Трънчанин предложил честването на 1300 години България

Трънчан предложил навремето да се чества официално и в три етапа 13-вековния юбилей от създаването на Българската държава. Още на 10 декември 1967г., роденият в трънското село Филиповци Тодор Гигов публикува във вестник „Народна армия”, където работи, свое предложение за всенародно чесване на 1 300 години – България. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.

Идеята им е през 1968-1971г. да се отбележат 1290г. България , в следващата петилетка - 1 295 години на Българската държава и през 1976-1981 г. - 1300-годишнината.

Инициативата на вестник "Народна армия" се посреща с възторг и се подема от много медии в страната, а Политбюро на ЦК на БКП възлага на вестника да подготви решение с богат календар от инициативи. Проектът е изготвен от трънчанина Тодор Гигов.

По-късно, когато Министерският съвет пристъпва към практическото изпълнение на планираните дейности за отбелязване на 13-вековния юбилей на Българската държава, Людмила Живкова кани в кабинета си в Министерството на културата акад. Илчо Димитров, проф. Александър Фол, и представител на вестник "Народна армия". Изпратен е не някой от шефовете, а тъкмо Тодор Гигов, заради личния му принос по темата. И днес той си спомня с радост, удовлетворение и гордост за отправените от него от Людмила Живкова думи на благодарност за инициативата му, популяризирани чрез вестника, в който работи.

Този малко известен факт съобщи преди дни екс депутатът Димитър Дойчинов. За него разказва акад. Никола Попов –председател на Славянското дружество в България, в предговора на най-новата книга на Тодор Гигов „По стъпките на съдбата”, издедана по повод на неговата 85-годишнина.

Книгата съдържа публицистични статии от последните 2-3 години,публикувани във в. "Дума" и др. издания, проза, сатира и памфлети, както и реценции, отзиви и поздравления по различни поводи към Тодор Гигов.

" Поемам въздишкас болка. Тази моя родина, отечество, наречено България! Колко дълго тя избира лоши държавници, провеждащи слаба и лоша политика. Каквито и да са нашите грехове, все си мисля, все си мисля, че не заслужаваме все пак съдба, която ни тика в лоното на европейското гето. Ето заради всичко туй, с книгата си избрах мой собствен път на протест срещу онези, които смятам, че са виновни за настъпващата мащабна социална катастрофа. Признаван или отричан,този авторски труд ще бъде документ с непреходна стойност за времето, свидетел на истината, каквато е. Това е трудното и болното време, в което ни се падна да живеем - ние хората на измъчения преход.". Така авторът Тодор Гигов оправдава своята последна засега книга.

Възгледите и схващанията му за живота, действителността и политиката са останали на нивото на идеалите, които той е възприел още като младеж през ремсовите години. С много от тях може да се спори, но те са неговата истина и погледът му върху света, честно и искрено предадени. Те са снимка на неговото време и неговото поколение.



Дойчинов е личен приятел с о.з.полковника от Трънско и сред първите получили пилотно издание на труда. Запознанството им е стечение на странни обстоятелства. Като народен представител Дойчинов имал уговорена среща с известния състезател и радетел на мотокроса от Перник Тодор Гигов, но вместо него се явил друг човек със същото име. Така двамата се запознали и тава станало начало на съратничеството им в славянското дружство и в лекуването на общите им трънски болки.



Тодор Гигов е роден на 15 март 1926г. в с. Филиповци, в семейството на обикновения селски труженик марко Гигов Йовичин. Той е най-малкият между трима братя и две сестри. Учи в смесената Трънската гимназия и там постъпва в РМС (работнически младежки съюз. После за кратко работи в мини Перник, но по здравословни причини напуска. Преди да отиде войник, една година е учител в село Драговита, Царибродско. След това Висшето народно военно училище "Васил Левски". Две години служи в българската армия и от месец април 1952 г. започва работа във вестник "Народна армия", където остава до 1974г. След това става главен редактор на изданието на Генералния щаб на БНА сп. "Военноисторически сборник".

Като военен пенсионер завежда редакция за документална и публицистична литература в издателство "Профиздат". Работи като сътрудник и в Центъра за българистика към БАН. Освен висше военно образование, той е завършил и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".

През дългия си редакторски стаж Тодор Гигов сътрудничи на почти всички български централни издания и на военнопатриотични издания в Русия, Полша, Чехия, Румъния, Унгария и бившата ГДР.

Освен стотици статии, репортажи, очерци и интервюта, сценарии за документални книги с историческа тематика, Тодор Гигов е автор и на няколко книги. Между тях са преведаната на руски език документална повест "Капитан Райчо Николов", документалният роман със сюжет от национално-освободителните борби "Прокълнати ветрове", очеркът за родения в Трънска Клисура генерал Благой Иванов "Планетарно сърце". Книгите му са отличавани с литературни награди от Министерството на отбраната.



Негова е основната заслуга е издаването на краеведския труд „Трънско – минало и съвремие”- документално-исторически, мемоарен и литературен сборник за Трънско и трънчани (АСКОНИ ИЗДАТ - 2009г.)




Тодор Гигов е включен и в световната класация „Великите мъже на 21 век”.






Родителите на Тодор - Мица и Марко Гигови.



Майка му Мица пред родната къща в Йовчина махала в село Филиповци.