Университетът поведе манифестацията за 24 май в Перник през 2011-та

Няма шега и измама - Перник вече си е университетски град и това си е. За първи път тази година - да се знае и помни, Европейският политехнически университет поведе традиционната манифестация за 24 май в града. Пред групите манифестиращи от училищата се бяха подредили студенти и преподаватели от висшето училище, начело с байрака на ЕПУ. И официалната част започна със слово на неговия президент Тошко Кръстев. само след броени дни, на 10 юни ЕПУ ще навърши една година.

Последва реч на кмета на Перник Росица Янакиева. Не че някой ги слуша или запомня тези слова, но така си му е редът. А колко е жалко, че преди това някой се труди да накаканиже мъдри думи една подир друга, които казват всичко казано вече на тази тема - за буквите, за братята Кирил и Методий, за които десетилетия наред бяхме забравили, че са светии, за празника, за просвета, науката и културата.

Преди речите официалните лица се изпънаха по звуците на химна, за да се вдигне над площада националния химн. Той малко се беше поусукал, вероятно от вятъра. Отговорниците по вдигането му се засуетиха, но и така на възел около въжето, знамето беше издигнато.



Сред официалните лица бяха посланикът на КНДР Зо Сунг Джу, представители на побратимените градове Ниш, Рожае, Хенсон, народните представители за Перник Ирена Соколова, Владислав Владимиров, Ангел Найденов и Димитър Колев. Две дами от корейските гости се отличаваха с не традиционни тоалети - нещо като национални костюми сигурно, но все пак си бяха дълги рокли с кринолини.






Преди да тръгнат по празнично украсеното ларго учениците, кметът раздаде награди на най-заслужилите учители и училищни шефове, деятели на културното поприще и журналисти. Тази година плакети на Община Перник получиха ансамбъл „Граово” към РМД – Мошино, с гл. худ. ръководител Александър Нецов,



скулпторът Богомил Живков, актьорът Божидар Попчев , богословът Виктор Банов, станалите на по 60 години Кирил Методиев – гл. худ. ръководител на ансамбъл „Граовска младост” към Двореца на културата и Тодор Тодоров – хореограф на ансамбъла, художниците Сашо Евтимов и

Цани Цанев по повод 85-годишнината му, етнологът Цветана Манова, ветеранът журналист Светослав-Славчо Стоилов и главният редактор на в-к "Съперник" Любомира Пелова.



И тръгна манифестацията. Еднаква всяка година. такава, каквато си е била и през социализма.

Разликата е само в мажоретките. Те са по западен образец.



Най впречатляваща е групата от 6-то училище. Има си и оркестър.



От строителната гимназия пък се представиха с танц по песен, която изглежда беше от Петър Дънов и хич не вървеше мажоретки да показват паневритмия.



Само 9-то училище заложи на традиционното хоро.



Особено важни са знаменосците. За знаменосец и за асистентки сигурно се избират измежду най-добрите ученици. То и президентът Георги Първанов е бил знаменосец на своето училище - математическата гимназия в Перник. Може пък между днешните знаменосци да расте негова смяна.



Не може да се намери някой да счупи стереотипа и да направи празника наистина весел и приятен. Изкефиха се само едни дечица от училището "Д-р Петър Берон". Като пуснаха диското за танца на мажоретките им и те се разтанцуваха с бели парчета плат, а като свърши мелодията, се чуха възгласи на съжаление.



Като свърши манифестацията трибуната стана сцена и концерт изнесоха деца от Обединения детски комплекс, който навремето се казваше Пионерски дом.



Това е то разликата - в имената. Сега думата манифестация се избягва, няма ги лентите отличник и червените връзки, но това не е от значение, защото какво друго е т.. нар. дефиле.

През социализма манифестацията е била по съветски маниер, но е повтаряла и традицията. А тя е била от времето преди комунистите да разтурят добре подредената България. Имало е време когато празникът на буквите е бил в едно с църковният празник на светите братя Кирил и Методий. Във всяко училище от вечерта са се виели венци за иконата на светите братя, на сутринта свещеник е служил молебен и после подир иконата се е тръгвало на лития, която е приличала на манифестацията.

През 1968г. като променят църковния календар Гергьовден не отива на 23 април, както би трябвало да бъде, но денят на писмеността остава на 24 май, а светите създатели на писмената ни от Църквата се честват на 11 май. Защо ли е така, може само да се гадае. Така в това си остава нещо сбъркано.

А празникът сигурно си е най-българският и най-истинския, защото е празник на духа. Основанията точно този ден да е най-важния национален празник си заслужават внимание. На този ден празнуват всички семейството, училището, управата.

И в Перник днес празникът не приключи с манифестацията. Кметът Росица Янакиева покани на почерпка в ресторанта на хотел "Струма" и там раздаде още близо 60 награди - дипломи и писалка от Общината. Ако някой от журналистите не е получил да не съжалява, догодина ще му дойде ред.

Има и едни хора, които винаги са щастливи.