Коледа надви Божич

Коледа надви над Божич като название на празника за Рождество Христово. Докато още бяха живи традициите, наследени от здравите български семейства на нашите баби и дядовци,  и фамилиите се събираха на Бъдни вечер за последната постна трапеза от Рождественския пост с нечетен брой блюда на сложената върху слама софра, празничната вечер, в която отново и отново се ражда Христос, се наричаше Божич. Като започнахме да се поевропейчваме и поамериканчваме и да отдаваме повече значение на ефектните украси и възможно по-скъпите подаръци, отколкото на християнския смисъл на празника, той  твърдо стана Коледа.

Темата вълнува възрастни хора, които сега живеят сами в апартамента на децата си в града, а те са далече зад океана, устроени да живеят и да работят там от години. Не се връщат за Божич, нито за Нова година и майките няма за кого да готвят традиционните ястия, нито да нареждат трапезата.

Преди да бъде сменен календарът през 1968 г. Нова година е била преди Божич и не е посрещана празнично, защото цялото семейство е постело. Празникът беше на 6 януари, а сега на тоя ден е Богоявление и нещата сякаш са объркани. Имаше ред, установен във всяко семейство и никой не смееше да го променя, хем защото се спазваха традициите, хем защото имаше уважение към възрастните.

Думата Коледа се е чувала само в песента „Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо…”.

"В Пернишко  коледари не ходеха по къщите, а само сурвакари и затова като започнаха да наричат Рождество Христово „Коледа” ми беше необичайно",  сподели наскоро пенсионирана учителка. Тя си мислела, че думата има нещо общо с коленето на прасетата, отглеждани в стопанския двор на всяко семейство, а това обичайно ставало преди празника. После от книгите и от интернет научила, че е близка по звучене с латинското calendae , което означава известявам, съобщавам и приела логиката, свързана с разказа на светите евангелисти за раждането на Бог като човек. Някъде обяснявали произхода на „Коледа” от думи с корени кол/кал, които имат значение на колело или светлина, защото в езическите времена това е било името на празник на зимното слънцестоене. По-малко е Известно, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е бил славянския бог Коляда, Коленда. Делка приема това обяснение като най-логично, защото в християнската символика и народните традиции на църковните празници има много езичество. Тя с умиление си спомня как многобройната челяд се събирала около трапезата и всяка година след вечерята дядо им разказвал историята за раждането на Иисус Христос. От баба си запомнила, че петолъчката на комунистите всъщност била новата Витлеемска звезда. Подаръците на влъхвите за своите внучета тя превръщала в плетени от домашна вълна шапки, ръкавици и шарени чорапи, на които кой знае защо им викала спортни. С подменения календар и търговското име на празника си отидоха и старите нрави, които сега са само спомен, въздъхва възрастната дама и сяда пред скайпа.

Винаги е късно да обявиш Патриарха за почетен гражданин на своя град

В годината, когато Перник навършва 90 години от обявяването му за град Инициативен комитет, оглавен от областния управител Ирена Соколова като представител на държавата за региона, обяви, че предлага за почетен гражданин Негово Светейшество Неофит, Български Патриарх и Софийски митрополит. Предложението беше внесено за разглеждане в Общинския Съвет, за да се спази процедурата по общинската наредба, уреждаща тази материя, макар че едва ли между общинските съветници ще се намери някой който да възрази на такова предложение. Винаги е късно да се обяви за почетен гражданин на всеки български град Светейшия Патриарх. Неговата грижа за цялото му патство е постоянна, а молитвеното му застъпничество пред Господа за спасението на нашите души несекващо. Само това е достатъчен аргумент, за да ти се поиска Светейшият Български Патриарх да получи възможно най-високото гражданско признание на твоето родно място. Това е благодат за града и за всеки човек от този град, бил той вярващ или забравил, че е такъв. Защото всяко човешко същество и всяка твар са благодарни на Създателя, но по-често забравяме да благодарим, отколкото да го правим от цялото си сърце.

Жива вода разпознава грешници

Приписват лековити сили и свръхестествени способности на извор в полите на Витоша


Пернишкото село Боснек е в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България Духлата. Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози, иначе туристите могат да гледат само входа й. Обикновени туристи обаче идват в селото заради природния феномен Живата вода. На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности. Хора от най-близката махала до него твърдят, че „ Живата вода” разпознава кой е грешен и не се е покаял.Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.
Според едно предание името на селото се дължи на заселили се по тези места бошняци. Но пък други твърдения сочат,че по тези места е имало богомили и тъкмо около чудноватия извор те имали светилище.

Нов живот за Леворечкия манастир

Викарият на Софийския митрополит епископ Поликарп отслужи водосвет

Още един манастир в Пернишкия край възкръсна от руините и се възроди за нов живот и духовно оживление. Всеки ден молитва към Господ вече ще звучи и в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици". Още на 9 март, когато Църквата почита светите четиридесет мъченици - римски войници, погинали поради вярата си в Христа в Севастия, когато е и храмовият празник на манастира, в обновената църква, за първи път след десетилетия прекъсване, беше отслужена празнична света Литургия. Но на 6 април тук отново се състоя голям духовен празник. По повод приключване на проекта по обновление на светата обител в трънското село Лева река с благословението на Светейшия български Патриарх и Софийски митрополит Неофит беше отслужен водосвет от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Манастирът „Свети 40 мъченици” в трънското село Лева река

На 9 март за православната Църква е празникът " Св. Четиридесет мъченици". На този ден Църквата отдава почит на 40 римски войници от арменската военна част в град Севастия (сега град Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний, започнали през 316 г. Първото сведение за тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. Севастийските войни били поканени да се отрекат от своя Бог, но като отказали, били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани. През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Обновиха старинния храм "Света Петка" в Брезник

Краят на ремонта беше ознаменуван с архиерейска света Литургия

Важен и паметен за Брезник стана почивният ден след Националния празник 3 март. Макар да не беше неделя, нито голям църковен празник, в старата енорийско църква в града имаше архиерейско богослужение. С благословението Светейшия Български Патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит , на 4 март в храм "Св. Петка" в Брезник света Литургия отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Повод за гостуването на владиката и оглавяване от него на богослужбата в старата църква беше приключилият в нея ремонт. Цялостно обновление на храма, който е недвижима културна ценност с национално значение, не беше правено от 1982 г. Сега в подновяването на святата сграда са инвестирани над 670 хил. лева, получени безвъзмездно чрез Програмата. за развитие на селските райони 2014-2020 г. след защитен проект, строго съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Укрепени са основите на църквата, подменен е покривът, направена е хидроизолация и са поставени нови керемиди. Камъните на фасадата на църковната сграда са фугирани, така че да не се просмуква влага. Обновена е камбанарията. Благоустроен е дворът и скоро ще се изпълни с цветя и на скамейките, под които са подредени бели речни камъни, ще може да се отмаря благоговейно.

Бреза манастир и храм "Св. Петка" в Брезник

Наричали брезнишкия храм на света Петка „Света Мати”. Църквата била манастирска и централна за легендарния Бреза манастир със седем престола

Поне 50 са православните манастири, съществували през времето на територията на днешната област Перник. За някои от тях са останали само неписани спомени, от други има и материални следи, но има и такива, които са се съхранили, възстановени са и сега в тях звучи молитва. А през проследните две години с финансирани от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) 11 проекта, към приключване са ремонтни, възстановителни и благоустройствени дейности в манастири и църкви в района.

С архиерейска света Литургия на 4 март ще се обяви завършването на проекта по обновяването на средновековния храм "Св. Петка" в град Брезник. 

Църквата е архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. но за последен път сериозен ремонт в нея е правен през 1982 г. Сега с европейските средства е подменен покривът, направен е нов дренаж около сградата, почистена е фасадата, обновени са камбанарията и каменните зидове на оградата, а черковният двор е благоустроен. Всяка стъпка от проекта е съгласувана с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Под техния надзор е направена реставрация на много ценния иконостас, което е било крайно наложително. Преди това е подменена ел. инсталацията. Храмът е благоукрасен като в рамките на проекта са снабдени нови стасидии (столове за богомолците) и владишки трон, свещници, църковна утвар, облечение за престола и други нужни за богослужението вещи.

Вековен дъб от Рани луг се бори за "Европейско дърво"

Дъб от вида цер в трънското село Рани луг се бори да получи признанието "Европейско дърво" за 2018 година. Вековният исполин спечели организирания от фондация "ЕкоОбщност" национален конкурс "Дърво с корен 2018" с 1 236 гласа. Резултатът беше обявен в края на януари и от началото на февруари дървото е в надпревара с още 14 претенденти за европейското първенство.

Дъбът е висок около 20 метра, обиколката му е 4.8 метра, има красива и хармонична корона и е на възраст не по-малко от 300 години.
Корените му са символ на връзката със семейство и родина, стъблото му се свързва с устойчивост и сила, а короната – с желанието за живот и стремежа към свобода, обясняват местните.

Цариброд си върна името

Населената предимно с етнически българи сръбска община ще се казва и Димитровград

Цариброд си върна името. От 16 февруари на сградата на общината в намиращия се на около 70 км от София град в пределите на днешна Сърбия вече има нова табелка с двете имена на селището. На сръбски пише „Општина Димитровград“, а на български - „Община Цариброд“.

"Двете наименования ще имат еднаква сила на официална употреба. Радостен съм, че за първи път от 1951 г. насам, на обществени сгради, пътни знаци и документи вече официално ще се използва и името „Цариброд”. Така събитието беше анонсирано от българския министър председател Бойко Борисов на личната му страница във Фейсбук, което го направи значима новина. По това време Борисов беше на посещение в Сърбия за националния празник на страната - в деня, когато Сръбската православна Църква отбелязва големия господски празник Сретение Господне сърбите празнуват Деня на държавността. Празникът е в памет, че на този ден през 1804 г. в Орашац започва борбата за освобождение от османците, а на същия ден през 1835 г. на събрание в Крагуевац е обявена първата конституция на Княжество Сърбия.

За празника българският премиер Бойко Борисов беше награден с най-високото сръбско държавно отличие „Орденът на Република Сърбия", връчен му от президента Александър Вучич. Като бонус се получи и смяната на табелата на общината в Димитровград/Цариброд. "Постигнахме този исторически пробив след редица продължителни усилия. Намерена бе и законовата форма, вече всеки спокойно и законно да използва историческото име.", коментира Бойко Борисов, който още преди поставянето на табелата честити "на всички българи от двете страни на границата, че отново ще наричаме това прекрасно място "Цариброд".

Перник кани на Сурва 2019

Три дни градът ще бъде столица на маскарадните игри на кукери и сурвакари

Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И тази година градът е готов да посрещне хилядите маскирани мъже, жени и деца от близо и далеч и още по-многобройна публика за 28-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2019“. Няма съмнение, че макар след пернишкия фест да се роиха още много празници на маскарадните игри, Перник поддържа старателно авторитета си на европейска карнавална столица.

Сурва 2019 - обичаят по селата в Пернишко

1

Всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, когато е Васильовден по стария църковен календар, в цяло Пернишко всички празнуват. Хиляден народ се събира в опустяващите села. Това е времето на Сурва или Сурова, както по-често се е наричал обичаят в миналото. Преките участници са с колоритни костюми и страховити маски, опасани са с нанизи звънци на кръста и по раменете. Без сценична треска са готови да изявят себе си зад маската. Публиката и маскираните са в приповдигнато настроение и повсеместно се разменят прегръдки и целувки. Вие се хоро.