Председател на СДС откри кампанията на червените в Перник

Един от първите председатели на СДС беше официален гост на откриването на кампанияна на БСП и коалиция за Местни избори 2011 в Перник. Петър Берон беше шеф на Националния координационен съвет на СДС за няколко месеца през 1990 г. В началото на декември обаче президентът Жельо Желев огласи досието му на агент на Държавна сигурност и атрактивният биолог и активен природозащитник напусна СДС още през 1991г. През 1992г. той беше кандидат за вицепрезидент в двойка с Жорж Ганчев. Сега Петър Беров е в партията „Съюз на патриотичните сили „Защита”, която в Перник е в коалиция с БСП за местните избори. Така един от първите лидери на демократичната опозиция сега агитира за червените.



Гост на откриването на кампанията беше и устата депутатка Мая Манолова, но колегата й Ангел Найденов, който в този ден празнуваше рожденият си ден, не беше забелязан.

На сцената пред вратите на Двореца на културата освен гостите, по червен килим се качиха кандидатите за кметове и за общински съветници на коалицията, посрещнати с червени рози. В концертната програма обаче от червени се мина на бели рози с изпълненията на Славка Калчева.

Пенсионери се оплакаха, че ги довели насила на събититето. Накои били подмамени с евтина екскурзия и после вместо да си отидат вкъщи, автобусът ги стоварил пред Двореца. Повечето не издържаха отегчителните речи и си тръгнаха преди края и кулминацията с белите рози.

Соц. лидер получи урок за честни избори от "фашизма"

Лидерът на социалистите в Перник Ненко Темелков получи урок за честни избори от своя дядо. Той е потомък на комунистическия деец и синдикален водач от началото на 20 век Темелко Ненков. Две години - през 1919 и 1920 е бил и народен представител. Убит е без съд и присъда след кървавия терористичен акт, организиран от БКП на 16 април 1925 г. в катедралния храм "Св. Неделя" в София по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Тогава са загинали 193-ма човеци, а ранените са около 500. Темелков определя онези години като време на "Фашизъм" в България, но тъкмо от този период, чрез документи, останали от другия негов дядо Сотир - баща на майка му, пернишкият соц. лидер получи урок как по онова време властта е гарантирала честни избори и какви са били наказанията за изборна търговия.

„Който, при каквито и да е избори, назначени по разпореждане на властта, подкупи някого от избирателите с пари, дарове или други имотни облаги, било да упражни или не своето избирателно право, или пък да го не упражни по определен начин, наказва се : с тъмничен затвор до 1 година или с глоба до 2 500 лева.” Това гласи чл. 131 от наказателния закон, който е бил в сила в България през 1936г. и поне до 1939г.

Според някои тълкуватели на родната ни история по това време в България било имало фашизъм, но според други – това са били години на истинска демокрация и честни избори. За да има обаче такъв текст в закона, значи и в онези години е процъфтявало пазаруването на гласове.

В семейните архиви на своите дядо и баба – родители на майка му Лиляна, Ненко Темелков намерил избирателни книжки. Пожълтелите от времето документи са прелюбопитни, особено сега в навечерието на пореден вот. Те представляват тефтерчета от евтина хартия. Имат корица, на коато краснописно с мастило са написани имената на избирателите и поредните им номера в избирателните списъци. Самата книжка е с по няколко страница, на всяка от които има по два талона. Единият отрязък се е откъсвал след гласуване, а другия е оставал прикрепен към книжката. Избирателните книжки са били за времето от 1. ІХ. 1936 до 1. ІХ. 1939

Дядото на Темелков Сотир Тимев бил тогава на 47 години, „земледелец” по занятие с образование – ІV оттделение и бил жител на с. Горно Романци Красавска община, Брезнишка околия, Софийска област. Номерът му в списъците бил 328.



Бабата Левтерка Сотирова, на 46 години, била неграмотна ( интересно как се е ориентирала в гласуването). Нейната книжка обаче е по-употребявана от тази на съпруга й.



На последната страница на документите има написани „Наказателни разпореждания” Там са цитирани части от избирателни закон и от наказателния закон, съгласно които при нарушения се носели строги санкции. Освен една година тъмница за търговията с гласовете на избирателите., има и ред други важни разпоредби. Особено интересно е, че в онези години гласуването е било задължително и според чл. 161, ал. ІІІ всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказвал се с глоба от 20 до 500 лв в полза на надлежните общини.

Това е добър урок, който ни дава историята, коментира соц. лидерът и бивш депутат и допълни, че би било добре и днес да има такива ясни правила, но да се спазват строго от всички.

VIP фланелка "ГоУемец" на Миньор

Меглена - президент

Меглена обещава не да крещи, а да е "Гласът на хората"!

Първи като кандидати за президент и вицепрезидент се заявиха двойката Меглена Кунева и Любомир Христов. Дали това е добро или не, ще покаже времето и резултатът. Но както можеше да се очаква, помията ги заля. А дали това, с което ги атакуват не е с обратен знак. Може би!

Меглена Кунева може да бъде подкрепена, защото е гражданският кандидат, защото е независима, честна и открита.

Меглена може да бъде подкрепена, защото е Кунева, а не Пръмова и то от преди 1989 година,когато това можеше да й носи дивидент.

Меглена може да бъде подкрепена и защото сама е успяла да спре два блока на АЕЦ „Козлодуй" и така да надхитри енергийната мафия – тя, тази финна и деликатна жена.

Меглена заслужава подкрепа и защото е „Мадам yes“. Тя е дамата, която знае кога да казва „да“ в името и в полза на България и нацията ни и така страната е член на ЕС с договорени доволно добри преходни периоди.

Меглена застава зад каузи и няма пречки, които да я спрат да ги доведе до край.

Сега каузата на Меглена е България.

Първанов рита с дипломати в Перник

В края на втория си мандат от своя престой в президентството Георги Първанов реши да направи нещо за родния си Перник. На Стадиона на мира, който първо се казвал така, а сега официално е "Миньор", но старото му име все по-често се употребява, доведе свой отбор и гарнитура на дипломатическия корпус. Държавният глава си организира футболен мач, който беше наречен благотворителен. Първият гол вкара първата минута известният в близкото минало футболист на Миньор Георги Йорданов - Ярето. Подставени лица участваха в режисиран търг за фланелката на президента и Киро Змейо я откупи за 5 000 лв. Коментатор на мача беше Тити Папазов и той успя да направи шоу. Събитието беше използвано и като предизборен PR на кандидата за президент на БСП и на Първанов Ивайло Калфин.

Пет бона може би ще даде познатият във футболните среди Кирил Николов - Змейо за екипа на президента Георги Първанов, но не за хората, с които работи държавният глава, а за фланелката, с която той игра в благотворителен мач между воден от него тим и сборен отбор на дипломатическия корпус у нас. Срещата беше в родният на Първанов Перник, където в края на втория си мандат президентът доведе дипломати, техни съпруги и даже някои от дечицата им.

Мачът завърши с резултат 7:3 в полза на президентския тим. Първият гол падна в първата мината от крака на пернишката футболна легенда от "Миньор" Георги Йорданов - Ярето. Две успешни попадения във вратата на дипломатите осъществи самият Първанов. С два гола се отчете и шефът на гвардейците полковник Боян Ставрев. За отбора на президента голове отбелязаха и неговият секретар по икономическите въпроси Ертан Кара и Мариян Герасимов.

Сред играчите в тима на държавния глава бяха също именитият български шахматист Веселин Топалов, шефът на НСО ген. Димитър Димитров, певецът Митко Кърнев, който преди да излезе на терена, откри мача със свое парче. Във второто полувреме на двубоя се включи и кандидат-президентът на БСП Ивайло Калфин. Той смени Първанов на поста му, но засега само в мача. Треньор на президентския отбор беше Христо Бонев - Зума, а негов старши - самата легенда Димитър Пенев.




Коментатор на срещата беше неотразимо свободният Тити Папазов, който превърна събитието в истинско шоу, така че шоуто, което трябваше да направи "Пълна лудница" се състоя, но с многократно по-рехава публика от очакваното. Тити отправи най-много закачки по адрес на посланика на Кувейт. "Перник уейт мъни фром Кувейт", крещеше с цяло гърло като истински шоумен Тити и не обръщаше много внимание на сценаристите от президентския пресцентър.



Като водещ на шоуто и естествено като певец се изяви и верният фен на Миньор певецът. Той и на полувремето разигра търга за фланелката на Първанов. По предварителния сценарий и добре разработената режисура, наддаването започна от 1 000 лева. Освен Киро Змейо за фланелката наддаваха още двама. Киро се представи като президент на радомирския "Струмска слава". Той е бивш служител на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) - беше представител на Агенцията в Перник, когато областен управител беше Иван Димитров. Сега се води на работа в общинската фирма "Комуналстрой", където шеф пак му е Иван Димитров. Още един негов служител на същата фирма наддаваше случайно или не за фланелката - Бойко Боянов беше шофьор на предишния областен управител и сега също е на служба в предприятието, което ръководи. Третият участник в т.нар. търг беше Юлиан Иванов. За него се разбра, че е строителен предприемач и собственик на фитнес център. Наддаването стигна до 5 бона. Предварително беше обяснено, че тези пари ще се дадат за изграждане на детска площадка в пернишкия квартал "Хумни дол".




Публиката на мача не беше особено многобройна - на официалната трибуна седнаха няколкото съпруги на дипломати, първата дама Зорка, кметът на Перник Росица Янакиева и нейните заместници, председателят на Общинския съвет Добри Митрев и неговият заместник Хранимир Генчев, който от антикомунист и потомък на репресирани от режима на комунистите от известно време се превърна в горещ фен на Първанов, даже и на футболното поле. Местният соц. лидер Ненко Темелков, който получава заплата като заместник кмет на Перник, отговарящ за образованието и културата беше дошъл със семейството си и роднини. На трибуната имаше и няколко активисти на социалистическата партия - главно такива, които са кандидати за кметове. По едно време дойде даже бившата шефка на ДАНС Весела Лечева с много силен тен от слънцето. Дамата, за която се говореше, че била интимно близка с Първанов и даже сега той се опитал да я пробута за вице на Калфин, седна близо да първата дама, но от другата страна на Янакиева. Сред официалните лица бяха и голяма група служители на президентството, както и охраната на първата дама и съпругите на дипломатите.

Посланиците не отстъпваха в двубоя, но както се казва у дома и трибуните помагат, макар и публиката да беше рехава. От жълто-черните ултраси бяха дошли малцина. По неофициална информация феновете на Миньор готвеха протест срещу шефа на полицията в Перник комисар Валентин Димитров заради разследването за запалено синьо знаме по време на мача с Левски, но той не се състоя. За дипломатите отбелязаха два гола консулът на Армения Игор Мартиросян и Салах Суккар - посланик на Сирийската Арабска Република.

Съставите на двата отбора:







В края на втория си мандат Първанов реши да направи нещо за родния си град, макар да даваше какви ли не обещания - за откриване на университета, за ремонта на театъра и други подобни. Те обаче се състояха въпреки неговите обещания и без неговата заслуга.

Когато беше гост на средношколската експедиция "Кракра"през август, Първанов обеща да доведе дипломати и ето на - направи го. За жалост събитието нямаше нищо общо с практиката на неговата партия от едно време. В ония години, когато Тато водеше посланици по градовете, за кратко време те лъсваха по социалистически. За една нощ на места даже поникваха цели гори. Така в чест на посещения на дипломатически корпус бяха обновени Смолян, Ботевград, Добрич, Благоевград и други градове и още им държи влага оттогава. За Първанов обаче изглежда беше по важно идването на дипломати в Перник да послужи поне малко за PR на неговия кандидат за президент Ивайло Калфин.

Вместо това Перник посрещна дипломатите с филмче, направено специално за предстоящото голямо събитие на Федерацията на европейските фестивални градове (ФЕКГ), което ще се състои между 22 и 24 септември в Перник. Кметът на Перник Росица Янакиева, за която няма как да се отрече - беше се подготвила специално за случая в тъмно синя рокля и прическа леко на букли, разказваше увлекателно за Перник, историята, настоящето и идеите за развитие. Дано това се запомни. Общината се беше бръкнала и за подаръци на дипломатите. Дамите получиха реплика на керамична съдинка, открита при разкопки на пернишката средновековна крепост, а на мъжете от дипломатическия корпус подариха копие на печата на цар Петър, намерен още през 60-те години на миналия век при археологическо проучване на крепостта на Кракра Пернишки.


Докато шефовете на мисии гледаха презентацията, техните съпруги бяха на гости в Обединения детски комплекс. Там специално за тях Регионалният исторически музей беше подредил сбирка от Бусинска керамика, извадена специално за целта от музейния фонд. Гостенките разгледаха изложбената зала, а после присъстваха на специално за тях направен концерт.




Дипломатите се разходиха по крепостния хълм, съпроводени от Янакиева и семейство Първанови. Президентът не пропусна да подчертае пред гостите на Перник, че и той е домакин, а град Перник формално е такъв от малко повече от 80 години, но иначе е съществувал още по времето на траките и има осезателно присъствие в историята на България.

Подробно за историята на крепостта на ръководителите на дипломатически мисии у нас и техните съпруги разказа археоложката от пернишкия музей Василка Паунова. Какво от нейния разказ ще бъде запомнено и какво не, е трудно да се каже, защото тя представи голяма по обем и интересна информация, но с подаръците разказът и ще бъде предметно илюстриран.

Първанов се притесни, че дипломатите ще останат с не особено добро впечатление, защото никой не се беше сетил да подмени националния флаг, който се вее на пилон над крепостта. "Тези хора се впечатляват от най-дребни детайли.", коментира президентът под сурдинка, като не пропусна да забележи и непочистените фасове, но това той сподели само със своя стара местна позната.

"Защо Зорка не си маха тъмните очила? Сигурно я е срам от мъжа й, тя изглежда почтена и скромна жена." , си коментираха помежду си две възрастни дами, които случайно се бяха оказали на мястото на събитието.




Откакто е президент, всяка година Първанов прави така наречените срещи без вратовръзки с посланиците на другите държави в България. От четири години се играят и благотворителни футболни мачове. Най-голямата новина от среща на Първанов с дипломати обаче беше през юни 2006 г. Тогава по време на едночасова лекция в НДК за националната сигурност пред ръководители на дипломатически мисии, военни и политици Първанов за първи път призна публично, че е бил регистриран в репресивния орган на тоталитарната власт - тогавашната Държавна сигурност като агент Гоце. По собствените му думи папката на агент Гоце била доста поомачкана и видимо ползвана многократно. Днес се знае, че от тази папка липсват страници, но не се знае и никога няма да се узнае защо след като съпричастността му към ДС е била напълно невинна - на научен консултант и редактор на мемоарите на деец на ВМРО, който бил родолюбец, Първанов не призна за това преди да го кандидатират за президент. Сега той не без гордост разказва по градове и паланки, където представя публикувания си в книга отчет за своя престой в президентството, как не отишъл на телевизионен дебат, станал арена на размяна на компромати между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Въпросът обаче защо не си призна за Гоце по-рано остава. И като се отчита понякога коментира колко държавни пари е похарчило президентството по негово време. Ако разходката с дипломати до Перник все пак може да се отчете като реклама за родния град и от това да произлязат ползи, то колко ли струват безцелните воаяжи на Първанов из страната, ловните му излети и по света и посещенията на спортни срещи, където ходи за свое удоволствие, но с целия си антураж за сметка на данъкоплатеца.

Вековни дъбове служат като зарядно

Вековни дъбове в трънския край служат като зарядно за столични чиновници. Дървета на по 800 и повече години се издигат на много места. Те са оцелели главно около свети места - църкви, полуразрушени манастири, оброци.



При черквата „Света Петка” в трънското село Пенкьовци, която била част от манастирски комплекс, са оцелели три вековни дъба. Съвсем до оградата на храма има един, който е цяр, а другият е благун. Служителка от Министерстовото на икономиката, с корени от този край, идвала специално по няколко пъти в годината, опирала се до благуна и така зареждала жизнена енергия, разказват местните.





Третият огромен дъб се намира до оцелялото през години килийно училище, което до 1960-та година било даже прогимназия. Но като направили ТКЗС-то, народът се пръснал и школото било затворено. Сега под този дъб има импровизирана сцена и там се правят всяка първа събота на юни местните събори.




В Пенкьовци вековен дъб има и до рухналата черква „Св. Никола” в гробището. Смята се, че е строена около 14 век, но минали по тези места черкези я опожарили. Предание разказва, че на вековното дърво бил обесен местния свещеник Стефан. Турци го овесили на дъба, защото бунел потството си.



До храма „ Св. Богородица” в съседното село Докьовци също има вековен дъб. Преди години върху него падна мълния, но екип на Гражданска защита спаси столетника. Тогава и по дървесните кръгове се разбра, че това, а и другите вековни дървета в околността, са наистина на по 800 години.

За посветените в християнството, вековните дървета са природна забележителност, оцеляля по Божия промисъл и защото растат по свети места. Изкушените от окултните вярвания обаче смятат, че като опрат гръб на дървото и залепят длани до кората му, в тях ше се прелее от зелената енергия на дървото.
Опитвали магическите сили на дъба твърдят, че може да лекува. След „прегръдки” с дървото се чувствал прелив на нови сили, а мисълта се избистряла и прояснявала.
От древни времена се помни приказката, че човек на когото предстои да вземе важно решение, е добре да постои при дъбово дърво.

11 септември – 10 години по-късно

Десетата годишнина от самоубийствените терористични атаки на 11 септември 2001г. беше отбелязана днес не само в Манхатън на Кота нула, но и по целия свят. Дали обаче за 10 години светът успя да направи своите изводи и поуки или цялото човечесво самоубийствено продължава да се поддава на изкушенията на омразата?!

През целия ден медиите по света и у нас посветиха часове от програмите си и специални материали на годишнината. Очевидци разказваха спомени. Експерти и дипломати коментираха случилото се. Разузнавачи и журналисти обясняваха детайи.

Сякаш няма спор, че след тази дата светът е станал различен.

Фактите и официалната версия за събитията са широко известни, но не по-малко популярна е и конспиративната теория за този ден.

В самите Съединени щати има много хора, които не вярват на властите за разпространяваната версия и до днес задават въпроси на които търсят отговори, но не каквито и да е, а логични.


В този ден, на хората, които са приели да живеят в името на Божията истината и законите на Бога, независимо от религията им, не им остава нищо друго, освен да се молят за спасението на душите на загиналите невинни жертви, но и на подбудителите и извършителите на зловещата касапница. Президентът на САЩ Барак Обама прочете днес част от Псалм 46:

1. Бог е нам прибежище и сила,
2. бърз помощник в беди,
3. затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4. Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5. Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6. Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7. Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9. Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята:
10. прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11. Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.

Но забравило Бога човечеството продължава да се ожесточава. Войните не спират. Продължават да гинат хора в името на борбата с тероризма, вместо да се търсят и изкореняват причините за тероризъм.

Всяка година на 11 септември, и не само на този ден, си мисля колко по-справедлив щеше да е светът, ако средствата с които се отнема свободата в името на сигурността, се вложат в създаване на по-справедлив свят за всички.

Тодор Живков - 100 години от рождението му

Стотици празнуваха Голяма Богородица по православностилния календар в манастира над Гигинци

Стотици миряни от цялата страна се стекоха за празника Голяма Богородица в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци на 28 август. Неделният ден и утвърдената от предците и неотмряла, въпреки промененият официално от Църквата календар, доведоха и туристи, които не са посветени в истината на православието, но търсят Бога със сърцито си.

Повече от 100 пък бяха хората, които от вечерта търпеливо чакаха за изповед при игумена Негово Високопреподобие схиархимандрит Евгений, за да получат на другия ден след празничната света Литургия причастие с тялото и кръвта Христови за вечен живот.

По традиция, утвърдена от времето, когато манастирът още беше само руини, редовни гости в обителта са духовни чеда на Дядо Игумен от София, Шумен, Пазарджишко и разбира се, от Перник и околните села. Те идват тук на всеки голям църковен празник, за да чуят мъдрите му слова и напътствените му съвети за преуспяване в духовния живот. Около манастирската трапеза близките на манастира хора обсъждат с йеромонах Никанор и неотложните дела, в които могат да са полезни на обителта, възкръснала от забвението и поруганието.

Всички те вкупом се събират молитвено в храма от нощта на всеобщо бдение, което тази година обаче беше през граница. По покана на манастирското братство в манастира „Успение на Пресвета Богородица” до сръбското село Суково, монасите от манастира и група миряни бяха на бдението там, но още през нощта се върнаха в манастира в българско.

На сутринта мощният камбанен звън се разнесе над Църна гора и събра в новия храм на св. Силуан Атонски всичките гости, дошли от предния ден и хората, пристигнали специално за богослужението.


Великолепният храм се изпълни с народ – възрастни хора - мъже и жени, младежи и дребни дечица, насърчавани към смирение от майки и баби.



В селата около Перник старателно се пази традицията празникът Успение на Пресвета Богородица да се чества на 28 август, вместо на 15 август, както е в календара, по който сега празнува Българската православна църква. Правят се народни събори и традиционни курбани, но и много хора идват в Църногорския манастир за Божия благодат и милостта на Богородица.

Празничната литургия отслужиха йеромонах Никанор, в съслужие с отец Константин Стойчев от Брезник, дякон Пенко, зографският монах Пимен и певци.



По време на службата бяха изнесени за поклонение и мощохравнителниците с частици от частните мощи на 7 светии, които се пазят в обителта.



Службата беше увенчана от вдъхновено и много съдържателно проповедно слово на йеромонах Никанор. Освен за празника, за славното преминаване на Божията Майка от земните жители към небесните и постоянните молитви на Богородица за спасението на грешните ни души, той насърчи богомолците да четат постоянно божието слово, да следват сърцата си във вярата и неотстъпно да спазват Божиите закони.



Много време беше нужно всички заслужили с пост, с искрено покаяние и изповед да получат свещените хляб и вино, в които са истинските тяло и кръв Христови, за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот.

Преди празничният обяд за госите в манастирската фиала беше отслужен и водосвет.



Поредният голям празник в Църногорският манастир озари душите на вярващите с любов и светлина да успяват в християнския си живот и стремлението към спасението. Още по-вдъхновени бяха и малцината, които Бог дари с привилегията да са част от нощната служба в Суковския манастир.



Богослужението в навечерието на храмовия празник на манастира беше архиерейско.
В него взе участие и новият Нишки владика епископ Йоан. Редом с него служиха и духовниците от България - игуменът схиархимандрит Евгений, йеромонах Никанор, от. Константин Сойчев, монахът Пимен и други духовници и певци от България.



За храмовия празник в Суковския манастир, до сръбското знаме беше издигнат и флагът на атонската монашеска република – двуглавият орел върху жълт фон. Както за монасите в Църногорската света обител този фраг е символ на опазването на православието, както е в бастионът му Света Гора, така е и за сръбските брятя.
Но докато при нас заради флага понякога се чуват дюдюкания, то сръбският владика и богомолците приеха флага благоговейно.










Още снимки за събитията вижте ТУК и ТУК!