Църквата vs. Мадона

Не съм сигурна дали ще ми повярва някой, пък и това няма особено значение, но за мене певицата Мадона винаги е била само някаква трудно забележима част от пайзажа. Знаела съм, че има такава певица и че това не е истинското й име, а псевдоним. Дочувала съм че беше омъжена за някой режисьор и не съм много сигурна – но, че има деца. Единственото нещо, което помня със сигурност е, че беше написала някаква детска книжка – нещо за рози, но не знам повече. Не бих различила мелодията на нито една нейна песен. Не знам и нито едно заглавие. А ако ми покажат нейни снемки, да не говорим за клипове, по никой начин не бих могла да кажа дали наистина това е тя. И от всичко това не се чувствам нито нещастна, нито непълноценна. Сред моите приятели, близки и познати има много хора, които знаят за певицата Мадона точно, толкова, колкото и аз. Никога не ми се е случвало по някакъв повод с някого да си говоря за нея.
Тези дни ми се случи да попадна на разговор за певицата Мадона в сутрешния блок на една телевизия. Водещата - с челюсти или с(е) клещи беше поканила уважаван владика и една дама за негова опонентка. Втрещих се от изненада колко много знаеше за въпросната певица дядо владика. Тезите му бяха ясни, но и двете жени в студиото не можеха и не искаха да го разберат.
Чак тогава се замислих, че нито псевдонимът на тази певица е избран случайно, защото католиците наричат Божията майка Мадона. Нито датите на концертите й са избрани случайно – в Полша - на Голяма Богородица, в София - на деня, в който християните възпоменават отсичането на главата на св. Йоан Пророк, Предтеча и Кръстител Господен, ден отреден за скърби и строг пост.
След като Светият синод на Българската православна църква оповести в специално обръщение своето неодобрение и несъгласие с концерта на певицата Мадона на 29 август в София, веднага се намериха много критикари на позицията на духовенството.
Един министър (без портфейл) даже нарече протеста на архиереите „абсолютно изкуствен” и заяви, че морализаторствали изкуствено и се правели на прекалени светци. Хора, на които им личи, че са далече от живот в Бога, посъветваха клира да не се занимава с Мадона, а да се грижи за своите си дела!? Питаха защо досега синодиалните старци са си мълчали – за чалгата например, и защо не се грижат за спасението на душите на патството постоянно. За вярващ християнин такъв въпрос е неуместен, най-малкото защото християнството учи на смирение и търпение. Не бих могла да кажа с какво би била опасна певицата Мадона за християните, защото не знам. Но така си обяснявам защо владиката в телевизора знаеше повече – за да може да участва в спора. В Писанието има текстове, които предупреждават, че лъжепророците и Антихриста ще се появят между човеците. Затова духовниците само призоваха – не ходете на концерта на Мадона.
Повод да публикувам тези разсъждения е един хубав текст на Валери Найденов в „24 часа”, озаглавен „Може ли християнин да гледа Мадона”. (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=213930)
Първите му думи са: „По принцип Българската православна църква бе длъжна поне да възрази срещу концерта на Мадона. Не само защото е денят на св. Йоан Кръстител…”
А православните християни, с които сме заедно на всяка неделна и празнична св. Литургия нито гледат , нито слушат Мадона, нито ще ходят на нейния концерт и от това няма да са нещастни.

Брюксел не дава пари за пенсии и заплати

В стремежа си да изглежда като човек от народа, подобно на любимия си клиент за охраняване от недалечното минало Тодор Живков, премиерът Бойко Борисов с всеки изминат ден все по-малко внимава какви ги плещи. Онзи ден разказваше приказки за вещици и вещери, които пият кръв. Вчера обясняваше как ако мъжът иска кола, а жената дрехи от това семейството няма да пострада и си позволи безвкусна безплатна (а може би - не) реклама на строителен хипермаркет. В същото време домакините, които между сапунките поглеждат и по някоя емисия новини, примират от умиление. И как не. Щом на тъпите шеги на премиера се радват ято придворни журналисти и то до такава степен, че даже цвилят от кеф.

А Борисов си говори откровени глупости, че чак да му завидиш. Не че не е вЕрно лошото наследство, което получи от тройната коалиция, но да твърдиш, че заплатите и пенсиите зависят от доверието на Брюксел към София си е чист популизъм, че и нещо повече. Брюксел не дава пари за заплати и пенсии. Брюксел не дава пари за тъпи шеги пред камерите. Брюксел иска свършена работа и коректни партньори, а не популисти. Това трябва да му е ясно на Борисов, а ако не му е ясно - да намери някой да му го обясни. Но сред министрите му изглежда, че няма достатъчно компетентен. От изказванията им личи, че не са съвсем наясно какво точно значи одобрена оперативна програма. Втори месец са във властта, а управляващите органи на програмите боксуват. нещо повече, хората, които се справиха може би или поне формално най-добре - от управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет" все още не знаят къде работят. Предоговарянето на програмите би довело до фатални закъснения, а и е почти невъзможно. Вместо да се хванат на работа министрите четат стари вестници и говорят за минали далавери, за които и децата знаят, че няма да доведат до справедливост.
Пак така популистки Борисов заговори, че ще трябва да се върщат пари, но той ще прати летяща бригада и тя ще спаси положението. Българите може да са лош МАТРИАЛ, но не чак толкова. Между тях има хора, които нещо поназнайват и вече им идва в повече елементарния език на премиера. Обидно е и за хората, и за него самия.




--

Под сянката на ГЕРБ

Е, и аз най-после се уредих със сянка от ГЕРБ.
В почивния ми ден днес бях принудена да работя под жаркото августовско слънце по отразяването на политическо събитие - областната структура на ГЕРБ в Перник отпразнува втората си година на парти сред природата. От бързане да не изпусна нещо от речите, си забравих шапката и очилата, добре поне, че главата ми си беше на мястото.
Като скромен провинциален политически репортер работя еднакво добре с всички партии. Разбирам се добре с местните лидери и функционери. Имам своите лични пристрастия, но се старая в работата ми да не им давам израз.
Няма как да залича от биографията си своята принадлежност към БКП - от 1975 до 1989г. Била съм даже партиен секретар. От трудовата ми книжка може да се разбере, че три години съм служила и в ЦК на ДКМС (като заместник директор в детския комплекс в Ковачевци). И всичко това - въпреки че когато бях около 4-годишна баба ми беше казала да знам, че комунистите ядат хора.
Изглежда, че никога не съм забравяла урока на баба, макар и да съм го крила в подсъзнанието си, когато аз самата съм била в комунистическата партия.
Когато избухна демокрацията преди близо 20 години аз добре си спомних какво ми беше казвала баба. Тя не дочака промените, отиде си без време с разяден черен дроб в резултат на 8-годишен престой "в тюрмата", както сама казваше, осъдена по процеса на Трайчо Костов като "сръбска шпионка". Освен да се пазя от комунистите, тя ме беше научила и сутрин, и вечер да си казвам молитвата и всеки ден да чета по малко от Светото писание. Така след 10-ти ноември някакси без да искам разбрах, че моите ценности са християнски и демократични, а не комунистически и социалистически. С ярката си биография на някогашна номенклатура обаче никога не си помислих да се присъединявам към която и да било дясна партия. И така до днес. Ето на - подслоних се под една шапка с надпис ГЕРБ и вече и аз съм под сянката на управляващите.
Скоро близки ми разказваха, че бившата чистачка в техния офис е станала депутатка от ГЕРБ - без никой от тях да разбере как, тя завършила психология в университет в Благоевград. Като гледах днеска пернишките гербери по поляната и на хорото си мислех какво ли сънуват тия хора и на какви назначения се надяват.
Аз ще си остана под сянката на герберската шапка и ще се радвам, ако тези хора успеят, нищо, че между тях има и комунисти.

Те ги хващат, но и ще ги пускат – вещиците

Премиерът Борисов пак нацели десетката. Два-три дни водеща новина беше фразата Ние ги хващаме и ги даваме на правосъдието - вещиците и вещерите на Станаишев, които са пили кръв.
Станишев сам определи своите министри и кабинета си като вещици, каза премиерът по повод изявлението на предшественика си, че новото правителство е предприело лов на вещици.

Ловим ги и ще ги даваме на правосъдието! Това са вещици, които пият кръв, засили картинката Борисов и даде два нови поредни примера за вещери. Бившият шеф на "Информационно обслужване" Иво Николов получил за декември миналата година над 13 000 лева заплата. Друга вещица пък получила 190 хил. лв. възнаграждение за 2008-а, но не каза за кого точно става въпрос.

По всичко личи, че назначените на високи постове от ГЕРБ са получили строга инструкция да изваждат от гардероба всяко кокалче от оставените там скелети. И те го правят старателно, най-вече като ровят в Интернет и като четат стари вестници. Досега не се чу за някоя далавера на предишните управници, която да не е била известна.
Може би нищо не се е чувало за заменките на гори преди ГЕРБ да дойде на власт? Най-малко е известна заменката на г-жа "Открито". Журналистката Валя Ахчиева уж прави разследваща журналистика, уж изкарва пред публиката далавери, но никой не рачи да разкаже как тя смени някакви ужким свои имоти за апетитен терен в полите на Витоша до курортното село Рударци.
Никой не е виждал центъра за социални услуги в Стара Загора, за който сега щели да разследват Масларова.
Съкровена тайна, която никой не криеше, беше фактът, че ремонтиранитепътищатаса без акт 16.
Високите заплати, добавки, премии също са тайни, записани във ведомостите.
Имаше един министър, наричан Мистър 10 процента. Остана му само името, да е жив и здрав и неприятностите по съдилища, но е невинен. да не припомняме колко невинен е и Стефан Софиянски.

По всичко личи, че пак ще стане така като в оня стар рефрен на Бойко "ние ги хващаме, те ги пускат" и за вещицитена Станишев.
Нещо като нов вариант на "Много шум за нищо", но не по Шекспир, а по Борисов.

Успение на св. Иван Рилски

На 18 август Българската православна църква чества Успението на св. Иван Рилски.

Из "Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец" ...Като разбра за своето преселение при Господа, (св. Иван Рилски) се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: "Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!" Повика и своите ученици, и много ги поучи като им заповяда неотстъпно да пазят устава: "И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!" Заповяда им да бъдат прилежни н постническите трудове, всички подред разцелува, причасти со с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си", веднага предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплощението на Бога Слово, па 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците му с много сълзи обливаха нозете му, обвиваха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага бързо узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му без никакво изменение изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести. След като минаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни на дело заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра. Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага в 980 година...

Успение на Пресвета Богородица

На 15 август православните празнуват един от дванадесетте най-велики християнски празници - Успение на Пресвета Богородица.
Според преданието преди смъртта на Божията Майка, преди нейното Успение, един ден както се молела в Елеонската градина пред нея се явил архангел Гавриил – така, както това се случило в деня на Благовещение. Той й донесъл бели благоуханни цветя, напомнящи за блясъка на небесата, за вечния живот.
Може и да не е било така, но това предание има дълбок смисъл. До последните дни от земния си живот Божията Майка се е стремила да пребъдва вечно със своя Син. Вестта, че е дошъл краят на земния й път и за предстоящата среща с Него, за нея била радостна вест, подобна на Благовещението.
Божията Майка е била с Иисус през земния си живот, но на нея й предстояла радостната среща, защото е Негова Майка и небесна Царица. Затова смъртта й не се нарича „смърт”, а сън - успение, защото тя първа измежду хората е постигнала обожение.
Неи вярваме, че никъде няма нейни останки, че костите й не са в земята. Светиите имат гробници, мощи, имат нетленни и тленни останки, но ние вярваме, че Божията Майка няма, защото тя е била „храм на Твореца, храм на Словото Божие, Майка откърмила и държала на ръцете си нашия Господ”.
Нейното тяло е станало божествен храм и е било възнесено на небесата. Затова на празника Успение на Пресвета Богородица като се разделяме с Божията майка се радваме и казваме, че при раждането тя остава Дева, а в смъртта си остава с нас подобно на нейния Син.
„Радвайте се, защото с вас съм през всички дни!”- така според преданието рекла на апостолите Божията Майка, явявайки се пред тях след своята смърт.
Тропар за празника
В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.