Владо Гръка посреща гости в бивак край водопад

Чудак посреща гости в бивак до Врабчанския водопад в Трънско. Пенсионираният металург Владо Гръка от Перник сам направил мястото за отдих сред дивната природа. Обстановката прилича на декор за епизод от Флинстоун. Масивни дървени маси и пейки от дънери са подредени в ниша под висока скала. Две скари са в готовност да зацвърчат с мръвки по вкус. През малката полянка тече поток, където вместо в хладилник се изстудяват напитки и дини.

Водопадът е малко встрани, скрит зад шубрак. Височината му е 4-5 метра и смелчаците

Врабчанският водопад през зимата цзамръзва и е невероятно красив, но през лятото може да се ползва като душ.

могат да го ползват като природен душ, а вирчето под него е страхотен естествен басейн. Храстите служат за параван на природната баня.

До това приказно място може да се стигне само по пътека. Колите спират на високото, където минава шосето към трънското село Врабча. Любителите на барбекю сред природата се спускат в ниското при бивака по две пътеки. Едната е по-стръмна, а другата е полегата, но и двете са добре поддържани, с оформени стъпала, където това е нужно.

Владо Гръка се грижи за това дивно място от доста време. Пенсионирал се след 30 години пред доменните пещи и се пренесъл на село. По прозвището му личи, че не е този край. Родителите му били гръцки преселници у нас. От Врабча била съпругата му. С нея Владо се разделил преди близо 30 години, но макар и разведени, тя го оставила да си направи къща в бащиния й двор. Владо теглил заем, построил си и селски дом и почнал да прави бивака.

„Много камъни и скала разбутахме първо, после правихме едно по едно, за да стане сега така приятно и удобно”, разказва чудакът. От гостоприемството му се възползват много хора. И познати, и непознати приемат на трапезата си с охота мъжа с библейска външност, но изрисуван по тялото с много татуировки. Сега го мъчи подагра и му се налага да прескача до града.

Мъчно му е че не може да посреща внуците, които обичат да го посещават през лятото. Но и за тях той е батко Владко, иначе няма сладолед, шегува се Владо.

Като металург има тавана на пенсията. От нея плаща заема за селската къща. Останали са му още няколко месеца, за да се издължи към банката. После смята да продължи да инвестира в бивака. И в здравето си, за да е по-дълго на трона в средата на трапезите. Никой не сяда на специалния стол, тапициран с кожа , когато Владо е там. Знае се, че това е неговота място като цар на купона. Всички докоснали се до това райско кътче го уважават.

Не е само до европейски пари, за които толкова ламтим. Нужен и мерак. И тогава и без външно финансиране може да се направят хубави неща, казва столичен чиновник с трънско потекло, който често води семейството си при Врабчанския водопад.
Менюто на компаниите е съобразено с вкусовете на гостите в бивака. Наличието на двете скари предполага мръвки. Опечените на дървени въглища сред природата месце или наденички имат вкус, кото се гарнира и със спомена от приятното преживяване. На скарата може да се пекне и риба. А опечените в жарта картофи са допълнителен деликатес.

През летните дни компаниите вдигат градуса и със специалитета

Диня с мастика

За тежка около 3-4 килограма диня са нужни около 300 грама мастика, препоръчват пробвалите различни пропорции. Алкохолът се инжектира в динята и после тя се потапя в ледената вода на планинския поток за естествено охлаждане. Рецептата може да се приложи и в домашни условия. Тогава динята се оставя да почива в хладилника до момента на консумацията й. Любителите на глътката казват, че така питието само се похабява, но и най-заклети пиячи може да си променят мнението, ако опитат диня с мастика при Владо Гръка до врабчанския манастир.