Слушам и чета мисли и пожелания за Рожденственските празници, както всяка година. Медиите се надпреварват да обясняват битовите традиции и какъв брой ястия трябва да има на трапезата за Бъдни вечер. Здраве, благоденствие, мир и да бъдем по-добри пише на честитките в различни вариации.
Едва ли е останало нещо, което да не е казвано за празника на Рождество досега през всичките 16 века откакто Църквата го е установила.
Светли умове на богословието и неверници са обяснявали през тези векове смисъла на великото спасително събитие за човеците и сякаш няма съмнения в светлата вест за Рождество, защото Господ се ражда всяка година в сърцата ни.
А всъщност всичко е казано от светите апостоли евангелисти Матей, Лука, Йоан и Марко, но защо ли го забравяме и не го знаем, след като всяко от четирите свети евангелия в Новия завет започва с Рождество:
Евангелие от Матей:
„18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.