Кралев дол си връща Отец Паисий, Паисиевци преписват "История славянобългарска"

Отец Паисий е роден в нашето село и ще го докажем. Така посреща гостите си на възродения Паисиев празник кметът на пернишкото село Кралев дол Пламен Георгиев. Неговата убеденост споделят повечето местни и особено писателя Цанко Живков, посветил няколко книги на доказателства за родното място на автора на "История славянобългарска" От миналата година в селото възродиха съществувалата до средата на миналия век традиция да се чества св. Паисий Хилендарски в селото. Сега това става на 1 август, но след 1923 г.  на Кръстовден, който едно време бил на 27 август в Кралев дол имало национални тържества. За тях си спомнят хората, които миналото лято и на този първи ден от август се събраха пред местното читалище, което естествено се казва "Отец Паисий". "Едно време празнуехме пред училището. Пеша идваха ученици и от други села. Носеха венци с цветя. Имаше програми. С автомобили идваха големци от София." си спомнят беловласи баби, заели места под войнишка паметна плоча, до която от скоро има паметен знак на учителя Велев Кралевски, пръв подел спора, че Паисий е родом от Кралев дол. "Баба ми беше от рода на Паисиевите, но живееше в село от другата страна на Голо Бърдо, където се омъжила. Тя ми е разказвала много за Отец Паисий и все повтаряше, че е от неговия род.  По онова време малко от жените като нея бяха грамотни, но тя можеше да чете и пише и много я беше яд, като започнаха да твърдят, че Отец Паисий е от Банско", разказва жена на средна възраст, дошла специално за празника от Перник.


За младите обаче идеята, че първият съвременен български будител е роден в Пернишкото село е нова.  Повечето от участниците в шестата лятна археологическа експедиция "Кракра" чуват това за първи път. Независимо, че работят на разкопки в близост до средновековната пернишка крепост, в този ден те са в Кралев дол. В центъра на селото има изключително интересен и добре проучен археологически обект - римска вила от II-IV в., но младите са дошли за празника и заради разказа на писателя Цанко Живков.

Младежите го наобикалят около Паисовата чешма в местността "Калужерец" и той без съмнение им разказва, че тази чешма е правена от св. Паисий. Направил я, когато се върнал в родния си край за погребение на свой брат. Друга история разказва, че „калужарьете са праили чешмата, па се развальила, па идел арнаутин да я праи, па Калужарьете вишли дека иде да я праи, отишли, та го отбили.” Поп Паис не му дал „да я праи, оти че я потурчи”. Така е записан разказът на 85-годишния Цоне Тренчев през  1933 г. от комисия, в която бил и видния по онова време поет, драматург и общественик Емануил Попдимитров, разказва Цанко Живков."за пръв път сега разбрах, че Кралев дол претендира за родно място на Паисий Хилендарски. Досега от това, което сме учили знаех, че е роден в Самоковска епархия и Банско претендира за негово родно място. Изненада ме разказаното от писателя за голямото сходство на думите, използвани в "История славянобългарска" и говора в това пернишко село." сподели ученикът от училище "Д-р Петър Берон" в перник Радослав Росенов, един от участниците в експедицията.

Освен Паисова чешма, в Кралев дол има Паисова махала, Паисова кория и там е каменния кръст за който се твърди, че е надгробен камък на неговия брат поп Цветан. Младежите направиха разходка по тези места и се включиха в тържествата в центъра.

Направил я, когато се върнал в родния си край за погребение на свой брат. Друга история разказва, че „калужарьете са праили чешмата, па се развальила, па идел арнаутин да я праи, па Калужарьете вишли дека иде да я праи, отишли, та го отбили.” Поп Паис не му дал „да я праи, оти че я потурчи”. Така е записан разказът на 85-годишния Цоне Тренчев през 1933 г. от комисия, в която бил и видния по онова време поет, драматург и общественик Емануил Попдимитров, цитиран от Цанко Живков.

Тази година от празника започва препис на „История Славянобългарска”. Всеки желаещ ще може да препише изречение, страница или колкото иска, така че преписът да стане готов до следващия празник догодина, обяснява  кметът  Пламен Георгиев.  Първата страница на ръка преписа кметът на Перник Росица Янакиева. Очаква се да я последват и потомци на Паисиевия род, много от които са се пръснали по далечни краища.
Писателят Цанко Живков има нова надежда да се намерят доказателства, че св. Паисий е роден в това село. Освен езиковите сходства, които намират и за самооковско и дупнишко, той се надява, че скоро ще  бъде открит и гробът му около Асеновград и  тогава всички съмнения ще паднат. Общинското ръководство в Mерник пък подкрепя идеята на хълма над селото да се вдигне монументален паметник на Паисий Хилендарски, за който вече има проект и макет.

Дошлите на Паисиевия празник тази година можаха да го видят като част от изложбата, подредена специално за събитието. За подреждането на експозицията е помогнал експертът от Регионалния исторически музей в Перник Николай Сивков. той с готовност разказва за всеки експонат и за обектите по снимките, които разказват историята на селото през съвремието. Той е впечатлен и от достоверния разказ в История славянобългарска за други географски места в Пернишкия край. За всички нас е наистина гордост и самото допускане Отец Паисий да е тръгнал от тук, казва историкът.