Чудото на Рождество

Всяка година празникът на Рождеството на Нашия Спасител Господ Иисус Христос, наричан от нас с думата с неясен произход Коледа, се съпровожда с клишето, че на Коледа стават чудеса.

Това всеки тълкува за себе си както намери за добре. Всеки влага смисъла, който му е удобен. Един иска рожба, друг изцеление, трети къща, кола и пари. Някой пък иска булка или друго – каквото се сетиш. А като го и получи ,  свързва Коледата с чудо.

Има хора, за които чудото e, че развързват кесиите си да даряват – тъкмо по Коледа. Тъкмо тогава по социалните домове, за които през годината рядко се сещаме, се изсипва рогът на изобилието.

От много, много години духовници, богослови, философи, мъдреци и всякакви умни люде тълкуват и се упражняват по темата за Чудото на раждането на Христос. И ако Възкресението е онази изконна и неподлежаща на съмнение истина, върху която се крепи вярата ни и не подлежи на съмнение, то Рождеството на Христос е обяснявано и обяснявано  с  това, че Бог ни е пратил Своя Син, за ди ни спаси от греха като погине заради нас,  човеците.

А ние, като сме човеци, няма как да не сме грешни във всеки ден и всеки миг, защото това ни е заложено изначално.

Всяка година и аз виждам и разбирам в Чудото на Рождеството по някоя от многото истини, които преди мене са прозрели други хора, а сега е дошъл и моя ред да ги проумея през собствения ми опит и  вяра, през моя си поглед и тегобата на греховете, които съм натрупала и трупам и които съм осъзнала, признала и изповядала или не съм осъзнала и затова не съм и признала, но се моля да ми бъдат простени.

Да, Господ ни е пратил Своя Син с ясната мисия да спаси човеците.

Да,  Той е живял и е деятелствал с ясното съзнание за своята мисия да пролее кръвта си за  нас и да напусне тленното си тяло, което ние с такова старание отглеждаме и за което много повече се грижим, отколкото за душата си.

Да,  Той е знаел, че отива на гибел, за да избави от греха всичките човеци – и праведните и грешните.

Този е примерът, завещан ни от Христос. И това е чудото на Рождеството – да се родиш и да живееш за другите, отказвайки се от себе си. Примерът да се научим и да можем да се жертваме за другите, отричайки се от себе си. Примерът да обичаме враговете си и да не мразим онези, които са ни сторили зло. А когато имаме подтик да им отмъстим – да съумеем да сторим добро. За мнозина това е необяснимо, но то не е никак трудно.

Ако съумееш да простиш и да приемеш с разбиране и любов всеки, който от алчност или от глупост или от самонадеяна гордост, или от криворазбрана себевлюбеност или пък поради своята примитивна бездуховност ти е сторил зло, и ти самият ще се почувстваш по-добре. В тебе се ражда онзи човек, изпълнен с любов, търпение и смирение, с които се роди Богомладенеца. Гордостта, суетата, тщеславието, алчността са пагубни.

Ако всеки път в себе си раждаш любов към човеците – ближни и враждебни,  и в душата си не таиш злоба, желание за мъст и гняв – значи част от Чудото на Рождеството Христово е и в тебе.

То не е в готовността да дариш от многото, което имаш, но да дадеш и когато нямаш. То не е само в това да обичаш ближния или майка си и баща си, но да обичаш всички и най-вече  враговете си. 

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово и по-добра Нова - 2011 година!

Лустросана лустрация

Купешката дума лустрация пак е в интензивно обръщение у нас. След като това, което се крие зад нея, не се слwчи преди 20 години и досега, ще си носим хомота на тайните служби и репресивния комунистически апарат додето са живи тези, които са били част от него, и техните наследници и наследниците на техните наследници, особено ако са били възпитани в дух на вярност на ДС.

Тези дни, когато лъснаха доносниците сред дипломатите, смърфовете, които се правят на водещи в едно тв шоу, се подиграли с темата и заявили, че никой вече не се интересувал от досиета. На своята публика те предложили наистина обществено важната тема за онтошенията на някакъв футболист с жената, която е родила от него дете и новата му наложница. Темата си е важна особено по време на Коледните пости и в навечерието на Рождество Христово. Казват даже, че вездесъщият Карбовски също предавал от бодуара на въпросния футболист, който и да е той.

Ето това й е лустрото на лустрацията в България. Хора с принадлежност към ДС под една или друга форма се представят за достойни българи, заемат постове в държавата, политиката и обществото и не се свенят от това. Даже се гордеят. И футболист в прелюбодейство се гордее в любовите си. Министър без портфийл сдаде поста заради ДС. Какво тук значи някаква си личност – друг от ДС ще я смени. Такъв ние моралът.

Министър завидя на манастир за държавната помощ

Какво си говорят министрите по време на заседание на Министерски съвет огласиха медиите миналата седмица като се опитаха от това да стане сензация. Който се интересува от такова четиво може сам да си отвори стенограмите и да открие в тях много бисери. Сигурно има смисъл и това да се направи, но то няма да ни покаже нищо ново, което вече не знаем ча членовете на министерски съвет.
Така и репликите от заседанието миналата седмица не ни разкриват нищо ново. Част от медиите насочиха вниманието си към заръката на премиера министрите да ловят снежинки във въздуха, но друга част бяха извадили само този откъс, който се отнася до отношението на премиера Бойко Борисов и на министъра без портфейл и с отговорност към Дирекция „Вероизповедания” в министерски съвет Божидар Димитров.

Диалогът не се нуждае от коментар:

Откъс от стенограмата от заседанието на правителството на 8 декември, когато бе гласувано отпускането на близо 400 хиляди лева за ремонт на десет православни храма в страната.

Точка 22: Проект на Постановление за предоставяне на допълнителни средства за спешни и неотложни ремонтни и строителни дейности на
православни храмове

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Предлага се допълнителен бюджетен кредит за десет църкви, които трябва да зазимят, за да не се повреди това, което е построено досега. Десет църкви от 300-та, които се строят сега, между тях са храмът „Света София”, гр. София, храмът „Свети Николай” в град Бургас, кв. Меден рудник.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари общо са?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Триста и осемдесет хиляди лева са, съгласувано е с министерството.

БОЙКО БОРИСОВ: Включен ли е тук този манастирът в Гигинци?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Там си изплатихме всичко, което искаха.

БОЙКО БОРИСОВ: Там има още 70 хиляди лева.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Напротив, последния път той вдигна мизата на 140 хиляди. Колкото поиска, за да завърши манастира, ние му го дадохме. Няма да го издържаме до края на света този манастир!

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да се чуеш за последно с него.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: За последно искаше 140 хиляди, имам и свидетел,министър Дянков.

БОЙКО БОРИСОВ: Дадохме ги тези пари?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Искаше 150 хиляди, дадохме му ги.

БОЙКО БОРИСОВ: Разплатили ли сме му ги?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Да. Открихме манастира.

БОЙКО БОРИСОВ: Последното, което беше – за камбанарията и тази част за парапетите и т. н. трябвали още малко пари.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Трябват. Той ги увеличава непрекъснато.

БОЙКО БОРИСОВ: Ходихме с Дянков. Това, което е направено, е прекрасно. Хиляди хора ходят там.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И то стана основно с наши пари, на държавата. Супер лукс е.

БОЙКО БОРИСОВ: ВИНАГИ СЪМ ВИ КАЗВАЛ: ПРАВИТЕ ЛИ НЕЩО ЗА НАЧАЛНИКА, НИКОГА НЯМА ДА СЕ СВИДИТЕ. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Министър Дянков да му мисли.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако трябва, ще отидеш на място там, да ти покажат точно какво още трябва да се направи, да го остойностим и да го приключим. Не знаете, че от парите, от държавната дотация, които се полагат на политическите партии, ние за няколко църкви вече направихме покривите с партийни пари, а не от бюджета на държавата, така че също помагаме.

Приемаме точка 22.

В православния сайт „Двери” беше добавена следната бележка: В речника на министър-председателя Бойко Борисов думата "началник" често се употребява за Бог, затова си позволихме да я напишем с голяма буква, макар в стенограмата на МС да е записана с малка.

По повод публикациите в различни електронни медии на стенограмата в този й вид и коментарите под нея на анонимни читатели игуменът на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над село Гигинци разпространи свое официално изявление. В него се казва:

От свое име и от името на монастирското братство изказвам най-сърдечна благодарност на българския премиер за топлите му думи и грижата, която той положи за поверената ни обител.

Независимо какво говорят злите езици, един ден ние всички ще сме мъртви, но направеното ще остане да радва поколенията и да свидетелства за нашата вяра. Уважаваме позицията на проф.Димитров и му благодарим за всичко, което той прави на ползу роду и Отечеству на ползу.

Що се отнася до финансовата част, държим да бъде известно, че през 2010г. ктиторът на монастира г-н Цветан Василев е дарил над 500 000 лв. От Дирекция Вероизповедания" до 10.12.2010г. са постъпили 110 000 лв. Още 100 000 лв. са дарени от частна фондация.

Ако на някого това се струват много пари на фона на всичко онова,което се построи в градовете, по морето и в планините през последните години, нека си остане при своето мнение. Ако предците ни мислеха така, не бихме имали нито Рилски манастир, нито Баковски, нищо! Знае се преданието, че когато е строен Троянския манастир, в цялата околия хората в продължение на три години дори и на Великден не са хапвали яйце, а мило и драго са давали за построяването на манастира. И с такава вяра устояха на двойното робство, възкресиха българската държавност и водиха неравни, но славни битки за обединение на отечеството. Накрая имаха сили да построят и един комунизъм. Такива ли сме ние днес?

Напълно се солидаризираме с премиера, че за Църквата и за Слава Божия трябва да се дава най-доброто и приканваме всички, които имат възможност, да посетят съседна Гърция и да видят как трябва да изглежда една църква в православна държава.

Архимандрит Евгений


В неформален разговор и йеромонахът Никанор, познат като финансов анализатор от предишната си битност, сподели следното:

Разпределянето на бюджетни пари, които винаги са ограничени, е въпрос на разчети, но защо трябва да се скъпят пари за църквата или за образование и наука. Ако си послужим с примера на министър Дянков за пицата, то нека се попитаме яде ли някой от пицата само тестото, или кашкавала и не се ли слага на нея и месо и зеленчуци и подправки. Нали слагаме и подправки, за да е завършена пицата.
Прите за храмово строителство не се отделят от тези за ученици, пенсионери и болни. Това е един жалък милион за вероизповезданията, който на фона на милиардния бюджет на държавата е незначителен, а и се вижда за какво е изразходван. Без подправките пицата няма да е вкусна. Без вяра, надежда и любов животът би бил блудкавеж, който не става за нищо.


Това което има да се каже по адрес на министъра Божидар Димитров, по-добре е да го гледа Господ, а ние да си го премълчим, за да не си туряме допълнитолно грях на душата. От човек, който откровено признава, че не вярва в Господ и разбира под откриване на храм да се пререже лента – толкова: МИНИСТЪР ДА ЗАВИДИ ЗА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ НА МАНАСТИР!?!

На спасителите от „Духлата” – с извинение!

Така и не разбрах защо нескопосаният ми текст за това, което видях, усетих и почувствах от видяното по телевизора за драматичното спасяване на седем пещерняци от пещерата „Духлата”, споделен от мене публично, получи такъв широк отзвук. Повториха го медии и блогове. Коментираха го много хора.

Написаното от мене засегна дълбоко достойнството на участвалите в спасителната акция, затова още веднъж искам публично да се извиня на г-н Атанас Русев и на всички човеци, които се включиха в операцията по спасяването на останалите в пещерата четирима възрастни и три деца – не само пещерняци, но и строители, лекари и всички, които по някакъв начин са помагали. Хронология на събитията е публикувана на сайта на Българската федерация по спелеология и може да се прочете ТУК.
Благодаря на г-н Алексей Жалов за добронамереното му отношение към мене, въпреки че имаше основание да ме наругае.

Не смятам за нужно да се обяснявам дали текстът е поръчан, каквито подозрения имало. Много хора споделиха с мен, че са имали подобни мисли, докато се следили новината.

Държа да подчертая, че никой, който препубликува текста, не е искал моето съгласие. Той беше публичен и това, не е необходимо, но предполагам, че всички надлежно са ме цитирали и така са ме изложили доволно.

Една от причините да споделя своите мисли и впечатления от небивалата спасителна акция публично е свързан с това, че силно искам българското правителство и министър-председателят да са успешни и действията им да водят към просперитета и спокойствието на всеки гражданин и на държавата.

В битността си на журналист в регионална медия подкрепям публично различни каузи, колкото и изтъркано и компроментирано да звучи това. От години се вълнувам от темата за опазването на пещерите като природно богатство и в „Градски вестник” – Перник, където работя съм написала много материали за нуждата от Закон за пещерите. Темата е важна и пространна, затова ще продължа да го правя според силите и възможностите си. Така ще се опитам да поправя обидата, която нанесох на пещерняците и спасителите.

Накрая искам да кажа, че майсторът си е майстор.

С професионална завист препубликувам от „Стандарт” коментара на младия колега, надявам се и приятел, Руслан Йорданов по темата за спасителната операция в „Духлата” от 4-5 декември 2010г. Убедена съм, че тъкмо този текст, а не написаното от мене, заслужават възможно най-широка публичност.


Откраднатото чудо в Духлата

Руслан Йорданов

Ако спасението на седмината души в пещерата не беше станало в шопско-граовската област, а в пустините на Близкия изток, щеше да бъде таксувано като чудо, чакано хилядолетия. У нас по време на геройството в Духлата ловки крадци свиха лампите и каските на спасителния отряд.
Разположена на трийсетина километра от София, 20-километровата пещера си остава една от най-загадъчните и недостъпни. Духлата се шири на седем етажа и през нея текат седем реки. Голяма част подземията не са проучени, което усилва любопитството на пещерняците и лудналите по Индиана Джоунс.
Легендата за седмината в пещерата и тяхното куче е белязала християнството, исляма, кабалата и модерните окултни учения. През първата половина на III век римският император Деций подложил на жестоки гонения християните и мнозина от тях се изпокрили в пещерите. По същия начин постъпили и седем момчета от Ефес. Войниците на езическия император затрупали с камъни входа на пещерата. Господ заповядал на седемте свети отроци да заспят дивен и необичаен сън: душите им се пазели в Божиите ръце, а телата им лежали нетленни и неизменени, като у спящите. Събудили се след 200 години, а църквата ги почита като св. Седем момци от Ефес. Същата легенда е дълбоко вкоренена и в исляма, където става основополагаща за шиитското разклонение и суфийските школи. "И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Господ. Когото Господ напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води", се казва по същия повод в Корана.
Древният пещерен сюжет прелива и в окултните науки от типа на орфическата, тамплиерската и розенкройцерската, където описваните гробници на тайни учители от сорта на Заратустра, Орфей, Йоан Кръстител, Питагор, Кристиян Розенкройц и прочие съвпадат изцяло с интериора на Духлата.
Ако мислим на ползу роду, ще стигнем до извода, че пещерата край село Боснек е скрит диамант за развитие на окултния туризъм в Софийско-пернишката околия. Ако им удари едно рамо, Божидар Димитров може да отбележи втори удар след изнамирането на мощите на св. Йоан. Естествено ще спести подробностите за похитените лампи и каски на спасители. А може би неизбежното присъствие на крадците пречи на чудесата свободно да се случват наоколо. Докато спасява някого, човек се налага да хвърля по едно око на вещите си.

Сценарият „Духлата” - активно мероприятие, съшито с бели конци

Седем човека – четирима възрастни и три деца, се оказаха герои на активно мероприятие от най-зловещите времена на тоталитаризма. При това само преди няколко часа , а не когато и да било. Някой за нещо си употреби пещерняци, за да се направи известен и да си изчисти имиджа. Така излиза поне засега.

В събота – 5 декекмеври, в новините в 19 часа водещата новина на bTV беше информацията, че седем „души” , както обичат да се изразяват медиите, без да си дават сметка какво е душа, са блокирани в пещерата „Духлата” край пернишкото село Боснек или нещо приблизително. Хората, които са в пещерата и сред тях три деца, ги нямало от сутринта и единствено bTV знаеше за случая. Никой друг, никъде другаде, преди това не съощи за подобен много сериозен проблем. Едва след водещата новина във вечерните новини на bTV и други медии, в това число и Националната телевизия – Канал 1, подеха събитието.

Как да не ти се струва съмнително, при положение, че е известно как световни медии плащат за водещи новини, хеле пък bTV.

Темата беще подета и потече като пороя по Струма от същите дни, довел до прекъсване на шосето към Гърция или до задръствания по южната дъга на околовръстния път, където един човек даже се спусна с лодка.

Премиерът Бойко Борисов обаче се появи не на друга критична точка, а тъкмо при пещерата „Духлата”. Той не беше нито край Струма при Кресна, където част от главен път Е-79 остана под реката и изчезна самосвал, барабар с шофьора си. Не беше и до столичната кметица Йорданка Фандъкова, която се обясняваше защо станало наводнението. Бойко Борисов дойде при пещерата и минути след това децата, а малко по-късно и възрасните, се оказаха спасени от плен на водата и на земята над пещерата. Случи нещо като "Сезам, отвори се!", изречено от Али - Бабата на 40-те разбойника.

Само дето никой не видя как точно стана това, въпреки камерите на националните телевизии и обективите на фотоапаратите на водещи национални ежедневници.

Сигурни източници, които настояват за анонимност, твърдят, че партия ГЕРБ вече има наета PR агенция на световно ниво за изборите догодина. Може и да е вярно, може и да не е. Но това, което се случи покрай пещерата не беше, за да рекламират природния феномен със сигурност. Хората не са наивни. Форумите бъкат от мнения, които по никакъв начин не са в подкрепа на управляващите. Ако е имало проблем в пещерата, ако спасителите са проявили героизъм, ако някой е направил нещо полезно, за да не загинат хора, то едва ли това е Борисов и ко.

Хората се питат къде беше кметът на Перник и подопечните му, които преди това се грижиха за пострадалите през целия ден. Неотговорени са много въпроси.

Ние питаме кой измисли този безумен сценарий и защо го няма никъде в медиите организатора на експедицията – ръководителят на пернишкия клуб по спелеология Ивайло Чичев?

Питаме и дали наистина управляващите смятат, че всички журналисти от всички медии са толкова лесно манипулируеми, както онези, които повтаряха и разискваха темата и ще го правят още три дни, както се случва с всяко чудо? Само дето е по-интересно, кога ще бъде пуснат пътният възел "Даскалово" от прословутата магистрала "Люлин" и защо това няма да стане на 8 декември, както обещаха от правителството наскоро. Питаме и защо никой не видя мига на спасяването на спотаените в пещерата, въпреки масираното медийно присътвие.

Пред вид православния календар молитвено благодарим на Бога, който по молитвите на св. Николай, архиепископ Мирликийски и Чудотворец, не позволи да стане нещастие.


Даже колегите от сайта "За Перник",които самоотвержено отразяваха събитеито от мястото на развоя на действието в един момент се усъмниха, в това, което става. Изразителните снимки са техни.

ЕГН-то начин на употреба преди избори

Една игра на щастието, широко рекламирана с клипове по радиа и телевизори от мистър „Стани богат”, включва в правилата си да се запишеш в нея чрез ЕГН-то си. Даваш чрез SMS най-личната си данна и срещу това може да спечелиш не’нам си що.

Сама по себе си тая игра хич не ни се харесва и не сме си и помисляли да си пращаме данната, но тези дни един белобрад политик заостри вниманието към тази игра като начин на употреба преди избори. Сиреч някой си можело чрез SMS-те да събере ЕГН-тата, а после чрез тях да каже дали си гласувал – примерно електронно , или дали не си гласувал. Тая конспирация ни се стори доста сложна. Тя си е и такава. Но че партиите си правят бази данни и даже събират ЕГН-та и то най-вече в навечерието на избори, е повече от сигурно.

Политическата сила на въпросният политик събира подписка за референдум за предоговаряне на условията с ЕС за земеделските субсидии. При това тази политическа сила, с утвърдени традиции четири години беше управляваща и хич не и беше до замаделските субсидии.

Друга една политическа сила, която сега се слага до управляващите - и събира подписка – вярно не за референду и без ЕГН-та, но и тя брои пилците в късната есен преди изборите догодина. Става дума за една партия, която се опитва да разбере колко човека ще се подпишат срещу новините на турски език по държавната телевизия.

Истински предизборни списъци обаче си прави една друга политическа сила, която направо си кара електората да се впише не само с най-важната си днна, но и всичко друго за себе си да посочи и да каже иска ли например нова Конституция.

Все пак всяка електорална единица е уникално ЕГН, затова няма как да не се измисли начин на употребата му преди избори.

Въведение на Пресвета Богородица

Празникът Въведение в храма на Пресвета Богородица - 21 ноември (4 декември) е празникът на родителите и децата, празникът на семейството и неговата отговорност да представи децата пред Боога.

Свещеното предание разказва за едни родители, които молили Бога за рожба, а срещу придобиването й обещали да Му я посветят завинаги. Това са родителите на Пресвета Богородица Йоаким и Анна.

Преданието разказва как веднъж, когато праведният Иоким отишъл в планината, за да се помоли, съпругата му Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.
Господ чул молитвите им и на света дошла малката Мария. Когато тя навършила три години, според обещанието си родителите й тържествено я въвели в Йерусалимския храм. Те поставили малкото момиченце на първото стпало пред храма, а то свободно и самичко изкачило всичките 15 стъпала. На входа на храма по Божие указание я посрещнал сам първосвещеникът и я въвел в най-свещеното място на храма - "Святая светих".

Оттам нататък Мария била възпитавана в страх Божи, постоянно се момела, изучавала словото Божие, занимавала се с полезности за общността сред която живее. Живяла много скромно, с голямо смирение, кротост, търпение и с послушание изпълнявала волята Божия.

Затова и става дума – за разликата между въвеждането и въведението. Въвеждането в храма е събитие, случка, в наше време епизодична и не добре осъзната поради православното ни невежество. Въведението е състояние. Състояние на духа и на същността човешка. И затова не е достатъчно родителите да осигурят на рожбата си само свето Кръщение – защото така е модно. Освен Кръщението необходимо е и родителите да предадат на детето вярата, познанието, опита във вярата. Но когато това не може да стане, защото те не се го получили – кой трябва да го стори? Който има грижата за спасението на душите на ближния.

Добре е на този ден да се помни, че с решение на Св. Синод на Българската православна църква още от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

И днес храмът е отворен. Има и семейства, макар половината от родените у нас деца да са от майка и татко без брак. Колко е жалко, че законотворецът опита да направи това законно. Дали този законотврец ще има волята да помисли и за въвдението на българското дете?

ОФ-то „АБВ” поканило „Г” или обратното?

Президентът Георги Първанов ще участва в граждански форум на тема “България – на другия ден” на 11 ноември, от 10.30 часа в зала 3 на НДК по покана на Инициативната група за свикването на форума. Това се казва в съобщение на официалната електронна страница на президентството. В това си беше разчетена пък откровена покана към журналистите от името на президента.

Вече стана известно, че в т. нар. Инициативна група влизат благоевградският кмет Костадин Паскалев, бившият депутат земеделец в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС Борислав Китов, бившият началник на Генералния щаб на армията, посланик в Македония и съветник на президента ген. Михо Михов, както и бившият директор на Главна дирекция "Гранична полиция" по времето на Румен Петков, а преди това през 90-те години началник на Специализирания отряд за борба с тероризма и директор на СДВР по време на януарските събития от 1997 г. ген. Красимир Петров.

В групата са гимнастикът Йордан Йовчев и борецът Валентин Йорданов.

Ректорът на Медицинския университет в Плевен Григор Горчев, директорът на Института за философски изследвания към БАН професор Васил Проданов, бившият председател на Организацията на евреите в България "Шалом" Емил Кало също са сред организаторите на форума.

След разискванията по темата „България – на другия ден” ще бъде обсъдено създаването на гражданско движение „Алтернатива за българско възраждане” (АБВ). Участниците ще търсят отговор на въпросите: Защо на България е нужна алтернатива и кои са националните цели, които могат да ни обединят.

Политологът Евгени Дайнов определи начинанието като едно голямо бъдещо ОФ, което може и да не се състои. Идеята е движението да бъде учредено в следващите месеци, да има структури по места, а начело да застане координационен съвет от трима души. Дали това ще бъде гражданско движение, което ще се превърне в политическа партия по примера на НДСВ и ГЕРБ, и кой ще е плеймейкърът и основните играчи, предстои да видим, се пита Фрогнюз.

Този въпрос вече е почти отговорен. И ако президентът Георги Първанов прави опит да се разграничи, то стана ясно, че служителката в администрацията на президента Мариана Тодорова е запазила зала 3 в НДК за 7 часа днес. Нейното име се споменава и сред включените в инициативната група.

Проверка на „По света и у нас” установила, че името "АБВ" - Алтернатива за българско възраждане е било запазено със заявка в Софийски градски съд още през пролетта на тази година от същата тази служителка в президенството - Марияна Георгиева Тодорова. Петмесечният срок за пазене на названието изтекъл в началото на октомври и на 11 октомври въпросната служителка е подала втора заявка за продължаване на срока за запазване. Пред СГС е уточнено, че на 11 ноември предстои учредително събрание на сдружение с обществена полза "АБВ - Алтернатива за българско възраждане", уточниха в "По света и у нас".

От свои източници те научили, че опит да запази същото име е наравил и представител на крило в БСП, но неуспешно, защото закъснял - няколкото дни от месец октомври, през които названието е било свободно, вече били изтекли.

Поканите за днешния форум също са се разпространявали през президентството.

Така че ОФ-то „АБВ” си е на „Г”.

„Не искам парите от моите данъци да се харчат така”, казва по този повод Иван Бедров.

Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден). Празник на полицията

Светата православна Църква е определила днешния ден – 8 ноември, в прослава на светите ангели и на първо място на св. Архангел Михаил, който се приема за предводител на небесните сили.

Ангелите са вестители, пратеници Божии и чрез тях Бог възвестява своята воля на хората.

Пръв между първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили. (Архангел на гръцки означава главен, пръв ангел.)

Ангелите са безплътни и безсмъртни духовни същества, които са надарени от Бога с ум, воля и могъщество и изпълняват волята Божия и да са пазители на човеците (Евр. 1:14).. Те се подчиняват на строга йерархия и съобразно служението на Бога и отношението им към човеците се явяват в девет чина по три лика:

Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)
Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).
Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)

Над всички небесни чинове на ангелите за чиноначалник и вожд е поставен от Бога светият Архистратиг Михаил, верният Божий служител.

Това събрание на светите ангели е получило наименованието Събор на ангелите, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух - Светата Троица, на която и ние на земята въздаваме слава во веки.

Светата православна Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си: "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!" (Мат. 18:10).

В молитвата към ангела–хранител ние казваме:

"Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,
моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!"

Специална молитва може да се отправя и към св. архангел Михаил, особено на неговия ден:

Светий и великий Архангеле Божий, Михаиле, пръв от ангелите предстоятелю прeд непознаваемата и вечна Троица, защитник и пазител на човешкия род!

Ти, който с твоите войнства строши главата на прегорделивия Денница на небето, и винаги посрамяваш неговата злоба и лукавство на земята! Към тебе прибягваме с вяра и на тебе с любов се молим:

Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.

Бъди Ангел-пазител, премъдър светлодател и помощник на благочестивия и православен български народ; донасяй му от престола на Царя над царете просвета и сила, радост, мир и утеха.

Бъди непобедим вожд и пазител на нашето христолюбиво войнство; увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.

Не оставяй, о Архангеле Божий без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото, ето ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем оживени от Него за добри дела.

И тъй, озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем, коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.

Укрепи с Божията благодат нашата слаба воля и желание, та, утвърдени в закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и от плътски пожелания, увличани, както неразумните деца, от бързопреходните прелести на тоя свят, че заради тленното и земното, безумно да забравяме вечното и небесното.

А преди всичко изпроси ни от горе дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, и така да преживеем останалите дни от нашия временен живот, не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а за да изгладим всичко, зле сторено от нас чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение, чрез светите дела на милосърдието.

Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божий, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, но, опазвани от тебе, безпрепятствено да постигнем онези преславни райски жилища, където няма скърби, ни въздишки, а живот безкраен.

И тъй, удостоени да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи при нозете Му, и радостно с умиление да кажем: Слава на Тебе, премилий наш Изкупителю, Който, поради преголямата си любов към нас, недостойните, благоволи да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение. Амин!

Днес и българската полиция отбелязва своя празник. За първи път той се чества на 21 ноември 1924 г. (ст. стил св. Архангел Михаил).

По този повод екзарх Стефан казва тогава: "Всички ангели, които са отредени да се борят за мира и правдата, за реда и справедливостта се намират под началството на великия Архистратег Михаил. Този празник, който олицетворява и на небето ред, власт и дисциплина и царуване на истината, правдата и любовта, много подхожда на патронен празник на полицията, която има за цел да се грижи за реда, спокойствието, сигурността и спазване на законите в страната, чрез които се гарантират животът, имотът и свободата на гражданите".

Честването на празника е прекъснато след 1944 г. По предложение на Националния полицейски синдикат през 1994 г. църковният празник Архангеловден - 8 ноември, е обявен за празник на Националната полиция.


Икона на св. архангел Михаил е от XIV в., от Константинопол. Днес се пази в Музея на византийското изкуство в Атина. Източник: www.culture.gr

АБВ остава само Г

Разкритите планове от сайта Медияпул за политическия проект на президента Георги Първанов вече седмица са сред най-обсъжданите теми в държавата.

Въпросът, който никой не зададе на глас обаче беше кой снесе на медията на Стояна Георгива – човек на Костов, цялата информация и пусна манипулативен списък на новия политически проект.

Едва вчера стана ясно, че това било „активно мероприятие” на „Позитано” 20 или поне така твърдяха повече от изданията. Първанов бил бесен заради номера, който са му скроили от БСП и силно съжалявал за името "Български дух", което той предпочитал пред „АБВ”.

Твърдеше се даже, че била насрочена и първата среща на президентския кръжец, на която да се съберат лицата на новия политически субект. Тя обаче е била отложена за неопределено време.

Това не е съвсем вярно, защото такава предварителна среща вече е имало. Първанов е бил даже и на неофициална среща със социалистите в Перник, вероятно за да търси подкрепа. Перник се сочи като един от градовете, където идеята на Първанов среща подкрепа.

Върху президента се изсипа и нов удар. В сутрешния блок на bТВ бизнесменът Пламен Николов обявил, че държавният глава е заплашвал директно по телефона лидерът на партията „Българската левица” Илия Божинов малко преди да почине мистериозно. Той направил и внушението, че Първанов е в тесни връзки с обвинения за тежки престъпления Алексей Петров. Последва обяснително писмо от президентството, което от телевизията обещаха да публикуват. В него Първанов отрича всякакви връзки с "Октопода".

С наближаването на датата 11 ноември, когато трябваше да стане факт проектът на Първанов той сякаш от АБВ си остава само Г (Гоце).

Да те лекуват по пътека

В последно време става ясно, че българинът боледува ли боледува. За две години почти два пъти са се увеличили лежалите в болница наши сънародници.

И като попадне в лечебница нашего брата, го поемат по пътеката. Викат им клинични на тези пътеки, но то си е истинско ходене по мъките.

Първо - за всяка болест, без значение каква е, по пътеката има всички изследвания , за които се сетите. И те трябва да се направят до строго определен час след приемането на болния в болницата.

Ако болният е дошъл да го лекуват с направена вече снимка на нещо си, то в определен срок трябва задължително да има контролна снимка, иначе йок пари по пътеката.

Ако примерно, не е дал урина овреме, ами едва когато му се е допикало – пътеката пропада. Касата не я признава – не я плаща и даже глобява болницата.

Ако са те приели с пневмония, лекували са те 14 дни, но температурата не ти е спаднала, незавсимо от това, трябва да те изпишат, защото толкова е дълга пътеката. Тогава пак можеш да постъпиш в болницата, но само с друга диагноза, а не заради болестта, която не са ти излекували.


Тези дни блничен шеф от Русия разказа, че и при тях има нещо като пътеки, но ако трябва да се удължи престоят на болния, може да се посочат мотиви и за това ще бъде платено. Освен това там никой болен не постъпва в болница преди да има всички направени изследвания.

Ако не от другаде, то поне от Русия може да се заимства здравна реформа, като едно време, щом няма кой да изчисти нещата при нас.

Или все пак е истина, че мафиите в здравеопазването са много.

Супер Бянка посяга на журналистиката, а не НСО

Няколко дни подред не стихват коментарите около ареста в Перник на т.нар. репортерка от Нова ТВ - Супер Бянка. Уважавани авторитети взеха думата, и се изказаха, и заклеймиха държавния глава и неговата охрана.

Случаят се оказа удобен повод да се плюе по Първанов. Умело беше използван и за коментари за свободата на словото у нас. И двете теми ме изкушават постоянно. Крилата е станала вече фразата ми, че Първанов ми е любимия съученик, но не ми е любимия президент. В този случай обаче, няма как да съм на страната на Бянка-та.

Може и да има основания президентът да бъде упрекван в неадекватна реация при случката с актрисата-репортерка. Но е необяснимо как може дни наред това да е най-четената и най-коментираната новина.

Така и тези, които не гледат шоуто на Иван и Андрей като мене, разбраха, че има такова нещо като Супер Мен, но в розови дрехи и с жълто медийно поведение. Въпросът, според мене е, какво общо има въпросната телевизионерка с журналистиката и още повече със свободата на словото.

Дали са я арестували насериозно или и полицията е била употребена в рекламния трик също не е много ясно.

Много хора и най-вече Сашо Диков са се опитвали да задават на Първанов въпроси, но от него пряк отговор не са получили. Каквото и да е искала да пита арестуваната предрешена репортерка – възможният отговор отнапред е бил известен. А според нейните думи тя искала само да пита дали България трябва да е президентска република.

Настоящият държавен глава няма обичая да казва тайните си и даже не ги премълчава, а ги отрича. Примери много - за принадлежността му към ДС, за лова в Симитли по време на национална трагедия, за убития архар, за преданността към руските интереси.

Не мога да се сетя и защо като прогониха Иво Инджев от една телевизия, която също не гледам, никой не дръзна да го защитава, а по случая с нещо, което е шоу, а не журналистика, гракнаха много гърла и най-паче от въпросното шоу.

То е същото, за което ми сподели Иво Инджев. Много журналисти имали неприятности с пресслужбата на президента, но никой не се съгласил да бъде цитиран по име в книгата му "Президентът на Ръ Бъ". Аз нямах нищо против да ме спомене по име заради сбъсъка ми с вездесъщата Бойка Башлиева при една почти комична незначителна ситуация и на него това му се видя героично. После го помолих да не я дава тая случка като пример, за да няма основание Първанов да ме упреква, че на негов гръб правя PR за себе си, както вече го е правил, когато разказах на колеги, че е преписвал от мене и показах даже доказателство. (Само че аз нямам нужда от реклама, нито да правя каквото и да било име - и така ми е добре.)


Разиграният цирк около ареста на Супер Бянка не е посегателство към свободното слово. Да я наричат репортерка е посегателство към журналистиката. Така мисля аз и се чудя какви журналисти са тези, които не разнищиха случката, за да разберат какво се крие зад нея - само неадекватна реакция от страна на президента или добре замислен рекламен трик от шоу със съмнителни достойнства.

Аз го питах президента какво му казват хората от публиката, които успеят да се здрависат с него, а той отговори, че не му казвали нищо политическо...

Вот на недоверие като бумеранг

След месец умуване БСП и ДПС най-сетне внесоха в парламента първия вот на недоверие срещу кабинета Борисов. Темата е разпад и хаос в здравната система.

Според двете партии:

Първо: компрометира се солидарният здравно-осигурителен модел. Гражданите били демотивирани да плащат здравни осигуровки, броят на здравно неосигурените нараства ежемесечно, като вече е достигнал 1 890 000 души.

Второ: нарушени са конституционни права на гражданите на здравеопазване заради неадекватно финансиране на системата, довело до безпрецедентна невъзможност лечебните заведения да оказват медицинска помощ и така за първи път в най-новата история на страната се били оформили листи на чакащи.

Трето: няма дългосрочна стратегия(виж ТУК), а е налице нормативен хаос и непоследователност в управленските решения, не е ефективен контролът.

Четвърто: кадрови провали в резултат на безпрецедентни политически назначения в здравеопазването и смяна на двама министри за кратко време.

Пето: конфликт на интереси и обслужване на лични и корпоративни цели, демотивация и накърняване на достойнството на работещите в системата, масово напускане на страната от медицински специалисти.





Право на опозицията е да иска вотове на недоверие и да е недоволна от управляващите. Бойко отвърна на удара като „взе здравето” на д-р Анна-Мария Борисова и даде финансово рамо на новия министър - д-р Стефан Константинов.
Дебатите ще бъдат в сряда. Какво ще си говорят управляващи и опозиция отсега , че даже и от преди пет години е известно. Здравеопазването е болно. И понеже не го лекуваха когато трябваше, както впрочем се случва и с повечето му пациентии, сега е в реанимация. Вотът на недоверие към кабинета заради здравната ситема е като бумеранг. ГЕРБ може и да не се е справил за 15 месеца, но БСП и Станишев не се справиха за 4 години. Нищо не оправдава съществуването на болници, в които никой не се лекува, каквото и да говори опозицията. Формулираните мотиви за вот на недоверие към сегашния кабинет са обяснението за ниския рейтинг на БСП и Станишев.

Дърво расте с метален стълб в сърцето

Десетки, че и стотици перничани всеки ден минават покрай едно причудливо дърво. То се намира на ул. „Радомир” срещу входа на Дирекцията за социално подпомагане. В същия вход се помещават и местните централи на повечето партии, БЧК, други обществени организации.




Оказа се обаче, че малко хора са забелязали дървото, което кой знае от кога си живее с метален стълб в сърцето.




Съоръжението е повече от сложно. Отстрани личи да е имало нещо като ел. табло, но корозията и външните въздействия отдавна са го обезличили.



На върха на металния стълб има букет от изолатори – явно съоръжението е било важно за нещо си.




И най-вероятно преди много години между железата се е пръкнала фиданка. Днеска тя е с мощен ствол, а железата са проникнали в него.


Зевзеци, забелязали причудливата картинка, коментираха, че това е паметник на срастването на партиите с властта.


Сега дано някой предприемчив чиновник не го забележи, за да реши да го унищожи, както се случи с други негови събратя.


Струва си да се запази и да се привлече вниманието като към природно чудо.

Детски вместо специализиран съд?

През последните месеци управляващите проглушиха с намерението си да правят специализиран съд за тежките престъпления. Идеята е съдии с особен статут да погнат организираната престъпност. Може и да има нужда от такова съдилище, но още по-нужно е откриването на специализиран детски съд, който да се занимава с всички дела, отнасящи се по някакъв начин до деца. А такива съдебни дела има колкото щеш. Като се почне от брако-разводните процеси, където се решава при кой от родителите да е детето и се свърши до такива дела, които решават съдбата на дете, убило дете.

За зла беда тази идея у нас си остава екзотика. А всички сме виждали ако не по друг начин, то от филмите, че по света тази практика е добре уредена. Детски съдилища има в САЩ, в Италия, в Швеция и не само там.

Сега при нас делата се разпределят на случаен принцип и не са едни и същи съдиите, които решават за децата, а би трябвало те да имат специални компетенции. В интерес на децата е те да бъдат изслушани в специална обстановка и да бъдат разпитани от подготвен човек. Същото се отнася и за служебните защитници, които често се явяват по детските дела. Всеки казус, който решават Отделите за закрила на детето минава през съда, но отдел има, а съд – не.

Президентът събирал „люспи”

С наближаването на края на мандата на сегашния президент все повече и повече се говори за т. нар. политически проект на Георги Първанов. Пръв отвори темата не къде да е , а в Перник Бриго Аспарухов. Преди време той се появи, сякаш от нищото, покани на кафе местните журналисти и пръв хвърли бомбата, че Първанов трябва да остане на всяка цена в политиката. Случайно или не бившият шеф на разузанаването (доколкото може да е бивш един разузнавач) го посочи за възможен лидер на БСП отново и това отприщи всевъзможни хипотези.

Сега президентският политически проект , за който всички говорят, но все още не е факт, сякаш постепенно започва да оформя своя профил и да набира скорост. Русофили, царисти, отцепници от ВМРО и икономически дисиденти са привлечени към каузата, съобщават различни медии, като се уточнява, че това са все „отлюспени” от някъде хора. Тук таме и близки до президента особи взеха да се показват публично и да събират публика на различни прояви. През последните седмици Първанов сондирал мнения за т.нар професорска партия "България за всички", която харесал като интелектуален гръбнак на своя проект. Отделно водел активно разговори за подкрепа и с представители на НДСВ.
Има и новина - съвсем скоро се очаква да стартира и
нов пропрезидентски електронен сайт "Аргументи",
който ще бъде медийна трибуна на начинанието. Самият Първанов още не е признал публично за проекта, но разгеле с новия сайт може и да се разбере кои са най-лъскавите „люспи” край него.

15 септември – официален празник

В празничния календар на България се появи нов Ден на цветята.

Просветният министър Сергей Игнатов предложи първият учебен ден да е и ден на букетите.

И как не – при вида на толкова много китки, загънати в разноцветни лъскави целофани, на всекиму сърцето ще трепне – усещането наистина си е като на празник.

„За целия български народ 15 септември наистина е празник. Все още българинът пристъпва в училището като в храм”, обобщи просветният министър.

Първият учебен ден е празник и в съседна православна Гърция. Само че там учебната година не може да започне без водосвет. Затова там православната Църква, а не заповед на министъра определя кога да започне учебната година и това зависи от възможността на свещенослужителите да отидат във всяко училище.

При нас министърът разпорежда във всяко школо първият учебен звънец за годината да удари точно в 9 часа на 15 септември, така че да не може и без друго малкото свещеници да отидат във всяко училище. Пък и никой не ги кани, а и те сами не се натискат.

Вместо молитва, задължително се чете приветствие от министъра. (А някога, макар и за кратко децата в българското училище заедно казвали Молитва за България.)

В едно село, където много години си нямали черква, сега превръщат в храм Божи старото, отдавна закрито училище. Ще й тръгне на образователната система, когато върнем в училището изконните си ценности, а празникът бъде съпроводен с молитва и вяра в Бога, вместо да затриваме училищата в селата и да превръщаме 15 септември в състезание за най-скъп букет.

Лудите не са за връзване

Млада жена сложила край на живота си. Новината е от полицейската хроника, съпроводена с лаконичното обяснение, че е паднала от балкон на 8-мия етаж. Съседи обяснили, че напоследък жената имала психични проблеми.

Съвсем наскоро кмет на малко населено място поиска помощ от по-важните от него управници да се справи с хора, които имат такива проблеми. Жена ходело деби дюс по улиците, а друга носела нож ибила опасна и за себе си, и за околните.

Не е много трудно, човек да рагуби част от разсъдъка си и да изглужда странен в очите на другите.

Едно време на тия хора им викаха нарицателно луди и ги въдворяваха в „Карлуково”. Даже имаше времена, когато съвсем читави хора биваха затваряни в психиатрии по политически причини. Този начин на отношение към психично болните едва ли е бил хуманен и още по-малко цивилизационен. Но и това, което става днес в татковината ни, не е нормално.

Младата жена щеше да е още жива и с близките си, ако не беше оставена на грижите единствено на семейството си. Може би скъпите препарати, които биха я подържали в кондиция, не са били по-джоба на тези, които са я обгрижвали. Да не говорим за дневни интеграционни и рехобилитационни центрове. Нито пък за условия такива хора да са полезни – за другите и за себе си. Крайно време е да разберем, че лудите не са за връзване, а за обгрижване от държавата и от обществото.

Св. преподобни Силуан Атонски (1866 – 1938 г.)

Църквата почита св. преподобни Силуан Атонски (1866-1938г.)на 11/24 септември.


Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. На 19-годишна възраст той преживял благодатно видение и тъкмо когато започнал да го забравя, му се явила Пресвета Богородица. След тези преживявания животът му се променил и младежът решил да постъпи в манастир. Само седмица след като завършила военната му служба, Симьон заминал за Атон и през есента на 1892 г. станал послушник в руския манастир „Свети Пантелеймон”. Първото му послушание било да работи в мелницата, но по пътя на своя духовен подвиг той приел старателно вековното правило на атонските монаси.

Скоро той получил от Божията Майка велик и рядък дар: неговата молитва станала “самодвижна”. В същото време младият и неопитен послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. Младият Симьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават Благодат, която обикновено се дава на съвършените.

При монашеското си подстрижение през 1896 г. послушникът Симьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Исусовата молитва – спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години.



Една нощ, въпреки всички старания молитвата не се отдавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва.
Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество. Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но чрез болката на покаянието. Води към царствено богосиновство, но чрез съзнанието за своето недостойнство.

От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение, Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характера на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелство за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „ В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”.



След повече от 40 години подвижнически живот преподобният Силуан почива мирно в Господа на 11 септември (24септември) 1938 г. Заболял тежко седмица преди смъртта си, Силуан починал без да прексва нито за миг молитвите си.

Приживе той оставя много свои записки. През 1952г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний (Сахаров; † 1993) в книгата „Старецът Силуан". Тя е преведена на повече от 25 езика ( и на български) и се е превърнала в неоспоримо свидетелство, че и в наши дни има святост.

След 1970 г. стават известни множество случаи на изцеления, станали чрез главата на преподобния, която се пази в манастира „Свети Пантелеймон” в Атон. Част от неговите мощи са в манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия начело с Константинополския Архиепископ Димитрий официално решава: “Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.

Много монаси наричат св. Силуан Добролюбиви.



На икона изобразяваща откровението на Христос към св. Силуан върху свитък, който той държи е изписана неговата молитва: „ Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята."

(По Краткое житие из “Патерика новоканонизированных святых” (Альфа и Омега. -1998. -N 4(18). -С.200-202).

ТРОПАРИ И КОНДАКИ ПРЕП. СИЛУАНУ АФОНСКОМУ

Тропарь, глас 2

Серафимския любве ко Господу пламенный ревнителю / и Иеремии, о народе плачущему, / усердный подражателю, / всеблаженне отче Силуане, / ты, зову Матере Господа Сил внемляй, / змия греховнаго мужемудренно изрыгнул еси / и в Гору Афонскую от суеты мира удалился еси, / идеже в трудех и молитвах со слезами / благодать Святаго Духа обильно стяжа. / Ею же сердца наша воспламени / и с тобою умильно взывати укрепи: / Господи мой, Жизнь моя и Радосте Святая, / спаси мир и нас от всяких лютых.

Кондак, глас тойже

Смиренномудрия исповедниче предивный / и человеколюбия Духом Святым согреваемая доброто, / Богу возлюбленне Силуане, / о подвизе твоем Церковь Российская радуется, / иноцы же Горы Афонския и вси христианстии людие, / веселящеся, сыновнею любовию к Богу устремляются. / Егоже моли о нас, равноангельне боговедче, / во еже спастися нам, в горении любве тебе подражающим.

(Служба и акафист преподобному и богоносному
отцу нашему Силуану, подвижнику и старцу
Русского Пантелеимонова монастыря
на Святой Горе Афон. -М.: Московское подворье
Свято-Пантелеимонова монастыря, 1993).

 

Трети Вселенски събор (431г.)

На 9-ти септември светата православна Църква възпоменава Третия (Ефески) Вселенски събор (431г.)Събор на 200-те богоносни отци в Ефес

Вселенските събори са олицетворение на висшата власт на Светата Съборна и Вселенска Църква на земята. През цялата история на Църквата са проведени седем Вселенски събора, в които са участвали представители на всички поместни църкви по света.


Третият Вселенски събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши (408-450 г.).

На него се осъжда и отхвърля учението на Константинополския патриарх Нестор, който разделял Божествената и човешката природа на Христос, твърдейки, че Той не е роден Бог, а едва по-късно се е съединил с Бога. Затова, според това учение, Дева Мария била не Богородица, а Христородица.

На Събора дошли 200 епископа. В Ефес дошъл и Нестор, но не участвал в заседанията, въпреки че отците го приканвали на три пъти.

Съборът потвърдил християнското разбиране за Иисус Христос като Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човешко. Божията майка била призната за Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица.

Светите отци на Събора издали осем правила и "Дванадесет анатеми против Несторий", написани от св. Кирил Александрийски.

Чудото на архангел Михаил в малоазийския град Колоса и целебните извори

На 6-ти септември света православна църква възпоменава чудото на архангел Михаил в гр. Колоса, Мала Азия.


Колоса е древен град в югозападната част на някогашната област Фригия в днешна Турция. В дневни времена в Колоса е съществувал храм на св. архистратиг Михаил, построен над лечебен извор в знак на благодарност за изцеление при неговото ходатайство. Той бил издигнат от жител на град Лаодикия като благодарност към Бога за това, че била излекувана нямата му дъщеря. Светият архистратиг Михаил разкрил на човека, че дъщеря му ще получи като дар от Небето гласа си, след като пие вода от чудотворния извор.

Момичето наистина оздравяло и започнало да говори. След това чудо цялото семейство приело кръщение в Христа, а бащата построил храм, за да покаже своята признателност и почит на св. архангел Михаил Архистратиг.

След това много хора започнали да идват и да се лекуват от своите болести на извора. Сред тях имало и християни, но и езичници, които приемали християнската вяра и отхвърляли поклонението на идоли.

В храма служел и светия апостол Архип. Неговата вяра, вдъхновените му проповеди и неговия пример привлекли много езичници в Христовата вяра. Тогава други езичници решили да убият Aрхип, да унищожат извора и да прогонят хората от това свято място.

По молитвите на Архангел Михаил това не се случило. Върху един камък в храма се появила широка пукнатина, без да го разруши. И там чудотворната вода се скрила. При вида на чудото, злонамерените езичници избягали. Архип и християните се събрали в църквата, за да славят Бога и да благодарят на Архангел Михаил.


И в днешни дни много хора търсят лек от целебни извори. Организирано или частно, предприемат далечни пътувания, за да се сдобият с вода от аязма и чудодейни кладенци.


На празника Голяма Богородица туристическа група от Перник се стече в димитровградското село Добрич. Няма грешка в географията – става дума за българския Димитровград, а селото наистина се казва както големия областен център. Там живее една баба Василка, в чийто дом от три чучура блика целебна вода. От всеки чучур спасение се получава за различни проблеми. Първият е за нервни болести, вторият - за късмета на младите и третия – за ударените в сърцето и главата.



Целебната течност блика при бабата от 40 години. Насън и наяве тя имала среща със св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Тримата светии, познати в православния свят като велики вселенски учители, й заръчали да изкопае кладенеца и обяснили, че за това ще има помощник. Той дошъл, също по заръка на светиите и водата бликнала на 30 януари 1971 г., точно в 16 ч., от шест метра и половина дълбочина. Тъкмо на този ден от 1076г. се чества и празникът на Свети три светители, установен от Евхаитския епископ Йоан по тяхно искане, както разказва преданието.



В двора на баба Василка идват хора от всички краища на страната. Те са с най-различни неволи. Тя не взема пари, нито дарове. Иска само да й пишат ако са получили помощ и пази многобройни писма като свидетелство за чудото.

За да се излекува човек с водата от извора има само едно условие - да вярва, предупреждава възрастната жена. На всекиго тя с готовност разказва рецептата и дава съвет как да се прилага лечението.



Чудото се случва само благодарение на искрен живот в Бога и на молитви от сърцето, отправени към светиите, към Спасителя и Божията майка. Това, че в жаркия августовски ден, който е и в прослава на Успението на Пресвета Богородица,. някой е решил да отиде на стотици километри, за да добие цяр от лечебния извор, едва ли е достатъчна жертва пред Бога. Две седмици преди това имаше Богородични пости. Те завършват с изповед и свето Причастие. Скромност, търпение, смирение и честност е повелил Господ в Божиите закони. Да чакаш от само себе да те спаси едва ли е вяра, а по-скоро пагубно за душата суеверие. Но бабата няма как да предаде вярата, защото тя е в сърцето. Сигурно с чисто чувство тя иска да помага и дано.




Целебни извори има край всеки манастир и даже покрай всеки по-стар православен храм.


Целебната сила идва не от суеверията, а от силата на частния кръст и истинската молитва, добре знаят хората във вярата и не се съмняват. Отколе по селата е имало изворчета, за които са се разказвали чудеса. Хората са ходели там да си мият очите или някоя рана, оставяли са конец или дреха, или дрего от себе си. Но спасението на болната душа е в храма. И във вярата в Спасителя. Как да търсиш спасение, ако не знаеш що е изповед и причастие или ако казваш, че си безгрешен и няма какво да споделиш пред изповедника. Всичките тези съвети ги дават и монасите от Църногорския манастир над Гигинци. Водата от манастирското аязмо е също толкова силна като тази в двора на баба Василка от далечното хасковско село Добрич.





През лятото хубав кът край целебно кладенче си направиха и в пернишкото село Богдановдол.






Наскоро беше вдигнат параклис над кладенец, наречен на св. Петка, в трънското село Джинчовци.



В скалния параклис „Св. Петка" в Трън от скалата сълзи вода, която ората събират и раздават за лек на очи.



Министерството на здравеопазването спокойно може да намери панацея за здравната реформа в целебните извори, стига друго едно министерство – това на образованието да въведе вероучението като задължителен предмет и така с познание да даде шанс на младите българи да научат какво е вяра и как целебните извори помагат.

Иконата на Божията Майка „Неопалима Къпина”

Иконата на Божията Майка „Неопалима Къпина” изразява вехтозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от света Богородица и Дух Светий. Като Майка Тя останала Дева: „Дева до рождеството, Дева в рождеството и Дева след рождеството."

„Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5). Планината Хорив е в Синай и на това място по заповед на равноапостолната царица Елена през 330 г. била съградена малка църва, а по късно била издигната кула. Така се сложило началото на днешния манастир "Св. Екатерина" в Синай, който винаги се е ползвал с особен статут и по Божия промисъл е останал непокътнат до днес. Смята се, че това е най-старият манастир, където никога не е прекъсвало богослужението. Ппървоначално той е бил посветен на  Първоначално манастирът бил посветен на Пресвета Богородица - Неопалима къпина.

По друго тълкуване Божията Майка се родила в грешната земя, но пребъдвала в чистота, непричастна на греха, не познала беззаконие.

В някои църковни песнопения се намира следният старозаветен символ: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила” . В стихирите на празника Благовещение се пее: „ Радвай се Неопалима Къпино”. По народно предание тази икона избавя от огън почитащите я.

Това чудодейно библейско явление е предобраз на Божията Майка и това как Бог, Който е създал небето, земята и целия свят, се вселил в утробата на дева, за да приеме от нея телесно естество. Човек не може да види Бога във всичката Му слава лице в Лице. Както е било недостижимо според Моисей видението на горящия и неизгарящ храст, така е непостижимо за човешкия ум раждането на Богочовека от Дева.

В памет на това събитие се почита иконата на Божията Майка, наречена „Неопалима Къпина”.

Най-често срещаното изображение е във вид на осмоъгълна звезда, окръжаваща Божията Майка. Звездата е съставена от два четириъгълника. Единият е червен и напомня огъня, а другият е зелен и напомня тайнственият храст. В ъглите на иконата има четири символа, упоменати в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов: човек, лъв, телец и орел. А така също и арахангели със символите според църковното Предание: Михаил със жезъл, Рафаил с алабастен съд, Уриил с огнен меч, Селафаил с кандилница, Варахиил с гроздов плод и Гаврина с клончето на благовестието. В дясната ръка на Пречистата Дева се намира стълба, наклонена с горния край към рамото на Божията майка. Това означава, че Тя е въздигнала човечеството на Небето.

Една от най-древните икони „Неопалима Къпина” се намира в Московския съборен храм „Благовещение”. Тя е донесена в Москва от палестински монаси през 1390г. и по предание е рисувана на скалата, на която Моисей е видял тайнствения храст. Установено е иконата да се празнува на 4 септември в деня на св. Пророк Моисей, който е видял „Къпината”.

Отдавна в православния свят съществува обичай да има в своите домове иконата „Неопалима Къпина” като знак на небесно покровителство и защита от пожари и стихийни бедствия. Пред тази икона ние възнасяме молитви към Божията Майка, та по Нейното застъпничество Господ да съхрани нашата страна и целия свят от пожар, войни, вътрешни и външни раздори и междуособици, защото ние твърдо знаем, че от неизчерпаемия източник - Своите свети икони, Сама Небесната Застъпница дарува на верните изобилие от целебни благодеяния, източва неоскъдно благодат и избавя всички от беди и напасти.



Божията Майка Неопалима къпина. Края на 18 век. Богоявленски катедрален храм - Москва



Божията Майка Неопалима къпина. Края на 16 век. Соловецки манасрир – Средна Русия