Почетни граждани на Перник

1. Анна Горанова – учителка, по повод 25-годишната й просветна дейност- Протокол от 27.12.1938 г. на Общинска управа – Перник

2. Васил Радославов – директор на Мина Перник – Протокол № 28/13 и 14 .11.1942 г. на Пернишката градска община

3. Георги Димитров - (1882-1949) - министър-председател на България от 1946 до 1949 година - Протокол № 7/09.04.1947 г. на ГНС

4. Кирил Петков  (род. 08.06.1933 г.)– спортист, заслужил майстор на спорта - Протокол № 9/20.10.1964 г. на ГНС

Църногорски манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" - (част 3)

Приказки под манастирската лоза за наказания и изцеления

Несравними по мъдрост и поуки са разказите на класика на българската литература Елин Пелин, обединени в сборника "Под манастирската лоза". Тези художествени приказки разкриват различни чудновати истории и все се въртят около греха. Без да претендират, че са разказани цветно, много такива случки на наказания, но и на изцеления са свързани с Църногорския манастир.

Най-стара и най-интересна е историята на лютия кърджалийски главатар Кара Фейзи. Настанил се той в Брезнишкия край някъде през 1804 г. Според някои сведения баща му бил от стар спахийски род, а майка му била българка. С разбойничествата си из Тракия той така досадил на султана, че му предложили да си избере околия, която да управлява самостоятелно, но вън от нея да не се показва. Той избрал родния Брезник и скоро всичко живо пропищяло от зулумите му: “да се знае кога дойде Кара Везия у Брезник да е ага, та разтури целио вилает - и теше да помре свето за леб. По сви села он е зулум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестена“, гласи летописът. В 1809 г. нечия ръка записва още: „Да се знае кога беше Кара Везията у Брезник, та изсече корията монастирска, що имаше по вилаето дърво…“.
Много навредил този богоненавистник на светите църкви – едни ограбил, други напълно разорил, а при опит за тяхното възстановяване карал населението да плаща скъпи откупи. Но Божието наказание се стоварило върху любимата му дъщеря. Тя се разболяла и краката й започнали да съхнат. Не получила помощ отникъде - нито от хекими, нито от ходжи, нито от европейски доктори. Състоянието й се влошило дотам, че не можела да става от леглото. Тогава насън на Кара Фейзи се явил св. Архангел Михаил. Казал му, че това е наказание за разрушените църкви и манастири. Осъзнал се кърджалията, че докато не поправи злините срещу християните, детето му няма да оздравее. Подбуждан от бащино чувство, за да омилостиви Бога и изпроси изцеление за дъщеря си, той започнал да възобновява съсипаните християнски храмове.
С помощта на населението от 26 околни селища започнал градежът на постройките на Църногорската света обител, които били окончателно завършени към 1822 година. Самият Кара Фейзи също дал пари за строежа. Когато завели дъщеря му на манастира, тя оздравяла.

Но още по-интересни, особено за местните хора, са истории с герои, които те познават. Разказва се как в по-ново време веднъж на 14 ноември трима приятели – бай Спас и близнаците Цанко и Къци, леко почерпени решават да отидат на празника на манастира. По пътя, обаче, единият от братята решава да изкопае и размести оброчния кръст на Света Троица, намиращ се край пътя близо до селото. Брат му го попитал, защо го мести, но той не му дал ясен отговор. По-късно същия ден те катастрофират с колата на пътя между близките села. Видимо всички остават здрави, но Цанко – този, който премества кръста, на следващия ден умрял.

Скоропостижно починал и последният наемател на манастира. Преди да дойдат монасите през 1998 г. там се разпореждали двама перничани със съмнителна репутация. И двамата вече са покойници. Според градски легенди сърцето на Митко Карабито, каквото било прозвището на единия, не издържало след употребена прекомерна доза от стимулатор за мъжко достойнство. Аверът му Сашо Белия, който се канел „да вземе монастира под аренда“ за 50 години, бил ужилен от оса и издъхнал почти на мига в монастирския двор.

Друг случай е свързан с кражбата на манастирските камбани. Един човек се изкусил да открадне една от камбаните и както я откачал, така го ударила по главата керемида, че целият станал в кръв и хвърлил всичко. Но това се оказало по-малкото зло, защото семейството от Батановци, което имало пункт за изкупуване на цветни метали и приело другите две камбани от манастира, пострадало тежко. „Те са видели, че това са камбани, трябвало е, ако искат да ги купят, да ги върнат, или ако не – да кажат на някой от църквата: „Абе, при нас платихме толкова за метала, платете ни парите, взимайте си ги.” Не, те са ги претопили и тая къща сега е къща-призрак. Там никой не живее вече, всичко живо е мъртво. И баща и майка, и деца… Бог е както безкрайно милостив, така и – справедлив”, разказваше за тоя случай още преди години игуменът архимандрит Никанор.

Зла съдба постигнала и кръчмар от близкото село Гигинци, който е имал желанието да стане стопанин на манастира. Когато новото братство на обителта през 1998 г. започва да стопанисва изоставения в разграбено и полуразрушено състояние манастир „с всевъзможни заплахи, посещения с ловно оръжие извън сезона, с люти закани и демонстративно забиване на тесли, той и приятелите му се опитаха да изплашат братята и да ги принудят да напуснат. Разбира се, това не стана, но въпросният кръчмар се сподоби с незавидната участ да стане хладнокръвен убиец на собственото си семейство и в момента излежава присъдата си в затвора”, разказват очевидци на тези събития.

Близо до манастира е имало три вековни церови дървета, наричани заради намиращия се край тях каменен кръст „Кръстàто дỳбье“. През 1962 г. ръката на злосторник ги отрязала. Извършителят също получава своето наказание: „Един от селòто ги беше отрезал и беше фърлил топа”, си спомня дългогодишният помощник в манастириа Кирил Динев, познат на повечето хора като Киро Кмета, защото няколко години кметувал в Гигинци. Много от историите, свързани с манастира, той ги знае от себе си като пряк свидетел и участник в тях. Много от тези истории са свързани с изцеления на различни хора от техни телесни страдания и душевни несгоди. Най-често изцелителни сили се приписват на

Манастирското аязмо

Изворът с лековита вода се намира в югоизточния край на обителта. Изследвания показват, че водата е годна за пиене. Единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо (0,022 mg/dm3).
Според местни предания от незапомнени времена водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, против безплодие, при псориасиз. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 г. са намерени златни и сребърни монети, смесени с по-нови, макар да се знае, че по време на тоталитарния режим аязмото е било ограбвано. Това говори за изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се „отплатили" по този начин.

И през последните години също има свидетелства на хора, получили облекчение от различни болести след употреба на вода от аязмото. Водата няма особени физико-химични свойства и лечебните й свойства се дължат изцяло на благодатната намеса на светите безсребърници Козма и Дамян, които постоянно предстоят пред Божия престол и се застъпват за облекчаване болестите и страданията на всеки, потърсил тяхната помощ. Изцеление получават както хора със силна вяра, така и хора маловерни, незапознати – за да се укрепи вярата им. Всичко зависи от това какъв е Божият промисъл, т. е. каква е причината за болестта и способността на търсещия помощ да влезе в общение с Бога и със светите Козма и Дамян.


Изцеления

Водата от аязмото няма да излекува никого автоматично, чрез простата й употреба. Полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и Неговите светии, предупреждават духовниците. Но наистина са забележителни случаите на изцеление или подобрение при тумори, диабет и други тежки болести, обикновено освен употребата на вода от аязмото. Това по-често е било съпроводено и с усърдни молитви.

Един от най-интересните случаи е с българин, емигрирал отдавна в Западна Европа. Мъжът страдал от коварна болест. По лекарско предписание пиел по 32 хапчета на ден. Бил трудно подвижен. От смърт го спасявали на няколко пъти в европейски болници. След изцелението си, той казва: „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили. Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка."

След редовно пиене на вода от аязмото сериозен белодробен проблем и хепатит си излекува иранец, станал православен с вече побелели коси.

За Радка от Варна изцелението идва след страдание от тежка форма на диабет, претърпени ампутации и загуби в зрението. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото за нея. През пролетта на 2007 тя посещава манастира, като състоянието ѝ е очевидно много тежко. Не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато я питат дали има полза от водата, тя отговаря: „Сега поне виждам!”. Година по-късно същата жена идва в манастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на манастира едва успяват да я познаят. Жената ходи съвсем спокойно сама, а на лицето ѝ е изписана радост.

Маринела от София научава от своята зъболекарка, че на небцето й се е появило образувание. Явява се пред онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че това е тумор. Жената е силно притеснена, защото образуванието започва да расте. Назначават ù лечение, определят дата за операция . Когато на тази дата тя отива в болницата, старшата сестра отказва да я приеме с мотива, че името ù не фигурира в плана за операциите. Разстроена, жената се обръща за помощ към лекуващия я лекар. Той показва на сестрата, че името на пациентката му е записано в списъка за операциите. Оказва се обаче, че по някаква причина тя е пропусната в плана за предстоящите хирургически намеси. Определят ù нова дата за операция. Два дни преди определената дата, заедно със свои близки – вярващи хора, Маринела посещава манастира, където ù се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа.

Особено интересен е случаят на изцеление с вода от аязмото с един мюсюлманин от ромски произход. Мъжът е от Врачанско и има тежко заболяване от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Негови роднини чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Човекът пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня”.

Но не само водата от манастирското аязмо лекува. Ето какво разказва Стефка от Дупница в благодарествено писмо до манастира: Аз съм от Дупница. От храм „Св. Георги” бе организирано посещение на Гигинския манастир. Случихме много хубав ден, когато е храмовият празник на манастирския храм (не помня името). Имаше доста свещеници и владиката на Патриарха (ако правилно съм разбрала).
След службата в беседката се качихме в храма. Тъй като съм с бастун, останах да се кача последна. Влизайки в предверието, застанах пред иконата на св. Козма и Дамян. В този момент усетих, че някой се допря до гърба ми. Чудно ми стана, след като след мен нямаше никой. Обърнах се, действително нямаше никой. Влязох в храма. Грабна ме уредбата. С възхищение разглеждах и слушах служенето. То продължи дълго време. Изморих се и седнах на столовете отдясно, откъдето можех да наблюдавам ритуала. В един момент си затворих очите с пръсти и усетих как някаква ръка ме хвана за рамото и ме разтърси. Погледнах – няма никой около мене. Не можах да си обясня какво става. Обяснението дойде на другия ден след като станах от сън. Аз съм с артрозни заболявания. Дясното рамо ми е блокирано (неподвижно). Не можех да си вдигам ръката нагоре, напред, назад, встрани (само надолу и свита пред мен). Ставайки сутринта, аз можах да се раздвижа с вдигнати ръце. Веднага взех една кърпа и излязох на терасата да видя мога ли да я простра Чудото стана. Мога. Сега мога да си измия мивката, плочките. Тръгнах за хляб и усетих, че мога да стъпя с цяло стъпало, а стъпалото ми бе изкривено навън и не можех да пазя добре равновесие. Сега мога. Много съм щастлива и доволна от посещението. Бяхме поканени на курбана в столовата. За пръв път присъствах на подобно освещаване, което много ми хареса. Купихме си манастирски боб, мляко, сирене. Премиерът Бойко Борисов беше обещал да направи пътя и видяхме, че това става реалност. Бог да е с вас, да ви помага, да ви напътства да можете да върнете вярата на хората в Него. Стига сме служили на дявола."

Чудодейни икони носят благодат в обителта

На 2 май 2016 г. в Църногорския манастир беше интронизирана иконата на  Божията Майка "Всецарица". Тя е копие на едноименната чудотворна икона, която се намира  в съборния храм на Ватопедския манастир в Света гора. Образът на Божията Майка "Всецарица" ("Панта́наса"- гр. ) има удивителната способност и особената благодат от Бога да помага на страдащи от злокачествени заболявания, на измъчвани от нечисти сили, от наркотични зависимости. За тази харизма, често преминаваща и върху копия на иконата, свидетелстват много изцеления, станали в Гърция, Русия, България  и другаде,  обичайно последвали след прочитане на "Молебен канон на Пресвета Богородица пред Нейната икона “Всецарица”, съставен от светогорския манастир Ватопед.
В Църногорския манастир позлатеното  копие в уголемен размер на оригиналната чудотворна икона се пази в специален параклис непосредствено до старата манастирска църква. Този свят образ идва  в обителта по чудодеен начин заради тежко заболяване на близък до манастира човек. Игуменът архимандрит Никанор видял копието при майстор на икони в Солун и помислил, че е добре тази икона да я има в манастира. Почти на мига  се намира дарител, който да плати нужната сума за иконата и без бавене, въпреки че обичайната процедура изисква време,   тя е  осветена при оригиналната ватопедска икона „Всецарица". По щастлива случайност  или по-скоро по Божия промисъл освещаването на иконата  в манастира "Ватопед" е заснето на видео и може да се види на сайта на манастира, на страницата му във Фейсбук и на канала му в платформата за споделяне в YouTube. 

Вече са факт  и изцеления, свързвани с иконата в манастира. За тях свидетелстват хора, дошли да благодарят за облекчаването на телесните или духовни техни страдания. Някои собственоръчно ги записват в оставената до иконата тетрадка.

Едно от първите свидетелства е още от първите дни на пристигането й.  "На скенер ми откриха тумор в белия дроб с размер около половин сантиметър в диаметър. Лекарите решиха, че може да ме оперират и насрочиха операция. Докато чаках да дойде денят,  бях пуснат в отпуск от болницата. Точно по това време в столичната катедрала "Св. Александър Невски" за поклонение беше изложена иконата на Богородица Всецарица и аз горещо се молих пред нея да ми помогне да се справя с болестта. После иконата дойде в манастира и аз я последвах, за да продължа да се моля. В деня, когато трябваше да ме оперират,  бях приготвен за операцията и чаках да започне, но за голяма моя почуда професорският екип се отказа да ме оперира, защото туморът изчезнал. Мисля, че Света Богородица ми помогна. Вярвайте и тя ще помогне и на вас." Това е разказал на малко листче с името си Валери Кръстев и за достоверност е оставил своя телефонен номер.  За станало чудо свидетелства  и столичанинът Петър. Възрастният мъж бил с оперирана простата и се налагало доста време след операцията да ползва памперс. Това го угнетявало и наред с физическите страдания изпитвал срам от себе си, че се изпуска като бебе. В манастира той дошъл повече на екскурзия, но по пътя научил за чудесата, ставали с помощта на Всецарица и за лечебните свойства на водата от манастирското аязмо. Помолил се със свои думи пред иконата, налял си вода от аязмото и се прибрал у дома. Десетина дни след това човекът се върнал в манастира с дарове и вече без памперс.

Подкрепа преди операция след молитви пред иконата са получили  и други хора. Своите истории с благодарност към Бога и Божията майка те споделят в тетрадката до иконата. Хората пишат за какво се молят, изброяват имената на близките си и искат за тях здраве и благодат, пожелават мир и любов и изразяват възторг от възстановената света обител.

„Благодаря ти, Боже Господи, благодаря ти света Майко за   водата, за хляба, за всичко, което сте ни дарили, пише семейство от столицата. Дълго послание за здраве и обич в семейството с изброени много имена завършва с молитва: "Благодарим ти, Господи,  и на всички светци, и на Майка Богородица и прости ми, Господи, знаени и незнаени грехове. Ние, Господи, сме много грешни, но Ти, Господи, прощаваш на всеки."

В манастира всяка година на 2 май иконата се почита с празнична света Литургия  и литийно шествие, предхождани от всенощно бдение. При възможност в събота пред "Всецарица" се чете специално написаният за нея канон. 

За църквата "Св. Пантелеймон" в скита на манастира в земенското  село Смиров дол беше дарено копие на чудотворната светогорска икона на Пресвета Богородица - Вратарница, известна като "Иверска". Иконата е дар от спомоществовател на манастира, пожелал анонимност и е осветена в Иверския манастир на Света гора от игумена му архимандрит Натанаил. Филм за това направи екип на телевизионното предаване "Вяра и общество" с водещ Горан Благоев. Сега иконата е поставена отляво пред иконостаса за вечно поклонение и за благословение на подвизаващите се в Смировдолската обител, цялото братство на Църногорския манастир и на хората от околните селища, както и на всички поклонници отблизо и далеч. 

В този храм е и подарена от гърци благодатна икона на св. Пантелеймон.

Манастирът се посещава целогодишно от много хора. Мнозина от тях нямат предварителна подготовка и не са запознати с това, какво ги очаква. Нагласата им е да запалят свещи за здраве на живите  и в памет на починали близки, но културата да се поклонят на светите образи на светиите и на чудодейните икони имат само в действителност въцърковените хора. Случва се мъже и жени да влязат в параклисчето при  "Всецарица" и да не знаят какво да правят. Въпреки учтивото писмено предупреждение, че иконата само се докосва благоговейно с устни и не се пипа с ръка, все се намира някой да залепи потна длан върху стъклото и да си"наточи" енергия, без да се замисля,  че след него някой ще я целува.  Не се замислят и дамите с червило на устните, които оставят  ярка целувка на светинята.  Но има и хора, запознати с общоприетите практики  да се правят кръстни или земни поклони и тогава иконата да се докосне с устни, а встрани да се промълви и посветената на нея

Молитва 

О, Всеблага, досточудна Богородице, Пантанаса, Всецарице! Не съм достоен да влезеш под моя покрив! Но като добросърдечна Майка на милостивия Бог, кажи дума, за да се изцели душата ми и да укрепне немощното ми тяло. Защото имаш непобедима власт и нито една Твоя дума не ще остане безсилна, о Всецарице! Ти се помоли вместо мен, Ти ме измоли вместо мен. За да прославям преславното Ти име сега и винаги и във вечните векове. Амин.

  

Църногорски манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" - възстановяване и стопанство (част 2)

Възраждането на Църногорския манастир започва през 1998 г., когато сегашното братство избира обителта за свое място на покаяние и монашески подвиг. Монасите заварват манастира напълно разграбен и полуразрушен. В първите години след възстановяването на духовния живот игуменът архимандрит Евгений и монасите Калиник, Варлаам, Нектарий и Адриан се подвизават в тежки лишения. Живеят в негодни за обитаване помещения, без вода и електричество, без никакви доходи. За своята издръжка те разчитат изцяло на труда на ръцете си и на Божията милост. Постепенно пригаждат някои от помещенията за живеене и разчистват място за градини, независимо, че почвата е камениста и бедна. Успяват да поправят стаите, използвани преди това за овчарници, кочини и зайчарници. Направени са вътрешен водопровод, локално парно отопление, съвременен санитарен възел. През есента на 2004 г. е завършен новият обор и стопанството се премества изцяло там, където някога е било – на около 800 м от манастирските постройки. Животът на братството е непрестанна битка за оцеляване. Към външните несгоди се прибавя и непрестанната бран, която братята търпят от врага на своето спасение и не е учудващо, че от първоначалния състав на братството сега не е останал никой.
Усилията на архимандрит Евгений за възраждането на манастира следват начертанията на предците, полагали усилия за въздигане на манастира през 19-ти век. Подемат се действия да се възвърнат имотите на обителта, да се организира модерно земеделско стопанство и да се привлекат благочестиви заможни хора за епитропи.

Напълно възстановено първо е аязмото, целебните води на което хората отново започват да ползват.

На големи празници пред манастирското аязмо се извиват опашки.

В първите месеци на 2007 г. писателка от Смолян получава откровение насън, че предстои да се ремонтира светата обител и трябва да дари хонорара от новата си книга за това. Тя кани игумена на представянето на книгата, където освен събраните средства, обителта получава и голямо дарение от община Смолян. Когато монасите тръгват обратно към манастира, в София ги спира техен познат и дава още пари. „Сега ще ви трябват да оправите манастира”, казва им той.

Няколко дни след този случай тогавашният министър на земеделието Нихат Кабил, който чул за бедственото положение на светата обител, решава да организира инициативен комитет за набиране на средства за нейното възстановяване.

Нихат Кабил и о. Никанор монтират нова храмова икона на старата манастирска църква.

(10 юли 2008 г.)

Така, неочаквано за самите монаси, Бог полага началото. Учредено е сдружение „Св. св. Козма и Дамян”, под егидата на което се организира национална дарителска кампания. В него участват духовници, общественици, учени, юристи, изкуствоведи, бизнесмени. Медийни партньори са bTV, Дарик радио и вестниците „Стандарт” и регионалният „Градски вестник”. За благородната кауза помагат и други медии. На 2 май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първа копка за възстановяване на манастира. В деня на молебена в светата обител долита бял гълъб, което братството приема като особен знак на Божието благоволение.

Първата копка след водосвет на 2 май 2007 г.

В първите години на възстановяването бяха организирани няколко международни студентски бригади.

На 4 август 2008 г. започва изграждането на източното манастирско крило с новата църква. През следващите две години са построени манастирската кула-камбанария, водосветната фиала, беседка, чешми. Оформено е дворното пространство. Бързите темпове на работа и качественото изпълнение на строителството привлича вниманието и на държавните мъже. В обителта гостуват премиерите Сергей Станишев и Бойко Борисов. Правителството подпомага със значителни средства строително-възстановителните работи и изграждането на водоснабдяване и път до манастира.

На 2 май 2009 г. Сергей Станишев в качеството си на министър председател подари от името на Министерския съвет камбана на Църногорския манастир.

Манастирското братство връчи на министър-председателя Бойко Борисов проект за асфалтиран път до манастира с молба да бъде осъществен (8 май 2011 г.).

Гост на манастира е бил и Негово Величество Цар Симеон Сакскобургготски (19 април 2014 г.)


В тежкия момент след настъпването на световната финансова криза, когато има опасност строително-възстановителните работи да спрат, на помощ на братството се отзовава банкерът Цветан Василев. С негова помощ е завършена и благоукрасена новата монастирска църква „Св. Силуан Атонски”, извършени са и много други възстановителни дейности. Той продължава традицията на „по-издигнатите измежду българите” да оказват щедра подкрепа на църквата и заслужено е наречен нов ктитор и първи епитроп на Църногорския монастир.

На 8 май 2011 епископ Йоан, тогава викарий на Софийска епархия, а сега Варненски и Великопреславски митрополит освети новия манастирски храм „Св. Силуан Атонски” в присъствието на основния ктитор Цветан Василев и семейството му. 

През 2011 г. архимандрит Евгений се премества да живее усамотено в земенското село Смиров дол. По-късно, през 2013-2015 г. там е построен храм и скит, посветен на светия мъченик и целител Пантелеимон, а архимандрит Евгений се изселва и оттам.

Изцяло обновеният манастирски комплекс е осветен на 10 май 2015 г., след като до него е прокаран и асфалтов път.

На 10 май 2015 пътят беше завършен и открит, а целият обновен манастирски комплекс беше осветен в присъствието на повече от 10  000 гости на манастира.


На 1 април 2016 г. игумен на Църногорския монастир става иеромонах Никанор, постриган в светата обител на Лазаровден през 2004 г. На 27 май 2017 г. той е отличен с офикия архимандрит.

През септември 2008 г. о. Никанор, вече монах по това време, но бивш финансов брокер, беше търсен и от световни медии, за да коментира световната финансова криза, предизвикана от фалита на американските банки.


През последните години редовно през ваканцията в манастира се организира православно летуване за деца.

Редовно през ваканцията в манастира се организира православно летуване за деца.

Особено тържествено и с богата програма през 2014 г. беше отбелязана 200-годишнината от възстановяването на манастира.

Митрополитът на Конго и Централна Африка Никифор взе участие в тържествата по случай 200 години Църногорски манастир

Храмовият празник е на 1 ноември, когато Църквата почита светите безсребреници Козма и Дамян Асийски.

Подобаващо се чества на 24 септември и храмовият празник на новия параклис в манастира - единственият храм в България, посветен на св. Силуан Атонски.

От 2016 г. на 2 май с богослужение и лития за здраве и душевно спасение, предхождани от всенощно бдение, се почита интронизацията в манастира на копие на чудотворна икона на Пресвета Богородица "Всецарица" от светогорския манастир "Ватопед".

Викарият на Софийска епархия Болоградчишки епископ Поликарп оглави богослуженията в чест на иконата на Богородица - Всецарица.


Всенощни бдения, започващи след залез слънце и продължаващи до малките часове на следващия ден има преди всички големи православни празници. Те се отслужват така, както това се прави в светогорските манастири с пространни песнопения, които помагат на душата да се издигне над суетните и злободневни проблеми и да се приближи до Бога, с изрядна ритуалност, в която се включват непознатите в масовата богослужебна практика у нас светогорски ръчни кадилници, както и многобройни „полилеи” и „кадене”, палене и угасяне на лампади, които засилват молитвения дух и настроение на присъстващите.

Непознатите в масовата богослужебна практика у нас светогорски ръчни кадилници - ручки оцветяват богослуженията.

Приживе чест гост на празниците в манастира беше най-добрия псалт на Света гора старецът Спиридон от скита Малката св. Анна.

Старецът Спиридон от скита Малката св. Анна, вече покойник, предаваше опита за изрядна ритуалност във всенощните бдения.


И сега по празниците идва да готви най-добрият кулинар на Атон монахът Епифаний от Милопотамския скит.

Най-добрият кулинар на Атон монахът Епифаний от Милопотамския скит лично приготвя ястията за гостите на Църногорския манастир.




В празничните богослужби редовно участват игуменът и монаси от от братския Суковски манастир в Сърбия, църковни певци от Гърция и Сърбия и много други гости. Редовно богослуженията се оглавяват от архиереи. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит полага пастирски грижи за светата обител и при възможност молитвено присъства на богослужения.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит полага пастирски грижи за светата обител и при възможност молитвено присъства на богослужения.

Монасите разчитат  на ръцете си за прехраната

Православната традиция повелява манастирите да се издържат от свое стопанство. Обичайно обителите имат лозя, овошки, градини, отглеждат пчели. Затова в миналото държавните владетели и по-дребните велможи в района на манастирите са ги обдарявали със земи и животни. Често братствата се занимават и с различни ръкоделия - в миналото са преписвали книги, а и сега рисуват икони, правят восъчни свещи, броеници, просфорни печати, църковна утвар, богослужебни одежди. Съвсем ново явление е монасите да се издържат от продажбата на свещи и дарения.
Църногорският манастир следва стародавната традиция да има свое свое стопанство още от момента на своето най-ново възстановяване.

Като запазена марка на Църногорската света обител е гъстото кисело биволско мляко. Още с пристигането си на това място през 1998 г. тогавашният игумен архимандрит Евгений слага началото на стадо биволи. Около 80 до 100 животни има в обора постоянно през годините и до сега. Първоначалното им умножаване е в резултат на спечелен проект, финансиран по предприсъединителния финансов инструмент ФАР.

Оборът   през 2005 г. 

Сега в манастирското стопанство има и кози, и овце. Отглеждат се и прасета, главно за продан. Има и ято кокошки, но яйцата са само за собствена консумация.
Манастирът предлага собствена марка вино, ракии - сливова, крушова и черешова, плодови напитки. В магазинчето в манастирския двор има и сладка от горски плодове и от смокини. От манастирския пчелин е и продаваният пчелен мед.

Най-сериозно е производството на кисело мляко, кашкавал и сирене. Вкусът на млечните продукти е несравним, защото са направени само от чисто мляко, без примеси с каквото и да било, а животните пасат треви и билки по чистите ливади на Църна гора.

Биволите пасат треви и билки в чистите поляни на Църна гора. 

Монасите имат своя мандра, отговаряща на всички стандарти за дребни производители с капацитет да преработва около 200 литра мляко на ден. В производството не се използват консерванти или стабилизатори. Отскоро киселото мляко се прави в стъклени буркани, защото така качеството му е по-добро.
Особено вкусни са и колбасите - суджук и луканка от биволско месо, без примеси. Няма изкуствена сланина, нито стабилизатори, затова истинските колбаси не са много трайни, но пък само пластмасата може да трае дълго, припомнят монасите.
Братски манастири допълват търговския асортимент с билки и произведени от монасите природни илачи за разни болежки.
Зеленчуковата градина на обителта не е голяма. От години главен градинар е бай Данчо и макар напредналата си възраст успява да отгледа чушки, домати, картофи, зелен фасул и боб, зеле за собствена консумация.

Бай  Данчо е главният градинар.

Преди време в Църногорския манастир се правеше изложение-базар на продукти, произведени в 7-8 български, сръбски и гръцки манастири. Предлагаха се хранителни стоки, вино, ракия сладка, билки и илачи, църковни сувенири. за кратко манастирът имаше и своя бакалия в София. Сега панаира на манастирски стоки се провежда по време на народния Църногорски събор, чието провеждане започна през 2018 г.

Спомени от първото Балканско изложение на манастирите от преди десетина година.  

Приходите от манастирското стопанство помагат на братството да се издържа, но не са достатъчни за ремонти и реставрации “Ако някой е спечелил от животновъдство, искам да се запозная с него. Ще бъде осмото чудо на света!”, обича да казва игуменът архимандрит Никанор. Той има добър опит в работата по оползотворяването на безвъзмездни средства за финансиране на проекти чрез Програмата за развитие на селските райони.

В навечерието на Рождество Христово през 2009 г. в манастира дойде  от Япония проф. Масахиру Хирата, за да проучи опитът на монасите в правенето на кисело мляко и сирене от манастирските биволи.  

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит през 2016-2017 г. започна осъществяването на програма за ремонт и реставрация на 10 манастира и една черква на територията на област Перник . С близо 7 милиона лева, предоставени безвъзмездно по "Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г." след одобрени проекти и подписани договори с Държавен фонд „Земеделие“ се осъществява възстановяване, ремонт и реставрация на светите старини. Всичките са със статут на паметници на културата с национално и местно значение.
Грижата на Софийска митрополия обаче няма да се ограничи само до физическото възстановяване на манастирите. Предвидено е всички те да бъдат населени с монаси и монахини, така че да се възроди богослужението и духовният живот в тях, казва о. Никанор.
Там, където е възможно, ще бъдат построени и поддържани сгради за приемане и отсядане на поклоннически групи от страната и чужбина. Около манастирите с помощта на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще бъдат направени екопътеки и маршрути, така че посетителите и туристите да могат да се докоснат и до природните забележителности. Значително е подобрена и пътната инфраструктура, но все още в този посока има какво да се прави.
При осъществяване на проекта да се направи гранично-пропускателен пункт на българо-сръбската граница при селата Банкя и Петачинци, би могло да се осъществяват и трансгранични маршрути за поклонически туризъм, които от България да водят към Погановския и Суковския манастири в Сърбия.
От туризъм и нощувки манастирите също няма печелят, но ще се радват на вниманието на хората, потърсили досег с православната традиция и ценности.

Църногорски манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" - история (част 1)

Църногорският манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян” се намира на 5 км над брезнишкото село Гигинци в планината, наричана от местното население Църна гора, откъдето е и името на обителта.

Изцяло възроденият Църногорски манастир е едно от най- привлекателните места в пернишки регион. Светата обител, която през годините е изживяла редица превратности - била е концлагер, място за отдих на деца,  а в по-ново време неверници я превърнали дори в обор, благодарение на силния дух и воля на няколко монаси, отново възкръсна за живот.

Архимандрит Никанор

Хора от цяла България, а и отвъд границите, се стичат в манастира, водени тук от вярата, от чисто човешко любопитство, от харизмата на монаха-"брокер" Никанор  (игумен на манастира от 2016 г.), от многобройните разкази за изцеление.Десетки легенди се предават от уста на уста за обителта. Сред най- популярните е тази за лютия кърджалия Кара Фейзи, който разрушил всички църкви в околията, но го застигнала беда – дъщеря му се разболяла тежко. За да омилостиви Бог възстановил разрушените храмове, сред тях бил и манастирът.Днес светата обител е изцяло реставрирана, а монасите произвеждат биопродукти, които също привличат тук посетители.

Във  времето назад

Кой би могъл да каже колко хора са прекрачили прага на Църногорския манастир, колко от тях искрено са се помолили пред вратите на светата обител? Колко ли са влезли със съкрушено и смирено сърце в манастирската църква и са се  заслушвали в молитвените ектении, отправяни към иконите на Божията Майка и на светите чудотворци Козма и Дамян? Колко ли благодарни сърца са изливали през сълзи своята похвала към Вседържителя Бог и Неговите свети угодници?
Би ли могъл някой да назове броят на тези, които са се изповядали и причастили и завинаги са запомнили звука на манастирските камбани и благоуханния аромат на
тукашния тамян? Колко ли хора са направили своите очи и души съпричастни към неповторимата природна красота на местността, удивителната  манастирска  архитектура,  омайващата иконопис на зографите? По нашата човешка немощ можем само да гадаем и да градим предположения за това, а отговорът знае само Този, Който Е, Първият и Последният, Истинолюбецът, Човеколюбец и Господ наш Иисус Христос.

Историята на Църногорския манастир, посветен   на светите безсребреници Козма и Дамян,  е започнала  в края на XI и началото на  XII век. В планината Църна гора, наричана така по местното наречие може би заради гъстите си усои, а може би и заради многобройното монашеско чернодрешно братство,  дошли отшелници, повлияни от примера на великия пустиножител св. Йоан Рилски. Те съградили първите манастирски постройки върху останки от антични зидарии. Археолози са установили запазени основи на монашеско крило и на защитна кръгла кула като в Рилската обител.  Първоначално манастирът се е намирал в подножието на връх Китка. Още от времето на Асеневци е бил духовен, културен и търговски център на българите в районите на Софийско, Радомирско, Трънско и Граовско. Изследванията на краеведа Петко Асенов  показват, че в първите десетилетия след османското нахлуване по българските земи,   за разлика от много разграбени и порутени обители, Църногорският манастир не е пострадал.  
Смята се, че едва около 1737–1739 г.  манастирът е бил разбит и опожарен. Това съвпада с времето, когато мъченически е пострадал св. Симеон Самоковски и Софийски, станал Самоковски митрополит от Печката патриаршия през есента на 1734 г. Сега  частица от неговите чeстни  мощи се покои в светата обител.
Предание разказва, че след като бил основаван Пиротският панаир, тамошните османлии започнали да гледат с лошо око на Църногорската света обител  заради съперничеството на ежегодното многолюдно пазарище край неговите стени. И така, на един храмов празник те предизвикали сбиване, в което бил убит османлия. Това дало дългоочаквания повод за масово клане и подпалване на светата обител.
Предполага се, че тъкмо в този случай   смъртно бил  ранен и тогавашният софийски митрополит, който по пътя за София издъхнал край село Ярджиловци, а мястото и до днес се нарича Владишка падина.
Подпалените от османлиите пламъци  погълнали сградите и изпепелили иконите и безценната манастирска библиотека. Докъм средата на ХХ век на мястото, наричано Кръстато дубье, все още са стърчали руини. Сред тях се виждала църковната олтарна трапеза с изрязан на плота й равнораменен кръст с надпис в междурамията - IС ХР NИ KA, а също така и голям каменен кръст с надписи и декоративни елементи. Днес за кипелия на това място в миналото духовен живот говори само купчина едри камъни, вече почти напълно покрити от трева и храсти.

В народната памет битувала приказка, че  причината за разтурянето на манастира  било “омърсяването” му от вълчица,  която се окучила в сградите, но това е по-скоро само част от местния фолклор.

На сегашното  си място манастирът е възстановен преди около 200 години от хилендарски монаси, които при преминаването си през Църна гора открили по откровение свише заровеното аязмо и възобновили в близост до него  обителта.  Изграждането започва през 1814 г. и  продължава до 1822 г. В летописна бележка от  това време се споменава, че свещениците Игнатий и Здравко изпросват милостта на злокобния кърджалийски главатар Кара Фейзи, подарявайки му чифт волове. Това се потвърждава и  от каменния надпис над западната врата на църквата: „1814 знати се кога придоа попъ Игнатъ, попъ Заария при Кара Везя, та му се помолия заради монастиро, за святии чудотворцовъ и бесребрениковъ и придоа при славнаго кровавио и (харизаа) му чивъ биволе сосъ таками, сосъ чулъ…” .

Този паметен надпис и до днес стои над входа на манастирската църква (снимка: април 2011 г.)

По това време местните хора активно помагат на  манастира и постепенно той става привлекателно духовно и просветно средище за региона. Най-напред  още през 1817 г. е възстановено килийното училище, където  „деца от околността се учели на вяра, четмо и писмо, а някои от тях се подготвяли за свещеници”.

През  този период една от дейностите на манастира била преписването на жития и  съчинения на стари български писатели от Преслав, Охрид и Търново, което  допринесло значително за запазване на народностното самосъзнание.

През втората половина на XIX в. в килийното училище се преподават и светски  предмети от професионални учители: „Величко даскал, кой учеше деца у манастир на 1861 лето”. През различни периоди обителта е стопанисвана от български монаси и  свещеници от съседни села.

За домакинската работа и посрещането на многобройните поклонници помагат цивилни лица „магери, които са поставяни измежду намиращите се в манастира дяци, писци или даскали”.

Работата по стопанството е поверявана „на заможни първенци – епитропи, като чорбаджи Димитрия Игнатович от Брезник и чорбаджи Алекса Стефанов от Гигинци”.

В средата е ктиторът чорбаджи Алекси Стефанов (1775-1887) от с. Гигинци

Много селяни помагат в манастирското стопанство, но и монасите често ги подкрепят в тежки и неплодородни времена: „В сушавата 1843 г. жителите на три села, застрашени от гладна смърт, са били хранени изцяло от светата обител. В приписка магерът Ваклин отбелязва: „Тая година до месец август немà една капка дождо. До дека да расне берекето немà дожд, немà градини, немà трàва, немà жито пролетно, немà есеница, немà емиш; нищо, сал дренки и печурки – друго нищо“ .

В навечерието на по-големите църковни празници от всички околни селища са  пристигали мъже и жени, старци и деца; за всяко село е имало одая, в която посетителите да преспиват. Поклонници от близо и далеч се стичали към  Църногорската света обител за духовна полза и изпросване на здраве от светите братя Козма и Дамян. Случаите на изцеления не били рядкост и мнозина се връщали да благодарят на божиите угодници, като дарявали на тяхната обител имоти, пари и ценни вещи. Хора са идвали и за радостни поводи. запазен е спомен как гостите от село Слаковци, които "доодише, та седеше у големуту одаю, та играеше, та пропаде доле у зевникът".

Хоро в двора на манастира в началото на 30-те години на 20-ти век

Известно е, че Софийският митрополит  е имал обичай да ръкополага в  манастира свещениците за цялата околия. „Знати се кога дойде владиката Партени Пиротски у София, от София у Брезник та успопи многу попове у Софийско и у Брезничко и у Трънско, беше лето 1869 март”, разказва  приписка в стара  богослужебна книга.

В онова време манастирът е поддържал добри контакти със Света Гора. Доказателство за това е запазена печатна щампа на иконата на св. Богородица  „Ширшая небес”, купена през 1836 г.  В манастирския Требник от 1853 г. е записано:  „Да се знае кога аз, поп Андония, взех тоя требник от отчето Паомия от Света Гора и който знае да прочита това писмо, да помене отчето Паомия Илендарец”. По това време  манастирът притежава и множество руски и сръбски богослужебни книги, от които до 1969 г. са запазени едва около четиридесет.

Постепенно с усърдието на монасите се увеличават имотите на манастира. По-богатите и благочестиви родове от съседните села непрестанно правят дарения на манастира, като гигинския род Богослàви, който дарява значителен имот – гора и ливади над местността Куманов дол.
В цветущо състояние манастирът посреща деня, в който магерът Стоян Недялков записва на една от богослужебните книги: „1877 лето. Да се знае кога избегоя турци из България от руска сила и сръбска“.
Писателят Константин Еленков си спомня  разкази на неговия дядо, който знаел от  баща си, че като 15-годишно момче е принасял на Левски при отсядането му в този манастир.
Интересно е , че от свои ратайчета от Брезник писателят Иван  Вазов научил и написал затрогващата история на кърджалията Кара Фейзи, който започнал живота си злодейски, но го завършил като ктитор на Църногорския манастир и на много църкви в района.

Така е изглеждала сградата през 1962 г.

След Освобождението братството и местното население полагат още по-големи усилия за благоукрасяване на манастира. През 1881г. е направено разширение на източното крило, в което е предвидено допълнително място за приемане на гости и е изградена и фурна. На следващата година е ремонтирана сградата и е обновена вътрешността на монастирската църква „Св.св. Козма и Дамян“. За това  летописецът съобщава така: „1882 година месец марта 10 дан записувам това писмо знати се кога се прегражда царквата на манастиро на свети бесребреници. Майстор Никола от село Бегуновци, майстор Мана от Гигинци. Писец Куза Димитрович от село Гигинци, беше магер“. При това обновяване изцяло е подменена конструкцията на иконостаса, като са запазени много елементи от оригиналния, правен през втората половина на XVIII в. За този ремонт даряват средства хора от селата Гигинци, Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Селищен дол, Калугерски чифлик и др.

На мястото на тази сграда сега се издига крилото с новия храм.

На една „Културна карта на Княжество България“ от 1908 г., съхраняваща се и до днес в  ъгъл на южното крило на Зографския манастир на Света гора, Църногорският манастир е показан като един от десетте най-значими български манастири по онова време.

През  1934 г. в манастира е поставен телефонен пост - удобство, което по онова време са имали само кметствата на селата. От 1935 до 1940 г. тук безплатно са почивали деца на бедни семейства от София и Перник. По решение на държавната власт през 1939 г. поделение на трудовите войски прокарва път от село Гигинци до манастира.

В годините на Втората световна  война светата обител  поема плащането на реквизициите, които селяните трябвало да дават за фронта. В манастирското стопанство „се отглеждали крави, овце, прасета, кокошки и пчелни кошери; обработвали се над 500 дка ниви"свидетелстват записки от онова време. Стопани и работници са били предимно хора от близките села.

Веднага след превратните събития от 9 септември 1944 г. духовните лица са отстранени от манастира. В обителта се разполагат партизани от Радомирския отряд, които държали под стража приближени на Двореца лица, по-първи хора от местното население и арестувани офицери от гарнизона на Пети конен полк от Брезник. Понякога били довеждани и концлагеристи от лагера край село  Богданов дол да секат дърва. Според свидетелства част от тях са зверски измъчвани и убивани без съд и присъда и набързо заравяни в близост до манастира. Две десетилетия след тези  събития, при поройни дъждове овчар от село Непразненци случайно открива кости на убитите и уведомява органите на властта. Предупреден е строго да не казва какво е видял, а милиционери идват и препогребват костите. Има идея на това място да се направи параклис, посветен на жертвите на "народната" власт.

При осъществяването на т. нар. "Царски проекти", някой беше
решил, че саморазрушаващият се манастир се нуждае от нещо като
караулка на входа

По-късно в годините тази власт прави от манастира и пионерски лагер, но за кратко. Забележително е, че въпреки настъпилото  войнстващо безбожие,  някои от ръководителите на летуващите в манастира деца  държали учениците задължително да участват в неделните и празничните църковни служби.
През 1960 г. духовните лица са принудени окончателно да напуснат обителта. Преди  това там за кратко  е имало и монахини под ръководството на дългогодишната  игуменка на Кладнишкия манастир "Св. Николай" легендарната монахиня Баба Павла. По това време ефимерий е свещеник Николай, изпратен тук, защото не се е ползвал с доверието на „народната” власт. Управител на стопанството е бил фабрикантът Максим Гуторанов. Отглеждани са 50-тина телета, овце, магарета. Над селото е имало малки дървени заслончета за сеното. В манастира се е правел много хубав кашкавал, пекъл се е и хляб на кръгли пити. Обителта е била все още в доста добро състояние и тук са идвали да почиват духовници от София. Имало е сутрини, в които са се пържили по 200-300 палачинки. Храмовият празник на 14 ноември (1 ноември сега) е  отбелязван особено тържествено.

Така изглеждаше манастирът преди Великден през  2005 г.

През 60-те и началото на 70-те години на 20-ти век Софийската света  митрополия отдава манастира и манастирските имоти  под наем. Арендаторите работели  манастирските земи и косели манастирските ливади, но се стига до там, че  в  манастирските сгради и даже в храма да гледат добитък.
Около 1962 г.  властите решават  всяка година на 2 май при манастира да се прави  народен събор. Повод е не църковен празник, а почивните дни около Деня на труда - 1 май. Хората от околните села се стичали по манастирските ливади и мнозина от тях намирали буренясалата пътека към храма, за да запалят свещ и да потърсят Божията закрила.   

Защо манастирът е Църногорски?

Планината, в която се намира манастирът на светите безсребърници Козма и Дамян  се казва Черна гора. Местните й викат Църна гора.  Може би защото някога е имало вековна гора по тая планина и горските усои са били тъмни и черни, но според друго предание местността е наречена така заради големия брой монаси, които я населявали. Толкоз много били черноризците, че от тях планината изглеждала черна. В годините на войнстващо безбожие наред с материалното опустошаване, светата обител е  ограбена и духовно.  Прави се опит да бъде лишена от нейното силно влияние над околното население и затова е подложена на  омаловажаване и забвение. Един от начините  за това се оказва и преднамерената замяна на историческото име на манастира „Църногорски”  с наименованието „Гигински” по името на близкото село Гигинци. Но  по-права линия съвсем  близо са и селата Ноевци и Непразненци, затова  не е коректно да се дава предимство само на едно от близките населени места.
С промяната на името се цели светлите спомени за някогашното процъфтяващо духовно огнище, които много хора от по-възрастното поколение в Пернишко, Радомирско и Брезнишко носят в сърцата си и предават на по-младите, да бъдат отнесени към някакъв вече забравен и като че несъществуващ манастир, а не към възстановената света  обител, наричана със сравнително ново и не дотам познато за местните хора име – „Гигински манастир”.
В историческите извори и  запазените документи,  върху географски карти и на отпечатъка от някогашния манастирски печат манастирът е изписан като Църногорски. Това е  единствено правилното и исторически обосновано наименование на манастира и според  единодушното мнение  на специалисти и краеведи. 

В сърцето на Граово

В сърцето на Граово - така местните хора определят местоположението на Църногорската света обител. Точно с това име, неслучайно  беше наречен и нов масов народен събор, състоял се за първи път през  2018 година по околните манастирски ливади. Църногорският манастир наистина е в сърцето на Граово и манастирските ливади наистина са прекрасно място за народно веселие. Хората от област Перник и в частност граовците заслужават да имат такъв голям народен фолклорен празник, за да си спомнят и покажат своите ценности.

Те,  граовците са малко особен народ. Различна им е  носията  - мъжете били пременени  в бели дрехи – ментета и беневреци и затова били наречени  белодрешковци.  Жените били с богато украсени литаци и големи хубавици. Говорът им също си има специфика, а песните им са уникални и по мелодия, и по начин на пеене и по съдържание, особено когато  разказват за легендарния герой Марко Кралевити- това са марковите "марковски" песни.
Самото Граово е особена област, защото навсякъде има по един обособен и утвърден център, а тука са два. В по-далечните времена по-важното селище е било  Брезник, а после, особено след като отворили мините за въглища, Перник превзел първенството. Така сега двата града са центрове на Граово.
Ако ги питате граовците, те ще ви кажат, че Граово си е Граово от памтивека и всеки ще се опита по негов си начин да обясни името на покрайнината. Учените припомнят,  че по тези земи някога живеело тракийското племе “агриани” и от там е името на областта. Има версии, че названието  идва от латинското "аграрио", което означавало “обработвам земя” или от  гръцкото “граоро”, което пък значи  "гъсти гори".
Едно от най-любимите обяснения е свързано с хорото. Много сме играорци, ще ви каже  граовецът и  е прав,  защото само в селото  Витановци знаели по петдесет стъпки (“фатки”) на граовското или селското хоро, а дивотинци си имат свое, дивотинско  хоро и стъпките му са кодирани в гена на хората с корени от това село. Та  от играорци е станало Граово.
Най-много са тези, които търсят обяснението от това, че по тези места се е сеело много грах и  от там – Грахово и Граово. В по-старите книги тая историко-географска и етнографска област така е и записана – като Грахово. Иначе етнолозите, още по времето като били етнографи,  са решили, че Граово, колкото и да е  самобитно,  все пак е част от Шоплука. Шопи има на много места: в софийско са  “полянци”, в  трънско  - “знеполци”, в пиротско и нишко  - “нишавци”, в  годечко и искрецко - планинци”. На Радомирското поле му викат Мрака, а местните жители са “мраканци”. В  дупнишко  са “кекавци”, в  кюстендилско  шопите са  “потурнаци” или „скачкарье”, в  самоковско -  “кусаци”, в берковско  - “торлаци”, в  новоселско  - шаранодрешковци”. „Граовци”  са само в пернишко и брезнишко.
Някога в миналото старите граовци  са си устройвали срещи на родовете, всяко село е имало тачен светия и на неговия празник е вдигало събор с много веселба. По мегданите са се виели хора по няколко кръга. Местните хора с многолюдни фамилии  са си  общували и са се обичали.  И така от памти века, а  в това винаги са присъствали църквата, вярата и Господ  като неразделна част от същината на българина, защото човек без своята вяра е като половин човек.

В сърцето на Граово - така местните определят местоположението на Църногорския манастир. 

Миналото на Граово е магическо, изпълнено с тайнствени легенди и предания. Истина и измислица  са така преплетени,  че действителното се губи някъде, незнайно къде. Вече е само предание легендарният Бреза манастир край Брезник, който имал седем престола. Чудни легенди се носят за кръвожадния кърджалия Кара Фейзи, извършил много золуми по Граово и Знеполе, но Бог му пратил знак да се поправи и той от разрушител на църкви и манастири станал техен благодетел. Чак до там, че дарил лични пари за възраждането на Църногорската света обител в началото на 19-ти век.

Когато през Граово минал Константин  Иречек видял  граовци така: “ Жителите по носия и външност съвършено приличат на шопите от Софийското поле, на които казват “полци”, но наречието им се приближава към трънското; едва в Мещица под Люлин почват формите на софийските говори... Покрайнината е по-богата от Висок, Царибродско, Бурел и Знеполе. Голяма пречка е липсата на гора; хляб и тухли пекат на сламен огън. Самото население е съвършено друго от туй в планините, от които идвам  (Трънско – б. авт.). Лицата на жителите са груби и тъпи, а техният духовен живот - много ограничен; на работа в чужбина не ходят, малцина от тях са виждали Трън или София, а по отношение на училищата са много лениви. Техният домашен живот е малко утешителен. Познати са като кавгаджии и пияници...”
„По онова време, около  1883 г.  граовци наистина не пътуват като знеполци и мрачани, но пък за какво да го правят, като всички големи пътища минавали през Граово. Чужденците минават от тук и граовци все едно са били по други земи. Стоят си в къщи, обработват земята и чакат чуждият свят да дойде при тях. И той идва. След 1878 г. отваря врати Мини Перник и граовци, нали обичали и обичат да се имат със земята, влизат в снагата й да добиват въглища. После и машиностроители, и металурзи стават, но пъпната връв със земята не искат да скъсват. Работници са, но си остават земеделци. И до днес граовци продължават да са най-добрите игроорци, сладкогласни певци на “маркови” песни, добри стопани”, коментира сега един от най-добрите изследователи на Граово  - историкът Симеон Мильов и допълва: „И продължават да пият  и да се веселят юнашки”. Ето за това е и Църногорският събор "В сърцето на Граово".

 

Църногорският събор "В сърцето на Граово" събира млади и стари и в светата обител.