и  вяра, през моя си поглед и тегобата на греховете, които съм натрупала и трупам и които съм осъзнала, признала и изповядала или не съм осъзнала и затова не съм и признала, но се моля да ми бъдат простени.

Да, Господ ни е пратил Своя Син с ясната мисия да спаси човеците.

Да,  Той е живял и е деятелствал с ясното съзнание за своята мисия да пролее кръвта си за  нас и да напусне тленното си тяло, което ние с такова старание отглеждаме и за което много повече се грижим, отколкото за душата си.

Да,  Той е знаел, че отива на гибел, за да избави от греха всичките човеци – и праведните и грешните.

Този е примерът, завещан ни от Христос. И това е чудото на Рождеството – да се родиш и да живееш за другите, отказвайки се от себе си. Примерът да се научим и да можем да се жертваме за другите, отричайки се от себе си. Примерът да обичаме враговете си и да не мразим онези, които са ни сторили зло. А когато имаме подтик да им отмъстим – да съумеем да сторим добро. За мнозина това е необяснимо, но то не е никак трудно.

Ако съумееш да простиш и да приемеш с разбиране и любов всеки, който от алчност или от глупост или от самонадеяна гордост, или от криворазбрана себевлюбеност или пък поради своята примитивна бездуховност ти е сторил зло, и ти самият ще се почувстваш по-добре. В тебе се ражда онзи човек, изпълнен с любов, търпение и смирение, с които се роди Богомладенеца. Гордостта, суетата, тщеславието, алчността са пагубни.

Ако всеки път в себе си раждаш любов към човеците – ближни и враждебни,  и в душата си не таиш злоба, желание за мъст и гняв – значи част от Чудото на Рождеството Христово е и в тебе.

То не е в готовността да дариш от многото, което имаш, но да дадеш и когато нямаш. То не е само в това да обичаш ближния или майка си и баща си, но да обичаш всички и най-вече  враговете си. 

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово и по-добра Нова - 2011 година!

Лустросана лустрация

Купешката дума лустрация пак е в интензивно обръщение у нас. След като това, което се крие зад нея, не се слwчи преди 20 години и досега, ще си носим хомота на тайните служби и репресивния комунистически апарат додето са живи тези, които са били част от него, и техните наследници и наследниците на техните наследници, особено ако са били възпитани в дух на вярност на ДС.

Тези дни, когато лъснаха доносниците сред дипломатите, смърфовете, които се правят на водещи в едно тв шоу, се подиграли с темата и заявили, че никой вече не се интересувал от досиета. На своята публика те предложили наистина обществено важната тема за онтошенията на някакъв футболист с жената, която е родила от него дете и новата му наложница. Темата си е важна особено по време на Коледните пости и в навечерието на Рождество Христово. Казват даже, че вездесъщият Карбовски също предавал от бодуара на въпросния футболист, който и да е той.

Ето това й е лустрото на лустрацията в България. Хора с принадлежност към ДС под една или друга форма се представят за достойни българи, заемат постове в държавата, политиката и обществото и не се свенят от това. Даже се гордеят. И футболист в прелюбодейство се гордее в любовите си. Министър без портфийл сдаде поста заради ДС. Какво тук значи някаква си личност – друг от ДС ще я смени. Такъв ние моралът.

Министър завидя на манастир за държавната помощ

Какво си говорят министрите по време на заседание на Министерски съвет огласиха медиите миналата седмица като се опитаха от това да стане сензация. Който се интересува от такова четиво може сам да си отвори стенограмите и да открие в тях много бисери. Сигурно има смисъл и това да се направи, но то няма да ни покаже нищо ново, което вече не знаем ча членовете на министерски съвет.
Така и репликите от заседанието миналата седмица не ни разкриват нищо ново. Част от медиите насочиха вниманието си към заръката на премиера министрите да ловят снежинки във въздуха, но друга част бяха извадили само този откъс, който се отнася до отношението на премиера Бойко Борисов и на министъра без портфейл и с отговорност към Дирекция „Вероизповедания” в министерски съвет Божидар Димитров.

Диалогът не се нуждае от коментар:

Откъс от стенограмата от заседанието на правителството на 8 декември, когато бе гласувано отпускането на близо 400 хиляди лева за ремонт на десет православни храма в страната.

Точка 22: Проект на Постановление за предоставяне на допълнителни средства за спешни и неотложни ремонтни и строителни дейности на
православни храмове

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Предлага се допълнителен бюджетен кредит за десет църкви, които трябва да зазимят, за да не се повреди това, което е построено досега. Десет църкви от 300-та, които се строят сега, между тях са храмът „Света София”, гр. София, храмът „Свети Николай” в град Бургас, кв. Меден рудник.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари общо са?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Триста и осемдесет хиляди лева са, съгласувано е с министерството.

БОЙКО БОРИСОВ: Включен ли е тук този манастирът в Гигинци?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Там си изплатихме всичко, което искаха.

БОЙКО БОРИСОВ: Там има още 70 хиляди лева.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Напротив, последния път той вдигна мизата на 140 хиляди. Колкото поиска, за да завърши манастира, ние му го дадохме. Няма да го издържаме до края на света този манастир!

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да се чуеш за последно с него.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: За последно искаше 140 хиляди, имам и свидетел,министър Дянков.

БОЙКО БОРИСОВ: Дадохме ги тези пари?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Искаше 150 хиляди, дадохме му ги.

БОЙКО БОРИСОВ: Разплатили ли сме му ги?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Да. Открихме манастира.

БОЙКО БОРИСОВ: Последното, което беше – за камбанарията и тази част за парапетите и т. н. трябвали още малко пари.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Трябват. Той ги увеличава непрекъснато.

БОЙКО БОРИСОВ: Ходихме с Дянков. Това, което е направено, е прекрасно. Хиляди хора ходят там.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И то стана основно с наши пари, на държавата. Супер лукс е.

БОЙКО БОРИСОВ: ВИНАГИ СЪМ ВИ КАЗВАЛ: ПРАВИТЕ ЛИ НЕЩО ЗА НАЧАЛНИКА, НИКОГА НЯМА ДА СЕ СВИДИТЕ. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Министър Дянков да му мисли.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако трябва, ще отидеш на място там, да ти покажат точно какво още трябва да се направи, да го остойностим и да го приключим. Не знаете, че от парите, от държавната дотация, които се полагат на политическите партии, ние за няколко църкви вече направихме покривите с партийни пари, а не от бюджета на държавата, така че също помагаме.

Приемаме точка 22.

В православния сайт „Двери” беше добавена следната бележка: В речника на министър-председателя Бойко Борисов думата "началник" често се употребява за Бог, затова си позволихме да я напишем с голяма буква, макар в стенограмата на МС да е записана с малка.

По повод публикациите в различни електронни медии на стенограмата в този й вид и коментарите под нея на анонимни читатели игуменът на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над село Гигинци разпространи свое официално изявление. В него се казва:

От свое име и от името на монастирското братство изказвам най-сърдечна благодарност на българския премиер за топлите му думи и грижата, която той положи за поверената ни обител.

Независимо какво говорят злите езици, един ден ние всички ще сме мъртви, но направеното ще остане да радва поколенията и да свидетелства за нашата вяра. Уважаваме позицията на проф.Димитров и му благодарим за всичко, което той прави на ползу роду и Отечеству на ползу.

Що се отнася до финансовата част, държим да бъде известно, че през 2010г. ктиторът на монастира г-н Цветан Василев е дарил над 500 000 лв. От Дирекция Вероизповедания" до 10.12.2010г. са постъпили 110 000 лв. Още 100 000 лв. са дарени от частна фондация.

Ако на някого това се струват много пари на фона на всичко онова,което се построи в градовете, по морето и в планините през последните години, нека си остане при своето мнение. Ако предците ни мислеха така, не бихме имали нито Рилски манастир, нито Баковски, нищо! Знае се преданието, че когато е строен Троянския манастир, в цялата околия хората в продължение на три години дори и на Великден не са хапвали яйце, а мило и драго са давали за построяването на манастира. И с такава вяра устояха на двойното робство, възкресиха българската държавност и водиха неравни, но славни битки за обединение на отечеството. Накрая имаха сили да построят и един комунизъм. Такива ли сме ние днес?

Напълно се солидаризираме с премиера, че за Църквата и за Слава Божия трябва да се дава най-доброто и приканваме всички, които имат възможност, да посетят съседна Гърция и да видят как трябва да изглежда една църква в православна държава.

Архимандрит Евгений


В неформален разговор и йеромонахът Никанор, познат като финансов анализатор от предишната си битност, сподели следното:

Разпределянето на бюджетни пари, които винаги са ограничени, е въпрос на разчети, но защо трябва да се скъпят пари за църквата или за образование и наука. Ако си послужим с примера на министър Дянков за пицата, то нека се попитаме яде ли някой от пицата само тестото, или кашкавала и не се ли слага на нея и месо и зеленчуци и подправки. Нали слагаме и подправки, за да е завършена пицата.
Прите за храмово строителство не се отделят от тези за ученици, пенсионери и болни. Това е един жалък милион за вероизповезданията, който на фона на милиардния бюджет на държавата е незначителен, а и се вижда за какво е изразходван. Без подправките пицата няма да е вкусна. Без вяра, надежда и любов животът би бил блудкавеж, който не става за нищо.


Това което има да се каже по адрес на министъра Божидар Димитров, по-добре е да го гледа Господ, а ние да си го премълчим, за да не си туряме допълнитолно грях на душата. От човек, който откровено признава, че не вярва в Господ и разбира под откриване на храм да се пререже лента – толкова: МИНИСТЪР ДА ЗАВИДИ ЗА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ НА МАНАСТИР!?!

На спасителите от „Духлата” – с извинение!

Така и не разбрах защо нескопосаният ми текст за това, което видях, усетих и почувствах от видяното по телевизора за драматичното спасяване на седем пещерняци от пещерата „Духлата”, споделен от мене публично, получи такъв широк отзвук. Повториха го медии и блогове. Коментираха го много хора.

Написаното от мене засегна дълбоко достойнството на участвалите в спасителната акция, затова още веднъж искам публично да се извиня на г-н Атанас Русев и на всички човеци, които се включиха в операцията по спасяването на останалите в пещерата четирима възрастни и три деца – не само пещерняци, но и строители, лекари и всички, които по някакъв начин са помагали. Хронология на събитията е публикувана на сайта на Българската федерация по спелеология и може да се прочете ТУК.
Благодаря на г-н Алексей Жалов за добронамереното му отношение към мене, въпреки че имаше основание да ме наругае.

Не смятам за нужно да се обяснявам дали текстът е поръчан, каквито подозрения имало. Много хора споделиха с мен, че са имали подобни мисли, докато се следили новината.

Държа да подчертая, че никой, който препубликува текста, не е искал моето съгласие. Той беше публичен и това, не е необходимо, но предполагам, че всички надлежно са ме цитирали и така са ме изложили доволно.

Една от причините да споделя своите мисли и впечатления от небивалата спасителна акция публично е свързан с това, че силно искам българското правителство и министър-председателят да са успешни и действията им да водят към просперитета и спокойствието на всеки гражданин и на държавата.

В битността си на журналист в регионална медия подкрепям публично различни каузи, колкото и изтъркано и компроментирано да звучи това. От години се вълнувам от темата за опазването на пещерите като природно богатство и в „Градски вестник” – Перник, където работя съм написала много материали за нуждата от Закон за пещерите. Темата е важна и пространна, затова ще продължа да го правя според силите и възможностите си. Така ще се опитам да поправя обидата, която нанесох на пещерняците и спасителите.

Накрая искам да кажа, че майсторът си е майстор.

С професионална завист препубликувам от „Стандарт” коментара на младия колега, надявам се и приятел, Руслан Йорданов по темата за спасителната операция в „Духлата” от 4-5 декември 2010г. Убедена съм, че тъкмо този текст, а не написаното от мене, заслужават възможно най-широка публичност.


Откраднатото чудо в Духлата

Руслан Йорданов

Ако спасението на седмината души в пещерата не беше станало в шопско-граовската област, а в пустините на Близкия изток, щеше да бъде таксувано като чудо, чакано хилядолетия. У нас по време на геройството в Духлата ловки крадци свиха лампите и каските на спасителния отряд.
Разположена на трийсетина километра от София, 20-километровата пещера си остава една от най-загадъчните и недостъпни. Духлата се шири на седем етажа и през нея текат седем реки. Голяма част подземията не са проучени, което усилва любопитството на пещерняците и лудналите по Индиана Джоунс.
Легендата за седмината в пещерата и тяхното куче е белязала християнството, исляма, кабалата и модерните окултни учения. През първата половина на III век римският император Деций подложил на жестоки гонения християните и мнозина от тях се изпокрили в пещерите. По същия начин постъпили и седем момчета от Ефес. Войниците на езическия император затрупали с камъни входа на пещерата. Господ заповядал на седемте свети отроци да заспят дивен и необичаен сън: душите им се пазели в Божиите ръце, а телата им лежали нетленни и неизменени, като у спящите. Събудили се след 200 години, а църквата ги почита като св. Седем момци от Ефес. Същата легенда е дълбоко вкоренена и в исляма, където става основополагаща за шиитското разклонение и суфийските школи. "И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Господ. Когото Господ напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води", се казва по същия повод в Корана.
Древният пещерен сюжет прелива и в окултните науки от типа на орфическата, тамплиерската и розенкройцерската, където описваните гробници на тайни учители от сорта на Заратустра, Орфей, Йоан Кръстител, Питагор, Кристиян Розенкройц и прочие съвпадат изцяло с интериора на Духлата.
Ако мислим на ползу роду, ще стигнем до извода, че пещерата край село Боснек е скрит диамант за развитие на окултния туризъм в Софийско-пернишката околия. Ако им удари едно рамо, Божидар Димитров може да отбележи втори удар след изнамирането на мощите на св. Йоан. Естествено ще спести подробностите за похитените лампи и каски на спасители. А може би неизбежното присъствие на крадците пречи на чудесата свободно да се случват наоколо. Докато спасява някого, човек се налага да хвърля по едно око на вещите си.

Сценарият „Духлата” - активно мероприятие, съшито с бели конци

Седем човека – четирима възрастни и три деца, се оказаха герои на активно мероприятие от най-зловещите времена на тоталитаризма. При това само преди няколко часа , а не когато и да било. Някой за нещо си употреби пещерняци, за да се направи известен и да си изчисти имиджа. Така излиза поне засега.

В събота – 5 декекмеври, в новините в 19 часа водещата новина на bTV беше информацията, че седем „души” , както обичат да се изразяват медиите, без да си дават сметка какво е душа, са блокирани в пещерата „Духлата” край пернишкото село Боснек или нещо приблизително. Хората, които са в пещерата и сред тях три деца, ги нямало от сутринта и единствено bTV знаеше за случая. Никой друг, никъде другаде, преди това не съощи за подобен много сериозен проблем. Едва след водещата новина във вечерните новини на bTV и други медии, в това число и Националната телевизия – Канал 1, подеха събитието.

Как да не ти се струва съмнително, при положение, че е известно как световни медии плащат за водещи новини, хеле пък bTV.

Темата беще подета и потече като пороя по Струма от същите дни, довел до прекъсване на шосето към Гърция или до задръствания по южната дъга на околовръстния път, където един човек даже се спусна с лодка.

Премиерът Бойко Борисов обаче се появи не на друга критична точка, а тъкмо при пещерата „Духлата”. Той не беше нито край Струма при Кресна, където част от главен път Е-79 остана под реката и изчезна самосвал, барабар с шофьора си. Не беше и до столичната кметица Йорданка Фандъкова, която се обясняваше защо станало наводнението. Бойко Борисов дойде при пещерата и минути след това децата, а малко по-късно и възрасните, се оказаха спасени от плен на водата и на земята над пещерата. Случи нещо като "Сезам, отвори се!", изречено от Али - Бабата на 40-те разбойника.

Само дето никой не видя как точно стана това, въпреки камерите на националните телевизии и обективите на фотоапаратите на водещи национални ежедневници.

Сигурни източници, които настояват за анонимност, твърдят, че партия ГЕРБ вече има наета PR агенция на световно ниво за изборите догодина. Може и да е вярно, може и да не е. Но това, което се случи покрай пещерата не беше, за да рекламират природния феномен със сигурност. Хората не са наивни. Форумите бъкат от мнения, които по никакъв начин не са в подкрепа на управляващите. Ако е имало проблем в пещерата, ако спасителите са проявили героизъм, ако някой е направил нещо полезно, за да не загинат хора, то едва ли това е Борисов и ко.

Хората се питат къде беше кметът на Перник и подопечните му, които преди това се грижиха за пострадалите през целия ден. Неотговорени са много въпроси.

Ние питаме кой измисли този безумен сценарий и защо го няма никъде в медиите организатора на експедицията – ръководителят на пернишкия клуб по спелеология Ивайло Чичев?

Питаме и дали наистина управляващите смятат, че всички журналисти от всички медии са толкова лесно манипулируеми, както онези, които повтаряха и разискваха темата и ще го правят още три дни, както се случва с всяко чудо? Само дето е по-интересно, кога ще бъде пуснат пътният възел "Даскалово" от прословутата магистрала "Люлин" и защо това няма да стане на 8 декември, както обещаха от правителството наскоро. Питаме и защо никой не видя мига на спасяването на спотаените в пещерата, въпреки масираното медийно присътвие.

Пред вид православния календар молитвено благодарим на Бога, който по молитвите на св. Николай, архиепископ Мирликийски и Чудотворец, не позволи да стане нещастие.


Даже колегите от сайта "За Перник",които самоотвержено отразяваха събитеито от мястото на развоя на действието в един момент се усъмниха, в това, което става. Изразителните снимки са техни.