25 май 2014

Вот в Неделя на Слепия

Проведените на 25 май в България и в повечето страни избори за представители в Европейския парламент, случайно или не, съвпаднаха с деня, който в календара на Православната Църква е записан като Неделя на Слепия. На този ден Църквата припомня едно евангелско събитие, при което Христос призовал при Себе си слепец и го попитал какво иска да му стори, а той отвърнал: дай ми да прогледам. Иисус му казва: „Прогледай, твоята вяра те спаси!”. Слепецът веднага прогледал и тръгнал след Спасителя, славейки Бога. А след това и целият народ, като видял какво е станало, въздал хвала на Бога. Всичкото това щеше да е известно на онези, които във вчерашния неделен ден бяха отишли за обща молитва в храма, защото по време на литургията се чете евангелския текст напомнящ за това събитие. За жалост и те бяха малко като хората, които по различни подбуди все пак отидоха до урните да гласуват.

Публична тайна ще останат мащабите на купените гласове на тези избори, защото нито плащащите, нито неотказалите по някой лев за случая ще признаят. Застъпниците и представителите на партиите и коалиции и наблюдателите на изборите за Европейски парламент се оказаха колкото избирателите. От възможността да избират мажоритарно с отбелязването на преференция се възползваха по-малко от половината гласували.


Евангелското събитие, което Църквата ни припомни във вчерашния ден показва, че Йерихонския слепец е съзнавал своята слепота и затова е помолил за светлина. Ние в по-голямата си част не я осъзнаваме. Той съзнавал своето нещастие и мъка, а ние, виждащите, така сме свикнали със слепотата си, че даже не я чувстваме. Страхуваме да прогледаме, боим се да видим себе си, каквито сме, защото встъпваме в това съзерцание без цел и без надежда. Евровотът беше предхождан от безсмислена кампания, която не само, че не отвори очите ни за светлината, но ни вкара в повече мрак и заради съзнателно изричаните лъжи. Политиците и партиите си остават длъжници за народа и така ще е докато Слепия не пожелае да прогледне. Но и да има кой да отвори очите му, така че да тръгне след него.

06 май 2014

Св.Димитър сложил началото на Втората българска държава

По земите на Балканите св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, живял през ІІІ век в Солун, е особено тачен. Смел войн и справедлив военачалник, той загинал мъченически, прободен с копия докато се молел с вярата си в Христа. Християните, които покровителствал, въпреки заповедта на императора да ги преследва, погребали тайно своя тачен градоначалник. Когато гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

Предания разказват, че с неговото име е започнала и историята на Второто българско царство. В Търнов град двамата братя боляри Асен и Петър вдигнали храм в прослава на св. Димитър, след като славата му вече столетия се носела по Балканите. През 1185 г. на храмовия празник – 26 октомври, Асен и Петър обявили, че не признават повече двувековната византийската власт. Закриляни от светията, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край. През пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Много военачалници и пълководци са почитали св. Димитър, смятайки, че той ги води в битките.

Прието е по иконите свети Димитър Солунски да бъде изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий. В житието на светията се разказва, как късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун и той решил да принуди градоначалника да се откаже от Христовата вяра.

Димитрий, като узнал, че идва този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт. Пред императора той смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. В резултат бил хвърлен в тъмницата. Докато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Галерий имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. На тези борби срещу Лий добродолно се изправил младият християнен от Солун Нестор, който преди това изпросил разрешение от господаря си да иде на борбите. По Божия промисъл и по молитвите на Димитрий, Нестор хвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие. На тази история се отдава утвърдената през средните векове традиция в иконите св. Димитър задължително да язди червен кон, да е със зелен или син плащ и да убива човек.

Георги Пеев - доброволец и военен кореспондент през Балканската война


Депутат става доброволец и единственият военен кореспондент от македонския военен театър по време на Балканската война (1912-1913 г.). Роденият в Трън виден по онова време публицист Георги Пеев, се записва доброволец и придружава VІІ Рилска дивизия. Освен журналист, когато избухва войната той е и народен представител. За поколенията са останали неговите фронтови бележки „До Солун и назад”. За първи път този факт стана известен в документална изложба, подредена по повод вековния юбилей от Балканската война от териториалния отдел на „Държавен архив” в Перник и местната Областна администрация. На едно от таблата сред снимките на участници във войната беше и портретът на Георги Пеев с пояснението, че е доброволец и военен кореспондент на VІІ Рилска дивизия. Снимката е оргинал от 1913 година и се пази във фондовете на пернишкия архив.

Георги Таков Пеев всъщност е една изключителна личност. На фронта той отива едва
34-годишин, но дотогава зад гърба си има богата биография. Роден на 13 октомври 1878 г. в град Трън. Син е на известния родолюбец Тако Пеев, който по време на освобождението енергично работи за присъединяването на Трънско, Враня и Пирот към България. Фамилията е помагала с лични средства за възстановяването на християнски храмове в селата в района и на Трънския манастиир «Св. Архангел Михаил».

Георги Пеев е следвал право, но напуска университета и още съвсем млад се захваща с публицистична дейност. Бил е сътрудник на вестниците „Родолюбец”, «Български търговски вестник», „Дневник”, „Търговски бюлетин”, „Реч”, „Мир” и други вестници и списания. Редактирал е „Еснафски защитник” и „Занаятчийски глас”. Той е основал и в продължение на четири години е редактирал списание „Поглед”. Написал е книга за „Народното стопанство”, славянските икономически организации в Хърватско, Чехско, Словенско и Сърбия. Той е автор на една брошура – реферат за задачите на славянските журналисти, както и реферат за нуждата от закон за литературната собственост. Направил е брошура за значението и нуждата от търговска организация, а по-късно негов авторски реферат е прочетен на учредителния конгрес за основаване на Търговски съюз в България. Години наред след основаването на Дружеството на българските публицисти той е избиран в Управителния съвет, а и няколко години за негов секретар. Председател е на българския занаятчийски съюз. Избиран е за член на Софийскта търговско-индустриална камара. Подпредседател е на централния комитет на Дружеството за борба с туберкулозата в България. Секретар е на централното бюро на Народната партия. Почетен член-кореспондент на Загребската търговска камара и на Чехското експортно дружество.

Първият български военен кореспондент е избиран за нареден представител в V-тото Велико народно събрание и в 16-тото и 18-тото обикновено Народно събрание. Участвал в македоно-одринското освободително дело като близък другар на Гоце Делчев.

След погрома на България през 1913г. отива „в югославските земи на Австроунгарската монархия”. Там чрез хърватските и словенските вестници защитава каузата на България. За тази част от биографията на Георги Пеев свидетелства статия в юбилейна книжка на сп. Светлина“ от януари 1918 г. Тя също се пази във фондовете на пернишкия архив. В списанието освен статията с биографични данни за Георги Пеев са публикувани и негови спомени от участието му като доброволец и военен кореспондент в Балканската война.