Честито Рождество Христово - 2012

Слушам и чета мисли и пожелания за Рожденственските празници, както всяка година. Медиите се надпреварват да обясняват битовите традиции и какъв брой ястия трябва да има на трапезата за Бъдни вечер. Здраве, благоденствие, мир и да бъдем по-добри пише на честитките в различни вариации.
Едва ли е останало нещо, което да не е казвано за празника на Рождество досега през всичките 16 века откакто Църквата го е установила.
Светли умове на богословието и неверници са обяснявали през тези векове смисъла на великото спасително събитие за човеците и сякаш няма съмнения в светлата вест за Рождество, защото Господ се ражда всяка година в сърцата ни.

А  всъщност всичко е казано от светите апостоли евангелисти Матей, Лука, Йоан и Марко, но защо ли го забравяме и не го знаем, след като всяко от четирите свети евангелия в Новия завет започва с Рождество:

Евангелие от Матей:

„18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.


1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6. "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си. (Ев. Мат. 1:18-25;2:1-12)

Евангелие от Лука:

1. През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6. А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.

9. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11. защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12. и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:

14. слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

15. Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
17. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
18. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
19. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
20. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.(Ев. Лук. 2: 1-20)


Евангелие от Иоана:

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в начало у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;
13. те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. Господ Иисус Христос Пантократор. Икона от VI в., манастира "Св. Екатерина" в Синай.
Христос Спасителят - Слово Божие
14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Св. Преображение
15. Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

16. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17. защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.(Ев. Иоан. 1:1-17)


Евангелие от Марко:

1. Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2. както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
3. "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
4. Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8. аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.(Ев. Марк. 1:1-8)

Илистрацията е стенопис от храм "Св. Петър и Павел" в пернишкото село Мещица, пострадал тежко след земетресението на 22 май 2012г.

От светоотеческото наследство тази година си избрах части от поученията в две проповеди на Свети Софроний, Епископ Врачански, публикувани на сайта на Зографския манастир:

"Бог трябваше да се роди от Света Дева Мария, да стане човек и да избави света. И като се роди, просвети цялата земя и избави човешкия род от дяволското робство.

О, наше голямо благополучие и веселие!

Вижте какво проклятие е имало тогава, а сега какво благословение и какъв мир има между Бога и човеците. Сега я няма предишната тъмнина на идолопоклонството, а всичко грее от светлина и правдина.

Така че дори и дяволските идоли онемели.

Защото когато след Христовото рождество римският император Август попитал делфийския идол Аполон, защо вече не дава отговор, като го пита за нещо, той рекъл: „Христос ми заповядва вече да не приказвам, а да ида в ада. Затова мълча и ето, отивам в ада“. Императорът много се почудил на това и като се прибрал в Рим, направил на Христа жертвеник с надпис: „Жертвеник на новородения Бог“.

Наистина не може да се изкаже лесно колко неизброими блага получихме от Христовото раждане. Защото Той не само ни просвети и ни упъти към истината и не само ни избави от дявола, но и ни направи наследници на безкрайното Си Небесно Царство. За което сме длъжни винаги да благодарим на Бога и гръмогласно да казваме: „Чуйте всички народи, които живеете по земята, чуйте и разберете, че Бог изля върху нас голямата си милост, избави ни от дявола и ни подари Небесното Царство. Нему слава във вечните векове, амин“.


И още:

"Благочестиви християни! Ето, живи бяхме да се поклоним и тази година на Христа, Който станал Дете, за да ни избави от детинския ум и неверието, та да не се покажем неблагодарни за Неговото рождество като безумния Ирод, а за слава Божия да изоставим всяка неправда и чистосърдечно да славим Бога и да Му благодарим за това, че не се погнуси от нас, а слезе от небето и ни избави от ръцете на дявола. И при положение, че Бог се смири толкова много заради нас, то помислете колко повече трябва да сме смирени, търпеливи и послушни един към друг ние, както Сам Христос бе послушен към Бога дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8).

Защото смирението, покорността и послушението са нещо много добро, за което апостол Павел казва: “Братя, покорявайте се един другиму със страх Божий. Жените ­ на мъжете, чедата ­ на родителите, младите ­ на възрастните, слугите ­ на господарите, хората от простолюдието ­ на началниците, първосвещениците, свещениците, царските служители и на всеки човек, защото така иска Божията воля” (вж. Еф. 5:21, 22; 6:1, 5; Кол. 3:18, 20, 22; Рим. 13:1).

И така да празнуваме светите Божии празници с голяма чистота, а не с гордост, ядене, пиянство и свирни, което е омразно пред Бога. И да не гледаме да ядем и да пием без мярка, а да дадем и на гладните сиромаси, за да бъде и нашето празнуване приятно на Бога. Защото този, у когото няма смирение, любов и милост, трудно ще види Божието лице. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.