Честват първия български екзарх Иларион Ловчански

130-годишнината от смъртта на първия български екзарх ще бъде чествана в Кюстендил. Малко известен факт е, че през 1872 г. преди да бъде избран за екзарх Видинския митрополит Антим I, за няколко дни български екзарх е бил Иларион Ловчански, оглавявал преди това Ловчанската епархия, двадесет години преди обявяването на независимостта на Българската църква.

Предложението за честването е на общинския съветник Ангел Джонев, който е историк. В мотивите си той подчертава, че Иларион Ловчански е и първият и последен митрополит в Кюстендил. Духовникът се представя пред Господ на 2 февруари 1884 г. и е погребан е в митрополитската черква „Успение Богородично" в Кюстендил, а със смъртта му е закрита и Кюстендилската митрополия. „В това тревожно време, когато сме нападнати от всякакви неортодоксални вероизповедания, ние трябва да отдадем почит на първия български екзарх, който почива в Кюстендил.Той има и огромна заслуга за освобождението на Кюстендил през 1878 г", аргументира се инициаторът.

Изборът му за екзарх е станал на 12 февруари 1872 г. При тайно гласуване той получава седем бюлетини, а Антим Видински – шест. Изборът изненадал Високата порта, защото митрополит Иларион е обвиняван в размирност на Ловчанска епархия и във връзки с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Под благовидния предлог за напреднала възраст, слаби сили и лош слух Иларион Ловчански отстъпва поста и така екзарх става Антим І. През 1873 е Иларион Ловчански е избран от Синода за екзархийски митрополит на Кюстендил. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. На камбанарията на на храм „Успение Богородично” на 21 май 2005 г. е открита паметна плоча в негова чест.

Виктор Банов като пилигрим в Египет

Д-р Виктор Банов се покланя пред мощите на св. Макарий Египетски

Поклоническите пътувания до православни свети места по света е едно от любимите занимания на перничанина Виктор Банов. Докторът по богословие сътрудничи на украинска православна медия, която го акредитира като кореспондент при визитите на папата в европейски страни и Близкия изток. Служебните ангажименти той съчетава с пилигримство. Често предприема и други пътешествия, които винаги съчетава с възможността да се поклони на светини. Той е роден в Перник през 1966 г. Завършил е богословие в Софийския университет. Преминал е обучение в Института в Женева към Световния Съвет на Църквите, а след това и в Икуменическия манастир в Тезе, където помага за съставянето на сборник избрани глави от Новия Завет специално за млади християни. Докторската си дисертация защитава в Папския Източен Институт в Рим. Бил е директор на Земенски манастир към Националния исторически музей. В момента работи в Европейския политехнически университет, но е чел лекции на студенти у нас и в други европейски страни.

Последното му вълнуващо пътуване беше в Египет. Със свои колеги, сътрудници на християнски медии от Европа, обиколи древните манастири на коптите – най-старата православно общност в света. Тези дни с вълнение научи за ограничения достъп до манастира „Св. Екатерина” в Синай. Заради нападенията на джихадисти, службите за сигурност разпоредиха обителна временно да прекрати приемането на поклонници. Православният богослов се вълнува за съдбата на новите познайници в размирните земи.
Виктор тръгва на пътешествието тъкмо когато "Арабската пролет" процъфтява. В сумрака на една февруарска вечер под знака на неизвестността в египетския град Тир е групата им от журналисти в европейски християнски медии. "Намерихме коптската църква и влязохме. Свещеник на средна възраст държеше проповед. Представихме му се като свърши и той ни прие радушно", разказва перничанинът д-р Банов. После се събрали хора от общността на църквата. Всеки донесъл свежа храна. Нагостили чуждоземните гости и ги приютили в интерната към църковното училище. Този спомен не напуска съзнанието на Банов в дните, когато чете, че мюсюлмани палят и рушат коптски църкви и манастири. Той и приятелите му, с които през януари кръстосаха размирната държава, за да се поклонят на светини на коптите, разменят имейли, чуват се по телефона и не крият безпокойството си за съдбата на местата, където са били.

Обичайно туристите в Египет се дивят на пирамидите, сфинксовете и необяснимо грандиозните за човешкото съзнание гробници. Банов и приятелите му съчетават пътешествието с пилигримство и включват в обичайния туристически маршрут малко познати и рядко посещавани древни православни манастири.

Пътешествието им започва от манастира на св. Макарий Египетски по средата на пътя между Александрия и Кайро. Там посрещат коптското рождество на 6 и 7 януари, както и при нас по светоотеческата традиция. Техен гид е младият монах Меркурий. Преди да се присъедини към манастирското братство той е един от многообещаващите млади египетски архитекти. Първото, което научават поклонниците от Европа е думата "деир", както на аребски се казва манастир. Но на отличен английски монахът бивш, архитект разказва историята на обителта, основана от един от първите православни монаси - св. Макарий. Показва им целия манастирски комплекс с всичките църкви и параклиси в него.

Пътешествието продължава през манастира от 18 век "Св. Бакум", на около 30 километра от Луксор, до манастира "Св. Павел" до Хургада. Това е един от основните коптски манастири от големия православен комплекс на Червено море. Негов основател е св. Певел Тебиятски (S. Paolo di Tebe), живял в периода 228-348г.. Той е ученик и близък приятел на св. Антоний Велики, почитан като създател на монашеството. Обителта е на около 50 км навътре в Египетската пустиня в сегашната област Зафарна. Заради постоянната заплаха от набези на бедуини, манастирът е ограден с високи крепостни стени като цитадела. На места са оставени отвори и са вдигнати кули, от които на номадските племена и семейства се подава храна и вода, за да не нападат манастира. Така в годините между коптите и бедуините-мюсюлмани се утвърждава добро мирно съжителство, защото в пустинята всеки помага на всеки, коментира в разказа Виктор Банов.

Манастирът „Св. Антоний” , основан от св. Антоний Велики през ІV век.

На не повече от 30 километра в пустинна местност е манастирът на св Антоний Египетски. Манастирът е добре уреден, като малък град. Има 150 монаси и около 2000 работници със семействата им, които работят в стопанството. Отглеждат се животни, маслини и даже памук. Там пилигримите от Европа са посрещнати от младия монах Бигол. Освен английски, той говори и руски, защото на това място понякога се отбиват поклонници от Русия, дошли като туристи на Червено море. Той посреща гостите в стара каменна магерница, където се впуска в пространен разказ за коптите и тяхната вяра. Кани ги на служба и те остават на вечерно богослужение. Последованието е като при всички православни, но е на коптски език, близък до арамейския. В храмовете се влиза без обувки. Пред олтара има обособено място за монасите, а гостите са зад тях. По време на службата се ползват особен вид тимпани и барабани.

Пътешествието продължава през Суец до Синай. Полуостровът се ползва с особена протекция. Целта е легендарният манастир "Св. Екатерина" с познатата още от Стария завет "неопалима капина”, която съществува и до днес. Разговорите с архиепископа на Синай Дамян, който е и игумен на манастира, са за междуцърковните отношения, за политика и даже за България. Страната ни той познавал от Неврокопския митрополит епископ Натанаил, който бил негов ученик в богословския факултет на Атинския университет.

 Д-р Виктор Банов в разговор с архиепископа на Синай и игумен на манастира „Св. Екатерина”  Дамян в Синайската пустиня, където още се пази неопалимата кърина. 

Сега православните копти в Египет са оставени сами. В Египет те са около 5 милиона, а в света достигат и над 15 милиона вярващи, размишлява на глас православният богослов. Той е впечатлен как те пазят ревностно собствените си традиции, език, календар и литургия. Д-р Банов припомня, че голяма заслугата за това има доскорошният им духовен водач Шенуда ІІІ - патриарх на Александрия и цяла Африка. Той прекара на този пост повече от 40 години от 1971 г. След смъртта му неговото място зае 60-годишния епископ Тавадрос (Теодор)Втори, който одобрява свалянето на Морси от власт и седи редом до либерални политици, мюсюлмански духовници и генерал Абдел Фатах ас Сиси, когато е обявен превратът.

Руини на най-стария православен манастир в света, основан от св. Симеон. За святото място се грижат бедуини, които събират входна такса от туристите без ценоразпис

Надеждата на хората, посетили по време на размириците коптските светини е египетските власти да защитят вярващите и местата на извършване на тяхното богослужение. Ако Египет успее да създаде светска демократична алтернатива, "Арабската пролет" ще донесе мир и за най-древната православна общност, защото техните проблеми са като на всички египтяни, коментира богословът от Перник, който със сигурност е един от малкото българи, поклонили се на православните светини в Египет.

Журналисти богослови на поклоническо пътуване в коптски манастири в Египет. От България – д-р Виктор Банов,  от Украйна – доц. Владислав Шемечко,  от Полша незрящият Владек и Ян, който от години живее със семейстното си във Франция и по време на пътуването помага на Янек. Снимката е в манастира „Св Макарий” с монаха Меркурий, който е бил едно от водещите имена сред младото поколение .египетски архитекти. Зад камерата е Французина Доминик, който организира пътешествието из Египет.

Сирийци питат кога е отворена черквата

Сред бежанците от Сирия, настанени в Националния детски комплекс в Ковачевци имало християни. Те не питали за хляб, не искали пари. Те попитали кога е отворена черквата. В отговор ние побързахме да обявим бебетата и децата – на брой 102, за потенциално опасни терористи, а бременните жени за крадли, които ще посегнат на имуществото на местните.

В мизерията си – и материална, но още повече духовна, забравихме, че тези хора са оставили дом и родина и бягат от ужасна човеконенавистническа война. Забравихме, че и бежанците са човеци. Но те наистина са християни и имат страх от Бога, а ние сме християни само на празниците. За нас храмът не е дом за молитва и място за успокояване на страховете ни от всички суеверия.

Враждебното посрещане на бежанците си има много причини. Една от тях е липсата на любов. Заети със стремежа си да мразим, да завиждаме и да клеветим, не си оставяме в сърцата място за любов към Бога и към ближния. Омразата я раздухват и политиците.

Сигурно има много причини в ситуацията с бежанците управляващите да бъдат критикувани. Критиката обаче може да и градивна и като казват какво трябва да се направи представителите на опозицията могат да направят по нещо от себе си, лично.

За омразата вина имат и медиите, защото вместо добрите примери, търсят сензацията. Репортаж на една телевизия в ранни зори от Ковачевци започна с уверението, че хората не искали бежанци в селото си, а много от тях разбраха какво става тъкмо от напористата репортерка. Сирийците питат за черква. Време е и ние да се сетим, че има Бог.

Огнените Ева и Оги ще стават зъболекари

Огнени наследници имат семейството стоматолози от Перник Венета и Валентин Павлови. Преди време техният екип в клиниката ЕО Дент в София се погрижи за усмивката на холивудската звезда Силвестър Сталоун. Със сияйна визия след тяхната намеса замина за Индонезия и българската кандидатка за Мис Свят 2013 Нанси Карабойчева. На тяхното дентално изкуство се доверяват и много други родни звезди.

Звездна слава преследва и децата на двамата стоматолози. Шестнадесетгодишният им син Огнян и 13-годишната му сестра Ева гастролират по различни сцени с огнено шоу. Публиката в родния Перник и в няколко сръбски града следи със затаен дъх как въртят във въздуха разноцветни огнени кълба и рисуват картини с жив огън. Обикновено оригиналната хореографска композиция е на фона на динамична, завладяваща музика.



Заниманията на любителите артисти са започнали като детска игра. Първите им опити са били със светлинни играчки. Пойовете ги предизвикали да посегнат и към огнени факли и фенери. В България огненото изкуство има традиции от древността с танците на нестинарите с боси крака върху жар, жонглиране с факли, а по панаирите имало и гългачи на огън. Ева и Огнян искат да продължат тези традиции със съвременни уреди. Те умело съчетават огъня с танца и фигурите им имат различни имена. Двамата вече танцуват с пет различни светлини и огнени уреда. В шоуто си включват пиро-ефекти. За тях огънят е средство, с което рисуват картнини и доставят запомнящи се възприятия за публиката.

В началото те подгряваха предизборни прояви на своя баща, който е изкушен и от политиката и засега е само общински съветник в Перник, но и бил кандидат за кмет и за народен представител. Ева и Оги са били част от атракциите по време на откриването на маскарадния фестивал „Сурва” в родния си град. Вече са участвали в шоу програми с професионални майстори на огненото изкуство. Имат и международни прояви.

Тази година за втори път бяха на Лесковачкия карнавал в Сърбия, откъдето се върнаха с медали, а „огнената“ Ева Павлова получи и специален плакет като най-млад и атрактивен участник в карнавала.

През последните месеци показваха своето огнено шоу и в сръбските градове Врънячка баня и Шабац. Отскоро двамата си партнират с връстниците си Радослава и Петър Милови и се изявяват и като квартет „Огън“. Обикновено при изявите им на сцена помагат и родителите. Те са шофьори и асистенти на младите любители артисти.

И двете деца на зъболекарското семейство обаче са решили да наследят семейната традиция и да стават зъболекари. Излиза, че не случайно семейните клиники са ЕО Дент. За Оги това не е изненадващо. На прощъпулника си като бебе той се хваща за зъболекарските клещи. Едната баба, като знае за трудностите в професията, тогава въздъхнала, че мъникът нямал много избор, но сега е доволна от избора на внука. Засега той набляга на английския в пернишката езикова гимназия.

За Ева решението да търси реализация в денталната медицина е по-отскоро. Нея все я привличат някакви благородни каузи. Преди години, когато много хора се вълнуваха от съдбата на кученцето Мими, което беше останало без крака заради садизма на жесток изверг. Ева сама беше започнала да събира средства за операцията на кутрето. Стоеше на улицата, държейки кутийка с надпис „За Мими”, с риск някой да се пошегува, че детето на Павлови проси. После си науми с другарчетата си да напряввят благотворителн концерт на оживено място, за да станат средствата повече. Още от втори клас с компания приятелчета всяка пролет усърдно плетат мартеници и ги продават, а със събраните парички купуваха подаръци за деца, останали без родителска грижа. Приложните си умения Ева упражняваше няколко години в група по приложно изкуство, която се посещава и от деца с увреждания. Имат много приятели и често се виждат с тях. За рождения си ден Оги събра приятели и на-много се зарадва на подарения весел колаж с негови снимки. И двамата са спортували организирано, но сега отдават повече време на репетициите за огненото шоу. Новите фигури споделят с мама, с нея избират и музикалния фон. Особено, когато изявата е за семейството. Двамата доктори също са изкушават от артистични прояви. Те са майстори на хорото и им се е случвало да отсрамват гилдията, пременени в национални носии.

Децата са заедно с родителите си и в делника, и в празника. Ева и Оги от малки ходят в храма на празничнитте литургии и християнската добродетел е част от живота на цялото семейство. Бог помага на добрите по сърце, казват за тях хората, които ги познават добре.

Монасите от Църногорския манастир надвиха кризата

Монаси от български манастир успяха да надвият кризата. Манастирското братство от Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци на името на светите братя безсребрени лечители Козма и Дамян успя да затвори цикъла от фермата в стопанството на обителта до магазинче за продуктите от него в центъра на София. Това отдавна е факт, но вече е и стандартизирано. Стопанството на монасите вече е лицензирано по Наредба 26 на МЗХ от 2010 г. като малък производител. Това им дава право да предлагат продукцията си директно на пазара.

Темата отдавна занимава монасите. За това как без притеснение за хигиенните норми да се продава манастирската продукция се говори още от времето, когато земеделски министър беше Нихат Кабил. Той е свързан с манастира като председател на гражданското сдружение, заело се през 2004г. с възстановяването на изоставеното свято място. Добре познатият с широката социална дейност отец Иван от Нови хан, който още преди години е приел монашество в този манастир запознал тогавашния министър с монасите, а по идея на съпругата му Кабил поема като кауза грандиозните планове за съживяването на манастира и за създаването на истинско земеделско стопанство, което да прехранва братството, послушниците и работниците. Той е и един от първите, опитали прословутото кисело мляко от стадото биволи, вече добре познато на хилядите гости, посетили възродения манастир като поклонници или туристи. За него знаят даже в Япония и милионите зрителите на агенция Син Хуа. Сега италиански специалисти въвеждат в производство и моцарела по ръчна технология.

Всичко започва от два бивола, доведени от игумена схиархимандрит Евгений при идването му на това място през 1997г. После със спечелен проект по САПАРД стадото се разраства, за да стигне днес до 80 животни, 40 кози, деситина овце. Във фермата има и прасета и кокошки. Пчелните кошери постепенно станаха 40 и на година се вади по близо тон мед. Редовни гости на манастира си спомнят как е започнало запознанството им с йеромонах Никанор. Преди години били поканени на скромната монашеска трапеза. Докато още се наслаждавали на майсторски приготвения от игумена без капка мазнина гювеч от зарзават, отгледан в тогава още малката градинка, отчето извадил за десерт буркан мед. С първата хапка гостите усетили аромата и вкуса на детелина и не скрили възхитата си от нещо невкусвано. Монахът, който тогава още бил по-близо до битността си на финансов дилър, каквато известно е, е била професията му преди да приеме службата пред Бога, отколкото до вещ в земеделието производител, останал доволен от ефекта. Сигурно още тогава е бил убеден в успеха на замисленото стопанство.

Сега обителта има собствена мини мандра, където млякото се преработва до сирене и кашкавал. Ежедневно от там преминават от 90 до 200 л. Цех за местни продукти произвежда манастирски луканки, суджук, пастърма от чисто месо от манастирската ферма. Вече има и манастирско вино и ракия. Правят се сладка и лютеници.

По традиция, още пазена старателно в светогорските манастири, всичко на трапезата трябва да е собствено производство. Даже хлябът е по технология от Атон. По нивите от две години се сее лимец. От скоро монасите имат малка мелница и сами правят брашното. Квасът се поддържа и често гости искат от него, за да правят сами от домашния хляб с несравним вкус, а в полезността му няма съмнение.

Доскоро продуктите се подаваха само в манастира. Едва от няколко дни близо до площад „Македония” в София има и малък магазин. В него се продават и продукти от други манастири. Монасите са в търговски отношения с братя както от български обители, така и със стопанствата на манастири в Съседна Сърбия и на Света гора. Две години манастирът над Гигинци беше домакин на изложение на манастирски продукти, който се прави на 2 май. Продуктите на пръв поглед са скъпи. Сиренето е по 15 -20 лева. Кофичка кисело мляко се продава за 2 лева. Суджукът, който бие по вкус и домашно приготвения, защото в него има и Божия благодат, върви по 7-8 лева парчето. Животните се карат в сертифицирана кланица в Кочериново. Малка колбасарска фабрика в Перник го превръща в пастърма, луканка и шпеков салам само от биволско месо, без изкуствена сланина и стабилизатори, затова истинските колбаси не са много трайни. Продукцията обаче се продава и се търси, а от продажбите има и постъпления. Но не печелбата е цел на на монасите, нито славата. Библейска истина е, че славата следва упорития труд и усилия. Приходите стигат за довършване на започнатото, за заплати на пастирите и работниците.

В помощ са и проектите, които се финансират през програмата за развитие на селските райони, а отец Никанор е в послушание да посредници в добрите дела между църквата и държавата. Сега наред е стръмния път от селото до манастира. Петкилометровата отсечка вече е част от общинската пътна мрежа, има спечелен проект за асфалтирането й и в момента тече процедура за възлагане на обществена поръчка, с която община Брезник ще избере изпълнител. Пак с проект ще бъде реставрирана и старата манастирска сграда, за да се приютяват все повечето поклонници, които идват за нощните богослужения в манастира.

Манастирското братство е надвило кризата, но това, което е важно и ценно е, че по този начин за пръв път се създава реална възможност да се възстанови старата традиция манастирите да се издържат от собствена земеделска дейност. Тази традиция е била прекъсната след 9-ти септември 1944 г. и е наложен сегашният имидж манастирите да бъдат ресторанти и хотели. По този начин се разрушава автентичният монашески начин на живот в манастирите, нарушава се и у хората се създава погрешено разбиране що е това манастир, коментира отец Никанор. И прави икономически анализ. Храните произвеждани по този начин са по-скъпи от масовото производство, но това не се дължи на алчност на производителя или търговеца, а на елементарни икономически причини, тъй като това е малко производство и по-голямата част от дейностите се извършват ръчно. Освен това продуктите, които се влагат, са само естествени материали. Всички разходи за издръжка на производството са в пъти по-големи от масовото производство. Така че няма какво да се чудим, че сиренето струва по 18 и 19 лева и кашкавал, който излиза над 20 лв. Може да се сравни с цените на големите производители, но колбасите са от месо, а млечните продукти - от чисто мляко. Няма никакви сурогатни материали и е нормално да е по-скъпо.

За пръв път може да се каже, че цикълът е затворен и може едно новосъздадено стопанство икономически да се възпроизвежда и действително да видим начало на това манастирите отново да се превърнат в това, което традиционно са били - място, което е свързано с монашеството и труда и по-малко с масовия туризъм, доволен е монахът.

Първият прочел манифеста за независимостта става почетен гражданин на Кюстендил

Българският политик, прочел пръв в Народното събрание манифеста за независимостта на България, е предложен за почетен гражданин на Кюстендил. Христо Славейков, син на поета и държавника Петко Рачов Славейков, е живял в Кюстендил, където бил съдия. 25 години той е народен представител от този район, а през 1908 г. ( до 1910 г) е председател на 14-то Обикновено Народното събрание. На 22 септември тъкмо той чете Манифеста за обявяване на независимостта в парламента и го връчва тържествено на Цар Фердинанд, за да прозвучат по-късно паметните слова в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и с този акт България да се обяви за пълноправна европейска държава.

Обявяване на независимостта на България в Търново – Христо Славейков е вляво от Цар Фердинанд.

Идеята да се отдаде заслужена почит от кюстендилци на позабравения политически деятел и активен функционер на Демократическата партия от началото на миналия век е на общинския съветник от “Иницатива за Кюстендил – Осогово” Ангел Джонев. Историкът припомня, че Христо Славейков има принос и заслуги към националната и местната история и лично участие в подготовката за провъзгласяването на независимостта, с което мотивира предложението си. То ще бъде обсъдено от съветниците на сесия, насрочена за 26 септември.

Христо Славейков е роден 12 декември (30 ноември стар стил) 1862 в Трявна. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Николаев. След това баща му, който по това време е министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов, го изпраща да учи инженерство в Белгия с държавна стипендия. Верен на гена си, Христо не е привлечен от точните науки. В крайна сметка завършва право в Екс ан Прованс и става съдия в Кюстендил. Предшественикът му е починал и Христо се влюбва в неговата вдовица с две деца. Това не се харесва на властната му майка и след скандал поетичният му баща го мести в Сливен, но любовта го връща обратно в Кюстендил, където се установява трайно като съдия, председател на окръжния съд и адвокат. С изгората си Милана имат шест деца. Историята разказва, че Христо Славейков издействал стипендия в Рисувалното училище в София за Владимир Димитров – Майстора, който като младеж се цанил за писар в кюстендилския съд. Христо Славейков е починал през 1935 г. Неговият син Стоян, завършил агрономство в Лайпциг, е дългогодишен кмет на Кюстендил. След 9 септември 1944г. Стоян изчезва безследно, а къщата им в Кюстендил става милиционерски участък. Потомците на рода, сред които има юристи, инженери, зъболекари, певци и даже футболист, но не и поет, се пръскат по различни краища.

Земляческо дружество събира пари за възстановяване на Трънския манастир

Земляческо дружество на живеещи в София трънчани се захваща с възстновяването на манастир. Общото събрание на регистрираното като сдружение Трънско земляческо културно-просветно дружество „Руй” е излъчило Инициативен комитет за обновяване на Трънския манастир „Св. Архангел Михаил”. Гражданската инициатива си поставя за цел чрез различни инициативи да събира дарения от местни патриоти и фирми от цялата страна.

Инициативният комитет ще се събере на 26 септември 2013 г. от 17:30 часа в салона на Славянското дружество на ул.”Славянска” №6 в София и кани на срещата общественици, бизнесмени, дейци на културата и представители на различни институции, за да представи програмата си и да избере ръководство.

Поканен и и енорийският свещеник на Трън Николай Пешов, който е назначен за предстоятел на манастирския храм, за да даде повече информация за състоянието на манастирския комплекс в момента.

 През 70-те години на миналия век  по лична заръка на Людмила Живкова храмът е бил покрит с масивен дървен навес, но през годините той подаде и падна. Черквата е била обект и на иманярски набези. В нея се намира и обвеяна с много легенди римска  колона с надпис: "Марк Антоний Руф подарява на Божеството Сантос Казабонос".

Миналата година със средства, набрани от дарителска кампания по инициатива на доскорошния кмет на Трън Станислав Николов беше извършен частичен ремонт на храма. Финансова помощ оказа и Софийска митрополия.

Заради съмнения за правомерно изразходване на средствата при този ремонт, от Инициативният комитет си поставят задача да контролират начина на изразходване на събраните от тях дарения.

В Националния институт за недвижимо културно наследство има планове за възстановяването на храма и консервация на ценните стенописи.

Манастирът е основан през 13-14 век. През годините на османското владичество многократно е опустошаван, но и възстановяван. През най-добрите му времена  манастирското  братство е достигало до над 70 монаха. По народно предание в обителта е отсядал и Васил Левски.

Трънският манастир се намира над село Ломница, в близост до живописното ждрело на река Ерма, където наскоро беше осъществен проект за благоустрояване на околността.

Първолаци се учат да сричат с ангел и Бог

Първокласниците в Кюстендил ще се учат да сричат и с думичките „ангел” и „Бог”. За трета поредна година хлапетата, които тръгват в първи клас, получават като дар от общината православни буквари.

Инициативата е на кмета Петър Паунов заради убеждението му, че през познанието за християнството децата ще се научат на основни човешки добродетели като толерантност, доброта и изключителна топлина.

Преди години той беше единственият общински кмет, който се включи в организираното от

Първа копка на параклис в Планиница

В пернишкото село Планиница направиха първа копка за съграждане на параклис. Каноничното молитвено последование беше извършено от трима свещеници от Радомирска духовна околия, водени от архиерейският наместник иконом Иван Плочарски. Той е председател на църковното настоятелство, което от няколко години ратува за въздигане на православен храм в селото.

В събота (06.09.2013), когато стана историческото събитие на отреденото за параклиса "Успение Богородично" място  се събраха повече от 60 човека, съобщи Катя Борисова, която е основен двигател на идеята.

В стария училищен двор е положен основен камък за параклиса. Идеята е да се купи готов молитвен дом. Моделът с размери 2.50/5.00 метра и 4.50 м. във височина вече е избран от каталога на гръцка фирма. Твърде възможно е да се прибегне и до услугите на производител от Бургас за по-изгодните цени.

Църковното настоятелство и продължава да набира дарения за православния храм по сметка: BG47BPBI794740620701 BIC BPBIBGSF, Пощенска банка, на името на Иван Костадинов Плочарски.

Нови тролеи за Перник от ЕЛЕНА

С екологичен градски транспорт може да се уреди Перник чрез европейския финансов механизъм ЕЛЕНА. Инициативата на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за безвъзмездно финансиране на местни и регионални власти при изготвянето на инвестиционни програми за енергийна ефективност и ВЕИ отправи покана към общината да представи окончателен вариант на апликационната форма за крупен проект, по който се работи от няколко години.

Евро звеното и консултанти успяха да отговорят на високите изисквания и представиха всички необходими документи, преди да се стигне до поканата за одобряване на исканата техническа

Храмове-паметници без покриви преди зимата

Храм "Рождество Христово" в село Дивотино

10 храма в Пернишко, тежко пострадали от земетресението миналата година все още стоят не ремонтирани. Църквите са обявени за паметници на културата, като три са с национално значение. Веднага след бедствието комисии обходиха пострадалите сгради на храмовете. Много от тях бяха посетени лично и от Знеполския  епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит.

Последваха ги експерти, за да оценят щетите и по стенописите и фасадите. С усилята на общинските власти в Перник бяха изработени планове за укрепването и съхраняването им. Месеци наред обаче тези планове се съгласуват с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо

Нанси на Мис Свят с ослепителна усмивка

Нанси Карабойчева ще представи България на Мис Свят 2013 с ослепителна усмивка по модела на Силвестър Сталоун. Подобно на холивудската звезда, победителката в конкурса Мис България 2013 също избра дентална клиника ЕО Дент, за да направи излъчването си перфектно. Дни преди да отлети за Индонезия, за ослепителната усмивка на красавицата, която ще представлява страната ни на световния конкурс на о-в Бали, се погрижи екип от специалисти по дентална естетика.

Засега нашето момиче е фаворит на публиката в онлайн грасуването. В кръга за таланти Нанси ще се опита да впечатли журито на конкурса с традиционен народен танц, а основната кауза, на която ще посвети усилията си е свързана с бездомните животни и грижите за тях. Това са каузи и на семейството стоматолози от Перник д-р Венета и Валентин Павлови, собственици на клиниките ЕО Дент.

Финалът на конкурса Мис свят 2013 ще бъде на 28-ми септември в столицата на Индонезия – Джакарта. Семейството стоматолози стиска палци и от сърце желае сполука на своята пациентка с убеждението, че красивата усмивка е много важна част и първа стъпка към успеха на всеки. Красивата усмивка на Нанси и нейният чар ще й помогнат да сбъдне мечтите си, но и да прослави България по най-добрия начин, коментираха стоматолозите.

Кучета бежанци превземат гара

Бездомни кучета превземат гарата на малък град в Пернишко. Нахлуха като бежанци, сякаш някой ги изсипа с ТИР, оплаква се кметът на Батановци Радослав Банчев. Броят на скитащите из градчето безстопанствени псета нараснал изведнъж. При управника имало сигнали, че са изсипани с микробус до местен колбасарски цех. Хора му разказвали, че четириноги били изсипвани и от леки коли. При него се трупат жалби от недоволни граждани, нападани от четириногите пришълци.

Най-агресивна била глутницата на гарата. Кучетата пречели на пътниците да хванат влака. Животните си имали и защитници. Две жени обикаляли по улиците с раници и хранели бездомниците с гранули. При опит да бъдат изловени и закарани в общинския приют, дамите скочили в тяхна защита и заплашили кмета, че за това ще научат в Европа. Банчев смята, че кучезщитничките са от местната организация за закрила на бездомните животни „Дай лапа”. Той поиска съдействие от общинските власти да се изчисти града от кучетата за празника на града на 17 септември.

Хранят хлебарки със сандвич

Младо семейство от Перник откри иновативен начин за справяне с хлебарките в панелното си жилище. От години апартаментът, който преди това се обитавал от родителите на младите, се споделял и с гадните насекоми. Изпробвани били всевъзможни начини жилището да се очисти от напастта, но насекомите изчезвали за кратко и после пак завземали обичайните територии под кухненските шкафове и в тръбите на канализацията.

За кратко ефект давали лепливи къщички, които се купували от кварталния магазин като много оборотна за квартала стока. Гадинките залепвали по тях и така популацията им намалявала.

Един ден злоядият наследник на семейството пъхнал под дивана недояден сандвич. Вечерта майката случайно открила, че върху него са напълзели голям брой от хлебарките. От тогава вечер по график семейството прави сандвич като капан за гадините, а сутрин със специална

Обезвредиха плантация с канабис на балкон

Чрез специализирана операция полицаи от Перник обезвредиха плантация с канабис на балкон. В почивните дни е претърсен апартамента на 32-годишния жител на Перник Давид Русев.

Жилището е в центъра на града и конопът съзрявал на терасата, наред с балконски сандъчета и саксии. След обиск са иззети 11 растения, суха листна маса в буркан и оръжие. Според осведомени упойващите растенията били с много високо качество.

Терасата била пригодена като оранжерия за отглеждане на марихуана. Като веществени доказателства полицаите прибрали устройство за циркулиране на въздуха, система за изкуствено осветление, маркучи за напояване, различни торове и препарати за подхранване.

Пернишкият Пабло Ескобар, както веднага находчиво беше кръстен балконският плантатор, притежавал и оръжие. В една от стаите на апартамента са намерени газов револвер, въздушен пистолет, два детонатора и оптика. Русев е задържан за 24 часа и разследването на случая продължава. Негови познати твърдят, че по-голямо наказание го чакало от строгия му баща, който бил на сезонна работа на морето.

Доброволци възстановяват изоставен манастир

Доброволци вдъхват живот на изоставения доскоро Мисловщички манастир "Успение Богородично" над трънското село Велиново. Смята се, че светата обител е строена във времето на втората българска държава.

Предание разказва, че към средата на 19 в. местният жител Велико Ивков открива останки от сгради и църква, заселва се там и остава до края на живота си. Няколко години след него в манастира идва и познатият в Трънския край просветител и поборник за църковни и национални свободи архимандрит Мисаил Байкушев. Към 1840 г. тайно от турските власти той отваря и манастирско килийно училище. Според местните последният игумен се казвал Методий и починал през 1960 г. Оттогава в манастира монаси не е имало и молитва не се е чувала, разказват жители на Велиново. До 50 година селото се е казвало Мисловщица и оттам е името на манастира.

Преди две години Светлозар Стоянов, богослов и фотограф, заснел много рухнали български

Рекорд: Манастир посрещна Голяма Богородица с 12-часова служба

С 12-часово богослужение без прекъсване беше отбелязан тази година празникът „Успение на Пресвета Богородица” в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Манастирът следва т. нар. старостилен календар, който е в сила и в светогорските манастири на полуостров Атон. По тази причина на вчерашния 28 август там беше Голяма Богородица. На този ден празнуват селските си събори и много от населените места в Пернишко. В обителта обаче се събират ревностни православни. Повеето от тях са духовни чеда на игумена схиархимандрит Евгений още от времето преди той да дойде в Църногорския манастир.

Традиция е да се събират на големите празници, заедно с целите си семейства. Тази година за причастие бяха представени и три бебета.

Иначе всички след Богородичния пост, след изповед пред духовния си старец, се причистяват накрая на празничната св. Литургия. Богослуженията, започнали с вечерня, продължили с всенощно бдение и прераснали в литургия, се водеха от йеромонах Никанор от манастирското братство и от енорийският свещенияк от Брезник от. Константин Стойчев, в съслужие в други духовници. Църковни певци от София и от Сандански заеха двете страни на клира и ангелогласните им песнопения направиха службата небесна. За Боговдъхновената прослава на Божията Майка в нейния най-голям празник допринесе и строгото спазване на последованията в службата, установени от стотици години в атонските манастири.

Богатата богослужба завърши с братска трапеза в ранни зори и след кратка почивка празникът в обителта продължи през целия ден. За хубавото настроение на гостите помагат и вдъхновените изпълнения на автентичен фолклор от формацията „Леб и вино” от Сандански. Семейството на Елена и Яне Каменарови, които са гръбнакът на бутиковия ансамбъл са и църковни певци и почти не пропускат служба в обителта.

На тръгване гостите не пропускат да си налеят целебна вода от манастирското аязмо, за силата на която се говори и по света.

Бебета сричат картонени приказки

Бебета сричат приказки в шарени книжки от картон. Хит на пазара за книги това лято в Перник са четивата за най-малките. Баби и мами и по-рядко мъжката част от семействата купеват на хлапетата книжки с дебели каргонени страници. Изборът се определя от качеството на илюстрациите, но и от цената. Предпочитани са по-популярните приказки за червената шапчица, медената питка, как дядото вади ряпа. От меките книжки най-много се продава приказката за Косе Босе и Лиса. На по-големите деца им купуват класическите истории на Мечо Пух. Все още по сергиите за книги се намира и любимата на много поколения малки и големи книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц” в джобен формат.

По специални поводи на все още неможещите да четат деца се купуват и по-скъпите книжки с

Успение на Пресвета Богородица

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!(Тропар на предпразненството)

В рождестве девство сохранила еси,

                                                       во успении мира не оставила еси, Богородице,

преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,

и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

При раждането си съхранила девството,

при успението не си оставила света, Богородице.

Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,

и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.(Тропар)

Храм "Св Атанасий" - Бобошево - 1590г.

Манастир "Св. Димитър"-Бобошево-1488 г.

Темски манастир "Св.Георги"-Сърбия -1576г.

Молитва към Пресвета Богородица

Възпявам Твоята благодат, Владичице, и Те моля: облагодати ума ми. Научи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствувам в песен, като прогониш (от мен) съня на унинието. С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, окования с веригите на грехопадението. Нощем и денем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат. Ти си родила Животодателя Бога — оживи мене, умъртвения от страстите. Ти си родила незалязващата Светлина — просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Владиката, направи от мене дом на божествения Дух. Ти си родила Лекаря — излекувай многолетните страсти на моята душа. Обхванат съм от вълните на житейската буря — насочи ме в пътя на покаянието. Избави ме от вечния огън, от злия червей и от тартара. Не допускай да стана радост на бесовете, понеже съм провинен в много грехове. О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения. Направи ме недостъпен за всяка мъка и умоли (за мен) Владиката на всички (твари). Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии. Пресвета Дево, чуй гласа на Твоя непотребен раб. Дай ми, Пречиста, ручеи от сълзи, които да очистят сквернотата на душата ми. Непрестанно ти принасям от сърце стенания: бъди усърдна, Владичице. Приеми моето молитвено служение и принеси го на милосърдния Бог. Ти си по-висша от ангелите, издигни ме над светското смешение. Светоносна небесна закрила, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похвала, Всенепорочна. Избави ме от душегубни беди, като усърдно умоляваш Христа, Комуто подобава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков, амин.

Светоносна небесна закрила, осени ме с духовна благодат. 

Суковски манастир "Успение Богородично" - Източна Сърбия - 1869г. -зограф Васил Попхристов от Самоков

Храм "Св Архангел Михаил" - с- Косача

Трънчани си направиха партия във Фейсбук

Стоян Стоянов развява националното знаме под връх  Руй

Трънчани-патриоти  си направиха националистическа партия във Фейсбук. Учредяването обаче стана на живо преди месец и половина, а сега ще има и втора сбирка. Организацията  започна на майтап в социалната мрежа.  Трънчани от  различни краища по света и нас, обединени във Фейсбук-групата   „Аз съм трънчанче”, се уговаряха публично, а вероятно и чрез лични съобщения.  Първоначалната идея беше учредителният партиен конгрес да бъде на най-високия връх в трънския край и партията да носи името му "Руй". Оказа обаче, че най-високата точка  е на сръбска територия.  Идеята дойде от насрочена за това време от сърби   туристическа среща. През Фейсбук те поканиха българските си  приятели да се съберат на върха. Гранична полиция обаче отказа на нашите, защото не бяха спазили процедурата със списъците.

Партия за трънските ценности все пак беше създадена, макар и засега неофициално. Проваленото събиране на върх Руй се състоя на поляната пред едноименната хижа. Според идеолога и основателя на партийната дружина Стоян Стоянов това ще е  българска партия, която има за цел да съхранява трънските ценности, културно-историческо наследство, етнографски особености, бит, култура, език. Врели в партийните дела трънчани, които не успяха да посетят сбирката, поискаха  на майтап Устав, Програма и питаха  може ли да се подават молби онлайн.  Имаше уточняващ въпрос „Требе ли да пишем от дека съм и оти сакам да членюем у партиюту?”.  Последва отговор, че има изискване, че „требе да не си член на другу партию пръвом! Осем това требе мотивационно писмо.”

При учредяването избраният  и за председател Стоян Стоянов държал реч и му ръкопляскали. Въодушевен от ентусиазма на съмишлениците си Стоян ги покани на туристическа разходка до връх Въртоп на сръбска територия, където приятелите им туристи от другата страна на границата отново правят събор.

За партията във Фейсбук вече не се говори открито, защото има предположения, че предния път властите са ги следили в мрежата и затова е осуетено качването на върха.

Чувството за хумор на трънчани е пословично, но както се майтапят с партията, така същата групичка не на шега се е заела с възстановяването на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично" над трънското село Велиново.

Кралев дол си връща Отец Паисий, Паисиевци преписват "История славянобългарска"

Отец Паисий е роден в нашето село и ще го докажем. Така посреща гостите си на възродения Паисиев празник кметът на пернишкото село Кралев дол Пламен Георгиев. Неговата убеденост споделят повечето местни и особено писателя Цанко Живков, посветил няколко книги на доказателства за родното място на автора на "История славянобългарска" От миналата година в селото възродиха съществувалата до средата на миналия век традиция да се чества св. Паисий Хилендарски в селото. Сега това става на 1 август, но след 1923 г.  на Кръстовден, който едно време бил на 27 август в Кралев дол имало национални тържества. За тях си спомнят хората, които миналото лято и на този първи ден от август се събраха пред местното читалище, което естествено се казва "Отец Паисий". "Едно време празнуехме пред училището. Пеша идваха ученици и от други села. Носеха венци с цветя. Имаше програми. С автомобили идваха големци от София." си спомнят беловласи баби, заели места под войнишка паметна плоча, до която от скоро има паметен знак на учителя Велев Кралевски, пръв подел спора, че Паисий е родом от Кралев дол. "Баба ми беше от рода на Паисиевите, но живееше в село от другата страна на Голо Бърдо, където се омъжила. Тя ми е разказвала много за Отец Паисий и все повтаряше, че е от неговия род.  По онова време малко от жените като нея бяха грамотни, но тя можеше да чете и пише и много я беше яд, като започнаха да твърдят, че Отец Паисий е от Банско", разказва жена на средна възраст, дошла специално за празника от Перник.


За младите обаче идеята, че първият съвременен български будител е роден в Пернишкото село е нова.  Повечето от участниците в шестата лятна археологическа експедиция "Кракра" чуват това за първи път. Независимо, че работят на разкопки в близост до средновековната пернишка крепост, в този ден те са в Кралев дол. В центъра на селото има изключително интересен и добре проучен археологически обект - римска вила от II-IV в., но младите са дошли за празника и заради разказа на писателя Цанко Живков.

Младежите го наобикалят около Паисовата чешма в местността "Калужерец" и той без съмнение им разказва, че тази чешма е правена от св. Паисий. Направил я, когато се върнал в родния си край за погребение на свой брат. Друга история разказва, че „калужарьете са праили чешмата, па се развальила, па идел арнаутин да я праи, па Калужарьете вишли дека иде да я праи, отишли, та го отбили.” Поп Паис не му дал „да я праи, оти че я потурчи”. Така е записан разказът на 85-годишния Цоне Тренчев през  1933 г. от комисия, в която бил и видния по онова време поет, драматург и общественик Емануил Попдимитров, разказва Цанко Живков."за пръв път сега разбрах, че Кралев дол претендира за родно място на Паисий Хилендарски. Досега от това, което сме учили знаех, че е роден в Самоковска епархия и Банско претендира за негово родно място. Изненада ме разказаното от писателя за голямото сходство на думите, използвани в "История славянобългарска" и говора в това пернишко село." сподели ученикът от училище "Д-р Петър Берон" в перник Радослав Росенов, един от участниците в експедицията.

Освен Паисова чешма, в Кралев дол има Паисова махала, Паисова кория и там е каменния кръст за който се твърди, че е надгробен камък на неговия брат поп Цветан. Младежите направиха разходка по тези места и се включиха в тържествата в центъра.

Направил я, когато се върнал в родния си край за погребение на свой брат. Друга история разказва, че „калужарьете са праили чешмата, па се развальила, па идел арнаутин да я праи, па Калужарьете вишли дека иде да я праи, отишли, та го отбили.” Поп Паис не му дал „да я праи, оти че я потурчи”. Така е записан разказът на 85-годишния Цоне Тренчев през 1933 г. от комисия, в която бил и видния по онова време поет, драматург и общественик Емануил Попдимитров, цитиран от Цанко Живков.

Тази година от празника започва препис на „История Славянобългарска”. Всеки желаещ ще може да препише изречение, страница или колкото иска, така че преписът да стане готов до следващия празник догодина, обяснява  кметът  Пламен Георгиев.  Първата страница на ръка преписа кметът на Перник Росица Янакиева. Очаква се да я последват и потомци на Паисиевия род, много от които са се пръснали по далечни краища.
Писателят Цанко Живков има нова надежда да се намерят доказателства, че св. Паисий е роден в това село. Освен езиковите сходства, които намират и за самооковско и дупнишко, той се надява, че скоро ще  бъде открит и гробът му около Асеновград и  тогава всички съмнения ще паднат. Общинското ръководство в Mерник пък подкрепя идеята на хълма над селото да се вдигне монументален паметник на Паисий Хилендарски, за който вече има проект и макет.

Дошлите на Паисиевия празник тази година можаха да го видят като част от изложбата, подредена специално за събитието. За подреждането на експозицията е помогнал експертът от Регионалния исторически музей в Перник Николай Сивков. той с готовност разказва за всеки експонат и за обектите по снимките, които разказват историята на селото през съвремието. Той е впечатлен и от достоверния разказ в История славянобългарска за други географски места в Пернишкия край. За всички нас е наистина гордост и самото допускане Отец Паисий да е тръгнал от тук, казва историкът.