Соц. лидер получи урок за честни избори от "фашизма"

Лидерът на социалистите в Перник Ненко Темелков получи урок за честни избори от своя дядо. Той е потомък на комунистическия деец и синдикален водач от началото на 20 век Темелко Ненков. Две години - през 1919 и 1920 е бил и народен представител. Убит е без съд и присъда след кървавия терористичен акт, организиран от БКП на 16 април 1925 г. в катедралния храм "Св. Неделя" в София по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Тогава са загинали 193-ма човеци, а ранените са около 500. Темелков определя онези години като време на "Фашизъм" в България, но тъкмо от този период, чрез документи, останали от другия негов дядо Сотир - баща на майка му, пернишкият соц. лидер получи урок как по онова време властта е гарантирала честни избори и какви са били наказанията за изборна търговия.

„Който, при каквито и да е избори, назначени по разпореждане на властта, подкупи някого от избирателите с пари, дарове или други имотни облаги, било да упражни или не своето избирателно право, или пък да го не упражни по определен начин, наказва се : с тъмничен затвор до 1 година или с глоба до 2 500 лева.” Това гласи чл. 131 от наказателния закон, който е бил в сила в България през 1936г. и поне до 1939г.

Според някои тълкуватели на родната ни история по това време в България било имало фашизъм, но според други – това са били години на истинска демокрация и честни избори. За да има обаче такъв текст в закона, значи и в онези години е процъфтявало пазаруването на гласове.

В семейните архиви на своите дядо и баба – родители на майка му Лиляна, Ненко Темелков намерил избирателни книжки. Пожълтелите от времето документи са прелюбопитни, особено сега в навечерието на пореден вот. Те представляват тефтерчета от евтина хартия. Имат корица, на коато краснописно с мастило са написани имената на избирателите и поредните им номера в избирателните списъци. Самата книжка е с по няколко страница, на всяка от които има по два талона. Единият отрязък се е откъсвал след гласуване, а другия е оставал прикрепен към книжката. Избирателните книжки са били за времето от 1. ІХ. 1936 до 1. ІХ. 1939

Дядото на Темелков Сотир Тимев бил тогава на 47 години, „земледелец” по занятие с образование – ІV оттделение и бил жител на с. Горно Романци Красавска община, Брезнишка околия, Софийска област. Номерът му в списъците бил 328.



Бабата Левтерка Сотирова, на 46 години, била неграмотна ( интересно как се е ориентирала в гласуването). Нейната книжка обаче е по-употребявана от тази на съпруга й.



На последната страница на документите има написани „Наказателни разпореждания” Там са цитирани части от избирателни закон и от наказателния закон, съгласно които при нарушения се носели строги санкции. Освен една година тъмница за търговията с гласовете на избирателите., има и ред други важни разпоредби. Особено интересно е, че в онези години гласуването е било задължително и според чл. 161, ал. ІІІ всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказвал се с глоба от 20 до 500 лв в полза на надлежните общини.

Това е добър урок, който ни дава историята, коментира соц. лидерът и бивш депутат и допълни, че би било добре и днес да има такива ясни правила, но да се спазват строго от всички.