Мината в Перник правела молове

Продоволствен магазин в Перник -1928г.

Пернишката Баба Мина  навремето още правела молове. За това се използвала кооперация. На 27 февруари се навърши  годишнина от създаването й.
От Държавен архив – Перник припомниха, че на тази дата през 1911 г. в миньорското селище била създадена кооперация „Съгласие” . Учредители станали 95 човека. Изискването за членовете на кооперацията било да са чиновници, служители и работници на Мини Перник или в държавните и общинските учреждения.
Главната стопанска дейност на кооперацията била продажбата на стоки в колониални магазини за дрехи, обувки платове и „съестни” продукти.
Архивите разказват как такъв магазин бил открит през септември 1928 г. в ново минно помещение. Продоволственият обект бил предназначен за работния персонал на Мината , който пазарувал в едновремешния мол на най-умерени цени почти всичко необходимо за домашни нужди – хранителни стоки, посуда, платове, обувки и др.
От Мини Перник по онова време обобщават, че с тази си социална политика, насочена към подобряване на условията на живота предприятието „вече не страда от липса на работна ръка или масови напущания на работа”. Напротив, винаги имало повече кандидати за работа, отколкото били нужни и това давало възможност Управлението да прави по-добър подбор на персонала.
Така кооперацията „Съгласие” решила важен въпрос за Мината и чрез своите магазини. Назад в годините останало времето, когато за миньори се наемали работници от Румъния и Банат, а се случвало даже с телеграми да бъдат молени околийски началници да вербуват и пращат в Перник миньори.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г.  кооперация "Съгласие" престанала да съществува. на 3 март 1947г. кооперацията се слива с други две - "Ведома" и "Напред", а на 1 юли 1947 г. към тях се присъединява и кооперация "Струма". Така се образува нова Народна потребителна кооперация НАРКООП-Перник. 

Близначки пеят химна на закуска

Седемгодишни близначки от Перник пеят химна на закуска. Впечатлени от музиката и текста на песента, първокласничките от Основно училище „Св. Иван Рилски” Ели и Ани отделят всяка свободна минута да се упражняват в изпълнение на „Мила Родино”. В седмицата преди националния празник в тяхното училище и в още няколко пернишки школа часовете започват с химна. Преди ден хлапетата, заедно със съучениците си участваха в изписването на буквата „И” от името на България в двора на учебното заведение. Те са силно впечатлени от разгърналата се в региона кампания „Силата на България”, посветена на Националния празник 3 март. По път към училище и обратно крачат до дядо си с химна на уста. През последните дни момичетата заразили с песента и хлапетата, с които заедно ходят на занималня след учебните часове, довериха възпитателките. Двете запяли „Мило Родино” и на репетиция на школата по народни танци, която посещават.

Малките чаровници не за първи път се вълнуват пред празнично. Бележитите дати ги впечатлявали и друг път. Последната им изява пред домашна публика била на 19 февруари, когато представили своя презентация за Левски, съпроводена и с художествени изпълнения. В наклонностите на малките към историята и любовта им към българското се съзира наследственост, защото тяхна баба е директорът на пернишкия исторически музей Емилия Велинова.

Как Радомир стана Бозенбург

Единствената в света скулптурна фигура на божаджията, дело на проф. Евгени Кузманов

Планирали бузопровод от Радомир до София












Едно време, когато бозаджийството било широко развит занаят в Радомир и цяло Радомирско, имало планове да се направи бузопровод до София. Кой точно е дал тая идея не е съвсем ясно, но не е изключено това да е било предизборно обещание я на някой кандидат за депутатин, я на някой мераклия да го изберат за кмет на градчето. Тогава на Радомир почнали да му викат Бузенбург и от само себе си се утвърдил като безспорна столица на бозата.

В нови времена местен управник искаше да прави Фестивал на бозата. Тази идея на кмета на общината Златко Стойчев, вече покойник, си остана само мечта, но затова пък по негово време Радомир се сдоби с единствената в света скулптурна фигура на божаджията, дело на проф. Евгени Кузманов, и той радомирец.

Хората я приемат като паметник на ония свои земляци, които в началото на 20 век утвърдили бозаджийството като непреходна слава на Радомир. През годините на социализма имаше опит градът да стане родната Мека на тежкото машиностроене и черната металургия, но опитът изтрая за кратко. И макар традиционната българска закуска „баничка с боза” в съвремието да не остана така уважавана, както е шопската салатка с ракийка, и до днес бозата остава запазена марка за Радомир, а зевзеците проверяват дали едната ръка на радомирци не е по-дълга от другата, разтеглена от носенето на тежките гюмове с боза из цялата страна.

В детските спомени на по-възрастните българи още живее човекът с метален гюм в едната ръка и алуминиево канче в другата, който върви по улицата и вика „Бозаджиятааа...Медена бозааа...”. Много от бозаджиите били албанци и още се спори дали радомирската или албанската боза била по-майсторска. Но и в Радомир също е имало албанци бозаджии. Разказват, че последният бил някой си Али Сербез, чието потомство днес живеело в турския град Измир. А градска легенда твърди, че разцветът на бозаджийството в Радомир настъпил след войнишкия бунт през 1918 г. Тогава разбили интендантските складове на радомирската гара и за една седмица разграбили захарта и брашното.

Правенето на боза било печеливша работа, но и много трудоемка. Първо се приготвял квас от пшеничено брашно, размито с вода до получаването на гъста каша. Сместа се покривала с топла кърпа и престоявала около 12 часа. Когато се появявали мехурчета се доливала вряща вода. Хубавата боза ставала от просено брашно, но се правела и от ръжено, а за разкош се прибавяло и малко пшеничено. Брашната разбърквали с хладка вода и я оставяли да ври на слаб огън, като бъркали непрекъснато, докато се сгъсти. Сварената смес изсипвали в дървено корито да изстине до стайна температура и тогава добавяли кваса. Разбърквали отново и я оставяли за половин денонощие да престои и вкисне леко. Тогава добавяли студена вода, прецеждали сместа и накрая подслаждали бозата. Първите бозаджии произвеждали бозата без захар. За производството се използвали бакърени казани от 100-150 литра, корито за изстудяване и вкисване на кашата, наричано текме, дървена бъркалка с бакърен накрайник – кюския, каца за прецедената каша, дълбоко сито и дървена или метална решетка -пармак. За разносната продажба на бозата били необходими дървени или метални гюмове и канчета, които се носели на колан - силях .

Корените на слуха за бузопровода от Радомир до София са от около 30-те години на миналия век, когато пак имало голяма икономическа криза, но нямало еврофондове и така идеята пропаднала. Сега радомирската боза се прави в цех с модерни автоклави в близкото до столицата на бозата село Долни Раковец, а тайната на вкуса й е в местната минерлана вода, с която се разрежда кашата от брашна. Местните поддържат традицията на занаята и преданията, че за мъжете бозата е като афродизиак и е полезна за мъжкото достойнство, а на дамите може да послужи вместо силиконови импланти за увеличаване на гръдната обиколка и за повече мляко на майките кърмачки. Преди години бозата се добавяла за здравина и към боята, с която масово се варосвали стените, но днес за това се използва латекс, а бузопроводът е само шега, осъвременена с крайни точки не само до София, а и към други европейски стоолици. Защото ако някога сър Уинстън Чърчил прозрял, че Ориентът започва от там, където се пие боза и тоалетните миришат, то сега бозата си е европейско питие, макар и със затихнала слава.