Благодатният огън винаги е в църквата

Търсенето на чудеса е пълна заблуда в духовния живот



Благодатният огън винаги е в Църквата, няма първа и втора категория свети Огън. Това каза наскоро в телевизионно интервю Атинският архиепископ Йероним II. Повод за изявлението на уважавания духовник беше необичайната ситуация тази година по пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим до православните християни в други страни, както това е прието да се прави през последните години. Обичайно църковни и църковно-държавни делегации пристигат в Йерусалим, участват в церемонията по запалването на Благодатния (Свещения) огън, наричан и света Светлина и в огнеупорни фенери със самолети от летище "Бен Горион" в Тел Авив го пренасят в своите страни - Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, България, Грузия, Румъния и други.
Тази година в условията на извънредно положение и повсеместно наложена социална изолация заради опасността от разпространение на коронавирус израелските власти обявиха, че ще позволят обичайните богослужения в храма на Божи гроб, макар да ограничиха района за посещения. Изрично беше уточнено, че това ще стане като се спазят въведените ограничения за борба със заразата.
Както е известно през Страстната седмица различните Църкви в Йерусалим имат специални богослужения. Последованието по запалването на Благодатния огън в деня преди Великден е традиция, започнала още от 9-ти век, според някои свидетелства - от 867 г. От три века ключът от храма над Божи гроб се държи от мюсюлманската фамилия Асабе. Тази година участниците в церемонията няма да са повече от 10-15. Полети за пренасяне на Благодатния огън от по-рано са уредили православните Църкви на Русия, Украйна и Гърция, но пристигналите за целта делегации няма да слизат от самолетите, ще останат да чакат в тях и Огънят ще им бъде донесен, за да отлетят с него.
Светият Синод на Българската православна Църква препоръча поради епидемиологичната обстановка полет до Тел Авив за донасяне на Огъня да не се осъществява, а средствата, предвидени за пътуването с правителствения самолет, Синодът препоръча да бъдат пренасочени за борбата с коронавируса и неговото разпространение. Обявено беше, че у нас има запазен благодатен огън от миналата година, каквото и да означава това, защото православният християнин едва ли има нужда от "нов" огън всяка година, за да пали вярата си.

Както е добре известно и беше припомнено от архиепископ Йероним II в неговото интервю, а и не само от него, пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим е обичай от последните години. Църквата го уважава като традиция, но нищо фатално няма да се случи ако не бъде разнасян тази година заради ситуацията в света. Преди времето на появата на авиацията, преди утвърждаването на тая традиция Благодатният огън да пътува със самолет, запалването му на Велика събота е ставало във всеки храм от кандилото на светата Трапеза. Както това се правеше и все още се прави в повечето православни храмове по света и у нас, защото в България Благодатен огън се донася едва от 2004 г.
Прието е да се смята, че "слизането" на Благодатния огън е "чудо", което става всяка година на Велика събота - денят преди най-големия празник на православните Възкресение Христово. "Възкресение Христово" е и храмът, построен точно върху светия Гроб Господен в Йерусалим, където в този ден се случва това. През вековете, от както е утвърдена тази традиция тя се прави все по един и същи начин.
В книгата "Аз видях Благодатния огън" на схиархимандрит Сава Ахилеос, издадена в Атина през 2002 г. за това разказва о. Митрофан Папаиоанну, изпълнявал послушание на пазител на Гроба Господен в продължение на 57 години.
В 9 часа сутринта той вземал 5 кг чист восък, над който в продължение на 40 дни се извършвала света Литургия. С този восък по време на последованието на Благодатния огън се запечатва входът на Кувуклията, както на гръцки се нарича параклисът над Гроба Господен. В 10 часа в храма влиза гръцкият Патриарх, съпровождан от епископи и други духовници. Патриархът влиза в олтара и сяда на патриаршеския трон, а след това представителите на други църкви заемат определените за тях места, след като са поискали благословение от гръцкия Патриарх. Тук са пратениците от цял свят, градските власти, дипломати, поклонници.

Между 10 и 11 часа упълномощени лица влизат в Кувуклията, над която във вид на златна завеса горят 43 златни кандила – по 13 са на православните, католиците и арменците и 4 – на коптите. Те влизат вътре, за да угасят в последната минута всички кандила и да се уверят, че вътре не е останало запалено нито едно кандило и не се е скрил някой човек. Проверките са три. И точно в 11 часа входът се запечатва с восъка, като се слага официалния печат на Патриаршията, а вратите се покриват в две огромни бели ленти, поставени на кръст. В 11 часа започва литийно шествие, което три пъти обикаля около храма. В 12 часа лентите се разрязват, махат се печатите и се свалят одеждите на Патриарха, така че той влиза вътре само с епитрахил и архиерейски омофор.
Предварително на мраморната плоча на Гроба Господен е поставено кандило върху златна поставка, свещената книга, от която Патриархът чете специална дълга молитва преди запалването на Благодатния огън, а страницата, на която се намира тази молитва е отбелязана с дебела свещ. Това се приготвя от монаха, който е пазител на Гроба Господен, разказва о. Митрофан. Според други свидетелства в Кувуклията има две кандила.
Подобно молитвено последование за измолване на святата Светлина чете и представител на Арменската Апостолическа Църква. Това е епископ или архимандрит, специално определен да участва в церемонията от арменския Патриарх. Той се присъединява към гръцкия патриарх след третата обиколка на литийното шествие и носи молитвите със себе си. В Арменската Църква, която е една от най-древните християнски църкви (още през 301 г. Армения първа приема християнството за официална държавна религия), не се твърди и не се говори, че Благодатният огън "слиза" от Небето и се пали по чудодеен начин. За това свидетелстват духовници от тази църква и обясняват, че има различни тълкувания. И при тях вярващите носят в домовете си запалени в храма свещички с пламък, взет от Божия престол в олтара на всеки храм., какъвто обичай има и у нас. Тази традиция била въведена при тях още от св. Григорий Просветител († 335 г.). Разбира се, арменците не отричат, че е имало случаи когато Благодатният огън се е запалвал по чудодеен начин. За това има много свидетелства и предания. Те обаче не твърдят, че това става всяка година.
Не е невъзможно да се установи кога и от кого се е наложило твърдението, че Благодатният огън се пали по свръхестествен начин ежегодно, което води до разпространение и утвърждаване на различни суеверия. Без да се навлиза в подробности може само да се посочи, че според едно от тези суеверия, ако се случи Огънят да не „слезе“ от небето, то това ще е знак за края на света. Но по-наблюдателни хора са установили, че часът на запалването на свещения Огън някак си съвпада с това навреме да стигне в Москва и в Киев, които пък са усвоили този обичай от гърците.

Един от най-смелите коментатори по темата за благодатния огън е популярният руски православен блогър дякон Андрей Кураев, който в прав текст твърди, че в запалването на Благодатния огън няма нищо чудодейно и свръхестествено. Той цитира руски изследовател на темата за Благодатния огън според когото е показателно, че в Светогорския Типикон от 1122 г. не се говори нищо за молитви, посветени на даряването „от Господ“ на огъня и за благодарност за този дар. Според написаното в този Типикон преди запалването на огъня в олтара Патриархът се моли за „невежеството на човеците“, а след това влиза до светия Гроб Господен и там се моли за себе си и за народа.
Срещу свързаните с Благодатния огън суеверия заговори още преди години и ръководителят на руската мисия в Йерусалим архимандрит Изидор (Минаев). В свое интервю през 2011 г. той обясни, че според някои изследователи няма нищо специално в Светия огън, че това е литургичен обред, по време на който се четат специални молитви и се запалва огън. “Описанието на този чин може да се намери на уебсайта на Ерусалимската патриаршия - това е част от вечерната служба на Великата събота.“, казва той и пояснява, че преди да времето на самолетите, в миналото тя се е извършвала непосредствено преди началото на Възкресната утреня, а сега е в 2 часа следобед на Велика събота, защото се е счело за неудобно да се извършва през Пасхалната нощ, когато идват много хора и затова е неудобно.
Архимандрит Изидор съветва: „Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим между тези около нас и между тези, които живеят по-зле от нас на кого можем и сме длъжни да помогнем.“



Руми Борисова

Така НЕ казаха атонските старци

С фалшиви новини разпространяват суеверия за подигравка с вярващите

Нездравата мистика не спасява, а погубва душите на лековерните християни

На 27 март 2020 г. , в миналия петък срещу събота през нощта, по решение на Светия Кинотис (върховният управителен орган на т. нар. монашеска република на Света Гора-Атон) във всички светогорски манастири, скитове и келии беше отслужено едновременно всенощно
бдение. Светогорските монаси отправиха молитви към Покровителката и Пазителката на Света гора Пресвета Богородица и защитника от губителни зарази свещеномъченик Харалампий. През социалните мрежи да се присъединят към общата молитва за измолване на Божията милост в условията на световна криза заради угрозата от заразяване с коронавирус бяха поканени всички християни. Богослужения имаше в някои манастири извън Атон. Много хора се включиха с частна молитва. На другия ден, в събота - на 28 март, след литургията монашеските общности направиха литийни шествия с чудотворни икони и свети мощи.
Навсякъде беше прочетена специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията.

 Снимка с пояснителен текст на руски език, който обяснява, че от
светогорските манастири Симонопетра и Григориат са видели в небето
образа на Богородица. Но уви, точно там няма палми.

Но още не отшумял отзвука от тази обща молитва в социалните мрежи мълниеносно се разпространи призив към християните да наслагат на входните си врати кръстове или да ги нарисуват с маслиново олио.
Най-напред съобщението се появи на гръцки език, но скоро беше преведено и на български, руски, английски и др. езици, за да стигне до православните по цял свят. Текстът на съобщението гласеше: "Получи се съобщение от Света гора. Гръцката църква ни инструктира.
След снощното велико бдение светите отци препоръчват спешно на православните християни тази вечер да поставят кръст пред къщите си. Ако нямат такъв, с маслинено олио да направят кръст пред вратите си. Сериозно е. Посланието е от Божията Майка."
В някои случаи съобщението беше илюстрирано и със снимки на явилата се в неясен лик Дева
Мария, но все пак заснета.

При това положение как да постъпи човек?

Първата реакция на мнозина беше да споделят това съобщение с близки и познати, а през социалните мрежи - с всички хора. То се разпространяваше даже от свещенослужители, църковници и вярващи.
В  първия момент  само единици реагираха адекватно. В приятелска група вярваща жена попита дали в оригинала на съобщението е посочено място, откъдето да се купуват кръстовете и зехтина, за да са "истинно" благодатни .

Божията Майка се явила по време на света Литургия в Боянския
манастир в Буковина, Украйна. Интересно кой ли я забеляза, като всички
гледат встрани.

Още при вида на съобщението архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир написа на личната си страница във фейсбук, че това е лъжлива новина и призова всички свои близки да не обръщат никакво внимание на съобщението и да не го разпространяват. "Светите
отци учат да не вярваме на откровения и видения. Не казват: "...освен в ситуация на коронавирус, тогава вярвайте." "Не" значи "не" и това е." категоричен е духовникът. По думите му тази измислица носи старозаветен отпечатък и ни препраща към момента, когато евреите са
мазали вратите си с кръвта на агнето, за да ги отмине мор. О. Никанор предупреди, че от името на Света гора - Атон има право да говори само Светия кинотис.

Архимандрит Никонор, игумен на Църногорския манастир.

След специално спешно запитване пак през Фейсбук послание към хората отправи и игумена на светогорския манастир Есфигмен (каноничен) архимандрит Вартоломей: "Не отдавайте значение на такива съобщения. Всички те имат за цел да предизвикат смут. Те са умишлени и само привидно са истински, но всъщност

Архимандрит Вартоломей , каноничен игумен на светогорския манастир Есфигмен

са лъжливи. Забележете, че почти всички те са анонимни като това послание или представляват звукозаписи, в които се разказва основно за някакво непознато чудо. Слушайте само официални изявления/съобщения или поне нас. Проявете доверие към нас и ни оставете да поемем отговорността."

Не се забави и официално опровержение от Кинотиса с уточнение, че няма явяване на Божията Майка и призив да бъдем много внимателни от кого и каква информация получаваме, да проявяваме здрав духовен разум, пазейки се от нездрава мистика, каквато особено в тези дни на световно изпитание се развихря, не за да спасява, а да погубва душите на лековерните християни.
Опровержения на този фалшив призив бяха публикуваха на сайтовете за православни новини у нас, както и на официалния сайт на Светия синод на Българската православна Църква. В него беше посочено, че „според преобладаващото мнение сред светогорските монаси произходът на такава провокация трябва да се търси в средата на тези, които се подиграват с напрежението в обществото, свързано с пандемията на заболяванията от коронвируса covid-19“.

Независимо от бързата реакция и появата на възможно най-авторитетни опровержения много хора приеха призива като меродавен и в социалните мрежи се разгоряха спорове по темата. Най-често задаваният въпрос беше какво лошо има да се сложи или нарисува кръст на вратата. Е, да няма нищо лошо в това, само по себе си. Но когато е продиктувано от суеверие, тогава вече става опасно.
Поставени в условията на карантина, заключени по домовете като затворници, макар и не загубили чувството си за хумор, проявено в изобилие от шеги, свързани със ситуацията, ние сякаш изведнъж се сетихме за Господ. Всяка публикувана във фейсбук икона, всяка молитва
се радва на голяма популярност и събира всеобщото одобрение. Дали човек може да се зарази с коронавируса, взимайки свето причастие, както то се преподава от свещеника по силата на хилядолетната традиция коментираха хора, които не знаят къде е входа на храма.

А в резултат на „счупен телефон“, както се казваше една детска игра навремето, дни след като случаят по отшумя възрастна монахиня, не ползваща интернет, привика близките си да им каже, че трябва да се помазват с елей, защото така е поръчала Пресвета Богородица от Света
гора.

Много е вероятно това съобщение да е пуснато като шега. Някой даже заподозря автора му, че вече е внесъл от Китай подобаващо количество кръстове за врати и се кани да ги пусне в търговската мрежа. Но никак не е изключено съобщението да излиза от определени анти църковни среди, които искат да се подиграват на вярващите. На тези среди им е добре известно, че в църковната история не е отбелязано нищо за подобни предписания и призиви. Според преданието за такива времена на епидемия и зараза Църквата е установила определени църковни чинове. Четат се определени молитви, извършват се конкретни молебени, но нищо
такова като рисуване на кръстове по вратите не се помни. За съжаление не за първи път тези среди, съобщавайки за чудеса, знамения и пророчества, се позовават на Света гора - Атон и използват мантрата "така казаха светогорските старци". Целта е очевидна. Ако някой ще се
позабавлява от суеверието на хората, то друг направо цели православните да започнат да се доверяват на дявола. От името на "Бог" или "Света Богородица" им се внушава, че трябва да послушат (в повечето случаи) анонимни "отци", "старци", "подвижници" и други такива.

Много често в социалните мрежи се публикуват извадени от контекста цитати, на които се приписв,а че са изречени от някой просиял в святост мъдрец или че са извадени от светото Писание. Тези картинки се радват на широка популярност, но не водят към благодат.
Особено, придружени от посланието: „ако споделиш тази икона, ще имаш късмет“ или подобно. Да не говорим за чувствания като задължение коментар: “Амин“…

Най-ясно ситуацията може да се илюстрира с казаното от отец Пимен, от Света Гора: "След три седмици, като изперкате тотално, със скръстени ръце и молитва на уста, скачайте от покривите!!! Това е единственият начин, да покажете истинска вяра, и да преборите к-вируса!!!"

Специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията

Господи Иисусе Христе, Който си наш Бог, Главен Лекар на душите и телата ни, Който заради нас стана Човек, за да излекуваш недъзите човешки; Ти, който не презря неизлечимите десет прокажени, но чрез Твоята спасителна благодат ги очисти; Ти, Който като Бог и Човек по
време на земния Си живот, помогна и излекува всички болни и страдащи; Ти, Който също даде облекчение и възвърна здравето на парализираните, слепите, силно прегрешилите, демонично обладаните и лесно въвлечените в плътски и духовни грехове, приеми благосклонно нашето моление и изгони чрез Твоята сила смъртоносния вирус, който има формата на корона, причинявайки фобии или дори смърт на болни и невинни жертви. И ако заради нашите многобройни прегрешения, Ти допусна това изкушение, умоляваме Те, като доброжелател да го отнемеш от нас и от целия свят.
Но ако за изпитание на нашата вяра, Ти си намерил за необходимо да продължи неговото присъствие в живота ни, молим Те, облекчи страданията от болестта на тази епидемия.

И ако чрез злите дела на Сатана или поради лекомислието и небрежността на хората, този вирус се разпространи, разбий силата му, като всемогъщ Бог.

Защити младежите и дай облекчение на всички, които се разболяха. Изцери възрастните от прокълнатия вирус и ни освободи всички от сърдечния страх. Вместо това, дай ни здраве, душевен мир и утеха, чрез ходатайството на Пресвета Богородица и всички светии. Αмин.

Отец Z при болните под карантина

Отец Z си намести маската, свали защитната качулка и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе - изръмжа лицето с маска, показвайки на отец Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец Z , докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z се огледа. Всички смълчани гледаха в него. Отец Z пристъпи към масата, измъкна от джобовете на защитния си костюм флаконче със светена вода и не много голяма поръсвачка. Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона. Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи. Те сграбчиха отец Z и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите. Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато състрадателен патрул не го заведе в отделението.

 (Превод от руски. Оригиналът може да се види ТУК)

Отец Z е главен литературен герой в публикациите на Отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър, чиито разказчета, памфлети или  просто бележки  са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли. 

В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса.  Забавните публикации на отец Звездоний се радват на особена популярност сред църковните хора, защото   са написани вещо и с разбиране на проблематиката от кухнята на Руската православна църква.  

Почитанието на новомъчениците в Русия не се получи

Протоиерей Георгий Митрофанов 

Протоиерей Георгий Митрофанов за жертвите на репресиите и потребителското отношение към светиите. Духовникът, който повече от 20 години е член на Синодалната комисия по канонизация на светии смята, че почитанието на новомъчениците в Русия не се получи.

Гордеем се с това, от което трябва да се срамуваме, казва свещеникът и църковен историк. 

На 9 февруари  се празнува Събор на новомъчениците и изповедниците на Църквата на Русия.  Има много популярни светци, към които може да се обърнем с молитва, ако сме неудовлетворени от здравната система, социалното осигуряване, правоохранителните органи или съдилищата.  Протойерей Георги Митрофанов разсъждава  за какво може да молим новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии; защо човек се разочарова, четейки техните жития; за проблемите около канонизацията им и отношението към руските новомъченици 

Вече около 30 години в нашата Църква тече процес за прослава на новомъченици и изповедници на 20 век. И аз,  като свещеник и църковен историк, който 20 години  работи в Синодалната комисия по канонизация на светиите, просто изпитвам нужда  да се опитам да оценя резултата от тази дейност и да потърся отговор на въпроса в какво се изразява процесът на откриване и прославяне на новомъченици за съвременните православни християни.  

Трудно е да се направи преценка за това накратко, но за мене е очевидно следното: новомъчениците и изповедниците на Руската православна Църква заеха много скромно място в пантеона (подчетавам тази полуезическа дума) на  Божиите  угодници, които почита нашият църковен народ.  Сред практикуващите християни в Русия почитането на новомъчениците не се разпростани широко.

На къде води курсът на Руската православна Църква?

Току-що премина всенощното бдение и огромната, разнебитена от времето, каменна катедрала опустя. Само една  самотна черна птица стоеше на самия връх на кръста върху купола и печално грачеше в пространството.
Селото около църквата  беше като умряло, в нито една землянка не блещукаше ни най-малка светлинка - православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом просветлееше зората, църковните камбани отново ще приканят всички на служба и горко му на този, който не дойде!
Упълномощеният по духовността заедно с казаците-пазители на благочестието ще домъкнат на площада бедния човечец до монумента  на Твърдото отстояване на каноничността. Там под звуците на покайни стихири ще го накажат безпощадно заради оскърбените чувства на вярващите.
На пода в притвора на старата катедрала седяха много възрастен  полусляп  старец с голям дървен кръст на гърдите и слабичко момченце, послушник на стареца. И двамата бяха облечени в  смрадливи  овчи кожуси.
Огнени отблясъци  огряваха в тъмнината лицето на момчето - измъчено, с огромни сини очи. То с напрежение преглъщаше плесенясала  просфора и я прокарваше с вода от крив нащърбен черпак.
Старецът  изглеждаше заспал, но   възлестите му и криви пръсти, отдавна немити и с траурни лентички под ноктите местеха грубите зърна, направени от връзки за обувки - много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът пречеше да беседват по отвлечени теми.
"Батюшка, благословете да попитам!", внезапно се оживи момчето, справяйки се с горния печат на просфората.
"Е, какво има, Правокалендарий? Наяде ли се? Хайде сега спи, че утре ни чака служба да служим!" недоволно отвърна отец Z.
"Аз се наядох, батюшка. А може ли трохите да отнеса на мама? Тя от празника за Присъединяването на Крим хляб не е виждала."
"За хляб, а също и за просфора се дава благословение само на свещено- и църковнослужители. На миряните  - само на двадесетте държавни празника. Не си ли спомняш указа на Министерството на православието, който беше прочетен от  пратеника  на владиката-митрополит пред Монумента на Светейшия Патриарх.
"Помня, батюшка", помръкна послушникът.
"Тъй де! Ти си иподякон и как така свещен хляб  на някаква мирянка ще носиш? Епитимия от пълномощниците по духовността ли ти се прииска?"
Въпросът увисна във въздуха. Правокалендарий внимателно, така че,  не дай Боже да го  забележи Бог, наблюдаващ притвора от  огромна    разлепена   икона, окачена на колоната, сложи парченце просфора в джоба на кожуха.
Мушна го и изплашено се огледа - Бог не е видял нищо? Няма да го накаже? Бог от иконата, изглеждащ като невисок, плешив мъж в сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Господ се четяха буквите "Владимиръ Вседержитель".
"Батюшка, благословете да попитам! Едва сега монах Кримнаший  разказа, че тази седмица през Великата стена на Благочестието някакъв човек с крила долетяп. Бръснат, казват, бил и облечен не в подрасник, ботуши и кожух, както се полага за истинно православните, а в някакви немислими дрехи. Казват, господин полицаят веднага с шашката го обезглавил, а трупът бил хвърлен на  кучета на охраната.  След това пълномощникът по духовността дошъл с бричка и крилата, с които оня през стената прелетял, в Управлението на вътрешната духовност закарал. Вярно ли е това, батюшка?"
"Това, Правокалендарий, е бил гейропеец. Страшни хора са това, да не дава Бог", погледна  отец Z   към иконата на Бог и се презвезди.
"И още казват, Библия имало в него, с греховни руски букви написана!"
"Много дрънкаш ти, таралеж такъв. Няма да ти благословя да спиш днес. Цялата свята Рус вече век и половина на светия църковнославянски език разговаря. Запомни, който се моли на руски, той е предател, даже разколник " - разгорещи се отец Z.  
Момчето въздъхна тежко, стана и олюлявайки се от глад,  тръгна да търси опрощение и вразумление от Бога.
Беше 2169, 150-годишнина от пълната самоизолация на Русия от целия останал свят...

Текстът е превод на публикация под заглавие "...ским курсом"  в блога на популярния руски православен блогър дякон Андрей Кураев. 

Илюстрацията е произволно избрана от интернет. 

Игуменът на Рилската света обител за водомора в Перник

"Възлюблени в Госпада братя и сестри, днес е денят на Богоявлението, Йордановден, денят, в който Господ Иисус Христос пристъпи във водите на река Йорадан, където беше кръстен от св. Йоан Кръстител. В момента на покръстването небесата се отварят, от тях излита гълъб - символът на Светия Дух, който изрекъл: "Това е моят възлюблен син. В него вярвайте, на него се покланяйте!" Велик ден, в който чрез Светия Дух водите, където се призовава Неговото благословение 1 се освещават и оживотворяват и очистват всеки, който се поръси с тази вода или който пие от нея, или се е умил. Това е едно от поредните доказателства за Светата Троица  - Отец, Син и Дух Свети, които ни обнадеждават и ни изпълват с истинска, непоклатима вяра, че Бог е този, който управлява света, природата, реките, водите, изворите и дали те ще бъдат пълни, животворни и благодатни зависи преди всичко от Бога. 

Човеците могат и би трябвало само да се стараят да запазят и съхраняват това богатство, което Бог ни е дал или пък когато са неразумни, когато не са мъдри, а са безотговорни, тогава водоемите се изпразват, остават пусти, безводни и хората страдат. Примерът с Перник и с някои други селища е много показателен. 

В същото време от нова година  а ив тези дни следващите сурвакари и други облечени с различни странни одежди  кукери и прочие обикалят и според медиите гонят злите духове. За съжаление обаче, като че ли не  ги гонят а ги привличат.  Защото всичко това се върши без Бога и без Христа.  Традициите са хубаво нещо и трябва да се пазят и продължават  БПЦ е институцията, която най от древност пази тразициите на България и ги съхранява, но църковните,  Божиите традиции.   

Само чрез тях може да се надяваме на благотворен въздух, на изобилие на земните плодове, на пълни реки, езера и язовири и извори . Нека не го забравяме и когато се увличаме по тези народни обичаи да ги пазим и съхраняваме само като традиция, а не да влагаме някаква фалшива вяра, че чрез тях Бог ще ни благослови и ще ни помага. Истината е в храма, в светите обители, там, където е Църквата, там където са Божиите служители, там, където се чете и проповядва словото Божие. Нека да не го забравяме и с вяра и молитва да се отправим  към моста на река Рилска, където да осветим с осветената вече вода водите и  да изпросим Бог наистина да напълни водоемите, за да можем всички ние  да живеем по човешки,  но разумно и мъдро и да се молим  и за тези, които изнемогват в недоимък на вода Бог да ги благослови и да им даде в изобилие.    

Честит празник! За много и благословени години! Амин!" 

Това е проповедното слово на Адрианополски епископ Евлогий  игумен на Рилската света обител, след  светата Литургия в манастирската църква на празника Събор на св. Йоан Предтеча (Йордановден). 

Поводът е ситуацията в Перник заради изпразнения язовир "Студена", единствен източник на питейна вода за Перник и няколко други околни селища. Напрактика градът е изправен пред тежка хуманитарна катастрофа. 

Словото е записано на видео от Соня Анкова. 

https://www.youtube.com/watch?v=peUF9xgT9E4&t=6s