Най-стара и най-интересна е историята на лютия кърджалийски главатар Кара Фейзи. Настанил се той в Брезнишкия край някъде през 1804 г. Според някои сведения баща му бил от стар спахийски род, а майка му била българка. С разбойничествата си из Тракия той така досадил на султана, че му предложили да си избере околия, която да управлява самостоятелно, но вън от нея да не се показва. Той избрал родния Брезник и скоро всичко живо пропищяло от зулумите му: “да се знае кога дойде Кара Везия у Брезник да е ага, та разтури целио вилает - и теше да помре свето за леб. По сви села он е зулум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестена“, гласи летописът. В 1809 г. нечия ръка записва още: „Да се знае кога беше Кара Везията у Брезник, та изсече корията монастирска, що имаше по вилаето дърво…“.
Много навредил този богоненавистник на светите църкви – едни ограбил, други напълно разорил, а при опит за тяхното възстановяване карал населението да плаща скъпи откупи. Но Божието наказание се стоварило върху любимата му дъщеря. Тя се разболяла и краката й започнали да съхнат. Не получила помощ отникъде - нито от хекими, нито от ходжи, нито от европейски доктори. Състоянието й се влошило дотам, че не можела да става от леглото. Тогава насън на Кара Фейзи се явил св. Архангел Михаил. Казал му, че това е наказание за разрушените църкви и манастири. Осъзнал се кърджалията, че докато не поправи злините срещу християните, детето му няма да оздравее. Подбуждан от бащино чувство, за да омилостиви Бога и изпроси изцеление за дъщеря си, той започнал да възобновява съсипаните християнски храмове.
С помощта на населението от 26 околни селища започнал градежът на постройките на Църногорската света обител, които били окончателно завършени към 1822 година. Самият Кара Фейзи също дал пари за строежа. Когато завели дъщеря му на манастира, тя оздравяла.
Но още по-интересни, особено за местните хора, са истории с герои, които те познават. Разказва се как в по-ново време веднъж на 14 ноември трима приятели – бай Спас и близнаците Цанко и Къци, леко почерпени решават да отидат на празника на манастира. По пътя, обаче, единият от братята решава да изкопае и размести оброчния кръст на Света Троица, намиращ се край пътя близо до селото. Брат му го попитал, защо го мести, но той не му дал ясен отговор. По-късно същия ден те катастрофират с колата на пътя между близките села. Видимо всички остават здрави, но Цанко – този, който премества кръста, на следващия ден умрял.
Скоропостижно починал и последният наемател на манастира. Преди да дойдат монасите през 1998 г. там се разпореждали двама перничани със съмнителна репутация. И двамата вече са покойници. Според градски легенди сърцето на Митко Карабито, каквото било прозвището на единия, не издържало след употребена прекомерна доза от стимулатор за мъжко достойнство. Аверът му Сашо Белия, който се канел „да вземе монастира под аренда“ за 50 години, бил ужилен от оса и издъхнал почти на мига в монастирския двор.
Друг случай е свързан с кражбата на манастирските камбани. Един човек се изкусил да открадне една от камбаните и както я откачал, така го ударила по главата керемида, че целият станал в кръв и хвърлил всичко. Но това се оказало по-малкото зло, защото семейството от Батановци, което имало пункт за изкупуване на цветни метали и приело другите две камбани от манастира, пострадало тежко. „Те са видели, че това са камбани, трябвало е, ако искат да ги купят, да ги върнат, или ако не – да кажат на някой от църквата: „Абе, при нас платихме толкова за метала, платете ни парите, взимайте си ги.” Не, те са ги претопили и тая къща сега е къща-призрак. Там никой не живее вече, всичко живо е мъртво. И баща и майка, и деца… Бог е както безкрайно милостив, така и – справедлив”, разказваше за тоя случай още преди години игуменът архимандрит Никанор.
Зла съдба постигнала и кръчмар от близкото село Гигинци, който е имал желанието да стане стопанин на манастира. Когато новото братство на обителта през 1998 г. започва да стопанисва изоставения в разграбено и полуразрушено състояние манастир „с всевъзможни заплахи, посещения с ловно оръжие извън сезона, с люти закани и демонстративно забиване на тесли, той и приятелите му се опитаха да изплашат братята и да ги принудят да напуснат. Разбира се, това не стана, но въпросният кръчмар се сподоби с незавидната участ да стане хладнокръвен убиец на собственото си семейство и в момента излежава присъдата си в затвора”, разказват очевидци на тези събития.
Близо до манастира е имало три вековни церови дървета, наричани заради намиращия се край тях каменен кръст „Кръстàто дỳбье“. През 1962 г. ръката на злосторник ги отрязала. Извършителят също получава своето наказание: „Един от селòто ги беше отрезал и беше фърлил топа”, си спомня дългогодишният помощник в манастириа Кирил Динев, познат на повечето хора като Киро Кмета, защото няколко години кметувал в Гигинци. Много от историите, свързани с манастира, той ги знае от себе си като пряк свидетел и участник в тях. Много от тези истории са свързани с изцеления на различни хора от техни телесни страдания и душевни несгоди. Най-често изцелителни сили се приписват на
Манастирското аязмо
Според местни предания от незапомнени времена водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, против безплодие, при псориасиз. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 г. са намерени златни и сребърни монети, смесени с по-нови, макар да се знае, че по време на тоталитарния режим аязмото е било ограбвано. Това говори за изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се „отплатили" по този начин.
Изцеления
Водата от аязмото няма да излекува никого автоматично, чрез простата й употреба. Полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и Неговите светии, предупреждават духовниците. Но наистина са забележителни случаите на изцеление или подобрение при тумори, диабет и други тежки болести, обикновено освен употребата на вода от аязмото. Това по-често е било съпроводено и с усърдни молитви.
Един от най-интересните случаи е с българин, емигрирал отдавна в Западна Европа. Мъжът страдал от коварна болест. По лекарско предписание пиел по 32 хапчета на ден. Бил трудно подвижен. От смърт го спасявали на няколко пъти в европейски болници. След изцелението си, той казва: „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили. Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка."
След редовно пиене на вода от аязмото сериозен белодробен проблем и хепатит си излекува иранец, станал православен с вече побелели коси.
За Радка от Варна изцелението идва след страдание от тежка форма на диабет, претърпени ампутации и загуби в зрението. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото за нея. През пролетта на 2007 тя посещава манастира, като състоянието ѝ е очевидно много тежко. Не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато я питат дали има полза от водата, тя отговаря: „Сега поне виждам!”. Година по-късно същата жена идва в манастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на манастира едва успяват да я познаят. Жената ходи съвсем спокойно сама, а на лицето ѝ е изписана радост.
Маринела от София научава от своята зъболекарка, че на небцето й се е появило образувание. Явява се пред онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че това е тумор. Жената е силно притеснена, защото образуванието започва да расте. Назначават ù лечение, определят дата за операция . Когато на тази дата тя отива в болницата, старшата сестра отказва да я приеме с мотива, че името ù не фигурира в плана за операциите. Разстроена, жената се обръща за помощ към лекуващия я лекар. Той показва на сестрата, че името на пациентката му е записано в списъка за операциите. Оказва се обаче, че по някаква причина тя е пропусната в плана за предстоящите хирургически намеси. Определят ù нова дата за операция. Два дни преди определената дата, заедно със свои близки – вярващи хора, Маринела посещава манастира, където ù се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа.
Особено интересен е случаят на изцеление с вода от аязмото с един мюсюлманин от ромски произход. Мъжът е от Врачанско и има тежко заболяване от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Негови роднини чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Човекът пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня”.
След службата в беседката се качихме в храма. Тъй като съм с бастун, останах да се кача последна. Влизайки в предверието, застанах пред иконата на св. Козма и Дамян. В този момент усетих, че някой се допря до гърба ми. Чудно ми стана, след като след мен нямаше никой. Обърнах се, действително нямаше никой. Влязох в храма. Грабна ме уредбата. С възхищение разглеждах и слушах служенето. То продължи дълго време. Изморих се и седнах на столовете отдясно, откъдето можех да наблюдавам ритуала. В един момент си затворих очите с пръсти и усетих как някаква ръка ме хвана за рамото и ме разтърси. Погледнах – няма никой около мене. Не можах да си обясня какво става. Обяснението дойде на другия ден след като станах от сън. Аз съм с артрозни заболявания. Дясното рамо ми е блокирано (неподвижно). Не можех да си вдигам ръката нагоре, напред, назад, встрани (само надолу и свита пред мен). Ставайки сутринта, аз можах да се раздвижа с вдигнати ръце. Веднага взех една кърпа и излязох на терасата да видя мога ли да я простра Чудото стана. Мога. Сега мога да си измия мивката, плочките. Тръгнах за хляб и усетих, че мога да стъпя с цяло стъпало, а стъпалото ми бе изкривено навън и не можех да пазя добре равновесие. Сега мога. Много съм щастлива и доволна от посещението. Бяхме поканени на курбана в столовата. За пръв път присъствах на подобно освещаване, което много ми хареса. Купихме си манастирски боб, мляко, сирене. Премиерът Бойко Борисов беше обещал да направи пътя и видяхме, че това става реалност. Бог да е с вас, да ви помага, да ви напътства да можете да върнете вярата на хората в Него. Стига сме служили на дявола."
Чудодейни икони носят благодат в обителта
На 2 май 2016 г. в Църногорския манастир беше интронизирана иконата на Божията Майка "Всецарица". Тя е копие на едноименната чудотворна икона, която се намира в съборния храм на Ватопедския манастир в Света гора. Образът на Божията Майка "Всецарица" ("Панта́наса"- гр. ) има удивителната способност и особената благодат от Бога да помага на страдащи от злокачествени заболявания, на измъчвани от нечисти сили, от наркотични зависимости. За тази харизма, често преминаваща и върху копия на иконата, свидетелстват много изцеления, станали в Гърция, Русия, България и другаде, обичайно последвали след прочитане на "Молебен канон на Пресвета Богородица пред Нейната икона “Всецарица”, съставен от светогорския манастир Ватопед.
В Църногорския манастир позлатеното копие в уголемен размер на оригиналната чудотворна икона се пази в специален параклис непосредствено до старата манастирска църква. Този свят образ идва в обителта по чудодеен начин заради тежко заболяване на близък до манастира човек. Игуменът архимандрит Никанор видял копието при майстор на икони в Солун и помислил, че е добре тази икона да я има в манастира. Почти на мига се намира дарител, който да плати нужната сума за иконата и без бавене, въпреки че обичайната процедура изисква време, тя е осветена при оригиналната ватопедска икона „Всецарица". По щастлива случайност или по-скоро по Божия промисъл освещаването на иконата в манастира "Ватопед" е заснето на видео и може да се види на сайта на манастира, на страницата му във Фейсбук и на канала му в платформата за споделяне в YouTube.
В Църногорския манастир позлатеното копие в уголемен размер на оригиналната чудотворна икона се пази в специален параклис непосредствено до старата манастирска църква. Този свят образ идва в обителта по чудодеен начин заради тежко заболяване на близък до манастира човек. Игуменът архимандрит Никанор видял копието при майстор на икони в Солун и помислил, че е добре тази икона да я има в манастира. Почти на мига се намира дарител, който да плати нужната сума за иконата и без бавене, въпреки че обичайната процедура изисква време, тя е осветена при оригиналната ватопедска икона „Всецарица". По щастлива случайност или по-скоро по Божия промисъл освещаването на иконата в манастира "Ватопед" е заснето на видео и може да се види на сайта на манастира, на страницата му във Фейсбук и на канала му в платформата за споделяне в YouTube.
Вече са факт и изцеления, свързвани с иконата в манастира. За тях свидетелстват хора, дошли да благодарят за облекчаването на телесните или духовни техни страдания. Някои собственоръчно ги записват в оставената до иконата тетрадка.
Едно от първите свидетелства е още от първите дни на пристигането й. "На скенер ми откриха тумор в белия дроб с размер около половин сантиметър в диаметър. Лекарите решиха, че може да ме оперират и насрочиха операция. Докато чаках да дойде денят, бях пуснат в отпуск от болницата. Точно по това време в столичната катедрала "Св. Александър Невски" за поклонение беше изложена иконата на Богородица Всецарица и аз горещо се молих пред нея да ми помогне да се справя с болестта. После иконата дойде в манастира и аз я последвах, за да продължа да се моля. В деня, когато трябваше да ме оперират, бях приготвен за операцията и чаках да започне, но за голяма моя почуда професорският екип се отказа да ме оперира, защото туморът изчезнал. Мисля, че Света Богородица ми помогна. Вярвайте и тя ще помогне и на вас." Това е разказал на малко листче с името си Валери Кръстев и за достоверност е оставил своя телефонен номер. За станало чудо свидетелства и столичанинът Петър. Възрастният мъж бил с оперирана простата и се налагало доста време след операцията да ползва памперс. Това го угнетявало и наред с физическите страдания изпитвал срам от себе си, че се изпуска като бебе. В манастира той дошъл повече на екскурзия, но по пътя научил за чудесата, ставали с помощта на Всецарица и за лечебните свойства на водата от манастирското аязмо. Помолил се със свои думи пред иконата, налял си вода от аязмото и се прибрал у дома. Десетина дни след това човекът се върнал в манастира с дарове и вече без памперс.
Подкрепа преди операция след молитви пред иконата са получили и други хора. Своите истории с благодарност към Бога и Божията майка те споделят в тетрадката до иконата. Хората пишат за какво се молят, изброяват имената на близките си и искат за тях здраве и благодат, пожелават мир и любов и изразяват възторг от възстановената света обител.
„Благодаря ти, Боже Господи, благодаря ти света Майко за водата, за хляба, за всичко, което сте ни дарили, пише семейство от столицата. Дълго послание за здраве и обич в семейството с изброени много имена завършва с молитва: "Благодарим ти, Господи, и на всички светци, и на Майка Богородица и прости ми, Господи, знаени и незнаени грехове. Ние, Господи, сме много грешни, но Ти, Господи, прощаваш на всеки."
В манастира всяка година на 2 май иконата се почита с празнична света Литургия и литийно шествие, предхождани от всенощно бдение. При възможност в събота пред "Всецарица" се чете специално написаният за нея канон.
За църквата "Св. Пантелеймон" в скита на манастира в земенското село Смиров дол беше дарено копие на чудотворната светогорска икона на Пресвета Богородица - Вратарница, известна като "Иверска". Иконата е дар от спомоществовател на манастира, пожелал анонимност и е осветена в Иверския манастир на Света гора от игумена му архимандрит Натанаил. Филм за това направи екип на телевизионното предаване "Вяра и общество" с водещ Горан Благоев. Сега иконата е поставена отляво пред иконостаса за вечно поклонение и за благословение на подвизаващите се в Смировдолската обител, цялото братство на Църногорския манастир и на хората от околните селища, както и на всички поклонници отблизо и далеч.
В този храм е и подарена от гърци благодатна икона на св. Пантелеймон.
Манастирът се посещава целогодишно от много хора. Мнозина от тях нямат предварителна подготовка и не са запознати с това, какво ги очаква. Нагласата им е да запалят свещи за здраве на живите и в памет на починали близки, но културата да се поклонят на светите образи на светиите и на чудодейните икони имат само в действителност въцърковените хора. Случва се мъже и жени да влязат в параклисчето при "Всецарица" и да не знаят какво да правят. Въпреки учтивото писмено предупреждение, че иконата само се докосва благоговейно с устни и не се пипа с ръка, все се намира някой да залепи потна длан върху стъклото и да си"наточи" енергия, без да се замисля, че след него някой ще я целува. Не се замислят и дамите с червило на устните, които оставят ярка целувка на светинята. Но има и хора, запознати с общоприетите практики да се правят кръстни или земни поклони и тогава иконата да се докосне с устни, а встрани да се промълви и посветената на нея
Молитва
О, Всеблага, досточудна Богородице, Пантанаса, Всецарице! Не съм достоен да влезеш под моя покрив! Но като добросърдечна Майка на милостивия Бог, кажи дума, за да се изцели душата ми и да укрепне немощното ми тяло. Защото имаш непобедима власт и нито една Твоя дума не ще остане безсилна, о Всецарице! Ти се помоли вместо мен, Ти ме измоли вместо мен. За да прославям преславното Ти име сега и винаги и във вечните векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.