ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕТО - четиво за време преди избори

Свети Теофан Затворник

Какво означава благоденствие? Непрекъснатостта на грижовното устройване на участта ни от Бога за наше благо. С какво да привлечем към себе си Божието благоволение? Какво означава веротърпимост? В държавата най-високо от всичко трябва да стои светата вяра, а всичко друго да се управлява от нея.

Идването на власт на всеки нов държавник е начало на нови надежди за Отечеството. Оставането на власт е осъществяване на тези надежди. Но какво така усилно желае народът? – Благоденствие. Какво желае и за какво така дейно се грижи държавникът? – За благоденствието на народа. Към какво са насочени всички усилия на държавните мъже? – Към това – да устроят благоденствието на народа.

Но какво толкова не достига, за да се осъществи най-накрая това благоденствие? Защо то остава винаги само в желанието, само в очакването, винаги предстои, като светъл предел на усилията, като място за успокоение от трудовете. И тогава това благоденствие не е ли само мечтано благо, и изпълненият с надежда стремеж към него не е ли само измама на самолюбивото сърце? – Не.

Благоденствието не може да бъде мечта, затова и така общо и така дълбоко в душата и сърцето

Пресвета Богородица Утешителка с ангелски крила

В православната иконопис е прието с крила да се рисуват, ангелите, серафимите и хурувимите, св. архангел Гавраил, а понякога, но по-рядко и св. Йоан Предтеча и Кръстител. Но не са познати образци на икони на Божията майка с ангелски крила. Такава икона, невиждана другаде има в Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица” при село Суково до Пирот в Република Сърбия. Манастирският храм е изписан през 1869г от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите от манастира смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва „Пресвета Богородице, закриляй ни...”. Иконата се свързва и с празника „Покров Богородичен”, а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.

Макар и в пределите на Сърбия, Суковският манастир е посещаван от много българи. Туроператори га включват в дестинациите за религиозен туризъм в западната съседка, заедно с Погановския и Темския манастир. Монашеското братство с радост посреща гостите от България, предлага много стоки от своето манастирско стопанство, сред които има и лекове за всевъзможни болежки, направени по стари народни рецепти. Образът на Богородица Утешителка с ангелски крила е една от забележителностите на манастира, чиято история е изпълнена с чудеса.

Смята се, че на това място е имало обител още през 8-9 век, но през годините е опожаряван и въздиган многократно. Сегашният манастирският храм, посветен на Успение Богородично, е построен само за две години след 1857 г. Според преданието малко преди това Вельо Чобанина от пиротското село Крапец сънувал, че това място е свято и когато започнал да копае наистина попаднал на стари православни кръстове и църковни утвари. Синът на турския Сали бей Емин посегнал на православната светиня, но скоро се парализирал. Бащата дълго търсил лек за него. Помогнал му Вельо и тогава Беят издействал разрешението за вдигането на храма, а Чобанина станал калугер с името Вениамин и неговият гроб е в храма.

Манастирът почита Божията майка на 28 август, когато според календара на Сръбската православна църква е Голяма Богородица, но и на 21 септември, когато е празникът рождество Богородично. На този ден се празнува „Слава“ на манастира, какъвто обичай имат православните в Сърбия не само за храмове и манастири, но и за своите семейства – всяка фамилия има свой светия покровител и го тачи с голям семеен празник.

В денят на манастирската Слава, след празничната света Литургия се изпълнява обичаят „Избиране на кум“. Това е местна традиция, която се прави непосредствено след края на богослужението. Игуменът на манастира йеромонах Серафим и друг духовник освещава поставените на маса погача и коливо – богато украсено варено жито.

След това вдига осветена пита високо над главата си и я върти с ръцете си три пъти, заедно със стоящите до него миряни. Тези, които са останали по встрани и не могат да стигнат до погачата, слагат ръка на рамото на стоящия пред тях и така около високо вдигнатия хляб се образуват много лъчи от ръцете на хората. После духовникът, заедно с този, който е бил „кум“ след предишния манастирски празник, чупят погачата на кръст и избират новия „кум”, като слагат на главата му специален венец. Той се задължава да помага на манастира според силите и възможностите, а през цялата година името му ще се споменава по време на богослуженията.

И какво направи Радан Кънев?

По време на заседание на Изпълнителния и Гражданския съвет на Реформаторския блок определеният за говорител на Блока Радан Кънев подаде оставка.
Още преди този акт да стане факт. заявлението му за оставка беше разпространено до медиите.
От него стана ясно, че Кънев не искал да е глас на Бойко Борисов, защото части от РБ се заигравали с лидера на ГЕРБ заради конюнктурни интереси.

И какво направи Радан Кънев?

Има една такава поговорка – на си ти куклите,  дай си ми парцалките.

А дали преди да подаде заявление за оставка като говорител на Реформаторския блок, Радан Кънев не е подал заявление да го обявят за едноличен Командир на РБ.

И дали този му определен от някои хора като достоен акт не е в отговор на честната позиция на Меглена Кунева по адрес на Иван Костов и връзките му с Цветан Василев и КТБ, а не заради изразената позиция за актуализацията на бюджета на консултациите при президента.

Дали пък лидерът на ДСБ не връща парцалките, защото ДСБ има да дава не кукли, а парички. Все пак Движение България на гражданите плати сметката по кампанията за евроизборите с държавната си субсидия, а в Европарламента отиде кандидатът на ДСБ (след публичната намеса на оттеглилият се от политиката Иван Костов и устното окръжно до структурите на ДСБ да работят само за Светослав Малинов).

Някъде пишеше за подписано споразумение масрафът да се плати от партията,чийто кандидат стане евродепутат.

Колкото до отношенията към ГЕРБ, няма как на Радан Кънев да не му е известно изявлението на ген. Атанас Атанасов (от ДСБ), че е възможно реформаторско управление при коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок. И анализът на проф. Калин Янакиев (от ДСБ), с който той призова в името на дясната идея ГЕРБ и Реформаторите да загърбят своите противоречия. В същото време Меглена Кунева заяви, че "и ГЕРБ, и Реформаторският блок са обявили, че ще се явяват самостоятелно на избори, което изключва предизборна коалиция."

Изглежда наистина заявлението на Радан Кънев не е, че се отказва да е говорител на РБ, а че иска да е единствен председател на Блока. Номерът му може и да мине. Но политиката не е детска градина, за да се играе „на ти куклите, дай ми парцалките”.

Самият Радан създава впечатление за симпатичен млад мъж, а не за кукла и още по-малко - на конци. Но школата си казва думата .

След тиражирането на новината за подадената от Радан оставка по новинарските сайтове се  случи нещо интересно. с присъщата си активност тролове на Бареков започнаха да пишат по форумите в защита на Кънев. През ПИК се обади  и самият Бареков, който не пропуска подадена топка, независимо колко е висока. Емоционалният му коментар завършил с думите: "И нека Костов бъде с теб, сине на демокрацията!".

Владо Гръка посреща гости в бивак край водопад

Чудак посреща гости в бивак до Врабчанския водопад в Трънско. Пенсионираният металург Владо Гръка от Перник сам направил мястото за отдих сред дивната природа. Обстановката прилича на декор за епизод от Флинстоун. Масивни дървени маси и пейки от дънери са подредени в ниша под висока скала. Две скари са в готовност да зацвърчат с мръвки по вкус. През малката полянка тече поток, където вместо в хладилник се изстудяват напитки и дини.

Водопадът е малко встрани, скрит зад шубрак. Височината му е 4-5 метра и смелчаците

Врабчанският водопад през зимата цзамръзва и е невероятно красив, но през лятото може да се ползва като душ.

могат да го ползват като природен душ, а вирчето под него е страхотен естествен басейн. Храстите служат за параван на природната баня.

До това приказно място може да се стигне само по пътека. Колите спират на високото, където минава шосето към трънското село Врабча. Любителите на барбекю сред природата се спускат в ниското при бивака по две пътеки. Едната е по-стръмна, а другата е полегата, но и двете са добре поддържани, с оформени стъпала, където това е нужно.

Владо Гръка се грижи за това дивно място от доста време. Пенсионирал се след 30 години пред доменните пещи и се пренесъл на село. По прозвището му личи, че не е този край. Родителите му били гръцки преселници у нас. От Врабча била съпругата му. С нея Владо се разделил преди близо 30 години, но макар и разведени, тя го оставила да си направи къща в бащиния й двор. Владо теглил заем, построил си и селски дом и почнал да прави бивака.

„Много камъни и скала разбутахме първо, после правихме едно по едно, за да стане сега така приятно и удобно”, разказва чудакът. От гостоприемството му се възползват много хора. И познати, и непознати приемат на трапезата си с охота мъжа с библейска външност, но изрисуван по тялото с много татуировки. Сега го мъчи подагра и му се налага да прескача до града.

Мъчно му е че не може да посреща внуците, които обичат да го посещават през лятото. Но и за тях той е батко Владко, иначе няма сладолед, шегува се Владо.

Като металург има тавана на пенсията. От нея плаща заема за селската къща. Останали са му още няколко месеца, за да се издължи към банката. После смята да продължи да инвестира в бивака. И в здравето си, за да е по-дълго на трона в средата на трапезите. Никой не сяда на специалния стол, тапициран с кожа , когато Владо е там. Знае се, че това е неговота място като цар на купона. Всички докоснали се до това райско кътче го уважават.

Не е само до европейски пари, за които толкова ламтим. Нужен и мерак. И тогава и без външно финансиране може да се направят хубави неща, казва столичен чиновник с трънско потекло, който често води семейството си при Врабчанския водопад.
Менюто на компаниите е съобразено с вкусовете на гостите в бивака. Наличието на двете скари предполага мръвки. Опечените на дървени въглища сред природата месце или наденички имат вкус, кото се гарнира и със спомена от приятното преживяване. На скарата може да се пекне и риба. А опечените в жарта картофи са допълнителен деликатес.

През летните дни компаниите вдигат градуса и със специалитета

Диня с мастика

За тежка около 3-4 килограма диня са нужни около 300 грама мастика, препоръчват пробвалите различни пропорции. Алкохолът се инжектира в динята и после тя се потапя в ледената вода на планинския поток за естествено охлаждане. Рецептата може да се приложи и в домашни условия. Тогава динята се оставя да почива в хладилника до момента на консумацията й. Любителите на глътката казват, че така питието само се похабява, но и най-заклети пиячи може да си променят мнението, ако опитат диня с мастика при Владо Гръка до врабчанския манастир.

Вот в Неделя на Слепия

Проведените на 25 май в България и в повечето страни избори за представители в Европейския парламент, случайно или не, съвпаднаха с деня, който в календара на Православната Църква е записан като Неделя на Слепия. На този ден Църквата припомня едно евангелско събитие, при което Христос призовал при Себе си слепец и го попитал какво иска да му стори, а той отвърнал: дай ми да прогледам. Иисус му казва: „Прогледай, твоята вяра те спаси!”. Слепецът веднага прогледал и тръгнал след Спасителя, славейки Бога. А след това и целият народ, като видял какво е станало, въздал хвала на Бога. Всичкото това щеше да е известно на онези, които във вчерашния неделен ден бяха отишли за обща молитва в храма, защото по време на литургията се чете евангелския текст напомнящ за това събитие. За жалост и те бяха малко като хората, които по различни подбуди все пак отидоха до урните да гласуват.

Публична тайна ще останат мащабите на купените гласове на тези избори, защото нито плащащите, нито неотказалите по някой лев за случая ще признаят. Застъпниците и представителите на партиите и коалиции и наблюдателите на изборите за Европейски парламент се оказаха колкото избирателите. От възможността да избират мажоритарно с отбелязването на преференция се възползваха по-малко от половината гласували.


Евангелското събитие, което Църквата ни припомни във вчерашния ден показва, че Йерихонския слепец е съзнавал своята слепота и затова е помолил за светлина. Ние в по-голямата си част не я осъзнаваме. Той съзнавал своето нещастие и мъка, а ние, виждащите, така сме свикнали със слепотата си, че даже не я чувстваме. Страхуваме да прогледаме, боим се да видим себе си, каквито сме, защото встъпваме в това съзерцание без цел и без надежда. Евровотът беше предхождан от безсмислена кампания, която не само, че не отвори очите ни за светлината, но ни вкара в повече мрак и заради съзнателно изричаните лъжи. Политиците и партиите си остават длъжници за народа и така ще е докато Слепия не пожелае да прогледне. Но и да има кой да отвори очите му, така че да тръгне след него.

Св.Димитър сложил началото на Втората българска държава

По земите на Балканите св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, живял през ІІІ век в Солун, е особено тачен. Смел войн и справедлив военачалник, той загинал мъченически, прободен с копия докато се молел с вярата си в Христа. Християните, които покровителствал, въпреки заповедта на императора да ги преследва, погребали тайно своя тачен градоначалник. Когато гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

Предания разказват, че с неговото име е започнала и историята на Второто българско царство. В Търнов град двамата братя боляри Асен и Петър вдигнали храм в прослава на св. Димитър, след като славата му вече столетия се носела по Балканите. През 1185 г. на храмовия празник – 26 октомври, Асен и Петър обявили, че не признават повече двувековната византийската власт. Закриляни от светията, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край. През пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Много военачалници и пълководци са почитали св. Димитър, смятайки, че той ги води в битките.

Прието е по иконите свети Димитър Солунски да бъде изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий. В житието на светията се разказва, как късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун и той решил да принуди градоначалника да се откаже от Христовата вяра.

Димитрий, като узнал, че идва този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт. Пред императора той смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. В резултат бил хвърлен в тъмницата. Докато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Галерий имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. На тези борби срещу Лий добродолно се изправил младият християнен от Солун Нестор, който преди това изпросил разрешение от господаря си да иде на борбите. По Божия промисъл и по молитвите на Димитрий, Нестор хвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие. На тази история се отдава утвърдената през средните векове традиция в иконите св. Димитър задължително да язди червен кон, да е със зелен или син плащ и да убива човек.

Георги Пеев - доброволец и военен кореспондент през Балканската война

Депутат става доброволец и единственият военен кореспондент от македонския военен театър по време на Балканската война (1912-1913 г.). Роденият в Трън виден по онова време публицист Георги Пеев, се записва доброволец и придружава VІІ Рилска дивизия. Освен журналист, когато избухва войната той е и народен представител. За поколенията са останали неговите фронтови бележки „До Солун и назад”. За първи път този факт стана известен в документална изложба, подредена по повод вековния юбилей от Балканската война от териториалния отдел на „Държавен архив” в Перник и местната Областна администрация. На едно от таблата сред снимките на участници във войната беше и портретът на Георги Пеев с пояснението, че е доброволец и военен кореспондент на VІІ Рилска дивизия. Снимката е оргинал от 1913 година и се пази във фондовете на пернишкия архив.

Георги Таков Пеев всъщност е една изключителна личност. На фронта той отива едва

34-годишин, но дотогава зад гърба си има богата биография. Роден на 13 октомври 1878 г. в град Трън. Син е на известния родолюбец Тако Пеев, който по време на освобождението енергично работи за присъединяването на Трънско, Враня и Пирот към България. Фамилията е помагала с лични средства за възстановяването на християнски храмове в селата в района и на Трънския манастиир «Св. Архангел Михаил».

Георги Пеев е следвал право, но напуска университета и още съвсем млад се захваща с публицистична дейност. Бил е сътрудник на вестниците „Родолюбец”, «Български търговски вестник», „Дневник”, „Търговски бюлетин”, „Реч”, „Мир” и други вестници и списания. Редактирал е „Еснафски защитник” и „Занаятчийски глас”. Той е основал и в продължение на четири години е редактирал списание „Поглед”. Написал е книга за „Народното стопанство”, славянските икономически организации в Хърватско, Чехско, Словенско и Сърбия. Той е автор на една брошура – реферат за задачите на славянските журналисти, както и реферат за нуждата от закон за литературната собственост. Направил е брошура за значението и нуждата от търговска организация, а по-късно негов авторски реферат е прочетен на учредителния конгрес за основаване на Търговски съюз в България. Години наред след основаването на Дружеството на българските публицисти той е избиран в Управителния съвет, а и няколко години за негов секретар. Председател е на българския занаятчийски съюз. Избиран е за член на Софийскта търговско-индустриална камара. Подпредседател е на централния комитет на Дружеството за борба с туберкулозата в България. Секретар е на централното бюро на Народната партия. Почетен член-кореспондент на Загребската търговска камара и на Чехското експортно дружество.

Първият български военен кореспондент е избиран за нареден представител в V-тото Велико народно събрание и в 16-тото и 18-тото обикновено Народно събрание. Участвал в македоно-одринското освободително дело като близък другар на Гоце Делчев.

След погрома на България през 1913г. отива „в югославските земи на Австроунгарската монархия”. Там чрез хърватските и словенските вестници защитава каузата на България. За тази част от биографията на Георги Пеев свидетелства статия в юбилейна книжка на сп. Светлина“ от януари 1918 г. Тя също се пази във фондовете на пернишкия архив. В списанието освен статията с биографични данни за Георги Пеев са публикувани и негови спомени от участието му като доброволец и военен кореспондент в Балканската война.

Монаси подариха на Царя икона на св. Симеон Стълпник

Монасите от Църногорския манастир «Св. св. Козма и Дамян» над брезнишкото село Гигинци подариха на Царя икона на св. Симеон Стълпник. Благословеният дар е специално поръчан за Симеон Сакскобургготски по повод решението му да се черкува на Велики Петък в обителта. Изработена от художника Красимир Асенов от Перник, зографисал новия манастирски храм „Св. Силуан Атонски” и други части от обновената света обител.

От канцеларията предупредили братството за

желанието на Царя и монасите били леко притеснени заради строгия пост на този ден, но все пак след като разгледа обиителта, където бившият министър- председател дойде за първи път, той беше поканен на скромна, според обичая за деня трапеза. Игуменът на манастира схиархимандрит Евгений разказа на гостите историята на светата обител и побеседва с тях за силата на вярата и отношенията между църквата и държавното управление.

Царят и придружаващите го се включиха молитвено във вечерното богослужение, което се извършва по най-старите православни последования.

Деца от православни семейства, дошли специално за бослужбата в манастира, пожелаха да се снимат с Царя за спомен от този ден.

Преди да отпътува Симеон Сакскобургготски беше поканен като специален гост на тържествата по повод 200-годишнината от възстановяването на манастира и пълното му ново обновяване, които ще бъдат в средата на юни с участието на високопоставени православни архиереи от братски Църкви.

Посрещнаха Великден и в села със затворени храмове

Благодатния огън от Йерусалим за първи път беше донесен в Перник

С богослужби за Възкресение Христово посрещнаха Великден и по села със затворени храмове. Свещеници създадоха организация и по покана на местните служиха в празничната нощ в Ноевци и Гигинци. Там молитвените последования извърши йеромонах Йосиф, гост на Църногорския манастир. В Сопица, Слаковци и Неделково беше енорийският свещеник на Брезник отец Константин Стойчев с презвитерата Малтена. С добра организация те доставиха радост на миряните да съпреживеят великото Възкресение на Спасителя, както в трите села, така и в храм „Св. Георги Победоносец” в Брезник.

За стотиците перничани, събрани в централния градски храм „Св. Йоан Рилски”и около него имаше и приятна изненада За първи път в Перник пристигна благодатният огън от Йерусалим минути преди Възкресение. Инициативата беше на кмета Росица Янакиева, която създаде организацията по докарването му. Вечният огън пристигна от Дупница, където пък го донесе от Пловдив бившият кмет на Струмяни Валентин Чиликов, пренесъл чудодейния пламък за цяла Югозападна България. Пламъчето достигна и до Църногорския манастир «Св. св. Козма и Дамян» над брезнишкото село Гигинци, където го донесе пратеник на Янакиева.

Мината в Перник правела молове

Продоволствен магазин в Перник -1928г.

Пернишката Баба Мина  навремето още правела молове. За това се използвала кооперация. На 27 февруари се навърши  годишнина от създаването й.
От Държавен архив – Перник припомниха, че на тази дата през 1911 г. в миньорското селище била създадена кооперация „Съгласие” . Учредители станали 95 човека. Изискването за членовете на кооперацията било да са чиновници, служители и работници на Мини Перник или в държавните и общинските учреждения.
Главната стопанска дейност на кооперацията била продажбата на стоки в колониални магазини за дрехи, обувки платове и „съестни” продукти.
Архивите разказват как такъв магазин бил открит през септември 1928 г. в ново минно помещение. Продоволственият обект бил предназначен за работния персонал на Мината , който пазарувал в едновремешния мол на най-умерени цени почти всичко необходимо за домашни нужди – хранителни стоки, посуда, платове, обувки и др.
От Мини Перник по онова време обобщават, че с тази си социална политика, насочена към подобряване на условията на живота предприятието „вече не страда от липса на работна ръка или масови напущания на работа”. Напротив, винаги имало повече кандидати за работа, отколкото били нужни и това давало възможност Управлението да прави по-добър подбор на персонала.
Така кооперацията „Съгласие” решила важен въпрос за Мината и чрез своите магазини. Назад в годините останало времето, когато за миньори се наемали работници от Румъния и Банат, а се случвало даже с телеграми да бъдат молени околийски началници да вербуват и пращат в Перник миньори.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г.  кооперация "Съгласие" престанала да съществува. на 3 март 1947г. кооперацията се слива с други две - "Ведома" и "Напред", а на 1 юли 1947 г. към тях се присъединява и кооперация "Струма". Така се образува нова Народна потребителна кооперация НАРКООП-Перник. 

Близначки пеят химна на закуска

Седемгодишни близначки от Перник пеят химна на закуска. Впечатлени от музиката и текста на песента, първокласничките от Основно училище „Св. Иван Рилски” Ели и Ани отделят всяка свободна минута да се упражняват в изпълнение на „Мила Родино”. В седмицата преди националния празник в тяхното училище и в още няколко пернишки школа часовете започват с химна. Преди ден хлапетата, заедно със съучениците си участваха в изписването на буквата „И” от името на България в двора на учебното заведение. Те са силно впечатлени от разгърналата се в региона кампания „Силата на България”, посветена на Националния празник 3 март. По път към училище и обратно крачат до дядо си с химна на уста. През последните дни момичетата заразили с песента и хлапетата, с които заедно ходят на занималня след учебните часове, довериха възпитателките. Двете запяли „Мило Родино” и на репетиция на школата по народни танци, която посещават.

Малките чаровници не за първи път се вълнуват пред празнично. Бележитите дати ги впечатлявали и друг път. Последната им изява пред домашна публика била на 19 февруари, когато представили своя презентация за Левски, съпроводена и с художествени изпълнения. В наклонностите на малките към историята и любовта им към българското се съзира наследственост, защото тяхна баба е директорът на пернишкия исторически музей Емилия Велинова.

Как Радомир стана Бозенбург

Единствената в света скулптурна фигура на божаджията, дело на проф. Евгени Кузманов

Планирали бузопровод от Радомир до София












Едно време, когато бозаджийството било широко развит занаят в Радомир и цяло Радомирско, имало планове да се направи бузопровод до София. Кой точно е дал тая идея не е съвсем ясно, но не е изключено това да е било предизборно обещание я на някой кандидат за депутатин, я на някой мераклия да го изберат за кмет на градчето. Тогава на Радомир почнали да му викат Бузенбург и от само себе си се утвърдил като безспорна столица на бозата.

В нови времена местен управник искаше да прави Фестивал на бозата. Тази идея на кмета на общината Златко Стойчев, вече покойник, си остана само мечта, но затова пък по негово време Радомир се сдоби с единствената в света скулптурна фигура на божаджията, дело на проф. Евгени Кузманов, и той радомирец.

Хората я приемат като паметник на ония свои земляци, които в началото на 20 век утвърдили бозаджийството като непреходна слава на Радомир. През годините на социализма имаше опит градът да стане родната Мека на тежкото машиностроене и черната металургия, но опитът изтрая за кратко. И макар традиционната българска закуска „баничка с боза” в съвремието да не остана така уважавана, както е шопската салатка с ракийка, и до днес бозата остава запазена марка за Радомир, а зевзеците проверяват дали едната ръка на радомирци не е по-дълга от другата, разтеглена от носенето на тежките гюмове с боза из цялата страна.

В детските спомени на по-възрастните българи още живее човекът с метален гюм в едната ръка и алуминиево канче в другата, който върви по улицата и вика „Бозаджиятааа...Медена бозааа...”. Много от бозаджиите били албанци и още се спори дали радомирската или албанската боза била по-майсторска. Но и в Радомир също е имало албанци бозаджии. Разказват, че последният бил някой си Али Сербез, чието потомство днес живеело в турския град Измир. А градска легенда твърди, че разцветът на бозаджийството в Радомир настъпил след войнишкия бунт през 1918 г. Тогава разбили интендантските складове на радомирската гара и за една седмица разграбили захарта и брашното.

Правенето на боза било печеливша работа, но и много трудоемка. Първо се приготвял квас от пшеничено брашно, размито с вода до получаването на гъста каша. Сместа се покривала с топла кърпа и престоявала около 12 часа. Когато се появявали мехурчета се доливала вряща вода. Хубавата боза ставала от просено брашно, но се правела и от ръжено, а за разкош се прибавяло и малко пшеничено. Брашната разбърквали с хладка вода и я оставяли да ври на слаб огън, като бъркали непрекъснато, докато се сгъсти. Сварената смес изсипвали в дървено корито да изстине до стайна температура и тогава добавяли кваса. Разбърквали отново и я оставяли за половин денонощие да престои и вкисне леко. Тогава добавяли студена вода, прецеждали сместа и накрая подслаждали бозата. Първите бозаджии произвеждали бозата без захар. За производството се използвали бакърени казани от 100-150 литра, корито за изстудяване и вкисване на кашата, наричано текме, дървена бъркалка с бакърен накрайник – кюския, каца за прецедената каша, дълбоко сито и дървена или метална решетка -пармак. За разносната продажба на бозата били необходими дървени или метални гюмове и канчета, които се носели на колан - силях .

Корените на слуха за бузопровода от Радомир до София са от около 30-те години на миналия век, когато пак имало голяма икономическа криза, но нямало еврофондове и така идеята пропаднала. Сега радомирската боза се прави в цех с модерни автоклави в близкото до столицата на бозата село Долни Раковец, а тайната на вкуса й е в местната минерлана вода, с която се разрежда кашата от брашна. Местните поддържат традицията на занаята и преданията, че за мъжете бозата е като афродизиак и е полезна за мъжкото достойнство, а на дамите може да послужи вместо силиконови импланти за увеличаване на гръдната обиколка и за повече мляко на майките кърмачки. Преди години бозата се добавяла за здравина и към боята, с която масово се варосвали стените, но днес за това се използва латекс, а бузопроводът е само шега, осъвременена с крайни точки не само до София, а и към други европейски стоолици. Защото ако някога сър Уинстън Чърчил прозрял, че Ориентът започва от там, където се пие боза и тоалетните миришат, то сега бозата си е европейско питие, макар и със затихнала слава.

Перник под окупация на Сурва: Маскирани искат оставката на злото

Международният фестивал е световна зимна топ дестинация, а традицията - в нематериална съкровищница на ЮНЕСКО

Под тотална окупация на Сурва беше Перник през последните почивни дни на януари. Маскирани, костюмирани и гримирани от страната и чужбина под грохота на милиони звънци искаха оставката на злото. Сурвакарската традиция, оживяла отново и тази година в 48 пернишки села в нощта на 13 срещу 14 януари, до края на годината почти сигурно ще стане част от световната нематериална съкровищница на ЮНЕСКО. А ХХІІІ международен маскараден фестивал тази година е световна зимна топ дестинация според Нешънъл Джиографик.

„Окупаторите” на Перник не се недоволни от нещо хора. Това са хиляди маскирани, костюмирани и накичени с милион звънци мъже, жени и деца, дошли в града от селата в пернишко, от много краища на страната и от чужбина, за да изживеят своя звезден миг и да пресъздадат стародавната традиция на човеците да гонят от себе си злото. Градът събира и почти стохилядна публика на зрелището, което отдавна е скъсало с вярването, че този е начинът да надвие доброто и се е превърнало в спонтанен спектакъл с участието на огромен брой артисти.

И тази година организаторите се бяха постарали да направят запомнящо се откриване. След официалните речи на кмета на Перник Росица Янакиева и президента на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) барон Хенри ван дер Кроон започна спектакъл. Пред сцената с две лъскави ретро лимузини дойдоха пернишки рок музиканти и гръмко забиха химна на Сурва, а бек вокалистки им бяха народни певици в носии, които оцветиха мелодията с граовси етно напев. След това сцената превзеха небезизвестната Николина Чакърдъкова и танцьори от Неврокопския ансамбъл. Перничани и гостите на фестивала ги посрещнаха с овации, но не спестиха и забележки. Докато певицата викаше на микрофона "иху", човек от публиката я поправи: " А не е yahoo, нито gmail! Нали беше за abv в BG?". Изпълнението и беше нашарено от 3D – мапинг, който показа гигантски светлинни картини върху цялата фасада на Двореца на културата. Спектакълът завърши със зрелищно светлинно шоу и пищни илюминации. След това ритуалният сурвакарски огън беше запален от сурвакарите от село Дивотино, които миналата година бяха носители на голямата фестивална награда. Техният танц беше предшестван от огненото шоу на младите любители артисти Ева и Оги Павлови и техните партньори. Те развъртяха огнени кълба в жив съпровод на певицата Ива Давидова, която подхвана „Мари, Марийке”, озвучила наскоро и US видео.

Освен дефилетата на близо 100 групи маскирани с над 6 380 участници в града има много съпътстващи прояви. Тази година за пръв път се проведе конкурс за хумористични рисунки и маски и работите на призьорите се откри изложба «Смях по Сурва». Утвърдени художници откриха свои авторски изложби. На две места са отворени работилници за маски. Майстори показват традицията в изработването им и разкриват тайните на приложните си умения, а хлапета се упражняват в ръкотворие, подчинено на сурвакарската тема.

За гостите от чужбина е открита специална сцена. Те са над 330 човека и са от Албания, Гърция, Италия, Индонезия, Македония, Словения, Сърбия, Унгария. През това време танцьори и музиканти от групите на предрешените се състезават в паралелен конкурс „Тъпан бие, оро се вие” за най-атрактивен маскараден оркестър и сватбарско хоро, които са неизменна част от традицията, а често булките са мъжки.

В гиганстки казан, чийто капак се повдига от кран, Ути Бъчваров сготви в Перник традиционната сурвакарска манджа от 400 кила кисело зеле с колкото пое свинско. На местен език ястието се нарича вариво с ударение на първата сричка. Помагаха му баби от село Рударци. Докато готвеха, те припяваха оригинални народни песни, както са ги пеели бабите им и прабаби. Техни наборки от пенсионерски клубове из цяло пернишко пък подредиха благотворителна кулинарна изложба. Паричките за вкусотиите се пускаха в касички и ще послужат за бъдещ музей на маската в Перник. За тая цел на друг базар се разпродаваха и 300 сурвачки, направени в детски градини, училища и читалища.

За тези, които не вкусиха от традиционните гозби остана възможността да си ги сготвят сами по рецепти от сборник, който тази година беше направен в специално за фестивала. А Ути си призна, че за първи път опитвал пълнени сухи чушки с ориз, боб и картофи и булумач от пържено в мас или масло брашно, подправено със сирене.

Преди да опитат от бабините манджи и да се видят с Ути официалните лица присъстваха на церемония, на която шефът на "Български пощи" Валентин Петков, който е перничанин, подари на кмета на Перник Росица Янакиева и на краля на европейските карнавали барон ван дер Кроон персонализирани пощенски марки с винетки с техните образи.

През първия фестивален ден природата беше по- милостива и нямаше много студ и валежи, но в неделята над дефилетата се сипеше сняг на парцали. Това не изплаши обаче нито маскираните, нито публиката, нито димящите скари.

Оказа се в крайна сметка, че всеки пети в маскарада тази година е дете. Около 1200

от участниците са малките продължители на традицията, които гонейки злите духове, със сигурност гонят лошите помисли у всеки. С пошита риза на 136 години беше двегодишният Габриел от Сопот. Той вече е ветеран, защото и миналата година е бил на дефилето с Перник с майка си, а сега бяха довели и негова партньорка само на годинка. В сопотската група беше Биляна Радева, която скоро ще се омъжва, а на главата й беше було на 152 години.

Сред хлапетата, които събират най-много погледи, са фестивалните талисмани Сура и Сури. Тази година в тяхната роля са малки артисти от театралното студио „Мускетари” към Обединен детски комплекс – Перник с ръководител Ваня Михова. Това са 9-годишната Павла Павлова от Радомир. Третокласничката от училище „Архимандрит Зинови” вече има своята звездна слава заради участието си в шоуто на Слави като изкусна разказвачка на весели истории. Сури също е актьор с история. 10-годишният четвъртокласник от пернишкото училище „Свети Иван Рилски” Константин Асенов се е снимал във филма „Сняг” на режисьора от Перник Венцислав Асенов. Авторът на идеята и на образа на фестивалните талисмани Сури и Сура Кирил Манов – ръководител на фестивалния център, не крие задоволството си от избора на малките актьори тази година.

От няколко години Манов е човекът под сянката на маските, който има заслуги за атрактивните изненади, съпътстващи най-голямото по рода си събитие на Балканите и в Европа, заради което от 2009г. Перник е признат за европейска столица на маскарадните традиции. Манов е автор на спектакъла по откриването на фестивала тази година, както и предишни. Измислил е музиката и текста на фестивалния химн, направи фестивални шапка и пелерина като запазена марка, а тази година по негова идея шефът на «окупаторите», главният войвода на маскарада връчи и златен винкел като жезъл на барон ван дер Кроон. През неговите душа и сърце минават повечето нови идеи, които превръщат пернишката Сурва в модерен градски карнавал със световна слава. Окупацията на Перник в името на доброто продължава. Злото е в оставка.

Министър и кметове плашат злото по Сурва в Пернишко

Сурвакари търсиха Първанов и Калфин на мегдана в Косача. И експертите от ЮНЕСКО се потопиха в среднощния спектакъл

За поредна година селата в Пернишко се огласиха от чанове и тъпани в нощта на 13-ти срещу 14-януари. Маскирани мъже, а в последните години и много жени и деца , облечени в кожи или парцалени костюми изпълниха улиците и селските мегдани. Често маскираните са повече от публиката, а тази година слух накара зяпачите да търсят Георги Първанов и Ивайло Калфин сред маскираните в родното село на експрезидента.


Традицията на народния обичай Сурова по пернишките села продължава с пълна сила.

Сватбата е задължителен елемент от традицията на Сурва

Народния гений в нощта срещу Васильовден според светоотеческия календар е все по-жив и по-жив. От бебе до дядо всички по селата в тази магическа нощ са маскирани, костюмирани и съоръжени с тежки звънци за поредния спектакъл. Отдавана никой не вярва, че този е начинът да се изгони злото и да надвие доброто, но в тази нощ в цяло пернишко селата са пълни с народ, за да се изживее завещаната от предците поколения напред традиция, която тече във вените и се пропива в гена на граовци. И няма обяснение за случайно попадналите във водовъртежа на магията Сурва, защото играта на маскираните и ритъмът на звънците и тъпаните увлича и най-предубедения зрител.

Каринка е само на 4 годинки. Доскоро нейният татко беше кмет на село Богданов дол, но вече е по-голям шеф. Стана заместник на областния управител на Перник. Той е бил сред маскираните от дружината. Сега не е. Но Каринка за пръв път е предрешена като мече и още е плаха. Тя обаче е редом до военният министър Ангел Найденов, който беше сред гостите на Сурва в Пернишко тази година, както и друг път и присъства на пресъздаването на обичая в село Богданов дол, чийто сурвакари си поделиха победата на миналогодишния Международен фестивал на маскарадните игри със сурвакарите от Дивотино. Като избиран от Перник за депутат Найденов познава обичая, но сега си пожелава правителството, от което е част, да изгони злото от държавата и с характерната си честност признава, че затова ще е нужен цял мандат.

Бай Кирил Арсов кани министъра в сурвакарската си лимунизина. Това е истинска каручка, теглена от живо Магере. то е кръстено Марко, защото е родено през март и гарантира сигурност на превозите. Бай Киро е бил багерист. Вече е минал 60-те. На Сурва ходи откакто се помни. Бил е и на първия фестивал в Перник през 1966 г. като дете. Само веднъж не се е маскирал, защото бил в болница. В дружината на Богданов дол, с която сега се срещат сурвакарите от близкото село Лесковец, са неговите син, снаха и трима внуци.

Рейдът из региона, който се прави традиционно от община Перник след Богданов дол продължава в Ярджиловци, където към официалните гости се присъедини и пернишката кметица Росица Янакиева. Традиционно тя обикаля селата в региона, поздравява празнуващите и кани дружините на фестивала в Перник, който тази година ще бъде за 23-ти път – по традиция в последните почивни дни на януари.

Ярджиловската група е сред най- многобройните в региона, обявена от президента на Фондацията на европейските карнавални градове Хенри ван дер Кроон за най- добрата група на всички времена. Местните пазители на традицията обаче, бяха по- пестеливи във веселбата за Сурва заради шест смъртни случая на сурвакари през последната година.
Починали са мъже на възраст от 38 до 60 години и вместо оглушителен звън на хлопатарите те сведоха глави в памет на другарите си.

За сметка на това в радомирските села Копаница и Стефаново празникът бе показан в пълната му пищност.

Пикът на празненствата беше в родното село на Георги Първанов Косача в община Ковачевци, където край ритуалния огън среща си дадоха сурвакарски групи от три общини- местната от Косача, Долна Секирна от община Брезник и Пещера – от община Земен. Тръгнал сред публиката слух кара гостите да се взират в маскираните, за да търсят истинските Георги Първанов и Ивайло Калфин. Хората си спомнят една откровеност на именития им земляк, че като дете не си мечтал да става президент , ами искал някой ден да е сурвакар.

Сред канския шум от звънци и банални разговори за политика не вървят, но все пак сред маскираните има политици. И в трите дружини важни персонажи са кметовете на тези села. Макар да са излъчвани от различни партии, в тази нощ те се прегръщат и си обещават мир. Скрепяват го с по-глътка от огнената течност в бъклиците, които всеки от тях носи.

В обиколката по селата в пернишко в тази магична нощ се включиха и участниците в семинар, провеждан в пернишкото село Рударци под егидата на ЮНЕСКО, начело с проф. Мила Сантова, ръководител на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа. Да видят с очите си Сурвата на съперниците си за световната културна съкровищница, в рейда се включиха и представители на останалите български кандидати- от Копривщица, Сатовча, Чипровци и Неделино, които се потопиха в спектакъла, носен от граовци в сърцата, душите и кръвта им.