Президентът събирал „люспи”

С наближаването на края на мандата на сегашния президент все повече и повече се говори за т. нар. политически проект на Георги Първанов. Пръв отвори темата не къде да е , а в Перник Бриго Аспарухов. Преди време той се появи, сякаш от нищото, покани на кафе местните журналисти и пръв хвърли бомбата, че Първанов трябва да остане на всяка цена в политиката. Случайно или не бившият шеф на разузанаването (доколкото може да е бивш един разузнавач) го посочи за възможен лидер на БСП отново и това отприщи всевъзможни хипотези.

Сега президентският политически проект , за който всички говорят, но все още не е факт, сякаш постепенно започва да оформя своя профил и да набира скорост. Русофили, царисти, отцепници от ВМРО и икономически дисиденти са привлечени към каузата, съобщават различни медии, като се уточнява, че това са все „отлюспени” от някъде хора. Тук таме и близки до президента особи взеха да се показват публично и да събират публика на различни прояви. През последните седмици Първанов сондирал мнения за т.нар професорска партия "България за всички", която харесал като интелектуален гръбнак на своя проект. Отделно водел активно разговори за подкрепа и с представители на НДСВ.
Има и новина - съвсем скоро се очаква да стартира и
нов пропрезидентски електронен сайт "Аргументи",
който ще бъде медийна трибуна на начинанието. Самият Първанов още не е признал публично за проекта, но разгеле с новия сайт може и да се разбере кои са най-лъскавите „люспи” край него.

15 септември – официален празник

В празничния календар на България се появи нов Ден на цветята.

Просветният министър Сергей Игнатов предложи първият учебен ден да е и ден на букетите.

И как не – при вида на толкова много китки, загънати в разноцветни лъскави целофани, на всекиму сърцето ще трепне – усещането наистина си е като на празник.

„За целия български народ 15 септември наистина е празник. Все още българинът пристъпва в училището като в храм”, обобщи просветният министър.

Първият учебен ден е празник и в съседна православна Гърция. Само че там учебната година не може да започне без водосвет. Затова там православната Църква, а не заповед на министъра определя кога да започне учебната година и това зависи от възможността на свещенослужителите да отидат във всяко училище.

При нас министърът разпорежда във всяко школо първият учебен звънец за годината да удари точно в 9 часа на 15 септември, така че да не може и без друго малкото свещеници да отидат във всяко училище. Пък и никой не ги кани, а и те сами не се натискат.

Вместо молитва, задължително се чете приветствие от министъра. (А някога, макар и за кратко децата в българското училище заедно казвали Молитва за България.)

В едно село, където много години си нямали черква, сега превръщат в храм Божи старото, отдавна закрито училище. Ще й тръгне на образователната система, когато върнем в училището изконните си ценности, а празникът бъде съпроводен с молитва и вяра в Бога, вместо да затриваме училищата в селата и да превръщаме 15 септември в състезание за най-скъп букет.

Лудите не са за връзване

Млада жена сложила край на живота си. Новината е от полицейската хроника, съпроводена с лаконичното обяснение, че е паднала от балкон на 8-мия етаж. Съседи обяснили, че напоследък жената имала психични проблеми.

Съвсем наскоро кмет на малко населено място поиска помощ от по-важните от него управници да се справи с хора, които имат такива проблеми. Жена ходело деби дюс по улиците, а друга носела нож ибила опасна и за себе си, и за околните.

Не е много трудно, човек да рагуби част от разсъдъка си и да изглужда странен в очите на другите.

Едно време на тия хора им викаха нарицателно луди и ги въдворяваха в „Карлуково”. Даже имаше времена, когато съвсем читави хора биваха затваряни в психиатрии по политически причини. Този начин на отношение към психично болните едва ли е бил хуманен и още по-малко цивилизационен. Но и това, което става днес в татковината ни, не е нормално.

Младата жена щеше да е още жива и с близките си, ако не беше оставена на грижите единствено на семейството си. Може би скъпите препарати, които биха я подържали в кондиция, не са били по-джоба на тези, които са я обгрижвали. Да не говорим за дневни интеграционни и рехобилитационни центрове. Нито пък за условия такива хора да са полезни – за другите и за себе си. Крайно време е да разберем, че лудите не са за връзване, а за обгрижване от държавата и от обществото.

Св. преподобни Силуан Атонски (1866 – 1938 г.)

Църквата почита св. преподобни Силуан Атонски (1866-1938г.)на 11/24 септември.


Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. На 19-годишна възраст той преживял благодатно видение и тъкмо когато започнал да го забравя, му се явила Пресвета Богородица. След тези преживявания животът му се променил и младежът решил да постъпи в манастир. Само седмица след като завършила военната му служба, Симьон заминал за Атон и през есента на 1892 г. станал послушник в руския манастир „Свети Пантелеймон”. Първото му послушание било да работи в мелницата, но по пътя на своя духовен подвиг той приел старателно вековното правило на атонските монаси.

Скоро той получил от Божията Майка велик и рядък дар: неговата молитва станала “самодвижна”. В същото време младият и неопитен послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. Младият Симьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават Благодат, която обикновено се дава на съвършените.

При монашеското си подстрижение през 1896 г. послушникът Симьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Исусовата молитва – спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години.



Една нощ, въпреки всички старания молитвата не се отдавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва.
Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество. Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но чрез болката на покаянието. Води към царствено богосиновство, но чрез съзнанието за своето недостойнство.

От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение, Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характера на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелство за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „ В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”.



След повече от 40 години подвижнически живот преподобният Силуан почива мирно в Господа на 11 септември (24септември) 1938 г. Заболял тежко седмица преди смъртта си, Силуан починал без да прексва нито за миг молитвите си.

Приживе той оставя много свои записки. През 1952г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний (Сахаров; † 1993) в книгата „Старецът Силуан". Тя е преведена на повече от 25 езика ( и на български) и се е превърнала в неоспоримо свидетелство, че и в наши дни има святост.

След 1970 г. стават известни множество случаи на изцеления, станали чрез главата на преподобния, която се пази в манастира „Свети Пантелеймон” в Атон. Част от неговите мощи са в манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия начело с Константинополския Архиепископ Димитрий официално решава: “Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.

Много монаси наричат св. Силуан Добролюбиви.



На икона изобразяваща откровението на Христос към св. Силуан върху свитък, който той държи е изписана неговата молитва: „ Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята."

(По Краткое житие из “Патерика новоканонизированных святых” (Альфа и Омега. -1998. -N 4(18). -С.200-202).

ТРОПАРИ И КОНДАКИ ПРЕП. СИЛУАНУ АФОНСКОМУ

Тропарь, глас 2

Серафимския любве ко Господу пламенный ревнителю / и Иеремии, о народе плачущему, / усердный подражателю, / всеблаженне отче Силуане, / ты, зову Матере Господа Сил внемляй, / змия греховнаго мужемудренно изрыгнул еси / и в Гору Афонскую от суеты мира удалился еси, / идеже в трудех и молитвах со слезами / благодать Святаго Духа обильно стяжа. / Ею же сердца наша воспламени / и с тобою умильно взывати укрепи: / Господи мой, Жизнь моя и Радосте Святая, / спаси мир и нас от всяких лютых.

Кондак, глас тойже

Смиренномудрия исповедниче предивный / и человеколюбия Духом Святым согреваемая доброто, / Богу возлюбленне Силуане, / о подвизе твоем Церковь Российская радуется, / иноцы же Горы Афонския и вси христианстии людие, / веселящеся, сыновнею любовию к Богу устремляются. / Егоже моли о нас, равноангельне боговедче, / во еже спастися нам, в горении любве тебе подражающим.

(Служба и акафист преподобному и богоносному
отцу нашему Силуану, подвижнику и старцу
Русского Пантелеимонова монастыря
на Святой Горе Афон. -М.: Московское подворье
Свято-Пантелеимонова монастыря, 1993).

 

Трети Вселенски събор (431г.)

На 9-ти септември светата православна Църква възпоменава Третия (Ефески) Вселенски събор (431г.)Събор на 200-те богоносни отци в Ефес

Вселенските събори са олицетворение на висшата власт на Светата Съборна и Вселенска Църква на земята. През цялата история на Църквата са проведени седем Вселенски събора, в които са участвали представители на всички поместни църкви по света.


Третият Вселенски събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши (408-450 г.).

На него се осъжда и отхвърля учението на Константинополския патриарх Нестор, който разделял Божествената и човешката природа на Христос, твърдейки, че Той не е роден Бог, а едва по-късно се е съединил с Бога. Затова, според това учение, Дева Мария била не Богородица, а Христородица.

На Събора дошли 200 епископа. В Ефес дошъл и Нестор, но не участвал в заседанията, въпреки че отците го приканвали на три пъти.

Съборът потвърдил християнското разбиране за Иисус Христос като Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човешко. Божията майка била призната за Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица.

Светите отци на Събора издали осем правила и "Дванадесет анатеми против Несторий", написани от св. Кирил Александрийски.

Чудото на архангел Михаил в малоазийския град Колоса и целебните извори

На 6-ти септември света православна църква възпоменава чудото на архангел Михаил в гр. Колоса, Мала Азия.


Колоса е древен град в югозападната част на някогашната област Фригия в днешна Турция. В дневни времена в Колоса е съществувал храм на св. архистратиг Михаил, построен над лечебен извор в знак на благодарност за изцеление при неговото ходатайство. Той бил издигнат от жител на град Лаодикия като благодарност към Бога за това, че била излекувана нямата му дъщеря. Светият архистратиг Михаил разкрил на човека, че дъщеря му ще получи като дар от Небето гласа си, след като пие вода от чудотворния извор.

Момичето наистина оздравяло и започнало да говори. След това чудо цялото семейство приело кръщение в Христа, а бащата построил храм, за да покаже своята признателност и почит на св. архангел Михаил Архистратиг.

След това много хора започнали да идват и да се лекуват от своите болести на извора. Сред тях имало и християни, но и езичници, които приемали християнската вяра и отхвърляли поклонението на идоли.

В храма служел и светия апостол Архип. Неговата вяра, вдъхновените му проповеди и неговия пример привлекли много езичници в Христовата вяра. Тогава други езичници решили да убият Aрхип, да унищожат извора и да прогонят хората от това свято място.

По молитвите на Архангел Михаил това не се случило. Върху един камък в храма се появила широка пукнатина, без да го разруши. И там чудотворната вода се скрила. При вида на чудото, злонамерените езичници избягали. Архип и християните се събрали в църквата, за да славят Бога и да благодарят на Архангел Михаил.


И в днешни дни много хора търсят лек от целебни извори. Организирано или частно, предприемат далечни пътувания, за да се сдобият с вода от аязма и чудодейни кладенци.


На празника Голяма Богородица туристическа група от Перник се стече в димитровградското село Добрич. Няма грешка в географията – става дума за българския Димитровград, а селото наистина се казва както големия областен център. Там живее една баба Василка, в чийто дом от три чучура блика целебна вода. От всеки чучур спасение се получава за различни проблеми. Първият е за нервни болести, вторият - за късмета на младите и третия – за ударените в сърцето и главата.



Целебната течност блика при бабата от 40 години. Насън и наяве тя имала среща със св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Тримата светии, познати в православния свят като велики вселенски учители, й заръчали да изкопае кладенеца и обяснили, че за това ще има помощник. Той дошъл, също по заръка на светиите и водата бликнала на 30 януари 1971 г., точно в 16 ч., от шест метра и половина дълбочина. Тъкмо на този ден от 1076г. се чества и празникът на Свети три светители, установен от Евхаитския епископ Йоан по тяхно искане, както разказва преданието.



В двора на баба Василка идват хора от всички краища на страната. Те са с най-различни неволи. Тя не взема пари, нито дарове. Иска само да й пишат ако са получили помощ и пази многобройни писма като свидетелство за чудото.

За да се излекува човек с водата от извора има само едно условие - да вярва, предупреждава възрастната жена. На всекиго тя с готовност разказва рецептата и дава съвет как да се прилага лечението.



Чудото се случва само благодарение на искрен живот в Бога и на молитви от сърцето, отправени към светиите, към Спасителя и Божията майка. Това, че в жаркия августовски ден, който е и в прослава на Успението на Пресвета Богородица,. някой е решил да отиде на стотици километри, за да добие цяр от лечебния извор, едва ли е достатъчна жертва пред Бога. Две седмици преди това имаше Богородични пости. Те завършват с изповед и свето Причастие. Скромност, търпение, смирение и честност е повелил Господ в Божиите закони. Да чакаш от само себе да те спаси едва ли е вяра, а по-скоро пагубно за душата суеверие. Но бабата няма как да предаде вярата, защото тя е в сърцето. Сигурно с чисто чувство тя иска да помага и дано.




Целебни извори има край всеки манастир и даже покрай всеки по-стар православен храм.


Целебната сила идва не от суеверията, а от силата на частния кръст и истинската молитва, добре знаят хората във вярата и не се съмняват. Отколе по селата е имало изворчета, за които са се разказвали чудеса. Хората са ходели там да си мият очите или някоя рана, оставяли са конец или дреха, или дрего от себе си. Но спасението на болната душа е в храма. И във вярата в Спасителя. Как да търсиш спасение, ако не знаеш що е изповед и причастие или ако казваш, че си безгрешен и няма какво да споделиш пред изповедника. Всичките тези съвети ги дават и монасите от Църногорския манастир над Гигинци. Водата от манастирското аязмо е също толкова силна като тази в двора на баба Василка от далечното хасковско село Добрич.





През лятото хубав кът край целебно кладенче си направиха и в пернишкото село Богдановдол.






Наскоро беше вдигнат параклис над кладенец, наречен на св. Петка, в трънското село Джинчовци.



В скалния параклис „Св. Петка" в Трън от скалата сълзи вода, която ората събират и раздават за лек на очи.



Министерството на здравеопазването спокойно може да намери панацея за здравната реформа в целебните извори, стига друго едно министерство – това на образованието да въведе вероучението като задължителен предмет и така с познание да даде шанс на младите българи да научат какво е вяра и как целебните извори помагат.

Иконата на Божията Майка „Неопалима Къпина”

Иконата на Божията Майка „Неопалима Къпина” изразява вехтозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от света Богородица и Дух Светий. Като Майка Тя останала Дева: „Дева до рождеството, Дева в рождеството и Дева след рождеството."

„Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5). Планината Хорив е в Синай и на това място по заповед на равноапостолната царица Елена през 330 г. била съградена малка църва, а по късно била издигната кула. Така се сложило началото на днешния манастир "Св. Екатерина" в Синай, който винаги се е ползвал с особен статут и по Божия промисъл е останал непокътнат до днес. Смята се, че това е най-старият манастир, където никога не е прекъсвало богослужението. Ппървоначално той е бил посветен на  Първоначално манастирът бил посветен на Пресвета Богородица - Неопалима къпина.

По друго тълкуване Божията Майка се родила в грешната земя, но пребъдвала в чистота, непричастна на греха, не познала беззаконие.

В някои църковни песнопения се намира следният старозаветен символ: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила” . В стихирите на празника Благовещение се пее: „ Радвай се Неопалима Къпино”. По народно предание тази икона избавя от огън почитащите я.

Това чудодейно библейско явление е предобраз на Божията Майка и това как Бог, Който е създал небето, земята и целия свят, се вселил в утробата на дева, за да приеме от нея телесно естество. Човек не може да види Бога във всичката Му слава лице в Лице. Както е било недостижимо според Моисей видението на горящия и неизгарящ храст, така е непостижимо за човешкия ум раждането на Богочовека от Дева.

В памет на това събитие се почита иконата на Божията Майка, наречена „Неопалима Къпина”.

Най-често срещаното изображение е във вид на осмоъгълна звезда, окръжаваща Божията Майка. Звездата е съставена от два четириъгълника. Единият е червен и напомня огъня, а другият е зелен и напомня тайнственият храст. В ъглите на иконата има четири символа, упоменати в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов: човек, лъв, телец и орел. А така също и арахангели със символите според църковното Предание: Михаил със жезъл, Рафаил с алабастен съд, Уриил с огнен меч, Селафаил с кандилница, Варахиил с гроздов плод и Гаврина с клончето на благовестието. В дясната ръка на Пречистата Дева се намира стълба, наклонена с горния край към рамото на Божията майка. Това означава, че Тя е въздигнала човечеството на Небето.

Една от най-древните икони „Неопалима Къпина” се намира в Московския съборен храм „Благовещение”. Тя е донесена в Москва от палестински монаси през 1390г. и по предание е рисувана на скалата, на която Моисей е видял тайнствения храст. Установено е иконата да се празнува на 4 септември в деня на св. Пророк Моисей, който е видял „Къпината”.

Отдавна в православния свят съществува обичай да има в своите домове иконата „Неопалима Къпина” като знак на небесно покровителство и защита от пожари и стихийни бедствия. Пред тази икона ние възнасяме молитви към Божията Майка, та по Нейното застъпничество Господ да съхрани нашата страна и целия свят от пожар, войни, вътрешни и външни раздори и междуособици, защото ние твърдо знаем, че от неизчерпаемия източник - Своите свети икони, Сама Небесната Застъпница дарува на верните изобилие от целебни благодеяния, източва неоскъдно благодат и избавя всички от беди и напасти.



Божията Майка Неопалима къпина. Края на 18 век. Богоявленски катедрален храм - Москва



Божията Майка Неопалима къпина. Края на 16 век. Соловецки манасрир – Средна Русия