Да те лекуват по пътека

В последно време става ясно, че българинът боледува ли боледува. За две години почти два пъти са се увеличили лежалите в болница наши сънародници.

И като попадне в лечебница нашего брата, го поемат по пътеката. Викат им клинични на тези пътеки, но то си е истинско ходене по мъките.

Първо - за всяка болест, без значение каква е, по пътеката има всички изследвания , за които се сетите. И те трябва да се направят до строго определен час след приемането на болния в болницата.

Ако болният е дошъл да го лекуват с направена вече снимка на нещо си, то в определен срок трябва задължително да има контролна снимка, иначе йок пари по пътеката.

Ако примерно, не е дал урина овреме, ами едва когато му се е допикало – пътеката пропада. Касата не я признава – не я плаща и даже глобява болницата.

Ако са те приели с пневмония, лекували са те 14 дни, но температурата не ти е спаднала, незавсимо от това, трябва да те изпишат, защото толкова е дълга пътеката. Тогава пак можеш да постъпиш в болницата, но само с друга диагноза, а не заради болестта, която не са ти излекували.


Тези дни блничен шеф от Русия разказа, че и при тях има нещо като пътеки, но ако трябва да се удължи престоят на болния, може да се посочат мотиви и за това ще бъде платено. Освен това там никой болен не постъпва в болница преди да има всички направени изследвания.

Ако не от другаде, то поне от Русия може да се заимства здравна реформа, като едно време, щом няма кой да изчисти нещата при нас.

Или все пак е истина, че мафиите в здравеопазването са много.

Супер Бянка посяга на журналистиката, а не НСО

Няколко дни подред не стихват коментарите около ареста в Перник на т.нар. репортерка от Нова ТВ - Супер Бянка. Уважавани авторитети взеха думата, и се изказаха, и заклеймиха държавния глава и неговата охрана.

Случаят се оказа удобен повод да се плюе по Първанов. Умело беше използван и за коментари за свободата на словото у нас. И двете теми ме изкушават постоянно. Крилата е станала вече фразата ми, че Първанов ми е любимия съученик, но не ми е любимия президент. В този случай обаче, няма как да съм на страната на Бянка-та.

Може и да има основания президентът да бъде упрекван в неадекватна реация при случката с актрисата-репортерка. Но е необяснимо как може дни наред това да е най-четената и най-коментираната новина.

Така и тези, които не гледат шоуто на Иван и Андрей като мене, разбраха, че има такова нещо като Супер Мен, но в розови дрехи и с жълто медийно поведение. Въпросът, според мене е, какво общо има въпросната телевизионерка с журналистиката и още повече със свободата на словото.

Дали са я арестували насериозно или и полицията е била употребена в рекламния трик също не е много ясно.

Много хора и най-вече Сашо Диков са се опитвали да задават на Първанов въпроси, но от него пряк отговор не са получили. Каквото и да е искала да пита арестуваната предрешена репортерка – възможният отговор отнапред е бил известен. А според нейните думи тя искала само да пита дали България трябва да е президентска република.

Настоящият държавен глава няма обичая да казва тайните си и даже не ги премълчава, а ги отрича. Примери много - за принадлежността му към ДС, за лова в Симитли по време на национална трагедия, за убития архар, за преданността към руските интереси.

Не мога да се сетя и защо като прогониха Иво Инджев от една телевизия, която също не гледам, никой не дръзна да го защитава, а по случая с нещо, което е шоу, а не журналистика, гракнаха много гърла и най-паче от въпросното шоу.

То е същото, за което ми сподели Иво Инджев. Много журналисти имали неприятности с пресслужбата на президента, но никой не се съгласил да бъде цитиран по име в книгата му "Президентът на Ръ Бъ". Аз нямах нищо против да ме спомене по име заради сбъсъка ми с вездесъщата Бойка Башлиева при една почти комична незначителна ситуация и на него това му се видя героично. После го помолих да не я дава тая случка като пример, за да няма основание Първанов да ме упреква, че на негов гръб правя PR за себе си, както вече го е правил, когато разказах на колеги, че е преписвал от мене и показах даже доказателство. (Само че аз нямам нужда от реклама, нито да правя каквото и да било име - и така ми е добре.)


Разиграният цирк около ареста на Супер Бянка не е посегателство към свободното слово. Да я наричат репортерка е посегателство към журналистиката. Така мисля аз и се чудя какви журналисти са тези, които не разнищиха случката, за да разберат какво се крие зад нея - само неадекватна реакция от страна на президента или добре замислен рекламен трик от шоу със съмнителни достойнства.

Аз го питах президента какво му казват хората от публиката, които успеят да се здрависат с него, а той отговори, че не му казвали нищо политическо...

Вот на недоверие като бумеранг

След месец умуване БСП и ДПС най-сетне внесоха в парламента първия вот на недоверие срещу кабинета Борисов. Темата е разпад и хаос в здравната система.

Според двете партии:

Първо: компрометира се солидарният здравно-осигурителен модел. Гражданите били демотивирани да плащат здравни осигуровки, броят на здравно неосигурените нараства ежемесечно, като вече е достигнал 1 890 000 души.

Второ: нарушени са конституционни права на гражданите на здравеопазване заради неадекватно финансиране на системата, довело до безпрецедентна невъзможност лечебните заведения да оказват медицинска помощ и така за първи път в най-новата история на страната се били оформили листи на чакащи.

Трето: няма дългосрочна стратегия(виж ТУК), а е налице нормативен хаос и непоследователност в управленските решения, не е ефективен контролът.

Четвърто: кадрови провали в резултат на безпрецедентни политически назначения в здравеопазването и смяна на двама министри за кратко време.

Пето: конфликт на интереси и обслужване на лични и корпоративни цели, демотивация и накърняване на достойнството на работещите в системата, масово напускане на страната от медицински специалисти.





Право на опозицията е да иска вотове на недоверие и да е недоволна от управляващите. Бойко отвърна на удара като „взе здравето” на д-р Анна-Мария Борисова и даде финансово рамо на новия министър - д-р Стефан Константинов.
Дебатите ще бъдат в сряда. Какво ще си говорят управляващи и опозиция отсега , че даже и от преди пет години е известно. Здравеопазването е болно. И понеже не го лекуваха когато трябваше, както впрочем се случва и с повечето му пациентии, сега е в реанимация. Вотът на недоверие към кабинета заради здравната ситема е като бумеранг. ГЕРБ може и да не се е справил за 15 месеца, но БСП и Станишев не се справиха за 4 години. Нищо не оправдава съществуването на болници, в които никой не се лекува, каквото и да говори опозицията. Формулираните мотиви за вот на недоверие към сегашния кабинет са обяснението за ниския рейтинг на БСП и Станишев.

Дърво расте с метален стълб в сърцето

Десетки, че и стотици перничани всеки ден минават покрай едно причудливо дърво. То се намира на ул. „Радомир” срещу входа на Дирекцията за социално подпомагане. В същия вход се помещават и местните централи на повечето партии, БЧК, други обществени организации.




Оказа се обаче, че малко хора са забелязали дървото, което кой знае от кога си живее с метален стълб в сърцето.




Съоръжението е повече от сложно. Отстрани личи да е имало нещо като ел. табло, но корозията и външните въздействия отдавна са го обезличили.



На върха на металния стълб има букет от изолатори – явно съоръжението е било важно за нещо си.




И най-вероятно преди много години между железата се е пръкнала фиданка. Днеска тя е с мощен ствол, а железата са проникнали в него.


Зевзеци, забелязали причудливата картинка, коментираха, че това е паметник на срастването на партиите с властта.


Сега дано някой предприемчив чиновник не го забележи, за да реши да го унищожи, както се случи с други негови събратя.


Струва си да се запази и да се привлече вниманието като към природно чудо.

Детски вместо специализиран съд?

През последните месеци управляващите проглушиха с намерението си да правят специализиран съд за тежките престъпления. Идеята е съдии с особен статут да погнат организираната престъпност. Може и да има нужда от такова съдилище, но още по-нужно е откриването на специализиран детски съд, който да се занимава с всички дела, отнасящи се по някакъв начин до деца. А такива съдебни дела има колкото щеш. Като се почне от брако-разводните процеси, където се решава при кой от родителите да е детето и се свърши до такива дела, които решават съдбата на дете, убило дете.

За зла беда тази идея у нас си остава екзотика. А всички сме виждали ако не по друг начин, то от филмите, че по света тази практика е добре уредена. Детски съдилища има в САЩ, в Италия, в Швеция и не само там.

Сега при нас делата се разпределят на случаен принцип и не са едни и същи съдиите, които решават за децата, а би трябвало те да имат специални компетенции. В интерес на децата е те да бъдат изслушани в специална обстановка и да бъдат разпитани от подготвен човек. Същото се отнася и за служебните защитници, които често се явяват по детските дела. Всеки казус, който решават Отделите за закрила на детето минава през съда, но отдел има, а съд – не.