1 ноември – Ден на народните будители

Денят на народните будители – още един ден в българския културен календар или голям духовен празник за всички българи?!
Нито едното, нито другото …
Защото подготовката в православна България българите и българчетата все по-често и масово, и всесърдечно празнуват католическият Хелуин и „вси светии”. От тикви се правят фенери. Подготвят се маски и карнавални костюми за през нощта. Родители водят децата по къщите да събират бонбони , но не ги насърчават да обикалят къщите със сурвачки и да спазят националната традиция - да са коледарчета.
Какво е това сляпо подражание? Защо толкова радушно приемаме чужди традиции и забравяме нашите? Кой има интерес от това?
Едно време, не много отдавна по години, но на цяла комунистическа епоха разстояние, във всяко българско училище на почит били портретите на Българските будители. После ги смениха с портрети на Политбюро - на хора, които забраниха Деня на будителите и се постараха будителите да бъдат забравени. Едно време, когато България е била по-истинска, по-стойностна и съвсем „европейска”, да речем около 1939 година – година сочена като време на национален възход, в края на учебната година се провеждал изпит и децата разказвали какво знаят за българските будители.

Колко е жалко, че днес не знаем много за нашите си будители, не знаем че в празничния календар на Православната Църква също има ден , посветен на всите светии (първата неделя след св. Петдесетница) и на всите просияли български светии (втората неделя след св. Петедесетница), но празнуваме ли го. Празнуваме „всичките светии” с Католическата църква на 1 ноември, след езическия Хелуин.

През 1992г. 36-тото Народно събрание възобнови 1 ноември като Ден на народните будители и като неприсъствен ден в училищата, но какво от това?
Празникът се завърна в българският календар, но дали се завърна неговото духовно значение и дали се осъзнава Божествения дух в Българската история?
Всяко пробуждане е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живото на нашия народ. Народните будители са изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух. Енергията на Божествената природа пробужда душата на народа, възражда стремежа към истина и вдъхва вътрешна сила и воля на стотици духовници, книжовници, учители, писатели, зографи, резбари - често анонимни и скромни, да положат човешкото си усилие за пробуждането на нацията. Вярвам, че ги има днес. И слава Богу. Така няма да се затрием и ще имаме свое място в съкровищницата на човешките достижения от всички времена.