Св.ап. Павел за любовта: 1 Кор. 13

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Децата не са убийци! Да спасяваме душите им!

Децата имат нужда да се учат на духовност, защото са човеци и възрастните са длъжни да им осигурят тази възможност.
Дали не трябва да бъдем покръствани отново, за да се обърнем към Божиите закони: не лъжи; не кради; не убивай; почитай ближния…
Децата ни не са убийци! Всеки от нас трябва да се потруди за спасението на душите им.


Поредна страшна новина, свързана с млад човек разтърсва тези дни Перник. Отново влязохме във водещите новини от черната хроника. Детето на уважавани родители, хора с име в обществото и доказано добри човеци, е заподозряно в двойно убийство. Според една от версиите младежът е ранил смъртоносно двама свои връстници с нож в гърба. Дали това е вярно или не, ще установяват съответните органи. Сам по себе си този акт отново буди тревога, недоумение и би трябвало да поражда непримиримост към окръжаващата ни действителност и случващото се с моето, твоето, нашите деца.
Защо младежи смятат за задължително да гарнират обилно веселбата си с алкохол, а понякога и с дрога? Защо ходят на купон, въоръжени с ножове и пистолети? Как невинната младежка свада завършва с убийство? Какво ли се е случило в душата на един или друг млад човек, че да намери за нормално да отнеме живота другиму? Разчовечаваме ли се, оскотяваме ли?
Не може да стоим безразлични до следващия трагичен случай.
Обществото ни страда от остър недостиг на ценности. Децата ни растат с объркана ценностна система, без да са наясно кое добро и кое зло. Всеки ден виждат примери, че може да се краде, да се лъже, даже да се убива безнаказано от земното правосъдие. Управници са лицемерни, неискрени, откровено безнравствени.
В последно време в Перник се случиха зловещи убийства – млади хора отнеха живота на свои връстници по най-жесток начин. И това вместо да стресне и да предизвика дълбок размисъл, отключва още обществена агресия, желание за мъст и злост. По форумите в интернет станахме свидетели на очевидната бездуховност, безнравственост, неграмотност на младите хора.
Конкретният повод от последните дни не е толкова важен, защото за жалост вече не е прецедент. Подобни случаи има доста често напоследък, вярно е и че това случва не само у нас. В песните Соломонови има един стих: „ Страхът от Господа е началото на мъдростта”. Защо децата ни в училище да не учат благонравие, основи на религията, вероучение по силата на конституционната постановка, че традиционното вероизповедание у нас е православието. От това децата ни няма да пострадат повече отколкото игрите на компютъра, филмите с насилие и телевизионните предавания със съмнителна стойност. Децата имат нужда да се учат на духовност, защото са човеци и възрастните са длъжни да им осигурят тази възможност.
Като че ли е дошло време отново да бъдем покръствани, да се обърнем към Божиите закони: не лъжи; не кради; не убивай; почитай ближния…
Децата ни не са убийци! Всеки от нас трябва да се потруди за спасението на душите им.

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Господи, Боже Наш!

Ти, който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва! Озари ни с лъчите на могъщия преблаг Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас! Укрепи в гърдите ни пламъка на свобода и правда! Просветли ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост!
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, който си благославял меча на нашия войн и си го водил към подвиг и величие, Ти няма да забравиш и нас! Простри десница над нас да вървим по Твоя път с нашия избран народ - Твой верен раб и воин, заседнал в своята земя по Твоя воля!
Дай ни сили да живеем и да работим за благото и величието на Родината! Дай на скъпата наша Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да лети през вековете, водена от своя мъдър Цар, към победи и възход, към могъщество и вечност - за Твоя слава! Амин!

Автор на текста e проф. Борис Йоцов, български литературен критик, историк и академик, който я е утвърдил като министър на народното просвещение. Била въведена в училищата през 1942г. и се произнасяла наизуст. В Окръжното, с което била разпространена било подчертано: "Времената, в които живеем, изискват неотменно от всеки българин да има дълбока вяра в силата и успеха на нашия народ. Това важи особено много за нашите деца и нашите младежи. В техните души трябва да гори винаги образът на Родината. Учениците трябва да стават и лягат с мисълта за нейното безсмъртие и историческо предназначение в света. Тая мисъл трябва да бъде молитва за щастието на Родината."

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ХРИСТОС ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

„Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, дарува живот.”

Радостта е голяма. Радостта е особена от пречистената душа след честната изповед. Както тялото има нужда да бъде къпано, така и душата има нужда от баня. И колкото по-често си къпеш душата, толкова хармонията със себе си и със света около тебе е по-пълна.
Радостта е голяма и от приетото причастие.
Да живееш в Бога значи винаги да помниш цялата важност и светост на тайнството Причастие и да пристъпваш към него очистен от греховете си чрез покаяние и тайството Изповед.
Още св. ап. Павел е предупредил:
Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:27-29).

И всеки останал търпеливо до края на литургията чува (за кой ли път) думите на св. Иоан Златоуст за Празник на празниците. Няма по-точни слова за Возкресението Христово:
„Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово Възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!
Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!
Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! (Мат.10:10, 20:1-8).
Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!
Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!
Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!

Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър - приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!
Богати и бедни, заедно ликувайте!
Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!
Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!

Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!
Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!
Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея!

Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!”

Огорчи се, защото биде обезсилен!
Огорчи се, защото биде посрамен!
Огорчи се, защото бе умъртвен!
Огорчи се, защото бе провален!
Огорчи се, защото е окован!
Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!

„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14, І Koр. 15:55)
Възкръсна Христос и ти биде повален!
Възкръсна Христос и паднаха демоните!
Възкръсна Христос и се радват ангелите!
Възкръсна Христос и живот се въдвори!
Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, „за умрелите стана начатък” (І Кор. 15:20).

Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и владичество во веки веков! Амин!”

Велика събота - слизането на Иисуса Христа в ада

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

"Христос... като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строенето на ковчега" (1Петр. 3:18-20).
"Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом" (1Петр. 4:6).

Разпети петък

Велики петък: великите страдания на Иисус Христос, доброволно приел да бъде съден, поругаван, подложен на небивали мъки и умъртвен по жесток начин , за да стане изкупителна жертва за греховете на човеците.

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
ГЛАВА 27.
1. А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
2. и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

3. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
4. като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8. затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
9. тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
10. и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11. А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12. И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
13. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14. И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15. А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16. тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
17. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?
18. защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19. Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.
21. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
27. След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28. и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29. и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30. И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

34. дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
36. и седяха, та Го пазеха там;
37. и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38. Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40. и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41. Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42. други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43. надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46. а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49. другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52. и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53. и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
55. Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
56. между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
57. А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
58. той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
59. а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
60. и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
61. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62. На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
63. и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
64. затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
66. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

Велики четвъртък

На днешния ден Велики четвъртък е установено причастяването като свето тайнство.

Светата Църква ни припомня за Тайната вечеря, тъкмо когато Господ Иисус Христос основа светото Тайнство Прачащение (Евхаристия).

„И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.” (Мат. 26:26-28).

На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето и ние се причастяваме с пречистото тяло и пречистата кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.
Когато се причастяваме, ние приемаме Господа у себе си. Нашето сърце става жилище на Господа и Господ в него е спокоен. Но ако след това някой започне да мисли за зло, желае злото и върши зло, с това той причинява безпокойство на Господа. Той ще се чувствува стеснен в такова сърце и ще страда в него.
Представете си, че някой ви покани на гости и ви настани в такава стая, дето няма на какво да се седне, през счупените прозорци духа вятър, от тавана тече, на пода мокро, в стаята хвърчат и хапят комари. За всички ни би било истинско страдание да бъдем в такава стая. Така и Господ страда в причастниците, когато те след светото Причастие не пазят както трябва жилището на своята душа, когато в тях мислите, желанията и чувствата, делата и думите не са в ред.
Защото когато някой се разсейва и дава воля на своите мисли, това е същото, че жилището на нашата душа е със счупени прозорци, през които вятърът духа и безпокои Господа.
Когато някой мисли само за това - да яде, да пие и да се весели, това значи, че за Господа е мокро и кално в жилището на нашата душа.
Когато някой завижда другиму, осъжда го, надсмива се над него, това е същото, като че ли той самия Господа жили и уязвява.
Когато някой е непослушен, ленив и не се съобразява с установения ред, това е същото, че Господ няма на какво да седне в жилището на неговата душа.
Когато някой има зли мисли и желания, гордее се, иска да присвоява чуждото, тогава в неговата душа Господ е като в стая, дето отвсякъде тече и Той не може да си намери място.
Св. Теофан Затворник (Превод † Знеполски епископ Йосиф (Диков))

Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница


А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. (Мат.26:6-13)

Тогава Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

Велики вторник

Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ. (Тропар)

Време е, душо, да помислиш за края,
и, изплашила се от посичането на смоковницата,
даденият ти талант трудолюбно използвай, окаяна,
бодърствай и викай:
Да не останеш вън от чертога Христов. (Кондак)

Велики вторник е ден за поучения и нравствени наставления, ден на смирение. Това е последния ден, в който народа, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще. Иисус ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден, ни учи как да бъдем добри християни, как да пребъдваме във вярата си и да изповядваме Господа не само с думи, но и с делата си, какво да очакваме.

Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били готови за идването на Господа. Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених:

Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. (Мат.25:1-13).

Поучаваме се и от притчата за талантите:

… Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! (Мат. 25:14-30).

После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).

Велики понеделник:

Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. (Марк 11:15-17 )

Бриго Аспарухов предлага президентът традиционно да е от Перник

Генерал Бриго Аспарухов предложи да се утвърди традицията българският президент да е от Перник. Това стана на конференция на общинската организация на БСП в Перник. Генералът беше предложен за кандидат за евродепутат, но си направи самоотвод и каза, че всеки един от присъстващите в залата може да стане представител на България в Европейския парламент!?! За първи път България може да се гордее, че има утвърден, разумен и уважаван в международен план президент като Първанов, каза пред публиката генералът и така предизвика аплодисменти.
В същото време бившият контраразузнавач определи Бойко Борисов като една от странностите на демократичните процеси у нас. Той предупреди, че БСП не бива да подценява нагласите, които са създадени у избирателя. Припомняйки, че страната вече е изживяла два експеримента, се усъмни дали държавата е готова да понесе още един тежък експеримент в лицето на Бойко Борисов. “Не споменавам партия ГЕРБ, защото тя е политическа формация, обединавяща и разумни хора, които искат да правят политическа кариера”, уточни генералът(вероятно е имал предвид бившите си колеги по служба, подредили се масово в ГЕРБ). Според ген. Аспарухов Бойко Борисов е не само болезнено амбициозна личност, но и човек с авантюристични нагласи, който няма да се спре пред нищо, за да постигне личните си съмнителни интереси. Предайте това на всеки около вас, поръча бившият контраразузнавач на социалистите.
Сомотвода си той мотивира с желанието да работи за страната вътре в нея, защото вече е доказал, че може да го прави добре и навън.

Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Неделя Вайя)

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук.19:38).

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват "в името Господне", за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.

Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН!

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.
А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Иоан 11:38-46)

За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.

Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.

Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.

Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ ­ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.

Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. "Възкресителят ­ казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение."

Църковен вестник
Брой седми от 17 април 1998 година

Станишев vs. Първанов за референдумите

Мажоретно за мажоритарния вот
Президент и премиер си разменят можеретни реплики за мажоритарния вот. На среща със студенти министър-председателят и лидер на БСП Сергей Станишев отново си позволи индиректно да разкритикува президента Георги Първанов. Този път „огънят от свой” срещу президента е заради неговата закана да поиска национален референдум, ако управляващите не променят избирателната система и не въведат мажоритарен вот. Първанов продължава да настоява и за Закон за референдумите, въпреки съпротивата на ДПС и отчасти на БСП.
Президентът много добре знае, че може само да предложи провеждането на референдум, но въпреки това се заканва.
Станишев отговоря с поучения. Той заяви, че референдумът е много демократичен елемент за взимане на решение, но може да бъде и опасна популистка игра. Границата между необходимостта от правото на глас на българските граждани и злоупотребата и манипулацията, с който и да е въпрос била много тънка.
И пак през публични речи, а не очи в очи, Станишев назидателно поучи президента, че е нужна разумна граница за брой гласове, при които да се свика референдум, а Народното събрание да има отношение по формулирането на въпроса на референдума.
Президентът настоя да се заложи по-нисък праг за валидност на допитването и възможност за задължително свикване на референдум по инициатива на гражданите при събиране на определен брой подписи. Той отново си направи устата и за възможността президентът да може да инициира референдуми.
Не се разбират президент и премиер, защото са социалисти.

Как се казва Мечо Пух в различните държави?

Обичате ли Мечо Пух?
Някой се е пошегувал и наслагал на любимото 101-годишно мече имена според различните държави и други гледни точки. Видях го във фейсбук и на други места. Е, забавно е, особено ако обичаш Мечо Пух от малък, че до пораснал.
Ирландия - Меч О'Пух
Шотландия - Мечо МакПух
Англия - Мечо Пуух
Дания - Мечо Пухсен
Швеция - Мечик Пухсон
Норвегия - Мечо Гунар Пухяер
Русия - Мечо Пухин
Грузия - Мечорат Пухашвили
Армения - Мечан Пуханян
Китай - Ме Чо Пух
Япония - Мечоши Пуханага
Италия - Мечо дел Пухини
Испания - дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо
Германия - Хер Мечо фон Пухен
Франция - Мечоас дьо Пухле
Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар
Камерун - Кхмечо Мбпух
Иран - Мечолях Пухейни
Израел - Мечосей Пухберг
Ирак - Меччам Пухеин
Индонезия - Мечолар Пухарто
Индия - Мечира Пуханди
ЮАР - Мечсън Пухела
Нигерия - Мечубу Пухегбени
Холандия - Мечри ван Пухкелен
Белгия - Мечил де Пухилде
Ливан - Мечнин Пухнан



Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)
Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс
Според Сервантес - Дон Пухот и Санчо Праса
Румьния – Мечоре мулте Пахулеску (Mechore multe Pahulesku)
Турция – Мохан- оглу иалдън сеир Пухар (Mochan-oglu ialdun seir Puhar)
Испания - Дон Мачо дел Пухинио (Don Macho del Puhinio)
Италия - Дел Миченцо ностра де ла Пухання (Del nostra Michenco de la Puhannia)

Чайна церемония

ПЪРВОАПРИЛСКО

ПЪРВАНОВ СИ ДАРЯВА ПУШКАТА ЗА ДЕЦАТА ОТ МОГИЛИНО

Бая се чудих сутринта на 1 април каква опашата лъжа да спретна, за да се вземе насериозно. И както премятах из професионално повредената си памет различни файлове – все свързани с жалката ни политическа действителност, солено се пошегуваха с мене. В сутрешното ми кафе вместо щипка захар, както го обичам, имаше кафеена лъжичка сол. Горчиво солена шега излезе. Но както си му е редът - с кафето и вестника. И тука вече уцелих. Оказа се, че един от любимите ми вестници – „Седем” поднася първоаприлски брой. Отказах се да измислям майтапи, но не мога да не преразкажа прочетеното:
Стартира кампанията”Сърцето на политика –най-голямото и щедро сърце” (в отговор на VIP brother 3).
Социалният президент Първанов дава на търг пушката си с първоначална цена 50 000 лв, а парите да отидат за нуждите на домовете за изоставени деца.


Пирински организира за своя сметка екскурзия за целия български народ до най-красивата в света Пирин планина – няма само олигарси и чужденци да ходят на Банско.
Масларова дарява с пакетче краве масло всеки пенсионер. Освен това тя обмисляла да замени кифлите за учениците на предшественичката си Христина Христова с филия с масло за всяко голямо междучасие.
Цветанов ще подарява цветя за Цветница, с уточнението, че ще бъдат алени макове.
На Орешарски възложили да изкупи залежалата реколта от орехи, ако искал да води листата на БСП в Пловдив. Двамата с Гергана Паси, която доскоро беше Грънчарова, трябва да изкупят продукцията на майсторите на народни занаяти от с. Орешак и да дарят по едно гърне за боб на бедните.
Меглена Плугчиева обещала да изкове собственоръчно от плуговете трактори и да ги дари на фермери, чиито субсидии бяха спяни от ЕК.
Станишев дарява себе си на народа
(Тодор Токин)
Палеж на „ Позитано” 20
Министър-председателят Яне Янев се среща днес с шефа на софийската пожарна Бойко Борисов, за да получи обяснение за палежа на централата на БСП на „Позитано” 20. Заради несвоевременните действия на столичните пожарникари са изгорели не само кабинетите на председателя на партията Кирил Добрев и на почетния председател Румен Овчаров, но дори и съседното барче, където били открити семейни снимки и папка с надпис „Гоце” на сегашния му собственик Георги Първанов.
(Ива Николова)
И още:

Пак ще строим мавзолея

Царят връща имотите, благородството го задължава

Доган ще изучава с микроскоп корупцията

Велчева завера в НДСВ сваля Царя
Заговорниците начело със зам. председателя Милен Велчев, когото наричали вицецар, подготвяли своя удар за 6 април, когато се навършват точно 2922 дни от фамозното обръщение на Симеон във „Врана”, когато обеща да оправи българския народ за 800 дни.

Соломон Паси се кандидатира за папа

Парите на Костов открити в швецарска банка (Вложил ги на името на Овчаров, Орешарски и Велчев)

Огромно нефтено находище открито до Каварна, Цонко става шейх

Да ми простят колегите за плагиатството. Нека го приемат като скрита реклама, щото вестникът им се чете он-лайн само срещу абонамент. Пък и по реповете в провинцията хич не го продават, ако не е заръчан от нарочни купувачи, какъвто е моето семейство.