Не вЕрваме?

Като пътуващо шоу се движи из големите градове керванът на една телевизия, за да прави за публиката си предизборен цирк. Едно нещо, което се пише журналист и е известно, че в ефир открива новините, а е и нещо като шеф в тази същата телевизия се обяви, че ще прави училище за политици. Ако наистина беше журналист, щеше да знае, че „Училище за политика” има и че то е доста добро, а хората, които изправя пред разстрела на хорския гняв са ходили в това училище и много от тях говорят като по учебник, а не крещят, какъвто е сценария...

Същото това нещо ще казва и на прокуратурата разни работи и ще се прави на борец за справедливост. И хората вЕрват…
Но не всички.

Ведно с кервана вървят едни лица, добре познати от протестите и се изказват във всеки град с голяма компетентност. Питат кой е купил костюмите на поритиците. Къде обаче са автентичните протестиращи? Къде са онези хора, които бяха заснети със скрита камера в хотел в Етрополе? Защо не кажат на хората къде е собственикът на този хотел? Какво стана с него и защо при чуждоземен нотариус завери показания?

В Свещената книга на няколко места има един текст, чийто смисъл е, че ако сега замълчим, един ден и камъните ще проговорят. Парите може да са средство за оцеляване, но има един Съдник и Той е над всичко. А първите днес тогава ще станат последни и последните – първи. Да лъжеш нагло е греховно, а да се подиграваш с доверието на хората е почти толкова греховно, колкото и възгордяването.

Кога ли хората ще осъзнаят, че не бива на тази Земя да се вземат толкова на сериозно, защото всяка власт е от Бога, но не всяка власт е Божия.

Преди избори

България е преди предсрочни парламентарни избори. По трибуни, по пазари и паркове и даже на полето са плъзнали кандидати да представляват групи от хора в българския парламент, който се ползва с 5-6%от народното довереие. Всичко това струва необозримо много голямо количество пари от гледна точка на обикновения човек.

В една подобна ситуация в Унгария се появило обръщение на гражданин – първо тук и там, а после навсякъде. То гласи:

„Долуподписалият се, обръщам се към вас с молба да не харчите моите пари за кампанийното ми убеждаване. Не съм идиот. Виждам ви, ясни сте ми, разсъждавам, трупам опит като всеки нормален човек. Обещания, изкривяване на факти, замерването на опонента с кал – не ме интересуват.

Само делата ви имат значение за мен и според тях ще реша за кого да гласувам.

Искам мир, спокойствие и сигурност, да се занимавам с по-важните за мен неща.

Гражданинът.”

Този текст като картинка от няколко дни се разпространява в социалната мрежа Фейсбук и по други места. Хората го споделят и го харесват, солидарни с написаното.

Почтени хора от една партия замислят рейдове срещу бедността, но смятат да ги правят след изборите, защото не искат да хранят гладните предизборно, което си е пар екселанс купуване на гласове.

Отсега пресмятат колко филии с лютеница, поръсена със сиренце може да се направят от стойността на един предизборен плакат. Като се добавят шапките и тениските с номера на политическата сила в интегралната бюлетина и към тях многобройните разноцветни балони ще се окаже, че може да се отвори направо социална трапезария за бедни.

Съвет към партиите: С парите от предизборната кампания може да се намали броят на хората ровещи по кофите, а с парите, приготвени за купуване на гласове може да се направи подобаваща инвестиция в малки и средни предприятия за отваряне на трайни работни места.

За кого да се гласува?

В безпътното време, до което сме се докарали, в навечерието на избори когато от безизходица хора се самозапалват на публични места, не са малко будните българи, които искат да гласуват, но не знаят за кого. Скоро в една политическа сила поставиха въпроса защо преходът не се е състоял. Политиците нямаха отговор, а той е прост – заради липсата на страх Божи.

В православното си невежество мнозина мислят, че това значи да се боиш от Бог, но Бог е преди всичко любов.

И когато искаш с гласа си да направиш някого властник, питай го кой му е изповедник. Питай го колко често се причастява след искрена изповед и покаяния за сторените грехове. Ако има такъв политик, за него си струва да се гласува, защото със сигурност в него има страх Божий, а с това според древните мислители започва мъдростта. А без причастие, предшествано от изповед човек е християнин само на думи.

В древната църква изповедта е била публична и никой не е смел да лъже, защото човеколюбивият Бог е навсякъде и винаги. Но не е така в днешните безпътни времена.

Очовечаване на човеците

Предизборният панаир е отворен. Сергиите са наредени – от шарени, по-шарени. Изобилстват нещо като китайски ментета - отвън всичко изглежда перфектно, но всъщност няма срок на годност,  гаранция и се чупи.

Партиите наддават в заплати, пенсии, работни места, малки и средни предприятия, пари от Брюксел и каквото още идва на ум. Купувачите на събора са едни и същи, а  продавачите (на фалшиви надежди) разчитат на лъскава опаковка, в която са загънати празни обещания.

На сергиите няма обаче нищо за духовно развитие, промяна в мисленето, утвърждаване на общочовешки ценности в ежедневието, издигане на културата на бита, война на чалга културата.

Никой не предлага как да се сложи край на убийствата, самоубийствата ( и самозапалванията), престъпленията, мизерното съществуване, наркоманиите, алкохолизма, кражбите, корупцията, празнотата в душите и липсата на страх Божи. А това може да се надвие с  целенасочени действия във всички политики, насочени стъпка по стъпка към очовечаване на човеците, вместо с констатации за „лош материал”.

Когато човеците се очовечат ще има и кой да направи магистрали и зали, да ремонтира православните храмове, които макар и обновени, остават празни. Ето този приоритет за очовечаване на човеците липсва по сергиите на предизборния панаир.

Пари за карти не давам

От няколко дни две баби с внучета в чужбина меткат пасианси с маркови карти на ГЕРБ. Това ги разсейва от мизерията и недоимъка и приглушава тоновете от прегладнелите им стомаси. Разсейва мъката им по прокудените от родината чеда.

Брандираните карти за игра бяха един от армаганите, които получиха зрителите на „американското шоу” за представяне на водачите на листите на ГЕРБ, състояло се в герберското НДК – „Арена Армеец” седмица преди началото на предизборната кампания.

Управлявалата доскоро партия се заявява като дясна и твърди, че приема християнските ценности като свои, а в същото време се рекламира предизборно с хазартни символи. Лидерът й непрекъснато споменава думата „Началника”, имайки предвид Господ, а подарява карти в ден, обявен за обща молитва за спасението на българския народ. Как не му дойде наум да подари молитвеници, като е толкова набожен, но не… "Нали нашето момче обича да играе карти – те затова са ни ги направили такива", обясни пиарския ход на партията една от бабите, водена ка то зрителка на шоуто.

Вероятно картите са платени с пари от държавната субсидия на ГЕРБ, а това са мои пари. С 20-те процента над цената на хляба, млякото и памперсите на бебета в касичката на ГЕРБ се събрали 29 милиона лева. Те били на депозит - да носят още приходи за партията от лихви. С данъка върху лихвите ще се оправи дереджето на бабите дето меткат пансианси с карти ГЕРБ, а с другите пари ГЕРБ ще си купува втори мандат.

Аз пари за карти не давам. Знам, че няма да ми ги върнат, само се моля повече хора да кажат „ресто” на изборите.

Избори в бедност

Задават се избори в условията на невиждана бедност. Някои казват, че това са поредни, а други, че може и да са последни, после да последва диктатура.

За всяко едно от всичките заветни 240 места на парламентарни банки има поне по 10 потенциални кандидати от всичките 7 200 човека, записани в листите.

Един месец ще се слушат обещания за манна небесна по градове и паланки, из махали и по разбитите градски улици и площади. Дали обаче всичките тези кандидати за депутати в мечтанията си към жълтите павета ще имат сетива за всеизпепеляващата тиха бедност наоколо, която така много ни уморява.

Стряскащо е всеки ден да виждаш, слушаш и четеш за бедни хора като за някаква даденост.

А бедността е не само материална. Бедност просмуква и духовните сили. Ценностите са изчезнали и човеците са оскотели. Даже животът вече не се цени от вътрешно изпепеления човек. И това в България не е само даденост, а е грижливо култивирано с години.

Какво ли мислят кандидатите за депутати за бедността? И колко пари ще се похарчат, за да заеме някой позиция във властта?

Как се редят листи с кандидати за депутати?

В тези предизборни дни, съвсем наскоро по телевизора новият лидер на ДПС Лютви Местан сподели открито каква е формулата за реденото на листи. Както преди години почетният вече председател на  ДПС Ахмед  Доган открито призна за обръча от фирми и кой раздава парите, така сега неговият приемник в прав текст обясни, че листите се редят от партийните централи, съобразно представата за състава на бъдещата евентуална парламентарна група. Така е и честно. 

Това обяснява защо най-видните фигури на партиите са водачи на по две листи. Така хем е сигурно , че ще бъдат избрани, хем ще изтеглят още един депутат от втория си избирателен район, а това все пак са допълнителни пари от държавната субсидия за партиите.

Вместо да се признае откровено това положение, някои от партиите си играят на номинации, на тайно гласуване и на вътрешна надпревара кои точно  лица да бъдат записани в листите на всяка цена, макар и на последното място.   Така нагласите на електората и даже на твърдите ядра се оказват излъгани, защото всъщност  листите са подредени предварително в нечия глава.

Недоволства има и в партии, на които в устава им пише, че  изборните длъжности се определят от националното ръководство. Все се намират хора с незадоволени амбиции и високо его, които се чувстват  обидени, защото са недооценени.

Има и партии, в които водачите на листи се определят от размера на портфейла и други, в които в листите влизат хора с налични на списък и по ценоразпис избиратели.  

Едва ли ще се намери някой да възрази на максимата, че политиката е мръсна работа, но поне реденето на листи може да става на светло и чисто. Всеки от кандидатите трябва да може честно да си отговори защо иска хората да гласуват тъкмо за него и с какво е по-достоен от някой друг. И в същото време не е лошо да не забравят, че за последните 2 000 години никой не е успял да промени света... 

Като се разбра, че по собствено желание няма да се подреждам в листа, както много хора очакваха, струва ми се, че  няколко човека вече ме поглеждат по-уважително ...   Защо ли?                                                  

Подслушването - начин на употреба

През лятото на миналата година в Перник се учреди гражданска инициатива на пострадалите от разтреслото града земетресение от 22 май 2012г. Инициатива възникна не особено организирано, но постепенно беше канализирана, в смисъл на съобразена със законите. За председател на Инициативния комитет беше избрана млада жена,не особено известна и непопулярна като име. Още в същия ден до тогавашния министър-председател Бойко Борисов беше изпратено писмо с искане за среща. Последва светкавичен отговор по телефона на другата сутрин. Младата жена беше потърсена с трите й имена без те да са били съобщавани някъде. Това означава, че по нощите някой е работил в някакви масиви и вече на власт имащите нейният профил е бил известен. Ето в такава държава живеем. На милиционерските похвати.

От няколко дни една от основните теми в медиите е сигналът за подслушване на видни политици и бизнесмени, който лидерът на БСП Сергей Станишев занесе в прокуратурата. Вчера лично главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че този сигнал е достоверен. Преди това той назначи проверка и хората масово предугаждаха, че след тази проверка ще се окаже, как всичко е блъф, а Станишев е бил подведен. Обоснованите предположения, базирани на стари практики, свързани с не по-малко скандални случаи, най-вероятно ще се окажат основателни.
Цацаров е свързал сигнала за СРС-тата с посещение при Станишев на американския посланик у нас Марси Рийс в деня на обвяването на служебното правителство. Главният прокурор обясни, че действително е имало използване на специални разузнавателни средства и чрез тях е събирана информация от ключови фигури в политическия и икономическия елит на страната без тяхно знание, но заяви, че СРС-тата не са използвани по разпореждане на бившия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. Ширащото е, че наред с незаконно подслушваните Ахмед Доган, Лютви Местан, Иван Костов, Яне Янев, Меглена Кунева и бил и самият Бойко Борисов.

Дали ще се разплете „гейта” с бръмбарите този път и в чия полза, засега не е ясно. И да не го е поръчвал Цветанов, подслушването е ужасно нещо, защото е правено от ръководени от него хора. Станишев едва ли би развял анонимката толкова насериозно, ако не беше уверен. Смълчаха се и някои от подслушваните...

Като цяло в резултат на скандала хората спряха да си говорят по телефоните. И то не защото имат какво да крият.

А какво ли са чули, тези дето са искали да се слуша и защо нищо не са научили... То и да чуеш като подслушваш се искат компетенции, а какво остава да се оставиш даже да те хванат.