От Трън, та на … глог

След вилите и могилите около Могилино дойде ред и на Трън. Но изходът е все тоя. От Трън – та на глог. Много страници се изписаха за социалните институции за деца, много думи се изговориха, а резултат почти никакъв. Само дето на глас си признахме, че има проблем. Но той така и си остава недефиниран.
Филмът на английска журналистка за Домът и съдбата на децата в Могилино беше определен като част от антибългарска кампания. Убийството на дете в Трън стана повод да се подложи на съмнение състоятелността на децентрализацията на общините и да се обвини кметът, че пречи на закриването на Дом „Иглика”от користни подбуди. Медиите изобилстват от заглавия за педофилство и сексуално насилие на децата в Трън. Квалифицират се като педофили един жив и един мъртав трънчани, но доказателства за това липсват. Т. нар. Държавна агенция за закрила на детето също твърди в официален доклад, че възпитаниците на Дома в Трън са насилвани сексуално. Същата тази агенция прави проверки и предписания, без да отчита наличните ресурси и капацитет.
Домовете за отглеждане на деца лишени от родителски грижи се наричат сиропиталища, а кръглите сираци в тях са около 1 на 100.
Един мастит журналист с много претенции каза, че бил предупреждавал. Кого и за какво не уточни. В хора се включиха още куп загрижени телевизионни водещи, които търсеха сензация и правеха неуспешни опити да задават неудобни въпроси.
Истината е в ъндърграунда. В България има около 140 институции за изоставени деца. Въпросната агенция, която е за закрила на всяко дете, е ангажирана да ги проверява. Тя закриля само децата, настанени в институции, а другите български деца кой да ги закриля? И въпреки многото шум в последно време – заради филма за Могилино, заради друг един филм „Баклава”, заради трагедията в Трън, картинката разкрива само повърхността на случващото се в тези институции. Разбира се, че всяко правило има и изключения. Има и добре уредени институции. Но не може да се спори за похабените души и съдби на тези деца.
Проверяващите и журналистите трябва да знаят, че тези деца имат умението да говорят това, което се очаква от тях. Те съчиняват и лъжат без притеснение. За повечето от тях кражбата е единственият познат начин да задоволят някоя своя нужда, потребност, дребна мечта. 12-15 –годишни момичета гледат на секса като на яденето на хляб и не се притесняват от това. Те сами се предлагат и предизвикват чичковци. Няма ценности, няма морал, няма съзнание за добро и лошо. И като правило, когато тези деца станат родители един ден, а това се случва, защото не знаят как да се предпазват от бременост, за тях е известен само един начин на отглеждане на деца – в институция.
Историята се повтаря от години. Натрупаните стереотипи са много. И не от Трън, та на глог, а дом и сърце за всяко дете е пътят за решаване на проблема.