Сантимент, стара мечта да имам тези къщи, носталгия по безвъзвратно отминалото време на природосъобразен живот, възхищение от архитектурната естетиката на предците ни. Нещо такова е опитът ми за виртуална изложба на печални стари къщи. Бяла къщурка със сини прозорци е спомен от детството ми в някое село, без значение точно кое. Постепенно при нас черчеветата на прозорците престанаха да са сини, но в Гърция още ги има. С малко повече фантазия можеш сда си преставиш какво се е случвало в тези къщи - многобройна челяд, дребно стопанство, усилен труд и сладки празници. На източната стена кандило, около него икони и снимки за спомен на целия род. Огледало с преметната домашно ткана кенарена кърпа. Избледнял портрет на младоженци с проядена от дървояди рамка.
Тези къщи си отиват, заедно със своето време. Ако някъде някой реши да ги прави обект на селски туризъм, те вече изобщо не са същите. Не са и като къщите в Копривщица или Ковачевица.
Някъде някога четох, че в градове, възникнали в древноста, до днес има улици още от онова време и по тях никога не секвал човешкият поток. Дали покрай моите къщи отново ще се завърнат хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.