Рекорд: Манастир посрещна Голяма Богородица с 12-часова служба

С 12-часово богослужение без прекъсване беше отбелязан тази година празникът „Успение на Пресвета Богородица” в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Манастирът следва т. нар. старостилен календар, който е в сила и в светогорските манастири на полуостров Атон. По тази причина на вчерашния 28 август там беше Голяма Богородица. На този ден празнуват селските си събори и много от населените места в Пернишко. В обителта обаче се събират ревностни православни. Повеето от тях са духовни чеда на игумена схиархимандрит Евгений още от времето преди той да дойде в Църногорския манастир.

Традиция е да се събират на големите празници, заедно с целите си семейства. Тази година за причастие бяха представени и три бебета.

Иначе всички след Богородичния пост, след изповед пред духовния си старец, се причистяват накрая на празничната св. Литургия. Богослуженията, започнали с вечерня, продължили с всенощно бдение и прераснали в литургия, се водеха от йеромонах Никанор от манастирското братство и от енорийският свещенияк от Брезник от. Константин Стойчев, в съслужие в други духовници. Църковни певци от София и от Сандански заеха двете страни на клира и ангелогласните им песнопения направиха службата небесна. За Боговдъхновената прослава на Божията Майка в нейния най-голям празник допринесе и строгото спазване на последованията в службата, установени от стотици години в атонските манастири.

Богатата богослужба завърши с братска трапеза в ранни зори и след кратка почивка празникът в обителта продължи през целия ден. За хубавото настроение на гостите помагат и вдъхновените изпълнения на автентичен фолклор от формацията „Леб и вино” от Сандански. Семейството на Елена и Яне Каменарови, които са гръбнакът на бутиковия ансамбъл са и църковни певци и почти не пропускат служба в обителта.

На тръгване гостите не пропускат да си налеят целебна вода от манастирското аязмо, за силата на която се говори и по света.

Бебета сричат картонени приказки

Бебета сричат приказки в шарени книжки от картон. Хит на пазара за книги това лято в Перник са четивата за най-малките. Баби и мами и по-рядко мъжката част от семействата купеват на хлапетата книжки с дебели каргонени страници. Изборът се определя от качеството на илюстрациите, но и от цената. Предпочитани са по-популярните приказки за червената шапчица, медената питка, как дядото вади ряпа. От меките книжки най-много се продава приказката за Косе Босе и Лиса. На по-големите деца им купуват класическите истории на Мечо Пух. Все още по сергиите за книги се намира и любимата на много поколения малки и големи книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц” в джобен формат.

По специални поводи на все още неможещите да четат деца се купуват и по-скъпите книжки с

Успение на Пресвета Богородица

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!(Тропар на предпразненството)

В рождестве девство сохранила еси,

                                                       во успении мира не оставила еси, Богородице,

преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,

и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

При раждането си съхранила девството,

при успението не си оставила света, Богородице.

Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,

и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.(Тропар)

Храм "Св Атанасий" - Бобошево - 1590г.

Манастир "Св. Димитър"-Бобошево-1488 г.

Темски манастир "Св.Георги"-Сърбия -1576г.

Молитва към Пресвета Богородица

Възпявам Твоята благодат, Владичице, и Те моля: облагодати ума ми. Научи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствувам в песен, като прогониш (от мен) съня на унинието. С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, окования с веригите на грехопадението. Нощем и денем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат. Ти си родила Животодателя Бога — оживи мене, умъртвения от страстите. Ти си родила незалязващата Светлина — просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Владиката, направи от мене дом на божествения Дух. Ти си родила Лекаря — излекувай многолетните страсти на моята душа. Обхванат съм от вълните на житейската буря — насочи ме в пътя на покаянието. Избави ме от вечния огън, от злия червей и от тартара. Не допускай да стана радост на бесовете, понеже съм провинен в много грехове. О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения. Направи ме недостъпен за всяка мъка и умоли (за мен) Владиката на всички (твари). Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии. Пресвета Дево, чуй гласа на Твоя непотребен раб. Дай ми, Пречиста, ручеи от сълзи, които да очистят сквернотата на душата ми. Непрестанно ти принасям от сърце стенания: бъди усърдна, Владичице. Приеми моето молитвено служение и принеси го на милосърдния Бог. Ти си по-висша от ангелите, издигни ме над светското смешение. Светоносна небесна закрила, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похвала, Всенепорочна. Избави ме от душегубни беди, като усърдно умоляваш Христа, Комуто подобава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков, амин.

Светоносна небесна закрила, осени ме с духовна благодат. 

Суковски манастир "Успение Богородично" - Източна Сърбия - 1869г. -зограф Васил Попхристов от Самоков

Храм "Св Архангел Михаил" - с- Косача

Трънчани си направиха партия във Фейсбук

Стоян Стоянов развява националното знаме под връх  Руй

Трънчани-патриоти  си направиха националистическа партия във Фейсбук. Учредяването обаче стана на живо преди месец и половина, а сега ще има и втора сбирка. Организацията  започна на майтап в социалната мрежа.  Трънчани от  различни краища по света и нас, обединени във Фейсбук-групата   „Аз съм трънчанче”, се уговаряха публично, а вероятно и чрез лични съобщения.  Първоначалната идея беше учредителният партиен конгрес да бъде на най-високия връх в трънския край и партията да носи името му "Руй". Оказа обаче, че най-високата точка  е на сръбска територия.  Идеята дойде от насрочена за това време от сърби   туристическа среща. През Фейсбук те поканиха българските си  приятели да се съберат на върха. Гранична полиция обаче отказа на нашите, защото не бяха спазили процедурата със списъците.

Партия за трънските ценности все пак беше създадена, макар и засега неофициално. Проваленото събиране на върх Руй се състоя на поляната пред едноименната хижа. Според идеолога и основателя на партийната дружина Стоян Стоянов това ще е  българска партия, която има за цел да съхранява трънските ценности, културно-историческо наследство, етнографски особености, бит, култура, език. Врели в партийните дела трънчани, които не успяха да посетят сбирката, поискаха  на майтап Устав, Програма и питаха  може ли да се подават молби онлайн.  Имаше уточняващ въпрос „Требе ли да пишем от дека съм и оти сакам да членюем у партиюту?”.  Последва отговор, че има изискване, че „требе да не си член на другу партию пръвом! Осем това требе мотивационно писмо.”

При учредяването избраният  и за председател Стоян Стоянов държал реч и му ръкопляскали. Въодушевен от ентусиазма на съмишлениците си Стоян ги покани на туристическа разходка до връх Въртоп на сръбска територия, където приятелите им туристи от другата страна на границата отново правят събор.

За партията във Фейсбук вече не се говори открито, защото има предположения, че предния път властите са ги следили в мрежата и затова е осуетено качването на върха.

Чувството за хумор на трънчани е пословично, но както се майтапят с партията, така същата групичка не на шега се е заела с възстановяването на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично" над трънското село Велиново.

Кралев дол си връща Отец Паисий, Паисиевци преписват "История славянобългарска"

Отец Паисий е роден в нашето село и ще го докажем. Така посреща гостите си на възродения Паисиев празник кметът на пернишкото село Кралев дол Пламен Георгиев. Неговата убеденост споделят повечето местни и особено писателя Цанко Живков, посветил няколко книги на доказателства за родното място на автора на "История славянобългарска" От миналата година в селото възродиха съществувалата до средата на миналия век традиция да се чества св. Паисий Хилендарски в селото. Сега това става на 1 август, но след 1923 г.  на Кръстовден, който едно време бил на 27 август в Кралев дол имало национални тържества. За тях си спомнят хората, които миналото лято и на този първи ден от август се събраха пред местното читалище, което естествено се казва "Отец Паисий". "Едно време празнуехме пред училището. Пеша идваха ученици и от други села. Носеха венци с цветя. Имаше програми. С автомобили идваха големци от София." си спомнят беловласи баби, заели места под войнишка паметна плоча, до която от скоро има паметен знак на учителя Велев Кралевски, пръв подел спора, че Паисий е родом от Кралев дол. "Баба ми беше от рода на Паисиевите, но живееше в село от другата страна на Голо Бърдо, където се омъжила. Тя ми е разказвала много за Отец Паисий и все повтаряше, че е от неговия род.  По онова време малко от жените като нея бяха грамотни, но тя можеше да чете и пише и много я беше яд, като започнаха да твърдят, че Отец Паисий е от Банско", разказва жена на средна възраст, дошла специално за празника от Перник.


За младите обаче идеята, че първият съвременен български будител е роден в Пернишкото село е нова.  Повечето от участниците в шестата лятна археологическа експедиция "Кракра" чуват това за първи път. Независимо, че работят на разкопки в близост до средновековната пернишка крепост, в този ден те са в Кралев дол. В центъра на селото има изключително интересен и добре проучен археологически обект - римска вила от II-IV в., но младите са дошли за празника и заради разказа на писателя Цанко Живков.

Младежите го наобикалят около Паисовата чешма в местността "Калужерец" и той без съмнение им разказва, че тази чешма е правена от св. Паисий. Направил я, когато се върнал в родния си край за погребение на свой брат. Друга история разказва, че „калужарьете са праили чешмата, па се развальила, па идел арнаутин да я праи, па Калужарьете вишли дека иде да я праи, отишли, та го отбили.” Поп Паис не му дал „да я праи, оти че я потурчи”. Така е записан разказът на 85-годишния Цоне Тренчев през  1933 г. от комисия, в която бил и видния по онова време поет, драматург и общественик Емануил Попдимитров, разказва Цанко Живков."за пръв път сега разбрах, че Кралев дол претендира за родно място на Паисий Хилендарски. Досега от това, което сме учили знаех, че е роден в Самоковска епархия и Банско претендира за негово родно място. Изненада ме разказаното от писателя за голямото сходство на думите, използвани в "История славянобългарска" и говора в това пернишко село." сподели ученикът от училище "Д-р Петър Берон" в перник Радослав Росенов, един от участниците в експедицията.

Освен Паисова чешма, в Кралев дол има Паисова махала, Паисова кория и там е каменния кръст за който се твърди, че е надгробен камък на неговия брат поп Цветан. Младежите направиха разходка по тези места и се включиха в тържествата в центъра.

Направил я, когато се върнал в родния си край за погребение на свой брат. Друга история разказва, че „калужарьете са праили чешмата, па се развальила, па идел арнаутин да я праи, па Калужарьете вишли дека иде да я праи, отишли, та го отбили.” Поп Паис не му дал „да я праи, оти че я потурчи”. Така е записан разказът на 85-годишния Цоне Тренчев през 1933 г. от комисия, в която бил и видния по онова време поет, драматург и общественик Емануил Попдимитров, цитиран от Цанко Живков.

Тази година от празника започва препис на „История Славянобългарска”. Всеки желаещ ще може да препише изречение, страница или колкото иска, така че преписът да стане готов до следващия празник догодина, обяснява  кметът  Пламен Георгиев.  Първата страница на ръка преписа кметът на Перник Росица Янакиева. Очаква се да я последват и потомци на Паисиевия род, много от които са се пръснали по далечни краища.
Писателят Цанко Живков има нова надежда да се намерят доказателства, че св. Паисий е роден в това село. Освен езиковите сходства, които намират и за самооковско и дупнишко, той се надява, че скоро ще  бъде открит и гробът му около Асеновград и  тогава всички съмнения ще паднат. Общинското ръководство в Mерник пък подкрепя идеята на хълма над селото да се вдигне монументален паметник на Паисий Хилендарски, за който вече има проект и макет.

Дошлите на Паисиевия празник тази година можаха да го видят като част от изложбата, подредена специално за събитието. За подреждането на експозицията е помогнал експертът от Регионалния исторически музей в Перник Николай Сивков. той с готовност разказва за всеки експонат и за обектите по снимките, които разказват историята на селото през съвремието. Той е впечатлен и от достоверния разказ в История славянобългарска за други географски места в Пернишкия край. За всички нас е наистина гордост и самото допускане Отец Паисий да е тръгнал от тук, казва историкът.